Р Е Ш
Е Н И Е
№548
гр.Бургас, 30.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Михаела Радева, като разгледа НАХД № 538 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на К.Т.С. с ЕГН: **********, с адрес
за призовки и съобщения: срещу Наказателно постановление № 15-0346-000241/06.09.2015 г., издадено от ВНД началник на РУП-
Созопол към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 150 ЗДвП на основание
чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание – „глоба” в
размер на 300 лв.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като едновременно е посочено, че бил неправоспособен и че свидетелството му за
правоуправление било отнето. Не бил посочен и акта, с който е било отнето СУМПС
на водача.
В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се представлява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, РУП- Созопол - надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 4 – НП е връчено на
жалбоподателя на 02.11.2017г., а жалбата е депозирана на 06.11.2017г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 22.08.2015 г., около 14.45 часа в гр. Черноморец, по ул. „Оборище”,
пред дом № 25, жалбоподателят К.С.
управлявал лек автомобил „Алфа Ромео 145”, с рег. № СА 6844 МС. Автомобилът бил спрян за проверка от св. С.Р.- мл.
автоконтрольор в РУ- Созопол. Свидетелят направил справка, като му било казано,
че С. притежава СУМПС, но същото било отнето за нарушения.
Във връзка с горното св. Р. съставил АУАН с бланков № 053047, срещу жалбоподателя за извършени от него нарушение по чл. 150 ЗДвП. Актът бил връчен лично на нарушителя, като същият не е направил възражения. В акта било записано следното: „управлява МПС, без да притежава СУМПС- отнето, видно от справка с ОДЧ”.
Въз основа на АУАН-а на 06.09.2015г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Посочено е също, че С. управлявал МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, с което виновно нарушил чл. 150 от ЗДвП.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – ВНД Началник РУП- Созопол към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съдът
обаче намира, че са налице допуснати процесуални нарушения, които ограничават
правото на защита на жалбоподателя и водят до отмяна на обжалвания акт.
Съдът намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП по чл. 42, т. 4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби в наказателното постановление и АУАН следва да се съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е извършено. Иначе казано, изискване към тези актове е, нарушението да бъде очертано от фактическа страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин. След преценка на така описаните факти, същите се субсумират под съответната правна норма, която се посочва при очертаване на нарушението от правна страна. Това законодателно изискване съществува с оглед възможността на наказаното лице да се защитава. Същото може да оборва както фактическите констатации, претендирайки, че отразеното в постановлението не съответства на обективната истина, така и да оборва правната оценка на приетото за установено от фактическа страна. Задължителността на този реквизит следва и от тълкуването на самия закон. Така в чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочено, че наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в АУАН-а, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, т.е. неминуемо отново се изисква да се опишат фактите, които наказващият орган счита за основание за ангажиране на административнонакзателна отговорност ( в този смисъл е и Решение №1533 от 30.12.2010 г. по КНАХД №1319/2010 г. по описа на Административен съд- Бургас). Пропускането на този реквизит ограничава и възможностите на съда за осъществяване на контролните си правомощия, тъй като при липса на описани факти, не може да се прецени дали е извършено нарушение, или не.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на С., поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
В АУАН е посочено, че жалбоподателят не
е притежавал свидетелство за управление на МПС, тъй като същото му било отнето.
Липсва обаче посочване на акта, с който се отнема свидетелството, като това
препятства възможността да се установи дали се касае за отнемане по съдебен или
по административен ред. Нещо повече, самият актосъставител заяви в съдебно
заседание, че не е знае точната причина за отнемането на свидетелството на С..
Освен това, за нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150 ЗДвП. Същата обаче
касае управление на МПС, когато водачът изобщо е неправоспособен- не му е било
издавано свидетелство, или пък е изгубил всички контролни точки. Практиката е
безспорна, че когато едно лице е с отнето по административен или съдебен ред
свидетелство, същото не е неправоспособно. Именно заради това разбиране, в
случаите на отнемане на свидетелството, се прилага разпоредбата на чл. 150а ЗДвП в редакцията й към процесния период.
Същите нередовности са пренесени и в НП.
Там отново не е посочен конкретния акт, с който свидетелството на жалбоподателя
е било отнето. Също така е посочено, че нарушението му се изразява в това, че е
управлявал МПС, след като е лишен от това право „по съдебен или административен ред”. Иначе казано,
тук е внесена допълнителна неяснота, тъй като АНО следва да посочи конкретната
хипотеза, доколкото се касае за алтернативни начини за лишаване от
правоуправление. Накрая, отново деянието е погрешно квалифицирано като
нарушение по чл. 150 ЗДвП, вместо като такова по чл. 150а ЗДвП.
Всички тези нередовности на двата акта
възпрепятстват възможността на жалбоподателя да се защити по адекватен начин,
тъй като са допуснати непълноти във фактическото описание на нарушението, както
и погрешно посочване на нарушената разпоредба. Тези нарушения не могат да бъдат
отстранени при съдебното разглеждане и налагат отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0346-000241/06.09.2015 г., издадено от ВНД началник на РУП-
Созопол към ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение по чл. 150 ЗДвП на основание
чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП на К.Т.С. с ЕГН: **********, с адрес
за призовки и съобщения:, е наложено наказание – „глоба” в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева