М О Т И В И :
Обвинението против подсъдимия Е.Н.М. *** е за
престъпление по чл.209 ал.1 от НК за
това, че на 19.08.2015 г. в град Харманли
с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у С.Д.С. ***
заблуждение, че е собственик на и му продава като такъв лек автомобил марка
„Тойота”, модел „Естима” с рег. № Р 877 SVW, собственост на М.А.Д., гражданин
на Р.Кипър на стойност 1 010.05 лева и с това му причинил имотна вреда в
размер на 300 лева.
На предварителното производство
обяснява, че един ден през лятото на
миналата година до дома му в гр.Любимец отишъл в., който ремонтирал коли и му
казал, че турчина се обадил и му казал да махне колата. Обвиняемият попитал „Кой
приятел и къде е колата?”. В. му обяснил, че това е неговият приятел, с когото
бил във Франция, а колата била в Харманли при М . Той помислил, че се отнася за
„Зе ”, който му бил приятел. Помолил В. да го закара до Харманли. Той го отвел до
един сервиз в гр.Харманли, където му показали един автомобил „Тойота” миниван.
Автомобилът не бил в движение и тъй като нямало платформа решил да го продаде.
Предложил колата на Митьо, но той отказал да я купи. Тогава се обърнал към едно
момче, което работило в съседния гараж и му продал автомобила за сумата 300
лева.
На съдебното следствие подсъдимия
се признава за виновен. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. Изразява искрено съжаление за стореното и се разкайва.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с обясненията на
подсъдимия прие за установено следното:
На 15.10.2013 г. свидетелят М.А.Д. закупил в лично качество лек автомобил
марка „Тойота“ модел „Естима” с рег. номер P877 SVW от Англия, видно и от
свидетелство за регистрация на МПС с превод на български език, приложено на
(л.45-50) от досъдебно производство № 363/2015 г. по описа на РУ-Харманли при
ОД на МВР-Хасково. В България оставил автомобила при свой познат – свидетеля Н.И.К.,
когото упълномощил да го представлява, както лично него с пълномощно (л.59),
така и едноличното му дружество, регистрирано в България – „Д. Карго БГ“ ЕООД –
пълномощно (л.42), от досъдебно производство № 363/2015 г. по описа на
РУ-Харманли при ОД на МВР-Хасково, във връзка с моторните превозни средства,
лична собственост, така и на търговското му дружество.
Свидетелят М.К.Т. стопанисвал обект – „Автосервиз – Т.“***, намиращ се в
едно от халетата на индустриален двор в
северната част на гр.Харманли, до оградата на помощно училище „П.Р.Славейков“
гр.Харманли. В същото хале се помещавал и сервиз на фирма „Дар Транс“ ООД
Харманли, където като автобояджия работел свидетелят С.Д.С..
На неустановен ден в началото на 2015 г. свидетелят Н.И.К. оставил в
сервиза на свидетеля Т. лек автомобил марка „Тойота“ модел „Естима” с рег.
номер P877 SVW от Англия. Автомобилът бил пренесен на платформа, тъй като имал
повреда в двигателя и не можел да се движи на собствен ход. Свидетелят М.К.Т.
твърди, че Н.И.К. се представил, че е
от гр.Любимец, а според свидетеля Г.Д.А., който помагал на свидетеля Т. в
сервиза понякога, и присъствал на оставянето на автомобила свидетелят Н.И.К. ***.
Двамата обаче го описват като нисък, около 1.60 см. висок, пълен и накуцващ с
единия крак. Разбрали се свидетелят Н.И.К. да намери части, а свидетеля М.К.Т.
да отремонтира автомобила. След около три месеца двамата свидетели - Н.И.К.
и М А.Д.,
отново посетили сервиза на свидетеля Т. като го уведомили, че не могат да
намерят двигател за смяна. Тогава предложили на св. С.Д.С. по прякор „Чилика“
да закупи автомобила за сумата 500 лв., но същият отказал. Свидетелят М.К.Т.
