Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр.
Хасково,05.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на шести януари, през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при
секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №1013 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208
– чл.
228 от Административно – процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, против Решение без номер от
14.09.2020г., постановено по а.н.д. №281/2020г. по описа на Районен съд –
Димитровград, с което е отменено Наказателно постановление №6430/20.09.2019г.,
издадено от началник на Отдел „Контрол по РМП“ Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на Б.С.Р.,
за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) вр. с
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства (Наредбата), на основание чл.53, ал.1 от ЗП във
вр.чл.26, ал.2 от Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 2 500 лева.
В касационната жалба се излагат
съображения, че оспореното съдебно решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна
на решението и потвърждаване на НП. Излагат се съображения и относно решението в частта, с която Агенция
„Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на Б.Р. направените по делото
разноски в размер на 1500 лв.
В съдебно заседание касаторът, редовно
уведомен се представлява от надлежно упълномощен представител адв. П., която
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, моли за отмяна на оспореното
решение и потвърждаване на НП. Претендира присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Ответната страна – Б.С.Р., редовно
призован в съдебно заседание не изпраща представител. По делото от процесуалния
представител на ответника адв. С.И. са депозирани писмени бележки, в които се
излагат подробни съображения, относно законосъобразността на оспореното съдебно
решение, поради което се моли жалбата срещу същото като неоснователна да бъде
оставена без уважение. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково дава становище за основателност на касационната жалба, поради което
предлага решението на Районен съд – Димитровград като неправилно и
незаконосъобразно да бъде отменено и вместо него постановено друго от
настоящата инстанция, с което процесното НП бъде потвърдено.
Административен съд Хасково в настоящия състав, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания, становището на
ответната страна и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и като извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните
съображения:
С наказателното постановление
отговорността на Б.С.Р. е ангажирана за това, че на 29.08.2019 г. в 10:50 часа,
на път I-5, км.279, в посока гр. Хасково – гр. Димитровград, е управлявал и
осъществил движение със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Даф“,
модел „ФТ ХФ 105.410“, с рег. № А....МА и полуремарке с три оси с рег. №
А....ЕЕ. В хода на проверката е направено измерване, при което е установено, че
са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като при измерено натоварване на задвижваща
2-ра единична ос на ППС е 11.850 т. при максимално допустимо натоварване на
оста 11.5 т. и при измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.100т. при максимално
допустимо натоварване на тройната ос 24 т., съгласно чл.7, ал.1 т.4, буква „а“
и т.3, буква „б“ на Наредбата. При проверката водачът не е представил валидно
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата, респ. на тежко ППС
по чл.3, т.2 на Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство –
ел.везна РW-10 № К0200007 и ролетка 1306/18 (5м.). ППС е превозвало рапица.
С НП на Б.С.Р. е наложена глоба в размер
на 2 500 лв., като при определянето ѝ над минималния размер
административнонаказващият орган се е мотивирал с наличието на утежняващи
вината обстоятелства – след съставянето на акта не са били изпълнени условията
на чл.37, ал.3 от Наредбата и водачът е продължил движението на ППС в нарушение
на забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата,
съгласно които норми при установеното по-горе нарушение, движението на ППС може
да продължи само след получаване на разрешително по реда на раздел ІV от
Наредбата. Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 0007135/29.08.2019г.,
подписан от Р. без възражения.
За да постанови оспореното съдебно решение
и да отмени процесното НП, Районен съд Димитровград на първо място е приел, че
връчения на жалбоподателя под индиго АУАН е нечетлив, което се приравнявало на
липса на връчен препис от АУАН, представляващо нарушение на процедурата
разписана в чл.43, ал.5 и чл.44 от ЗАНН, водещо само по себе си до
незаконосъобразност на издаденото НП. Това според въззивния съд е лишило
жалбоподателя от възможността да разбере в какво е обвинен с АУАН и още
по-важно да реализира своите процесуални права пред АНО. На следващо място въззивния
съд е приел, че НП е неправилно, защото нарушението не е доказано, отделно от
това приел, че същото не е извършено умишлено от жалбоподателя, тъй като в
качеството му на шофьор и служител по трудово правоотношение му е поверено ППС,
за което му е казано, че отговаря на всички изисквания за превоз на товари. Приел
е, че при изтегляне на натоварването е ползвано техническо средство по
отношение, на което не е спазена процедурата разписана в чл.38, ал.3 от
Наредба, приета с ПМС 47/15.03.2016г.
