Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
гр. Нови пазар, 23.07.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Нови пазар, в публичното заседание на четвърти юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Николова
при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 121 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е искова молба по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК Предявена е искова молба, съдържаща обективно кумулативно съединени искове, от които първият е с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземането по издадена заповед по ч.гр.д. № 1227/17г. на НПРС срещу ответника за сумата от 9,90лв. главница за неизпълнение на задължение за заплащане на потребени и неизплатени далекосъобщителни услуги по договор М */*г., и по иск по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за неустойка, дължима за предсрочното прекратяване на договор М */*г. в размер на 107,25лв.
Заплатена е дължимата държавна такса от 75 лв.
Исковете са спрямо
ответника М.М.А., който е подал в законния срок възражение срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение.
Ищецът сочи, че на 19.03.2014 г. между него и ответника е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги М ***.
Ищецът сочи, че по силата на сключения договор ответникът е ползвал предоставените му мобилни услуги.
За потребените от абоната – ответник услуги са издадени фактури с №№ */*с падеж на плащане 04.10.2014 г. за отчетен период от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г. за ползване на услуги за сумата от 9,90лв. и Фактура № */*с падеж на плащане 22.01.2015 г. за отчетен период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 107,25лв.
Ищецът сочи, че съгласно чл. 26 от ОУ на мобилният оператор, заплащането на услугата се извършва въз основа на месечна фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението за плащане на дължимите суми. Поради неизпълнението от страна на ответника на задължението за заплащане на потребените услуги на стойност 46,81лв., на основание чл. 75 вр. чл. 19б, в) от ОУ на мобилният оператор, ищецът е прекратил едностранно договора с ответника.
Ищецът сочи, че съгласно Приложение № 1 към договор М ***, чл. 5.3.1, съгласно който ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложение, договора или ОУ, в т.ч, ако по негово искане или вина Договорът по отношение на услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Основанието за прекратяване следвало и от чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ, съгласно който Мобилтел има правото да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалният договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към Мобилтел.
Ищецът сочи, че неизпълнението от страна на абоната – ответник да заплати сумите за потребени услуги, съгласно издадените фактури е довело до прекратяване на индивидуалният договор на ответника и начисляването на договорната неустойка.
Предвид на горното и на основание чл. 22.3.5 от ОУ и чл. 26.4 от ОУ, ищецът моли съда да признае спрямо ответника, че вземането му за сумата от 9,90 лв. неплатена главница и за сумата от 107,25лв., представляваща неустойка за прекратяването на договора съществува, както и да постанови осъдителен диспозитив за разноските по заповедното производство.
Предвид на горното ищецът моли съда да бъде признато спрямо ответника, че вземанията по: 1/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 9,90 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 23.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 2/ / по иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 92 от ЗЗД за сумата от 107,25лв., представляваща неустойка за прекратяването на договора.
Ищецът моли да му се присъдят направените разноски в исковото производство и тези по заповедното.
Ответникът е изпратил писмен отговор, с който оспорва основателността на предявените искове. Прави възражение за изтекла погасителна давност за предявените вземания, съгл. чл. 111, б.“б“ и б. „в“ от ЗЗД. Конкретно сочи, че искането за главница в размер на 9,90лв. е погасено по давност, т.к касае вземане, чиято изискуемост е настъпила на 04.10.2014 г., съгласно фактура № */*с падеж на плащане 04.10.2014 г. Сочи, че и вземането за неустойка е погасено по давност, т.к неговата изискуемост е настъпила на 22.01.2015 г., съгласно Фактура № */*с падеж на плащане 22.01.2015 г.
