О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 29.12.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ВИЛЯНА ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
и
с участието на прокурора:, като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА к.а.д. № 453 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава
тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ - чл.234, ал.1 от АПК .
Образувано е по касационна частна
жалба от „Тръксат“ ООД София с ЕИК
*********, против протоколно определение № 86 от 14.10.2020 г.,
постановено по АНД № 1536 по описа на
Районен съд – Русе за 2020 г., с което е прекратено производството по делото, тъй като съдът е приел, че въззивната
жалба е подадена от лице, което не е
упълномощено да представлява юридическото лице жалбоподател, както и не е
налице упълномощаването му от юридическото лице, на което е наложена
имуществена санкция с обжалвания фиш.
В частната касационна жалба се навеждат
доводи за неправилност на определението. Посочват, че по силата на договор за
лизинг автомобилът, с който е извършено нарушението е предоставен на лизинг от
„Турботракс България“ ООД на „Тръксат“ ООД. Твърдят, че лицето, подписало
жалбата – Д.И.М. е упълномощен с генерално пълномощно и с изрично пълномощно да представлява
„Тръксат“ ООД. Молят делото да бъде върнато на въззивната инстанция за
разглеждане по същество на жалбата.
Касационната инстанция, като
се съобрази с нормата на чл.
229, ал. 1 от АПК и обсъди наведените от касатора основания, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна,
срещу неблагоприятен за нея акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството, поради което е
допустима.
Срещу жалбата в 3-дневния
срок по чл.232 от АПК е изпратен до съда отговор-възражение от насрещната
страна чрез процесуалния представител на наказващия орган – Агенция Пътна
инфраструктура, Национално тол управление. В него са развити съображения за
това, че касационната жалба е
недопустима, тъй като е подадена от лице, което не притежава представителна
власт. Посочва се, че жалбата е неоснователна, тъй като данните по делото
сочат, че въззивната жалба е подадена от лице, което не притежава активна
процесуална легитимация. Молят да бъде потвърдено прекратителното определение на РС Русе.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване по АНД
1536 /2020г. по описа на РС Русе е електронен фиш / ЕФ/ № ********** за
налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. С ЕФ
на основание 179, ал.3а, вр. чл.187а, ал.1 и 2,т.2 от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 1800лв на „Турботракс България“ ООД София за
нарушение по чл.139, ал.5 и ал.7, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП. По делото е
установено, чрез представените писмени доказателства-Свидетелство за
регистрация част 1 и заверена разпечатка от база данни на Сектор Пътна полиция
при ОДМВР Русе, че товарният автомобил, с който е извършено нарушението -
влекач ДАФ Хф 460 ФТ с рег.№ ***,
е собственост на „Турботракс България“ ООД София, които са вписани като
единствени собственици на процесното ППС. По делото е представен договор за
оперативен лизинг/л.10-л.13/, по силата на който „Турботракс България“ ООД София в качеството на лизингодател предоставя
на „Тръксат“ ООД София за ползване срещу
възнаграждение автомобил - влекач
ДАФ Хф 460 ФТ с рег.№ ***.
Представен е приемо-предавателен протокол за предаване на лизинговия обект от
лизингодателя на лизингополучателя.
Представено по делото е
Пълномощно /л.15/, с което управителят на „Тръксат“ ООД София е упълномощил Д.И.М. да представлява
дружеството пред множество институции в РБългария, включително по т.17 от
пълномощното и пред компетентния български съд във връзка със завеждането
и воденето на дела от и срещу
дружеството, включително да упълномощава адвокати за процесуално представителство по тези дела.
При така установеното от
фактическа страна, касационният съд намира, че определението на районния съд е
правилно и законосъобразно.
Няма спор, относно
собствеността над процесния автомобил, установено е, че негов собственик е ЮЛ -
„Турботракс България“ ООД София, които следва да понесат и
административнонаказателната отговорност по силата на чл. 187а, ал. \2 от ЗДвП,
когато автомобилът е предмет на нарушение по чл.139, ал.5 и 7, вр. чл.102, ал.2
от ЗДвП. В процесния случай автомобилът е предмет на договор за оперативен
лизинг, по силата на който е отдаден за ползване на касационния жалбоподател „Тръксат“
ООД София. Това обстоятелство е
категорично доказано по делото с представения лизингов договор. В закона е
предвидена тази хипотеза – отговорността за нарушение на посочените норми да се
понесе от ползвателя – чл.187а, ал.1 от ЗДвП. За да се реализира отговорността
спрямо ползвателя на автомобила в закона е предвидено предварително той и
собственикът на автомобила по надлежния ред, предвиден в Наредба №!-45 от
24.03.2000г. за регистриране, отчети пускане в вижение и спиране от движение на
МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предотавяне на данни за
регистрираните ППС, да са извършили необходимите процедури за отразяване на
този юридически факт - правото на ползване в Свидетелството за регистрация на
автомобила. В случая това задължение не е изпълнено и дружеството ползвател не
е посочено и не е регистрирано при
регистрацията на ППС в звено "Пътна полиция" при ОДМВР по реда на
чл.4, ал.З от Наредбата. По тази причина неговото име не е отразено в системата
на Пътна полиция и справките от нея /л.34 от НАХД 1536/2020 РС Русе/, както и в
представените по делото Свидетелството за регистрация/ л.9 от НАХД 1536/2020 РС
Русе/. При тези обстоятелства административнонаказателната отговорност остава
изцяло за собственика на автомобила, независимо от фактическото положение. В
този смисъл правилно и изцяло законосъобразно атакувания ЕФ е издаден на името
на ЮЛ – собственик на ППС. Предвид
цитираните законови разпоредби при така изяснената фактическа обстановка
субект на нарушението е именно ЮЛ - „Турботракс България“ ООД София. С оглед
спазване принципа на справедливостта законодателят е предоставил още една
възможност на невиновния собственик да ангажира отговорността на виновния
ползвател – чрез подаване на декларацията по чл.187а, ал.4 от ЗДвП и посочване
на неговите данни. Тази правна възможност също не е реализирана от страна на
собственика, поради което той като субект на нарушението остава
административнонаказателно отговорен. Като такъв той единствен притежава правен
интерес от обжалване на издадения ЕФ,
съответно само той може да упражни правото на жалба срещу него.
Изцяло неоснователни са
претенциите на касационния жалбоподател, че е оправомощен да представлява
дружеството собственик и дружеството ползвател. Представените пълномощни не
могат да легитимират касационния жалбоподател като пълномощник на собственика и
като процесуален представител на ползвателя, тъй като не са налице основанията
на чл.18, ал.1 от АПК, който препраща към чл. 30, ал.1 от ГПК, чл.32, т.1 и т.3
от ГПК. Дори да се приеме хипотетично, че жалбоподателят Димитър Минчев е
упълномощен от ползвателя на процесния автомобил, с оглед изложеното по-горе
ползвателят/лизингополучателят „Тръксат“ ООД София/ не е субект на нарушението, след като
не притежава това качество, не притежава активна процесуална легитимация и няма
право на подава жалби срещу ЕФ, тъй като принципно не е засегнат от неговото
правно действие, поради което не може да се обоснове и правния интерес от
обжалване. В този смисъл районният съд правилно е прекратил производството като
недопустимо, поради което постановеното от него определение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран така Административен съд – Русе
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение от 09.10.2020г.,
постановено по АНД № 1536 по описа на
Районен съд – Русе за 2020 г., с което е
прекратено производството по АНД
№ 1536 по описа на Районен съд – Русе за
2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.