№ 137
гр. Шумен, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20223630202160 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. А. Ш. от гр. Шумен, с ЕГН **********, чрез адвокат А.В.
от ШАК срещу Наказателно постановление № 22-0869-001023/01.06.2022г. на Началник
сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. Шумен, с което на лицето били наложени
административни наказания: 1. На основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДв.П – „глоба“ в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; 2. На
основание чл.174, ал.3, предл. 1 от ЗДв.П - “глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца и 3. На основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДв.П –
„глоба“ в размер на 200 лева. Жалбоподателят счита атакуваното НП за необосновано и
постановено при непълнота и субективна преценка на доказателствата. Сочи, че при
издаване на НП е нарушен материалния закон и са извършени съществени нарушения на
процесуалните правила, като в жалбата са изложени подробни доводи.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично и не изпраща
процесуален представител. В деловодството на ШРС преди всяко заседание са постъпвали
молби от процесуалния представител, в които изцяло поддържа жалбата и излага доводи за
и молба за отмяна на НП. Упълномощен представител на наказващия орган изразява
становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а
атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: На 22.04.2022г. след 03,00 часа, свидетелите Р. Н. Ш. и Д. С.
П. – служители на РУ при ОД МВР гр. Шумен били на работа и изпълнявали служебните си
задължения. Свидетелите Ш. и П. се движели със служебен автомобил по бул. Мадара,
Промишлена зона, когато покрай тях минал мотопед, с видимо висока скорост. Двамата
свидетели последвали като по километраж се движели с 80 км. в час за да успеят да го
настигнат. Пуснали светлинен и звуков сигнал и спрели мотопеда на ул. Владайско
въстание. След спиране, свидетелите Ш. и П. установили, че водач на мотопеда бил
жалбоподателя В. А. Ш., който не представил СУ МПС и след справка с ОДЧ, установили,
че свидетелството му било отнето. Свидетелите Ш. и П. поискали съдействие от служители
1
на сектор „ПП“, понеже водача на мотопеда лъхал на алкохол и бил видимо неадекватен.
Докато чакали пристигането на компетентните служители, жалбоподателя Ш. обяснил на
свидетелите Ш. и П., че работел в автосервиз до късно, след което се почерпили с бира и
сега се прибирал към дома си. На место пристигнали свидетелите С. К. С. и А. С. С. –
служители в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен. Свидетелят С. С. информирал водача на
мотопеда – жалбоподателя Ш., че ще бъде изпробван за наличие на алкохол, както и за
наличие на наркотични средства, като му разяснил какво точно се прави с апаратите, но
жалбоподателя отказал. Жалбоподателят В. Ш. отказал да бъде изпробван с техническото
средство Алкотест Дрегер 7510 и с „Дръгтест 5000“. За констатираните административни
нарушения на ЗДв.П, свид. съставил срещу жалбоподателя П.П., АУАН сер. GA, № 643009.