Съдът, като обсъди доводите на страните и
извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д № 1227/2017 г. по РС Нови
пазар се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника (ответник по делото) за сумата от 9,90лв.,
посочена като главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги; 107,25лв.,
неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 3,06лв. мораторна лихва,
начислена върху главницата, както и законната лихва от 03.10.2017 г. до окончателното
изплащане на главницата, въз основа на което е издадена Заповед № 682/06.10.2017
г., с която съдът е разпоредил длъжникът да заплати на „Мобилтел” ЕАД, заявените суми.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 19.03.2014 г. между „Мобилтел” ЕАД, в качеството му на оператор, ответника е бил сключен договор за мобилни услуги № М***, л.17 от делото и е избрана от ответника абонаментна програма М-тел Трансфер към SIM карти за телефонен № ***. Срокът на договора е две години. Съгласно приложение № 1 към този договор тарифният план е от 9,90лв. месечно.
Съгласно Приложение № 3 към договора е включено и цифрова телевизия.
За потребените от абоната – ответник услуги са издадени фактури със следните номера: 1/ № */*с падеж на плащане 04.10.2014 г. за отчетен период от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г. за ползване на услуги за сумата от 9,90лв. и 2/ № */*с падеж на плащане 22.01.2015 г. за отчетен период от 16.12.2014 г. до 15.01.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 107,25лв.
Съгласно фактура № */*с падеж на плащане 04.10.2014 г. са начислени суми за отчетния период от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г. за ползваните от абоната услуги на стойност 9,90лв. Във фактурата е посочено, че абоната има задължения от предишни периоди с вкл.ДДС на стойност 21,70лв., към датата на издаване на фактурата. Към фактурата е приложено и Приложение А, съдържащо подробно описание на дължимите суми, от което се установява, че всъщност това е само дължимата месечна абонаментна такса.
Друга фактура не е приложена по делото.
По делото е приложена от ищеца сметка № */*с на името на ответника, с която е калкулирана неустойка с единична цена 107,25лв.
Този документ, представляващи „сметка“ не установява наличието на обвързваща облигационна връзка между ищеца и ответника, касателно посочените в исковата молба и приложените договори обвързаности. Начислената неустойка може да произтича от други облигационни взаимоотношения между посочените в тях лица. Същата не отразява по достоверен начин наличието на неизпълнени конкретни задължения произтичащи от неизпълнение на договорно задължение по обвързващия страните и предмет на делото договор М*/*г., въз основа, на който се дължо неустойка, поради което същия няма предмет и с това тази сметка не представлява първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 4, ал2 и чл. 6, ал.1, т.4 от ЗСчет.
Въз основа на описаните и приети от съда първични платежни документи, каквито представлява единствената описана фактура № */*с падеж на плащане 04.10.2014 г. за отчетен период от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г. за ползване на услуги за сумата от 9,90лв. се установява по несъмнен начин, че към датата на предяваване на вземането по заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.10.2017 г., ответникът има неизпълнени към ищеца задължения за начислени месечни такси в общ размер на 9,90лв.
Съдът намира, че искът на ищеца по чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан за главница в размер на 9,90лв. главница за неизпълнение на задължение за заплащане на дължими месечни такси по договор М */*г. за периода 16.08.3014 г. – 15.09.2014 г.
По делото от особения представител на ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност съгл. чл. 111, б. „б“ и б.“в“ от ЗЗД.
Поради това, че института на давността не се прилага служебно от съда, то с оглед на направеното от ответната страна възражение за изтекла погасителна давност, съдът намери за установено следното: Вземанията за периодични платежи, каквото представлява и плащането на абонаментни месечни такси към мобилен оператор се погасяват с изтичането на 3 годишна погасителна давност, която започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно приложената фактура, крайният срок за плащането й е 04.10.2014 г.и от тази дата вземането е станало изискуемо. Следователно тригодишният срок за предявяване на вземането изтича на 04.10.2017 г. Видно от посоченото на печата по заповедното производство, заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било подадено на 03.10.2017 г., т.е един ден преди изтичането на крайният срок за предявяване на вземането. С предявяването на исковата молба, в т.ч и на заявлението за издаване на заповед за изпълнение давността се прекъсва, съгл. чл. 116, б. „б“ от ЗЗД.
