№ 1828 1.10.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав На първи октомври през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1122 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №107 от 23.05.2019г. по гр,д.№1103/18г. на PC- Айтос са отхвърлени
исковете на ”Агенция за събиране на вземания” АД с ЕИК ********* против А.Е.И. ***, за установяване вземанията на ищеца против ответника за следните суми: 4144,33 лева - главница по договор за потребителски кредит № 11674109/05.11.2015г., сключен между ответника и “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и 1416,47 лева договорна лихва за периода от 20.04.2017г. до 20.11.2018г., 602,93 лева- обезщетение за забава за периода от 21.05.2017г. до датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК- 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, за периода от 30Л1.2017г. до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.№783/18г. на PC- Айтос е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№3480/19,06.19г. по описа на PC- Айтос. Жалбата е подадена от "Агенция за събиране на вземания” ЕАД, представлявано от юрисконсулт Албена Благоева чрез куриерска фирма на 18.06.2019г.
С нея решението е обжалвано изцяло. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно районният съд приел, че не е налице надлежно уведомяване на ответника за извършената цесия, предвид обстоятелството, че ответникът се представлявал в исковото производство от назначен от съда особен представител. До ответника било изпратено уведомление за цесията на посочения в договора за кредит постоянен и настоящ адрес, която била върната като непотърсена от получателя. По тази причина и в съответствие с практиката на ВКС към исковата молба било представено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като е направено искане за връчването й на ответника, ведно с исковата молба. Достигането до длъжника на уведомлението за цесията, ведно с исковата молба, съставлявало надлежно уведомяване на длъжника за цесията съобразно цитираната в жалбата съдебна практика, при което прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника и същото следвало да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право. Изложени са оплаквания, че първоинстанционният съд не се е съобразил с тази практика, както и с останалата относима практика на ВКС, касаеща възможността особения представител на ответника редовно да получи копие от исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в това число и да получи всякакви уведомления. Изтъква се, че въззивникът е положил дължимата грижа да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, поради което намира за неоснователно да търпи неблагоприятните последици от неполучаването на уведомителните писма за цесия въпреки добросъвестното си поведение. На следващо място са въведени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че по отношение на вземанията, предмет на исковата молба не е била обявена предсрочна изискуемост. Сочи се, че цедентът е небанкова институция и попада в обхвата на чл.З от ЗКИ, като същият извършва банкова дейност- отпускане на кредити. Това обаче не я прави банка, поради което сключения от “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор за кредит няма характер на договор за банков кредит по чл.430 ТЗ, а представлява договор за заем по чл.240 ЗЗД, в който смисъл била налице задължителна съдебна практика. Липсвало законово или договорно задължение на кредитора по този договор за кредит да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост. Даденото задължително тълкувание в т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС не намирало приложение към този случай. Развити са подробни съображения. На следващо място се сочи, че неправилно първоинстанционният съд не съобразил факта, че падежът на последната погасителна вноска настъпил в хода на исковото производство и не е приложил разпоредбата на чл.235, ал.З от ТПК, въпреки задължителната съдебна практика по този въпрос.
Моли решението да бъде отменено и вьззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Претендира разноски за настоящото производство- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
Въззиваемият, редовно уведомен за жалбата чрез особения си представител- адв.Т., не е представил отговор.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата;
Вьззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК.
Страните нямат доказателствени искания.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на вьззивната жалба, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
|
|