Актосъставителят посочил, че на 22.04.2022г. в 03,25 часа в гр. Шумен по ул. Владайско
въстание, до дом № 4, в посока бул. Ришки проход управлява мотопед „Пежо Спийд Файт“
с рег. № Н22 80Р, собственост на В.Й.М. като: 1. водачът категорично отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабр. номер ARNA-0022 в 03,25 часа
на 22.04.2022г., издаден Талон за изследване № 097651. 2. Водачът категорично отказва да
бъде изпробван за употреба на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабр. номер ARNA-0164 в 03,25 часа на 22.04.2022г., издаден талон за изследване №
09651 и 3. Водачът управлява МПС след като е лишен от право да управлява по
административен ред с НП №21-0869-003740 от 21.12.2021г., връчено на 03.02.2022г.,
влязло в сила на 18.02.2022г. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който го
подписал без възражения и му били издадени: Талон за изследване № 097651 и Талон за
изследване № 097652, в които му било указано до 45 минути да се яви за даване на кръвна
проба в МБАЛ гр. Шумен, които жалбоподателя Ш. отказал да получил. Жалбоподателят не
се явил в указаното му време и кръвни проби за медицинско изследване не му били взети,
което било удостоверено с печата подписа на д-р Х.Х.. Писмени възражения срещу акта за
установяване на административно нарушение не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от
ЗАНН. С Докладна записка № 8690-2505/26.04.2022г., свидетелят С. К. С. уведомил, че по
повод съставения АУАН сер. GA, № 643009 е допуснал техническа грешка , като вместо НП
№ 21-0869-003579 е вписал НП № 21-0869-003740. По отношение на третото нарушение,
материалите били изпратени в Районна прокуратура Шумен, за което било образувано БП
№ 400/2022г. по описа на РУ Шумен за деяние по чл.343в, ал.2 от НК. С Постановление на
ШРП от.09.05.2022г. наказателното производство по БП № 400/2022г. по описа на РУ
Шумен за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК било прекратено. Препис от постановлението
било изпратено на началник сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен за преценка наличието на
основания за налагане на административно наказание на виновния водач. Въз основа на
съставения акт, на 01.06.2022г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с
което на В. А. Ш. били наложени следните административни наказания: 1. На основание
чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДв.П „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДв.П; 2. На
основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДв.П „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДв.П и
3. На основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДв.П - “глоба” в размер на 200 лева за нарушение на
чл.150А, ал.1 от ЗДв.П.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С. К. С.
и на свидетелите Р. Н. Ш., Д. С. П. и А. С. С. – свидетели при установяване на нарушенията
и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от
НПК, писмени доказателства.При преценка на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. С., Р. Ш., Д. П. и А. С. съдът намира,
че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по
време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от
него факти и обстоятелства. Освен това, показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал. Свидетелите Ш. и П. непосредствено са възприели действията на нарушителя и
конкретно - обстоятелството, че именно той е управлявал мотопеда, първо по бул. Мадара и
после по ул. Владайско въстание. И двамата свидетели са категорични, че на мотопеда не е
2
имало друго лице освен жалбоподателя, както и че процесното МПС е било управлявано
именно от него. Същите не са заинтересувани от изхода на делото, не се намират в някакви
специални отношения с нарушителя, като няма данни дори да са го познавали, при което не
могат да се счетат за предубедени и необективни. Още повече, доколкото посочените
свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да
извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените
показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
Относно визираните в пункт 1 и пункт 2 от процесното НП, административни
нарушения, при така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДв.П, където са разписани изпълнителните деяния,
извършването на които водят до ангажиране на административнонаказателна отговорност,
водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор, или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева. В разпоредбата са предвидени
алтернативно изброени, независими една от друга, отделни хипотези, като осъществяването
на която и да е от тях /извършването на изпълнително деяние/ води съответно до
ангажирането на административнонаказателна отговорност. Извършването на всяко от
деянията – управление след употреба на алкохол или наркотици, както и отказ да бъде
извършена проверка съобразно указанията на контролните органи на място с техническо
средство или тест е приравнено по правни последици от законодателя в
административнонаказателния състав на нарушението.
Така, при безспорно установения факт на обективиран от страна на жалбоподателя
В. А. Ш. категоричен отказ да бъде тестван както с техническо средство за употреба на
алкохол, така и с тест за употреба на наркотици или техни аналози, след като е управлявал
МПС, се изпълва съставът на чл. 174, ал. 3, предложение второ от ЗДв.П, както и състава на
чл.174, ал.3, предложение първо ат ЗДв.П, които именно се визират като нарушени и които
едновременно се явяват и съответния санкционен състав. Съответно на последното се следва
и предвидената в него отговорност, която се реализира чрез налагане на предвидените
кумулативни санкции, които не подлежат на коментар, доколкото са определени от
законодателя в конкретен размер.
По изложените по-горе съображения съдът приема, че В. Ш. действително е
управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол - последното обстоятелство по начало не се
оспорва от негова страна, както и, че е отказал да бъде тестван с техническо средство за
употреба на наркотични средства, което също на практика не се оспорва. На жалбоподателя
са били издадени съответни талони за изследване, но не се е явил в указаното му време да
даде кръв за изследване на алкохол и за изследване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Неявяването е било удостоверено и в двата талона за изследване. С
поведението си жалбоподателя В. Ш. несъмнено е извършил нарушение, както по чл.174,
ал.3, предл. второ от ЗДв.П, така и по чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДв.П, за които правилно
и законосъобразно е санкциониран по реда на посочената разпоредба в пункт 1 и пункт 2.
Относно визираното в пункт 3 от атакуваното НП, съдът установи следното от
правна страна. Жалбоподателят е наказан с административно наказание "глоба" в размер на
200 лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДв.П. Съгласно този текст, за да управлява
3
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да
не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или
повредено. В случая, видно от справката за нарушител-водач на жалбоподателя, към датата
на извършване на деянието – 22.04.2022г., неговото СУМПС е било отнето, при това по
един от изброените в чл.150а, ал.1 ЗДв.П начини, който изрично е и описан в АУАН и НП, а
именно – с налагането на наказание "лишаване от право да управлява МПС" по
административен ред - с влязло в сила на 18.02.2022г., НП, поради което и са налице всички
съставомерни елементи на извършеното нарушение. Видно от приложеното по делото НП №
21.-0869-003579 от 14.12.2021г. за нарушение на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДв.П на
жалбоподателя Ш. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
две години. Непосочването на конкретното по ред предложение от състава на чл.150а, ал.1
от ЗДв.П, съдът намира, че не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото
с текстовото описание за коя хипотеза от изброените в разпоредбата (а именно – за
управление след като е лишен от право да управлява по административен ред), в АУАН и
НП е напълно ясно повдигнатото обвинение, поради което и не са нарушени правата на
жалбоподателя да разбере параметрите му и да се брани по тях. Не е съществено
процесуално нарушение и грешното посочване на номера на наказателното постановление, с
което е бил наказан по административен ред в АУАН, доколкото същото е било коригирано
с НП, без да се изменя съществено обстоятелствената част в АУАН и описаните в него
факти.
Приложена е правилната санкционна норма – чл.177, ал.1, т.1 от ЗДв.П. Санкцията
е индивидуализирана в средния размер от 200 лева глоба, като
административнонаказващият орган е съобразил високата степен на обществена опасност на
деянието и дееца. Съдът се солидаризира с този извод на наказващия орган, като съобрази
не само наличните други нарушения с висока степен на обществена опасност, установени на
същата дата, но и справката за нарушител-водач, видно от която спрямо жалбоподателя са
издадени и влезли в сила 11 наказателни постановления и 8 фиша. При така посоченото,
продължаващото от страна на жалбоподателя управление се явява напълно в разрез с
установените правила, още повече, че предходното издадено спрямо водача наказателно
постановление също е за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДв.П, т. е. за отказ да бъде тестван за
употреба на наркотици или техни аналози. Дори след налагането на тези санкции и
въздействието, което е осъществила държавата спрямо дееца, същият не се е поправил,
което предполага и по-активното въздействие и обуславя налагането на санкция в по-висок
от минималния предвиден в закона, размер.
По изложените съображения, санкцията за извършеното нарушение по чл.177, ал.1,
т.1 от ЗДв.П, наложена от наказващия орган, следва да се потвърди.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски
по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то съгласно разпоредбата
на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ административнонаказващия
4
орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 100 /сто/ лева, предвид обстоятелството,
че съдебното производство премина в няколко заседания. Сумата следва да се присъди в
тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0869-001023 от
01.06.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. Шумен, с което на В. А.
Ш., с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. Порек № 73В са наложени следните
административни наказания: : 1. На основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДв.П „глоба“ в размер
на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДв.П; 2. На основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДв.П „глоба“ в
размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
извършено нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДв.П и 3. На основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДв.П -
“глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДв.П, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА В. А. Ш., с ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати по сметка на ОД
МВР гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5