№ 87
гр. гр.Н., 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Гражданско дело № 20232150100878
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Ю.Б.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О.п.“ № ***, представлявана от
П.Н. Д. и М.И.В. против П. Б. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул. „Х.К.“, № 3, с която
се иска да бъде установена дължимостта на сумата от 2713.88 лв., представляваща главница
по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-14281828 от 15.12.2016 г.,
сключен между „************“ С.А., клон България, и П. Б. Р., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 457.26 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от 01.06.2021 г. до 10.11.2021 г., сумата от 436.62 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 03.11.2021 г. до 16.05.2022 г., за които суми била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 562/2023 г. по описа на
Районен съд - Н..
Ищецът твърди, че между „************“ С.А., клон България, и Р. бил сключен
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и използване на кредитна карта № PLUS- 14281828 от 15.12.2016 г., с който било
предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, като било уговорено, че всички
задължения, произтичащи от договора, и свързани с ползването на кредитната карта, ще
възникнат за кредитополучателя след активирането. Изтъква се, че договор за револвиращ
потребителски кредит CARD- 14681372 бил сключен на 03.11.2017 г. с първата трансакция
по кредитната карта, като след усвояването на суми по нея за кредитополучателя
1
възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска. Сочи се, че
кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15- то число на
месеца, след което настъпвал периодът, в който картодържателят е длъжен да направи
плащане по кредита. Извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес- в
хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не е
основание за неплащане на погасителна вноска. Месечни погасителни вноски се правили до
1- во число на месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в размера, посочен в
тарифата. Акцентира се, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му. Навежда се, че ГПР бил изчислен при допускането, че общият
размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни
месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за
кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят заплащал и таксите,
предвидени в тарифата, като при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата. Разяснява се, че за револвиращия кредит не се изготвя погасителен
план. Дължимата сума автоматично се погасявала със средствата, които постъпват по
сметката, след което средствата по нея отново могат да бъдат използвани. Обръща се
внимание, че при настъпване на договорения от страните падеж задължението по кредитната
карта е изискуемо на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, като въпреки това кредиторът изпратил
покана за доброволно изпълнение на задължението на ответника на 10.11.2021 г. Излага се,
че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в НсРС
непогасени били сумите, предмет на заповедта. Сочи се, че на 31.05.2023 г. било извършено
прехвърляне на търговското предприятие на „************“ С.А., клон България по реда на
чл. 15 от ТЗ, което обстоятелство било вписано по партидите на „Ю.Б.“ АД и
„************“ С.А., клон България, което имало оповестителен характер за третите лица.
Предвид гореизложеното се моли съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено съществуването на вземане в сочените в заповедта размери.
В месечният срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез назначения й
особен представител, с който се излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Сочи се, че неправилно била посочена датата, на която банката обявила
кредита за предсрочно изискуем. Наред с това не ставало ясно колко вноски били заплатени
от кредитополучателя по договора и на кои дати. Неправилно се твърдяло, че не се изготвял
погасителен план по договорите от отворен тип, какъвто е и револвиращия кредит. От
представените с исковата молба писмени доказателства ставало ясно, че в договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта № PLUS- 14281828 от 15.12.2016 г., бил посочен и одобрен от
страните погасителен план, съгласно които всяка вноска следвало да се извърши до 20- то
число на текущия месец. Цитират се т. 4 и т. 5, стр. 3 от условията на договора. Твърди, че в
исковата молба не се сочи на коя дата била последната вноска към кредитора, както и на коя
2
дата се счита за предсрочно изискуем. Сочи се, че ответницата не била уведомена за това, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Развиват се доводи, че след непогасяване на
вноски от ответната страна след 01.06.2021 г. кредитът е станал предсрочно изискуем.
Навежда се, че считано от тази дата следва да се определи началния момент за погасителната
давност на задължението, която е изтекла с тригодишен давностен срок. Изтъква се
неравноправност на клаузите на т. 11, стр. 4 и т. 15, стр. 5 от Общите условия на основание
чл. 143 от ЗЗП. С оглед на изложеното се моли от съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-
14281828 от 15.12.2016 г., сключен между „************“ С.А., клон България, и П. Б. Р.,
съгласно който е предоставен потребителски кредит за сумата в размер на 2500 лева, която е
следвало да бъде изплатена на 48 месечни погасителни вноски, всяка от която по 115.02
лева, при лихвен процент 37.02 % и годишен процент на разходите 46.81 %. В т.12 от
договора страните са постигнали съгласие, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева. Уговорено
е, че кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на
изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя, като
издаването на кредитната карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата
погасителна вноска по кредита. Посочено е, че всички задължения, произтичащи от
договора и свързани с ползването на кредитната карта ще възникнат само след активирането
от кредитополучателя на издадената кредитна карта. С клаузата на т. 14 от договора е
предвидено, че кредитополучателят ще може да извършва трансакции (операции) чрез
кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит в рамките на дневните
трансакционни лимити. Страните са се съгласили, че всяка трансакция с кредитната карта от
кредитополучателя ще представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски
кредит. Посочено е, че потвърждение за извършването на трансакциите ще се прави от
кредитополучателя чрез въвеждане на ПИН, а интернет трансакции ще се извършват с
въвеждане на информация и по процедурата, посочена в съответния сайт. В т.15 е посочено,
че договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, както и че срокът на
валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора
за револвиращ потребителски кредит. Наред с това в т.16 е предвидено, че за използването
на кредитния лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от
кредитния лимит за срока на ползването му. Съгласно т. 21 от договора кредитната карта ще
бъде доставена от кредитора на кредитополучателя. Предвидено е, че задължения за
кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването
й.
3
Към договорът е представено и приложение, обозначено като CARD-
14681372/15.12.2016 г., като от клаузата на т. 1, се установява, че кредиторът отпуска на
кредитополучателя револвиващ кредит в размер на 1000 лева. Съгласно т.2 кредиторът
издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. В т.6 е предвидено, че преди
началото на ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира. С клаузата на
т.9 страните са уговорили, че трансакциите, инициирани от кредитополучателя се
авторизират незабавно, ако са в рамките на одобрения кредитен лимит и приложимите
дневни лимити. В т.13 е предвидено, че месечни погасителни вноски се правят до 1-во число
на месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в минимален размер съгласно
тарифа към приложението. В т.14 е посочено, че за ползването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи годишна лихва, която се начислява върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. В приложението към договора е
инкорпорирана тарифа, от която се установява, че лихвения процент е в размер на 35 %, а
годишния процент на разходите- 44.90 %. Посочено е, че дневният лимит за теглене на пари
в брой е в размер на 1000 лева, а за покупки на ПОС- до размера на кредитния лимит. Няма
спор по делото, че кредитната карта е получена от ответницата, което се потвърждава и от
факта, че същата е използвана.
По делото е представено месечно извлечение от кредитната карта за периода от
16.09.2021 г. до 15.10.2021 г. До ответницата е била изпратена покана /л. 23/, в която е
посочено, че плащането на вноските по договора е било преустановено на 01.06.2021 г., като
общо дължимата сума за погасяване е в размер на 3176.44 лева, от която: главница- 2713.88
лева, договорна лихва- 457.26 лева и обезщетение за забава- 5.30 лева. Кредиторът изрично
е обявил вземането за изискуемо и е поканил ответника да го погаси.
С оглед на така изложеното съдът намира следното:
При преглед на процесния договор, ведно с приложението към него, съдът не
констатира да е налице нищожност или пък в тях да се съдържат неравноправни клаузи.
Годишният лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора и не е предвидена
възможност за едностранната му промяна от страна на кредитора. С оглед горното
договорът не може да се приеме за нищожен, поради което се налага извода за наличие на
валидна облигационна връзка между страните. Наведените от особения представител
твърдения за нищожност на т.11 и т.15 от Общите условия, не могат да бъдат преценени с
оглед липсата на приложени към исковата молба Общи условия. Следва да се посочи, че
нито в исковата молба, нито в договора и приложението към него, е визирано, че между
страните действие имат и някакви общи условия.
От страна на ищеца се твърди, че поради неплащане на вноските, по силата на чл. 5
от договора за кредит, на 01.06.2021 г. е обявена и настъпила предсрочна изискуемост на
вземането. Съгласно т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГКТ на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства, правото на кредитора следва да е упражнено чрез уведомяване на длъжника
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В този смисъл предпоставка за
4
изискуемост на вземането е волеизявлението на кредитора за обявяване кредита за
предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника, дори и в случаите, когато в договора е
предвидено, че настъпването на предсрочната изискуемост не е обвързана със задължение
на кредитора да уведомява длъжника. Върховната инстанция приема в практиката си, че
волеизявление до длъжника следва да е налице дори договорът за кредит да е сключен с
небанкова институция. В настоящият случай не е доказано по безспорен начин обявяването
на предсрочната изискуемост от страна на ищеца на сочената от него дата. Липсват
доказателства, навеждащи на извода, че волеизявлението на кредитора е достигнало до
длъжника. Така представената по делото покана не носи индикация, че същата е била
връчена на длъжника или на друго лице, което да е поело задължение да му я предаде. Няма
данни въобще същата да е била изпращана след съставянето й. В тази връзка следва да се
приеме, че уведомяването на длъжника за обявената и настъпила предсрочна изискуемост е
извършено с получаване на исковата молба от страна на назначения особен представител-
адв. Т., на 06.11.2023 г. Считано от тази дата следва да се приеме, че е обявена предсрочната
изискуемост на вземанията по договора за кредит. Константна е практиката на Върховната
инстанция, че исковата молба безспорно има характер на уведомление, отправено от
кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, когато в нея е
инкорпорирано и такова искане, поради което с връчване на препис от същата, включително
и на особения представител, на ответната страна, предсрочната изискуемост е обявена на
кредитополучателя. Този факт следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Съобразно Тълкувателно решение № 7/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. по описа на
ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено
нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В тази връзка
следва да се приеме, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 06.11.2023 г., т.е. в
хода на процеса. Следователно предявеният иск следва да се счита за основателен за всички
дължими, но неплатени до момента вноски по договора за кредит като главница, отчитайки
обстоятелството, че към днешна дата вече е настъпила и предсрочната изискуемост. Видно
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза стойността на дължимата непогасена
главница по кредита възлиза на сумата от 2574.85 лв., до която сума следва да бъде уважена
претенцията за главница, като за разликата над 2574.85 лв. до претендираните 2713.88 лв.
следва да бъде отхвърлена. Тъй като изискуемостта на вземанията на ищеца е настъпила
след подаване на заявлението, основателна се явява претенцията му за законната лихва
върху присъдената главница, считано от настъпване на предсрочната изискуемост-
06.11.2023 г., до окончателното изплащане на сумите. В останалата й част не се дължи.
По отношение на претенцията за възнаградителна лихва:
Съобразно т.2 от ТР № 3/27.03.2019г. по т.д.№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКС,
упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения
5
срок поради съществуващия за него риск, преустановява добросъвестното ползване на
паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период- след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В сочения в
исковата молба период 01.06.2021 г.- 10.11.2021 г. не е била настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, поради което за него се дължи възнаградителна лихва, която
според заключението на вещото лице възлиза на сумата от 457.26 лв.
По иска за обезщетение за забава по претенцията по чл.422 ГПК:
С оглед направените по-горе изводи, че предсрочна изискуемост на вземането е
настъпила на 06.11.2023г., претенцията за заплащане на мораторна лихва за периода от
03.11.2021 г. до 16.05.2022 г. се явява неоснователна, поради липса на изпадане на длъжника
в забава.
Предвид обстоятелството, че заявлението по чл.410 е подадено на 26.05.2023 г. и
като взе предвид датата на изискуемостта на вземането, съдът намира за неоснователни
възраженията на особения представител на ответницата за погасяване по давност на
претенциите.
Видно от справка в ТР на 06.06.2023 г. е било вписано прехвърляне на търговското
предприятие на „************ С.А.- Клон България“ КЧТ в полза на ищеца, поради което
същия разполага с процесуалната и материалната легитимация да претендира вземанията.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на сторените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. По
отношение на разноските от заповедното производство- видно от издадената заповед, на
дружеството е присъдена сумата от 66.36 лв.- държавна такса, и 50 лв.- юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно на уважената част от установителните искове следва да му се
присъди сумата от 97.80 лв.- за заповедното производство, и 1263.16 лв.- за настоящото
производство, като в последната влиза и сумата от 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О.п.“ № ***,
представлявана от П.Н. Д. и М.И.В. против П. Б. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул.
„Х.К.“, № 3, за сумата от 2574.85 лв., представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта № PLUS-14281828 от 15.12.2016 г., сключен между „************“ С.А.,
клон България, и П. Б. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2023
г., до окончателното изплащане на вземането, за която сума е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 140/2021г. по описа на
Районен съд- Н., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2574.85 лв. до претендираните
2713.88 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда- 26.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, както и за
законната лихва върху сумата от 2574.85 лв., считано от датата на подаване на заявлението-
26.05.2023 г. до 05.11.2023 г. .
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Ю.Б.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О.п.“ № ***,
представлявана от П.Н. Д. и М.И.В. против П. Б. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул.
„Х.К.“, № 3, за сумата от 457.26 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.06.2021 г. до 10.11.2021 г., дължима по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №
PLUS-14281828 от 15.12.2016 г., сключен между „************“ С.А., клон България, и П.
Б. Р., за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 140/2021г. по описа на Районен съд- Н..
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено съществуването на вземане в полза на
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О.п.“ № ***,
представлявана от П.Н. Д. и М.И.В. против П. Б. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул.
„Х.К.“, № 3, за сумата от 436.62 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
03.11.2021 г. до 16.05.2022 г., дължима по договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №
PLUS-14281828 от 15.12.2016 г., сключен между „************“ С.А., клон България, и П.
Б. Р., за която сума била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 562/2023 г. по описа на Районен съд - Н..
ОСЪЖДА П. Б. Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Н., ул. „Х.К.“, № 3, да заплати на
„Ю.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „О.п.“ № ***,
представлявана от П.Н. Д. и М.И.В. сумата от 97.80 лв., представляваща разноски по
заповедното производство съобразно уважените части, както и 1263.16 лв., представляваща
разноски по настоящото производство съобразно уважените части.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7