М
О Т И В И
към присъда № 140 от
14.07.2011 година
по
н.о.х.дело № 1274
на Старозагорския районен съд
по
описа за 2011
година:
Обвинението
против подсъдимата А.И.Г., ЕГН **********, е в
това, че на 03.09.2010 год. в гр.Стара Загора в съучастие с Т.Е.Т., като
съизвършител, отнела чужди движими вещи – 950 евро, равняващи се на 1858,03
лева при курс на БНБ евро към лев 1,95583, от владението на Е.Ю.М. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена
повторно в немаловажен случай – престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Обвинението
против подсъдимата Т.Е.Т., ЕГН **********, е в това, че на 03.09.2010
год. в гр.Стара Загора в съучастие с А.И.Г., като съизвършител, отнела чужди
движими вещи – 950 евро, равняващи се на 1858,03 лева при курс на БНБ евро към
лев 1,95583, от владението на Е.Ю.М. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 във връзка с чл.20,
ал.2 от НК.
В
съдебно заседание беше приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
предявения от пострадалия Е.Ю.М. против подсъдимите А.И.Г. и Т.Е.Т. граждански иск за сумата от 1858,03 лева, представляваща обезщетение за
причинените му имуществени вреди вследствие на отнетите му на 03.09.2010 год. в
гр.Стара Загора 950 евро, а пострадалият Е.Ю.М. беше конституиран като
граждански ищец в наказателното производство.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвиненията и пледира
подсъдимите да бъдат признати
за виновни, като на всяка една от тях бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година и шест месеца и на основание чл.58а от НК
размерите на наложените им наказания бъдат намалени с една трета. Моли да бъде
постановено наказанието на подсъдимата А.И.Г. да изтърпяно ефективно, а
изпълнението на наказанието на подсъдимата Т.Е.Т. да
бъде отложено за срок от четири години. Моли гражданския иск да бъде уважен в
пълния му размер.
Гражданският
ищец Е.Ю.М. моли гражданския му иск да бъде уважен изцяло.
Адвокат
Б.Д. в качеството й на служебен защитник на подсъдимата А.И.Г. не оспорва
обвинението
против подзащитната й и пледира на последната да бъде наложено справедливо наказание,
като бъде приложен чл.58а от НК.
Адвокат
Д.А. в качеството му на защитник по пълномощно на подсъдимата Т.Е.Т. не оспорва
обвинението
против подзащитната му и пледира на последната да бъде наложено наказание
към минималното, предвидено в закона, като бъде приложен чл.58а от НК и
изпълнението на наказанието бъде отложено на основание чл.66 от НК.
Подсъдимите А.И.Г.
и Т.Е.Т.
се признават за виновни по
повдигнатото им обвинения, съжаляват за извършеното и поддържат пледоариите на защитниците си.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата
А.И.Г. е осъждана многократно, като с присъда по н.о.х.дело № 259/2007 год. по
описа на РС-Стара Загора, влязла в сила на 08.06.2007 год., същата е била
осъдена за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, на „пробация" с пробационни
мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 7 месеца и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 7
месеца, което наказание е било изтърпяно на 26.01.2008 год., т.е. от изтърпяването
на това наказание до извършване на деянието, за което подсъдимата Г. е
предадена на съд по настоящото дело, не са изтекли 5 години и следователно
настоящото й деяние се явява извършено от нея в условията на повторност по
смисъла чл.28, ал.1 от НК.