поискал да преместят колата, защото му пречи в сервиза, а свидетелите Н.И.К. и
св. М А.Д. поели ангажимент да си я
приберат след седмица.
Тъй като нито свидетелрят Н.И.К.,
нито свидетелят М А.Д. потърсили в
уговорения срок оставения за ремонт лек автомобил, свидетелят М.К.Т. се свързал
по телефона със свой познат в гр.Любимец – свидетеля В.Л.В. и го помолил да
потърси хората, които оставили лек автомобил марка „Тойота“ модел „Естима” с
рег. номер P877 SVW като му дал описание – „дебел куц циганин“, който се движел
с турчин, незнаещ български език. Предвид даденото описание свидетелят В.Л.В.
предположил, че този човек е подсъдимия Е.Н.М. и затова отишъл до дома му.
Питал го къде е турчина и го уведожмил за обаждането на свидетеля М. *** като
предал неговото послание да се прибере автомобила от сервиза му. Знаейки много
добре, че не е оставял автомобил в сервиза на свидетеля Т., подсъдимият Е.Н.М.
убедително отговорил, че „турчина“ е в затвора и помолил свидетеля В.Л.В. да го
откара в гр.Харманли.
На 19.08.2015 г.свидетелят В.Л.В. и подсъдимият Е.Н.М. пристигнали в
гр.Харманли и отишли в сервиза на свидетеля М.К.Т.. По това време същият не бил
на работа, а в обекта бил свидетелят Г.Д.А.. Подсъдимият Е.Н.М. поискал да
вземе лек автомобил марка „Тойота“ модел „Естима” с рег. номер P877 SVW, но
свидетелят А. се усъмнил в намеренията му, поради това,че не той е оставил
автомобила. Тогава подсъдимият Е.Н.М. го въвел в заблуждение като обяснил, че е
брат на лицето, което е оставило колата и че брат му и „турчина“ са в затвора.
Св.Г.А. обяснил, че не може да помогне за намиране на платформа, но ги упътил
да попитат в сервиза, където работил свидетелят С.Д.С. дали не иска да закупи
оставения автомобил. Свидетелят В.Л.В. и подсъдимият Е.Н.М. отишли в съседния
сервиз при свидетеля С.С., който познавал отпреди свидетеля В.. Подсъдимият Е.Н.М.
предложил на свидетеля С.Д.С. да закупи намиращият се в сервиза на свидетеля Т.,
лек автомобил марка „Тойота“ модел „Естима” с рег. номер P877 SVW. Свидетелят С.С.
знаел, че друг човек е оставил този лек автомобил, но подсъдимият умело го
въвел в заблуждение като го уверил че е собственик на автомобила заедно с другото лице, което в момента било в затвора.
Подсъдимият Е.Н.М. дори предложил да
попълни и подпише договор, който факт още повече утвърдил убеждението на
свидетеля С., че преговаря с действителния собственик. Подсъдимият собственоръчно
изписал имената си и се подписал в договор за продажба на бракуван автомобил,
приложен на (л.41) и получил от свидетеля С.Д.С. сумата от 300 лева.
Автомобилът не бил местен от мястото, където бил оставен от свидетеля Н.И.К..
След няколко дни свидетелят Н.И.К. дошъл отново в гр.Харманли като поискал
да уреди отношенията си със свидетеля М.К.Т.. Тогава бил уведомен, че лекият
автомобил марка „Тойота“ модел „Естима” с рег. номер P877 SVW бил вече продаден
на свидетеля С.Д.С.. Тъй като в момента свидетелите С.Д.С. и М.К.Т. отсъствали,
свидетелят Н.И.К. посетил отново сервиза на 31.08.2015 г., Тогава свидетелят С.
казал, че няма да предаде колата на свидетеля К., докато не получи 300 лева.
Това мотивирало свидетеля Н.И.К. да уведоми РУ Харманли при ОД на МВР Хасково
за случая, за което е съставен протокол за заявено устно съобщение за извършено
престъпление, приложен на (л.6), по повод на което е било образувано Досъдебно производство №
363/2015г. по опис на РУ - Харманли при ОД МВР Хасково.