В този смисъл, съдът намира, че искът за главницата е основателен и доказан, както и не е погасен по давност, поради което следва да се уважи изцяло.
Относно иска по чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за неустойка, дължима за предсрочното прекратяване на договор М */*г. в размер на 107,25лв. този иск, съдът намира за изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли изцяло.
За да обоснове тази искова претенция ищецът се основава на подписаното от ответника съгласие, че е запознат н Общите условия на оператора за предоставяните от него услуги, като съгласно чл. 54 от ОУ ищецът имал право едностранно да прекрати договора за предоставяните услуги, съгл. чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ, поради неизпълнение от страна на ответника на задължението му да плати стойността на потребените услуги по издадените фактури. Ищецът се позовава на т.5.3.1 от приложение №1 към договор М */*г., но в този текст е посочено, че в случай, че абонатът наруши задълженията си по това приложение, договора или ОУ, и договорът бъде предсрочно прекратен, операторът има право да прекрати договора по отношение на всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички месечни вноски без отстъпки, дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения срок за ползване. Самите Общи условия, действали към датата на подписване на договора са приложение по делото, но те нямат пряко обвързващо страните по делото и по договора действие, което да поражда соченото от ищеца задължение за ответника за заплащане на неустойка, т.к те не са били индивидуално договорени от страните при подписването на договора и конкретно от ответника и той не е могъл и не е бил в състояние да влияе по някакъв начин върху тях.
Съдът счита,
че клаузата по т.5.3.1 от Приложение № 1 от договора се
явява неравноправна клауза, с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл. 143, т.5 от
ЗЗП. Съгласно практиката на Европейския съд по Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, въведена в Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/ с § 13а от Допълнителните разпоредби /ДР/, „...националният
съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
потребителят се противопостави на това..“. По смисъла на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП,
ответникът е потребител, т.к е физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност. В случая като потребител на далекосъобщителна услуга той се ползва от
защитата, предвидена в ЗЗП. Легалната дефиниция на понятието неравноправна
клауза се съдържа в разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП.
Според цитираната разпоредба, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 5 е визирана
хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съгласно чл. 146, ал.1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не са
уговорени индивидуално, като в алинея 2 от посочената разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени каузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при
общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива
93/13/ЕИО на Съвета (чл. 3), според която не се счита индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена
клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва
приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако
общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия.
Безспорно установено е в настоящия случай,
че неустоечната клауза е част от съдържанието на сключения между страните
Договор за мобилни услуги на договор М */*г. между „Мобилтел” ЕАД и ответника.
Съгласно начина на изготвяне на тези договори и посоченото в тях на стр.4,
в последният абзац показва, че те са предварително изготвени, без възможности
потребителят дори да обсъжда посоченото в тях относно неустойката, която
доставчикът на услугите би претендирал в случай на неизпълнение на задълженията
по договора. В този смисъл съгласно чл. 146, ал.2 от
ЗЗП, доколкото тези клаузи не
са индивидуално уговорени, т.к са били изготвени предварително и поради това
потребителят, ответник по делото, не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. В конкретния случай договорът е бланков, като с оглед начина
на попълването му от представител на ищеца съдът намира, че на потребителя не е
осигурена възможност да внася промени в неговото съдържание и да включва нови
условия по изпълнението на договорната връзка, в т.ч. да изрази воля по
отношение на клаузата за неустойка. Оттук следва извод, че клаузата по т. 5.3.1
от договора не е индивидуално уговорена и като неравноправна, не поражда
задължения за ответника.
Претендираната от ищеца неустойката по договор № М */*г. за ползвания мобилен номер по избран тарифен план, съгласно приложената Сметка № */*г., л. 26 от делото, която както бе посочено по – горе няма обвързващо към договора предмет на делото значение, т.к е без предмет и не представлява първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 4, ал2 и чл. 6, ал.1, т.4 от ЗСчет, съдът намери искът за неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв изцяло.