Подсъдимата Т.Е.Т. е била осъждана условно на „лишаване
от свобода” с присъди по н.о.х.дела № 40/1994 год. и № 1636/1997 год. на
РС-Сливен, влезли в сила на 04.05.1995 год. и 11.05.1998 год., за деяния,
извършени през 1992 год., т.е. в условията на реална съвкупност, поради което
тези й две осъждания следва да се считат за едно, независимо че не е бил
приложен чл.25 от НК, тъй като неизпълнението на задължението на постановилия
последната влязла в сила присъда съд в тази насока не може да има за последица
влошаване на правното положение на осъденото лице, и следователно към датата на
извършване на настоящото й деяние подсъдимата Т. следва да се счита за
реабилитирана по цитираните две осъждания по право – на основание чл.86, ал.1,
т.1 от НК. Впоследствие с решение по а.н.дело № 973/2008 год. на РС-Стара
Загора, влязло в сила на 18.07.2008 год., подсъдимата Т. е била призната за
виновна в извършването на престъпление по чл.329, ал.1 от НК, като на основание
чл.78а от НК е била освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба” в размер на 500 лева.
Подсъдимите А.И.Г. и Т.Е.Т. се познавали от дълги години
и поддържали близки отношения по повод на общото им занимание - проституиране,
за което са осъждани и двете.
Подсъдимата Г. живеела на семейни начала със св.Огнян Димов
Чернев, а подсъдимата Т. - със св.Минчо Недялков Илиев.
На 03.09.2010 год. вечерта подсъдимите с мъжете, с които
живеели, отишли на барчето на ж.п.гарата в гр.Стара Загора да се почерпят. Около
22,00 часа свидетелите Чернев и Илиев отишли да играят на покер- машинки, а подсъдимите
тръгнали из т.нар. Станционна градина в близост да гарата да си търсят клиент.
Докато вървели, подсъдимите срещнали св.Е.Ю.М., който
тъкмо бил пристигнал от Германия и изчаквал влак за родния си град Хасково.
Двете го заговорили и отишли с него в ресторанта на хотелски комплекс
„Езерото”. Там той ги почерпил, след което те решили да наемат стая в хотела.
Първо влезли в близък магазин и си купили алкохол, безалкохолни напитки и
луканка за мезе, а после отишли на рецепцията на хотелски комплекс „Езерото” и св.М.
платил за стая № 105, наемането на която обаче регистрирали на името на подсъдимата
Т.. Така около 23,00 часа тримата се качили в наетата стаята, налели си питиета
и си нарязали луканка. След десетина минути подсъдимата Г. и св.М. влезли в
банята да правят секс, а докато те били вътре, подсъдимата Т. потършувала из
дрехите на св.М. и в джоба на панталона му открила пачка от 9 банкноти по 100
евро и 1 банкнота от 50 евро. Подсъдимата Т. измъкнала парите, които намерила в
панталона на св.М., и в този момент от банята излязла подсъдимата Г.. Подсъдимата
Т. показала парите на подсъдимата Г., като й ги дала, и двете решили да ги
откраднат, поради което бързо избягали от стаята, докато св.М. още се къпел в
банята.
Съгласно
фиксирания курс евро към лев 1,95583 на БНБ сумата от 950 евро се равнява
на 1858,03 лева.
Кражбата не представлява маловажен случай съгласно чл.93, т.9 от НК, поради високата
стойност на предмета на престъплението – 1858,03 лева, които се равняват на
повече от 7 минимални работни заплати, установени за страната към инкриминираната
дата.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимите по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени и гласни доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство (протокол за оглед на местопроизшествие от 04.09.2010
год., адресна карта за записване в хотел от 03.09.2010 год., протокол от
10.11.2010 год. за разпит пред съдия на подсъдимата Т.Е.Т. в качеството й на
обвиняема, протокол от 01.03.2011 год. за разпит на подсъдимата А.И.Г. в
качеството й на обвиняема, протокол от 04.09.2010 год. за разпит на св.Е.Ю.М.,
протокол от 10.11.2010 год. за разпит на св.Минчо Недялков Илиев, протокол от
23.02.2011 год. за разпит на св.Огнян Димов Чернев, протокол от 29.10.2010 год.