Решението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. В Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства са определени допустимите размери, маса и
натоварване на ос на различните категории пътни превозни средства и техните
ремаркета, които не представляват опасност за участниците в движението. За да е
съставомерно нарушението на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, е необходимо ППС да е
"извънгабаритно" по смисъла на чл.
2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. или "тежко" по
смисъла на чл.
3 от същата наредба. За целта, трябва да се установят поне един
от размерите на ППС или състав от ППС със или без товар, който да е по-голям от
стойностите по чл. 5 от Наредбата, както и стойностите на допустимата му
максимална маса, която трябва да е по-голяма от тези, регламентирани в нормата
на чл. 6, или да се установи натоварването на осите, което трябва да е
по-голямо от стойностите, регламентирани в нормата на чл. 7 от същата наредба. В случая е
безспорно установено, че ППС, което е управлявал ответника по касация в деня на
проверката, е било "тежко" с оглед констатираните след измерване
стойности на допустимата му максимална маса и натоварването на осите.
Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че съгласно § 1, т. 1 от
допълнителните разпоредби на наредбата "извънгабаритни ППС" се
наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. Следователно
в случая ППС е и извънгабаритно по определение, без да е необходимо да се
надвишават определените в чл. 5 от наредбата стойности.
Съгласно §
1, т. 8 пр. първо от ДР на ЗП "Специално ползване
на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и
извънгабаритни товари. В този смисъл по изричната разпоредба на закона
движението на извънгабаритно ППС представлява специално ползване на пътя и за
това е необходимо издаването на разрешение. Описанието на нарушението както в
АУАН така и в НП е достатъчно ясно, за да прецени наказаното лице, за какво точно
му е наложено административното наказание. Водачът на ППС е бил длъжен да знае
дали управляваното от него ППС попада в хипотезата на
"извънгабаритно" или "тежко" такова и в случай, че е така,
да не допуска движение в обхвата на пътя. В свидетелството за регистрация на
МПС е отразена маса на ППС и от кантарната бележка е видно, че водачът е нямало
как да не знае, че общата маса на управляваното от него ППС е над допустимата
такава. В настоящият случай жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да се осведоми
за общата маса на управлявания от него състав и за натоварването на осите и в
случай, че данните се окажат над допустимите, да се въздържа от управлението на
ППС преди да се снабди с изискуемото по закон разрешение. В тази връзка не се
споделя изложеното от въззвиня съд за липса на вина от страна на Р..
Съгласно нормата на чл.
53, ал. 1, т. 2 от ЗП с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието
не представлява престъпление, се наказват физическите лица, които извършат или
наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. Нарушението е на просто извършване и за неговата съставомерност
не се изисква настъпването на вреди, като изпълнителното деяние се осъществява
чрез бездействие. Субект на нарушението в случая е водачът на ППС, който чрез
своето бездействие е допуснал движение на извънгабаритно ППС без разрешение. Определената
от АНО санкция е в предвидения в закона среден размер и в пълна степен отговаря
на тежестта на извършеното нарушение. Законодателят е определил тези нарушения
като такива с висока степен на обществена опасност и в случая не са налице
основания за приложимост на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН.
От настоящата инстанция не се споделят мотивите
на въззивния съд досежно доказването на административното нарушение чрез
използването на везна с неавтоматично действие. Както в чл.
2, ал. 1, б. "б" от Наредбата за съществените изисквания и оценяване
на съответствието на везни с неавтоматично действие,
така и в чл.
38, ал. 1, т. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол е регламентирано, че везни с неавтоматично
действие, каквато безспорно е използвана от контролния орган при проверката в
процесния случай, могат да се използват за измерване на маса при пресмятане на
пътни такси, тарифи, данъци, бонуси, глоби, възнаграждения, обезщетения или
други подобни плащания. Цитираната от въззивния съд норма на чл.
38, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол урежда единствено начина, по който този вид
везни с неавтоматично действие, следва да бъдат използвани за определяне на
общата маса на превозните средства. Настоящият случай обаче не е такъв. В
конкретния случай е определено натоварването на всяка от осите и същото е
сумирано, за да се определи сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на
ремаркето и полуремаркето, съобразно чл. 7, ал. 1, т. 3 и т.4 от Наредба № 11/03.07.2001 г. В
случая не е търсена и не е определяна общата маса на превозното средство,
поради което нормата на чл.
38, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол е неотносима.
Следва да бъде посочено и това, че
настоящата инстанция не споделя метода приложен от районния съд за изчисляване
натоварването на ППС, тъй като приложимите нормативни разпоредби не допускат да
бъде изследвана възможността за изместване на товара по протежение на ППС при
определяне на неговото претоварване, за да бъде задължен и АНО да направи това.
На следващо място касационната инстанция
приема за неправилни изводите на въззивния съд, че в конкретното
административно-наказателно производство, проведено против Б.Р., е допуснато
съществено процесуално нарушение, поради това, че на същия е предоставен
нечетлив екземпляр от АУАН, както и не се споделя изграденият въз основа на този
довод правен извод за отмяна на наказателното постановление.
Правилен е доводът на РС, че едно нарушение
на производството по издаване на акт по реда на ЗАНН е съществено, ако води до
нарушаване правото на защита на засегнатото лице. В конкретния случай обаче
такова не е допуснато от актосъставителя. Безспорно се удостоверява пред
въззивния съд, че предоставеният екземпляр от АУАН № 0007135, не е четлив, но
също неоспорено е и обстоятелството, че в оригинала на този документ се съдържа
подписа на Б.Р. за „нарушител“. Оригинала на акта обаче е изключително четлив и
по отношение на него не се съдържа оплакване, че това съдържание не е известно
или не е узнато /разбрано/ от нарушителя.
Член 44, ал.1 от ЗАНН установява по
императивен начин правото на лицето, срещу което е съставен акт за
административно нарушение, да направи възражения против фактите в акта още към
момента на неговото съставяне /това не е налице в настоящия случай/, както и правото
да подаде възражения в три дневен срок от подписването на АУАН, т.е. за
законодателя е релевантен не фактът на връчване на екземпляра от акта, а от
подписването му. Именно с поставяне на подпис върху акта се удостоверява и
обстоятелството, че на лицето е предявено съдържанието, обективирано в
документа.
Ето защо настоящата инстанция счита, че няма
допуснато нарушение на правото на защита на санкционираното лице за това, че
връченият екземпляр от АУАН е нечетлив. Още повече при предявяване на АУАН ответникът
Р. не изразява в документа претенции за неяснота на фактите по нарушението,
нито за нечетливост на това съдържание. Правото на възражение и неговото
реализиране е изцяло във възможностите и волята на наказаното лице, но
неизпълнението му в този случай с довода, че не е ясно съдържанието на АУАН,
този съдът не споделя за основателно в насока допуснато съществено процесуално
нарушение на правото на защита на наказаното лице.
Като е достигнал до правни изводи за
незаконосъобразност на процесното наказателно постановление районният съд е
приложил неправилно материалния закон, поради което е налице твърдяното в
касационната жалба основание за отмяна на решението му. Вместо него от
настоящата инстанция следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с
което Наказателно постановление №6430/20.09.2019г., издадено от началник на отдел
„Контрол по РМП“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София да се потвърди като законосъобразно.
Основателно и своевременно се явява искането
на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за настоящата инстанция в
размер на 250.00 лева във вид на адвокатско възнаграждение по представен
договор за правна защита и съдействие, като същите следва се възложат в тежест
на касационния ответник.
Водим от горното и на основание чл.221,
ал.2, пр. второ от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
Решение без номер от 14.09.2020г., постановено по НАХД №281/2020г. по описа на
Районен съд - Димитровград, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №6430/20.09.2019г., издадено от началник на отдел
„ Контрол по РМП“ Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“ – София, с което на Б.С.Р., ЕГН **********, за нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) вр. с чл.37, ал.1, т.1
от Наредба № 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства (Наредбата), на основание чл.53, ал.1 от ЗП във вр.чл.26, ал.2 от
Закона за пътищата, е наложена глоба в размер на 2 500 лева.
ОСЪЖДА
Б.С.Р.,
ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София сумата в размер на 250.00 / двеста и
петдесет лева /, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.