С протокол за доброволно предаване (л.40) свидетелят С.Д.С. доброволно
предал лек автомобил марка „Тойота“ модел „Естима” с рег. номер P877 SVW и рама
№ CXR-10-0133585, ведно с ключ за него. Извършен бил оглед на
местопроизшествие, за което е съставен протокол и албум, приложени на (л.7-11).
От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна и техническа
експертиза, изготвена от вещото лице С.Н.К. се установява, че средната пазарна
стойност на превозното средство – лек автомобил
„Тойота“ модел „Естима” с рег. номер P877 SVW, към момента на деянието
възлиза на 1010.05 лева.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства: показанията на свидетелите: С.Д.С., М.А.Д., Н.И.К., В.Л.В., М.К.Т. и Г.Д.А., от писмените доказателства, както и от заключението на съдебно-оценителна и техническа експертиза, изготвена от вещото лице С.Н.К. и отчасти от обясненията на подсъдимия, приложени към досъдебно производство № 363/2015 г.
по описа на РУ – Харманли при ОД на МВР Хасково.
При така описаната фактическа обстановка следва да се приеме,че на 19.08.2015 г. в град Харманли с цел да набави за
себе си имотна облага като възбудил и поддържал у С.Д.С. *** заблуждение, че е
собственик на и му продава като такъв лек автомобил марка „Тойота”, модел
„Естима” с рег. № Р 877 SVW, собственост на М.А.Д., гражданин на Р.Кипър на
стойност 1 010.05 лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 300
лева, подсъдимият Е.Н.М. *** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.209
ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл и с користна цел. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и искал настъпването им. За това престъпление подсъдимият следва да
носи наказателна отговорност.
Подсъдимият Е.Н.М. е роден на *** ***, с
постоянен и настоящ адрес:***. Той е българин, български гражданин. Грамотен е
с начално образование. Не е женен. Безработен е. Осъждан е
многократно. Последното наказание „лишаване от свобода” е изтърпял на
27.01.2014 г.
Съдът
като отчита обществената опасност на престъпното деяние и на дееца намира, че
за постигане целите на генералната и личната превенция, визирани в нормите на
чл.36 от НК и предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, той следва да бъдат
санкциониран с наказание 8
месеца „лишаване от
свобода”. Наказанието е отмерено при условията на чл.58а ал.1 от НК, предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. В случая е налице превес на
смекчаващи вината обстоятелства. Като такива обстоятелства следва да бъдат
отчетени: обремененото семейно положение-баща на шест маловърстни деца,
отежненото от безработицата материално състояние на неговото семейство,
невисоката стойност на имуществената вреда, както и разкаянието на дееца за
извършената престъпна деятелност. За постигане целите на наказанието съдът
намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание 1 година лишаване от
свобода.Това наказание следва да се редуцира с 1/3 предвид нормата на чл.58а
ал.1 от НК, поради което на подсъдимия следва да бъде наложено наказание 8
месеца лишаване от свобода.
Предвид миналите осъждания на подсъдимия за престъпления от общ характер на
лишаване от свобода е изключено приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.
На основание чл.60 ал.1, вр.
чл.61 т.2 от ЗИНЗС подсъдимият следва да изтърпи наложеното му наказание 20
месеца лишаване от свобода в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален “строг”
режим.
НА основание чл.59 ал.1 т.1 от
Наказателния кодекс от наказанието
лишаване от свобода следва да бъде приспаднато
времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода, считано от 28.06.2016 г.
Предвид постановената осъдителна присъда
спрямо подсъдимия Е.Н.М. следва да му
бъде възложено да заплати на
държавата по сметка на държавата по сметка на ОД МВР-Хасково 158.62 лв.
разноски по делото за възнаграждение на вещо лице и преводач.
Причини за деянието: незачитане неприкосновеността на частната собственост
и желание за облагодетелстване по нетрудов и неправомерен начин.
Водим
от горните съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: