РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. ХАСКОВО, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20245600500375 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №37/13.II.2024 г. постановено по гражданско дело
№1610/2021 г. Районен съд-Димитровград признава за установено по иска с
правно основание чл.439 ГПК, че К.Х.Т. от гр.***, ЕГН ********** не дължи
на Н. С. Р. от гр.***, ЕГН **********, претендираните суми по изп.д. №
1771/2021 г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег. № 929 на КЧСИ,
образувано по изпълнителен лист от 13.07.2004 г., издаден по гр.д. №
292/2004 г. на РС-Димитровград, а именно: главница в размер на 2 151,41 лева
със законната лихва в размер на 4 272,58 лева за периода от 09.02.2004 г. –
08.10.2021 г., 8,75 лева присъдени разноски, като прекратява като
недопустимо производството по отношение на сумата от 737,59 лева
представляваща такси и разноски, съгласно Тарифата за такси и разноски към
1
ЗЧСИ.
С решението се осъжда Н. С. Р. от гр.***, ЕГН ********** да
заплати на К.Х.Т. от гр.***, ЕГН ********** направените деловодни
разноски в размер на 927,63 лева.
Обстоятелства по въззива
Недоволна от постановеното решение е останала Н. С. Р.,поради което го
обжалва като неправилно и незаконосъобразно с искане за отмяната му.Съдът
не съобразил приетите доказателства съобразно истинското им правно
значение,поради което и извел грешни мотиви.
Насрещната страна оспорва представената въззивна жалба,като
неоснователна и иска потвърждаване на решението на РС-Димитровград.
В съдебно заседание страните поддържат доводите си .
Правни съображения
В рамките на задължителната въззивна проверка,извършвана служебно от
съда в рамките на чл.269 от ГПК,настоящата инстанция намира атакувания
акт на Районен съд-Димитровград за валиден и допустим.В производството
пред първата инстанция не са допуснати нарушения които да обусловят
неговата нищожност или недопустимост.
Въззивния съд е ограничен от изложеното в жалбата по останалите
въпроси, съобразно чл.269 изр.2 от ГПК.Въззивникът обективира единствено
неправилно приложение на института на погасителната давност от страна на
първата съдебна инстанция.Според него такава е обективно не била
настъпила,поради което на същият се дължали сумите по образуваното
изпълнително производство.
Районен съд-Димитровград е направил обстоятелствен и адекватен анализ
на събраните доказателства по делото,като е приложил правилно законовата
уредба на погасителната давност по граждански правоотношения спрямо
конкретния случай. Погасителната давност за процесното вземане на
2
въззиваемия е пет години съобразно хипотезата на чл.110 от ЗЗД.Очевидно
е,че задължението, обект на принудителното изпълнение е извън приложното
поле на чл.111 от ЗЗД относно по-кратката тригодишна погасителна
давност.При определяне доколко едно задължение е погасено по давност
особено важно е да се определи началния момент на теченото на петгодишния
срок.
Първата инстанция правилно е извела,че при вземането установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години,като и
адекватно е извела действителния смисъл и е приложила изведените
постановки в Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС.В този тълкувателен акт е прието, че докато трае
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило
сила ППВС № 3/1980 г.
В случая последното изпълнително действие по изп.д. № 84/2013
г. е от 01.07.2013 г. – запорно съобщение до работодателя, като взискателят не
е поискал изпълнителни действия в продължение на повече от две години,
поради което правилно РС-Димитровград е извел, че прекратяването на
същото по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК е настъпило на 02.07.2015
г. Това обстоятелство е установено от ЧСИ на 11.03.2019 г. по изп.д. №
376/2019 г. ЧСИ с рег. № 929 Николета Кавакова, когато с постановление е
прекратено изпълнителното производство.
В съобразие с фактите по делото и закона РС-Димитровград е
извел,че от м. юли 2015 г. до 08.10.2021 г. – датата на която дата е изпратено
запорното съобщение до работодателя по изп.д. № 1771/2021 г. на ЧСИ с рег.
№ 929 Николета Кавакова е изтекъл срок повече от пет години, в които не са
били предприемани действия на принудително изпълнение, които да
прекъснат давността на вземането, което се е погасило с изтичане на
петгодишна давност.Ето защо и основния извод на съд,че вземането на
ответника е погасено по давност е правилен и обоснован.
Спирането и прекъсването на давностния срок в рамките на
образувано изпълнително производство са правилно преценени от първата
3
инстанция изцяло в съгласие с постановките на Тълкувателно решение
2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС,
ОСГТК.Според този акт при чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ.
В случая РС-Димитровград правилно е приложил и разпоредбата
на чл.108 от ЗЗД - задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от
вземането си чрез договор с длъжника. Между страните по делото има
постигнато страните споразумение от 17.03.2014 г. за „прекратяване на
дълга“ срещу получен телевизор LG закупен от длъжника за
кредитора/взискателя на стойност 829 лева. Вещта е взета с потребителски
кредит от длъжника сключен с „БНП Париба Пърсънъл файненс“ ЕАД от
15.03.2014 г. на 22 месечни вноски, които е бил изплатен от длъжника в
периода 18.04.2014 г. – 20.01.2016 г.Ето защо е наличен изричен отказ от
страна на кредитора от вземането си спрямо длъжника,което води и
погасяването му.
Законосъобразно по отношение на сумата от 737,59 лева,
представляваща такси и разноски, съгласно Тарифата за такси и разноски към
ЗЧС производството е прекратено от съда като недопустимо.
Съобразно изложеното въззивната жалба се явява неоснователна и
атакуваното с нея решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Ще следва съобразно изхода от въззивното производство на
въззиваемата да се заплатят направените разноски от 930 лв. за адвокатски
хонорар.
Водим от изложеното и на основание чл.271,чл.280 ал.III т.1 и
чл.78 ал.VIII от ГПК,Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №37/13.II.2024 г. постановено по
гражданско дело №1610/2021 г. на Районен съд-Димитровград.
ОСЪЖДА Н. С. Р. от гр.***, ЕГН ********** да заплати на
К.Х. Т. от гр.***, ЕГН ********** направените деловодни разноски в
4
размер на 930 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5