РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330104572 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от “Трейд Майстер”
ЕООД срещу “Българска индустриална група” АД, с които се претендира да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 16 930, 82 лева- главница за изработване и доставяне на
конструкция с **** рама, **** врати и ***** плоскости, за която са издадени фактури
№ *******/ 18.01.2018г., № **********/ 26.03.2018г. и № ******/ 23.04.2018г. и
сумата от 4 968 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода
18.02.2018г.- 21.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 22.10.2020г./ до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 261266/ 29.10.2020г. по ч.гр.д. № 13754/ 20г.,
по описа на РС- Пловдив, II- ри гр. с-в.
Ищецът посочва, че на 18.01.2018 г. е издадена фактура № ****** за сумата от
20 487,88 лева с ДДС, като в самата фактура е описано, че сумата се дължи за „5 бр.
изработване и доставка на конструкция с **** рама, ***** врати и ***** плоскости,
подробно описана в оферта ******/17.12.2017 г.“ Твърди се, че стоките са получени от
Длъжника на 18.01.2018 г., като това обстоятелство е удостоверено от К. Н., която
саморъчно е изписала имената си и е подписала. Сочи, че падежът на плащането на
сумата по описаната фактура е бил 18.02.2018 г. Твърди се, че на 26.03.2018 г.
Дружеството е издало фактура № ********** за сумата от 343,15 лева с ДДС, като е
описано в самата фактура, че сумата се дължи за „0.6 метра ****** профил****; 2 бр.
****** ***** омплект; 4 бр. **** , *****; 40 бр.******; ******* профил *****“, като
сочи, че падежът на описаната фактура е бил 26.04.2018 г. Изтъква се, че на 23.04.2018
1
г. дружеството е издало и фактура с № ***** за сумата от 99, 79 лева с ДДС, като е
описано, че сумата се дължи за „2 метра ******; 20 бр. *****“, като падежът на
описана фактура е бил на 23.05.2018 г. Ищецът поддържа, че нито една от сумите не е
била платена на съответния падеж. Единствено, на 27.04.2018 г., длъжникът е
извършил частично плащане по фактура № *****/ 18.01.2018 г. в размер на 4 000,00
лева. Твърди се, че с оглед на изложеното, общият размер на главницата възлиза на 16
930, 82 лева с ДДС, върху която продължава да се начислява лихва за забава, считано
от 27.04.2018 г. до 21.10.2020 г. Сочи, че в периода април 2019 г. – август 2020 г. са
отправени многократни покани за изпълнение, но плащания не са постъпили. Предвид
изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника. Не се оспорва факта, че между страните е възникнало правоотношение,
както и че ответникът дължи на ищеца претендираната сума за главница. Възразява се
срещу размера на претендираното обезщетение за забава.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателствени
материали се изяснява, че е възникнало правоотношение по повод изработване и
доставяне на конструкция с носеща рама, плъзгащи врати и поликарбонатни
плоскости. Така изработеното е доставено от ищеца и прието от ответника без
забележки на дата 18.01.2018г. Общата парична стойност на изработеното е в размер
на 20 487, 88 лева с ДДС, като след осъществено частично погашение, ответникът
дължи главница в размер от 16 930, 82 лв. с ДДС. Съдът счита за нужно да акцентира
върху обстоятелството, че в открито съдебно заседание, проведено на 07.07.2021г. / л.
58 гръб/, ответникът чрез процесуалния си представител изрично заявява, че не
оспорва дължимостта на главното вземане, а само на обезщетението за забава. Това
изявление съдът цени като признание на факт, сторено от ответника в хода на процеса,
поради което и не е необходимо събирането на допълнителни данни досежно размера и
падежа на главното задължение.
Съобразно нормата на чл. 266 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа. Тоест, с факта на приемане, възниква и
корелативното задължение от ответника да заплати стойността на така изработеното от
ищеца. Както вече бе посочено, ответникът не оспорва факта на приемане на работата
и че изработеното съответства на спецификациите на възложителя. Не се оспорва и
размера на претендираната от ищеца главница, поради което искът с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД следва да бъде уважен за пълния претендиран
размер от 16 930, 82 лв.
Спорът между страните се концентрира около размера на дължимата мораторна
лихва. В тази връзка, по делото бе изготвена и приета СсчЕ. Съобразно изводите на
вещото лице, мораторната лихва върху главницата, за периода 18.02.2018г.-
21.10.2020г. възлиза на сума в размер от 4 667, 08 лева. Съдът кредитира изцяло
2
заключението на в. л., като счита същото за обективно, обосновано и пълно. Предвид
изводите на в. л., то предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 4667, 08 лева, като за разликата от тази
величина до пълния претендиран размер от 4 968 лева да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, разноски се следват и на двете страните. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по съразмерност на
ищеца сума в размер от 5 007, 98 лв.- сторени разноски в рамките на исковото
производство и заповедното производство по ч.гр.д.№ 13754/ 20г., по описа на РС-
Пловдив. Съдът счита за неоснователно възражението на ответната страна за
прекомерност на договорения адвокатски хонорар. В тази връзка, следва да се посочи,
че рамките на настоящото производство са предявени два обективно, кумулативно
съединени иска, като на основание чл. 2, ал. 5 Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение се дължи за
всеки иск поотделно.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените разноски, съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е
представил доказателства за заплатен адвокатски хонорар за исковото производство в
размер от 400 лв. ( л. 47 от делото ) и за заповедното производство в размер от 400 лв. (
л. 25 от ч.гр.д. № 13754/ 20г. , по описа на РС- Пловдив ). Съобразно отхвърлената част
от исковите претенции, му се дължи сумата от 48, 36 лв. - разноски за исковото и
заповедното производство.
В открито съдебно заседание, проведено на 10.12.2021г. / л. 84- 85/, страните
изрично са поискали компенсиране на разноските при частично отхвърляне на
исковете. Предвид това, между двете величини от 5 007, 98 лв. и 48, 36 лв. следва да се
осъществи прихващане до размера на по- малката от двете сума. Предвид изложеното,
ответникът следвадва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4 959, 62 лева-
разноски след осъществена компенсация.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че “Българска
индустриална група” АД, ЕИК ********* дължи на “Трейд Майстер” ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните
суми: сумата от 16 930, 82 лева- главница за изработване и доставяне на конструкция
с *****, ***** врати и ***** плоскости, за която са издадени фактури № *****/
18.01.2018г., № **********/ 26.03.2018г. и № ******/ 23.04.2018г. и сумата от 4 667,
08 лева- мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 18.02.2018г.-
3
21.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 22.10.2020г./ до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата от 4 667, 08 лева до пълния претендиран размер от 4 968 лева, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 261266/ 29.10.2020г. по ч.гр.д. № 13754/ 20г., по описа на РС- Пловдив, II- ри гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “Българска индустриална група” АД,
ЕИК *********, да заплати на “Трейд Майстер” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 4
959, 62 лева., представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и
заповедното производство по ч.гр.д. № 13754/ 20г., по описа на РС- Пловдив, II- ри гр.
с-в, след осъществена компенсация с разноските, дължими на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4