В обобщение следва да се посочи, че искът за сумата от 9,90лв., представляваща месечна такса за предоставени услуги по договор М */*г., правното основание на което е чл. 415 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
Искът за сумата 107,25лв., на основание чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 5.3.1 от Приложение №1 към договора въз основа на издадена по чл. 26 от ОУ фактура, неустойка за предсрочното прекратяване на договор М */*г.е изцяло неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Съгласно
задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част на исковата претенция и направените от последния разноски по
заповедното производство.
От страна на ищеца са претендирани разноски,
както следва: разноски по исковото производство за заплатена държавна такса в
размер на 75.00 лв., адвокатски хонорар
в размер на 180.00 лв. с вкл.ДДС и 300лв. възнаграждение за особен
представител, както и разноски по заповедното производство в общ размер на 25лв.
и 180лв. адвокатски хонорар.
От направените по настоящето дело разноски в
общ размер на 555лв., ответникът следва да заплати 44,37лв., както и такива по
заповедното производство в размер на 19,01 лв. или общо за разноски се дължат 63,38лв.
Предвид на обстоятелството, че ноторно
известен факт е че ищцовото дружество е променило наименованието си, след
извършена служебна справка в ТР се установява, че то е „А1 България“ ЕАД при
същия ЕИК, както и представителна власт, то съдът счита, че това обстоятелство
следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал.3 от ГПК и в диспозитива на
настоящето решение се впише новото наименование на ищеца.
Ответникът не е направил разноски и не
претендира такива по делото.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422
вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, по иска на „А1 България“ ЕАД
(с предишно наименование „Мобилтел“
EАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район М., ж.к.“М.“ *, Б. С., сграда *, спрямо М.М.А. с ЕГН ********** ***, че
вземането на „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ EАД), ЕИК ***, за сумата от 9,90лв. (девет лева и деветдесет стотинки),
представляваща главница за неизпълнение на задължение за заплащане на дължими
месечни такси по договор М */*г. за периода 16.08.3014 г. – 15.09.2014 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 03.10.2017 г. до окончателното й изплащане, за
което е издадена Заповед № 682/06.10.2017 г.за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по ч.гр.д.№ 1227/2017 г. по описа на НпРС, съществува.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
415 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД вр. чл. 53.1 от приложение №1 към договора въз
основа на издадена по чл. 26 от ОУ, предявен от „А1
България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ EАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район М., ж.к.“М.“
*, Б. С., сграда *, против М.М.А. с
ЕГН ********** ***, за признаване съществуването на
вземането по заповед за изпълнение за сумата от 107,25лв. (сто и седем лева двадесет и пет стотинки),
представляващо неустойка за предсрочното прекратяване на договор М */*и за което е издадена Заповед
№ 682/06.10.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по ч.гр.д.№ 1227/2017 г.по описа на НпРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М.М.А. с ЕГН **********
***, ДА
ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД (с
предишно наименование „Мобилтел“
EАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район М., ж.к.“М.“ *, Б. С., сграда *, сумата от 44,37лв. (четиридесет
и четири лева и тридесет и седем стотинки) разноски по настоящото производство
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М.М.А. с ЕГН **********
***, ДА
ЗАПЛАТИ на „А1 България“ ЕАД (с
предишно наименование „Мобилтел“
EАД), ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район М., ж.к.“М.“ *, Б. С., сграда *, сумата от 19,01лв.
(деветнадесет лева и една стотинки) разноски по заповедното производство във
връзка със Заповед № 682/06.10.2017 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по ч.гр.д.№ 1227/2017 г.по описа на НпРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1237/2017 г. по описа на НпРС, за частично
обезсилване на издадената заповед Заповед № 682/06.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК,
относно присъдените над уважения по настоящето дело размер суми.
Районен съдия: …………………………
Галина Николова