за разпит на св.Станимир Сталинов Стоилов, протокол за дактилоскопна експертиза
№ 6 от 21.01.2011 год., декларации за семейно и материално положение и имотно
състояние на подсъдимите), както
и събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства (справки за съдимост на подсъдимите, справки за търпените
и изтърпените от тях наказания и удостоверения за постоянните и настоящите им
адреси), като в тази насока следва изрично да се
отбележи, че не се събраха
доказателства, които да си противоречат, поради което и не се налага същите да бъдат
обсъждани поотделно.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че:
на
03.09.2010 год. в гр.Стара Загора подсъдимата А.И.Г. в съучастие с Т.Е.Т., като
съизвършител, отнела чужди движими вещи – 950 евро, равняващи се на 1858,03
лева при курс на БНБ евро към лев 1,95583, от владението на Е.Ю.М. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена
повторно в немаловажен случай, с което свое деяние тя е осъществила от
обективна страна признаците от престъпния състав на чл.195, ал.1, т.7 във
връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 от НК;
на
03.09.2010 год. в гр.Стара Загора подсъдимата Т.Е.Т. в съучастие с А.И.Г., като
съизвършител, отнела чужди движими вещи – 950 евро, равняващи се на 1858,03
лева при курс на БНБ евро към лев 1,95583, от владението на Е.Ю.М. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, с което свое деяние тя е
осъществила от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.194, ал.1
във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
За да
признае подсъдимите за виновни в извършването на престъпните им деяния, съдът
прие, че последните са били извършени от тях при пряк умисъл, понеже те са съзнавали
общественоопасния им характер, предвиждали са настъпването на
общественоопасните им последици и са искали настъпването им. На този извод
недвусмислено навеждат, както механизма и начина на извършване на престъпните
деяния и обстановката, при която те са били извършени, така и самопризнанията
на подсъдимите по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като същите обхващат всички
факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт - не само тези,
които касаят обективните признаци на престъплението, но и тези, които се
отнасят до неговата субективна страна.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При определяне на вида и размера на
наказанията съдът взе
предвид:
принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
и целите на наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36
от НК;
предвидените в
закона наказания за извършените престъпления – „лишаване от свобода до осем
години” за извършеното от подсъдимата Т. престъпление по чл.194, ал.1 от НК и
„лишаване от свобода от една до десет години” за извършеното от подсъдимата Г.
престъпление по чл.195, ал.1 от НК;
изразеното от подсъдимите
критично отношение към извършеното и тежкото им материално и семейно положение
според приложените към досъдебното производство декларации в тази насока, които
съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на
двете подсъдими (направените от подсъдимите самопризнания не биха могли да
бъдат отчетени като смекчаващо отговорността им обстоятелство, тъй като същите
представляват основание за разглеждане на делото по диференцираната процедура,
предвидена в глава двадесет и седма от НПК);
високият размер на
вредните последици, надхвърлящ седем пъти размера на установената за страната
минимална работна заплата, който съдът отечете като отегчаващо отговорността
обстоятелство по отношение и на двете подсъдими;
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима към конкретния
случай и предвиждаща определяне на наказанието при условията на чл.58а
от
НК.
Ето защо съдът
определи на всяка една от подсъдимите наказание при превес на смекчаващите
отговорността й обстоятелства, както следва: на подсъдимата А.И.Г. - наказание „лишаване
от свобода” за срок от две години, а на подсъдимата Т.Е.Т. - наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като на основание
чл.58а от НК намали размера на наказанията им с една трета и им наложи
наказания, както следва: на подсъдимата А.И.Г. - наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца, а на подсъдимата Т.Е.Т.
- наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.
Видно от справката
й за съдимост на подсъдимата Г. с приложени към нея преписи от бюлетините й за
съдимост, присъда по н.о.х.дело № 505/2011 год. на РС-Стара Загора и решение по
в.н.о.х.дело № 1150/2011 год. на ОС-Стара Загора, приети като писмени
доказателства, подсъдимата Г. е извършила настоящото си деяние в условията на
реална съвкупност (преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила
присъда) с деянията, извършени от нея през периода м.януари 2009 год. – 07.08.2010
год. и предмет на осъждането й с влязло в сила на 16.11.2010 год. определение
за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство по
н.о.х.дело № 1776/2010 год. на РС-Стара Загора и влязла в сила на 06.07.2011
год. присъда по н.о.х.дело № 505/2011 год. на РС-Стара Загора, поради което и
съдът на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК групира
наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимата Г. с наказанията,
наложено й по н.о.х.дело № 1776/2010 год. на Старозагорския районен съд („лишаване от свобода” за срок от шест месеца) и по н.о.х.дело № 505/2011 год. на същия съд („лишаване от свобода” за срок от две години), като й определи и наложи едно общо наказание, а именно
най-тежкото от тях – наказанието по н.о.х.дело № 505/2011 год. на РС-Стара
Загора: „лишаване от свобода” за срок от две години.
В
случая съдът намери, че не са налице основания за увеличаване на размера на
определеното и наложено с настоящата присъда общо най-тежко наказание на подсъдимата
Г., поради което и не приложи чл.24 от НК.
Имайки
предвид от една страна, че предмет на конкретната реална съвкупност са три
умишлени престъпления, две от които са тежки по смисъла на закона (деянията по чл.195, ал.1 от НК, предмет на присъдата по
н.о.х.дело № 505/2011 год. на РС-Стара Загора и на присъдата по настоящото
н.о.х.дело), като едното от които включва в състава си
две престъпни деяния (престъплението, предмет на
присъдата по н.о.х.дело № 505/2011 год. на РС-Стара Загора, представляващо
продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК), а от друга страна – останалите осъждания на подсъдимата
Г. според справката й за съдимост за деяния, извършени преди включените в
разглежданата реална съвкупност, което означава, че наложените й за последните
наказания („пробация” с различни по вид и/или размер
пробационни мерки) не са изиграли своя
поправителен ефект, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на подсъдимата Г. същата следва ефективно да изтърпи
наложеното й с настоящата присъда общо най-тежко наказание, поради което и на
основание чл.25, ал.4 от НК постанови последното да бъде изтърпяно в
затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ” режим съгласно
чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 от ЗИНЗС.
На
основание чл.25, ал.2 от НК съдът приспадна при изпълнение на определеното и
наложено с настоящата присъда общо най-тежко наказание на подсъдимата Г.
изтърпяната до момента част от наказанията, наложени й по н.о.х.дела №
1776/2010 год. и № 505/2011 год. на РС-Стара Загора.
Имайки
предвид, че към датата на извършване на настоящото й деяние подсъдимата Т. е
била реабилитирана по предходните си осъждания, съдът намери, че са налице
условията за приложение на чл.66, ал.1 от НК спрямо нея, тъй като за постигане
целите на наказанието и преди всичко за поправянето й не се налага същата ефективно
да търпи наложеното й наказание. Същевременно обаче следва да бъде отчетено, че
ако и подсъдимата Т. да не се счита за осъждана по смисъла на НК, същата е била
призната за виновна в извършването на престъпление, като на основание чл.78а от НК е била освободена от наказателна отговорност за него с налагане на
административно наказание „глоба”, поради което с превантивна цел следва да й
бъде определен изпитателен срок, който да е по-дълъг от минималния, предвиден в
закона. Ето защо съдът на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на
наложеното с настоящата присъда наказание на подсъдимата Т. за срок от четири
години, считано от дата на влизане в сила на присъдата.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Приетият за
съвместно разглеждане граждански иск намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената по-горе фактическа обстановка:
са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане – виновно поведение от страна на
подсъдимите, причинени на гражданския ищец имуществени вреди и причинна връзка
между тях;
гражданският иск е
доказан до претендирания от гражданския ищец размер – 1858,03 лева.
Предвид
гореизложеното съдът уважи изцяло гражданския иск за имуществени вреди до
претендирания от гражданския ищец размер от 1858,03 лева, колкото всъщност по
курса на БНБ е равностойността в левове на отнетите му от подсъдимите 900 евро.
Съдът осъди
подсъдимите да заплатят солидарно на Държавата сумата от 74,32 лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно
уважения му размер.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: