№ 20
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500558 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 260020/10.03.2022 г., постановено по гр.д. №
607/2019 г. по описа на РС- Своге е прието за установено по
отношение на Р. П. С. с ЕГН: ********** от гр. С., че същата дължи
на З. Д. З. с ЕГН: ********** от гр. С., сумата от 4 910,80 лева-
главница, произтичаща от неизпълнено задължение по неформален
договор за паричен заем, сключен между ищеца и ответника на
29.01.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 687 от 02.09.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 522/2019 г. на РС-
Своге. Р. П. С. е осъдена да заплати на З. Д. З. сумата от 550 лева,
представляваща разноски по гр.д. № 607/2019 г. по описа на РС-Своге
и сумата от 25 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 522/2019 г.
по описа на РС-Своге.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Р. П. С. с
доводи за недопустимост и неправилност. Излага, че своевременно е
1
направила възражение, че не дължи претендираната сума и не се е
задължила по договор за заем, като е възразила по издадената заповед
за изпълнение. Позовава се на ТР №4/2013 г. на ВКС относно
правните последици на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. Не бил
изяснен въпроса за мястото, времето и начина на сключване на
договора. На следващо място излага, че съдът неправилно е възприел
фактическата обстановка, като неоснователно е кредитирал
показанията на свидетеля К., отказвайки да коментира обясненията
дадени от страната и показанията на свидетеля на ответника.
Свидетелят в нито един момент не е твърдял, че страните са
уговорили даването на заема на части и съдът нямал основание да
тълкува разширително казаното от него. Излага, че от представените
към исковата молба разписки не може да се установи общата сума. По
същество прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на
иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата
страна З. Д. З., чрез пълномощника си адв. Н. Н. е подал писмен
отговор на въззивната жалба и е взето становище за нейната
неоснователност. Излага съображения, че Р. П. С. е била редовно
уведомена за инициираното срещу нея исково производство и в срока
по чл. 131 от ГПК не е депозирала отговор, поради което е изгубила
право да направи възражения на по-късен етап в производството.
Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът З. Д. З. е предявил положителен установителен иск, с
правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 240 от ЗЗД, срещу Р. П. С. за приемане за установено, че Р. С. му
дължи следните суми: 4 910,80 лева- главница, произтичаща от
2
неизпълнено задължение по неформален договор за паричен заем,
сключен между ищеца и ответника на 29.01.2019 г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 687 от 02.09.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 522/2019 г. на РС-Своге.
В исковата молба ищецът твърди, че на 29.01.2019 год. между
него и ответницата бил сключен устен договор за паричен заем, по
силата на който се задължил да й предостави общо сумата от 4910,80
лв. в период до 10.08.2019 год., а последната се задължила да върне
цялата сума в срок до 20.08.2019 год. В периода от 29.01.2019 год. до
10.08.2019 год. ищецът превел на вноски сумата по кредита в
уговорения размер. След получаването на последната вноска
ответницата преустановила контакт с ищеца и до настоящия момент
не е погасила каквато и да било част от кредита.
Срокът на договора е изтекъл на 20.08.2019 год., когато е била
изискуема последната вноска по кредита, като към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 522/2019 год. по описа
на СвРС – 30.08.2019 год., задължението е било изискуемо в пълен
размер.
Препис от исковата молба е получен от ответницата на
09.10.2019 год., чрез нейния баща – П. Д., като връчването е по реда
на чл. 46, ал. 2 от ГПК. В срока за отговор не е постъпил такъв от
ответницата.
Установява се следната фактическа обстановка от значение за
спора:
От показанията на свидетеля Д. К. се установява, че е приятел с
ищеца повече от 10 години. В началото на 2019 г. Р. попитала З. дали
може да й даде сумата от 4910 лева на заем, а той се съгласил да й
даде каквато сума й е необходима. Свидетелят запомнил сумата, тъй
като му направило впечатление, че не е пълна. Страните се уговорили
Р. да върне парите през лятото на 2019 година, според свидетеля на 20
август. Разговорите между страните се състояли в едно кафе в гр.
София, на която среща присъствал и свидетеля.
Ответницата Р. С. е изслушана от РС-Своге в открито съдебно
3
заседание, проведено на 10.02.2022 г. Заявява, че познава З. З., с
когото имала връзка за периода от м.февруари 2019 г. до м. февруари
2021 г. Получавала е от З. парични суми, след като си купила къщата,
той й заявил, че ще й помогне за ремонта, ще се разведе с жена си и
ще заживеят заедно. Не отрича, че е получила сумата от 4910,80 лева
на части от ищеца. Твърди, че не се е запознавала с нито един приятел
на З. и не познава Д. К..
Разпитана по делото като свидетел е майката на ответницата – С.
М. Д.. Свидетелката заявява, че познава З., който имал връзка с
дъщеря й Р. и доколкото знае искали да се оженят. Свидетелката не
знае нищо повече за връзката им, а това което знаела го научавала от
дъщеря си.
От представена справка от „И.“ АД е видно, че за периода от
29.01.2019 г. до 10.08.2019 г. З. Д. З. е направил парични преводи на Р.
П. С. в общ размер от 4436 лева и по Е. Е. преводи в размер от 502,40
лева.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от
правна страна следното:
Договорът за заем е неформален, реален и комутативен –
правните последици настъпват при предаване в собственост на
вещите, предмет на тази сделка, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума
– в същата валута и размер.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, включва следните
правопораждащи юридически факти: 1). съгласие на страните
(съвпадане на две насрещни волеизявления с идентичен предмет за
пораждане на признат от закона правен резултат) за предаване от
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със
задължение на заемателя да я върне при настъпване на изискуемост на
това парично задължение, и 2). реално предаване на тази сума от
заемодателя на заемателя. Тези материални предпоставки, както и
настъпването на изискуемостта на паричното договорно задължение
за връщане на заетата сума, следва да бъдат установени от ищеца -
заемодател при пълно и главно доказване.
4
На първо място правата и задълженията на страните по договора
за заем възникват от момента на предаване на паричната сума от
заемодателя на заемателя, което е съществен елемент от неговия
фактически състав и в тежест на заемодателя е да установи това – така
Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г.
о., ГК, Решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр.д. № 171/2012 г. на ВКС,
IV г. о.
От приетите писмени доказателства разписки и справка от „И.“
АД, както и от справката от „Е. Е.“ ООД се установява получаването
на паричните суми от ответника. При изслушването на ответницата
същата не отрича, че е получила сумата от 4910,80 лева на части от
ищеца.
При тези данни спорен е въпроса дали ответницата се е
задължила да върне получената сума, за да е налице сключен договор
за заем или сумата й е била преведена на друго основание.
Съдът кредитира показанията на св. К., които са логични и
последователни. Свидетелят присъствал на среща между страните, на
която се уговорили Р. С. да върне заетата сума през лятото на 2019
година, според свидетеля на 20 август. Ето защо е налице и вторият
елемент- съгласие за връщане.
От показанията на майката на ответницата С. Д. не се
установяват релевантни за спора факти.
По изложените съображения искът следва да бъде уважен.
Правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита,
че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
От ответника по жалба е направено искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък
по чл. 80 ГПК, в размер на 550 лева. По делото не са представени
доказателства, удостоверяващи уговорен размер на възнаграждението,
нито за неговото реално плащане, поради което на ответника по жалба
не следва да бъдат присъждани разноски.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020/10.03.2022 г., постановено
по гр.д. № 607/2019 г. по описа на РС- Своге.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6