Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 23.12.2020г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 16 ноември 2020 г.
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 6693 по описа за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД -
София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че на 11.12.2018 г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит № PLUS-15453658 от дата 8.11.2017 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и П.Н.К. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора
за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с настоящ
универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било
изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД / с универсален
правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А./ чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/PLUS- 15453658/12.12.2018 г.
за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения
в договора за кредит адрес. Писмото е върнато в цялост с отбелязване върху
обратната разписка „Непотърсена пратка“. На 19.11.2019 г. ищцовото дружество
изпратило повторно Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С-БНП/PLUS-15453658/19.11.2019
г. за станалата продажба чрез куриер на същия адрес на длъжника. Писмото отново
се върнало в цялост.
Към настоящата искова молба ищецът представя и
моли съдът да приеме копие от
Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С-БНП/PLUS- 15453658/19.11.2019 г. за извършената
цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А“, универсален правоприемник
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което да връчи на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г.
на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о.
Счита, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
Навежда доводи за ирелевантност на обстоятелството, относно личното получаване
от длъжника на уведомление за извършена
цесия. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.
Ищецът твърди, че на 8.11.2017 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като Кредитор, и П.Н.К., като Кредитополучател, е
сключен договор за потребителски кредит с PLUS- 15453658, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които
Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за
потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен
на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 4000,00 лв.
Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при
която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 336,00 лв. е
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена
в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за
заем е включена в размера на договорната лихва. С подписването на договора за
кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса
ангажимент, която е в размер на 140,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира
лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ
условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при
усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса
ангажимент“ от общия размер на кредита.
Предоставянето на посочената по-горе сума
съставлявала изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и
създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни
вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле
„брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена
добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран
за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 4773,00 лв. Така, размера на
договорната лихва по кредита възлиза на 773,00 лв.
На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.02.2019 г., на 15 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
318,20 лв., при първа погасителна вноска 20.12.2017 г., съгласно погасителен
план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на 20.02.2019 г. с последната
погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Съгласно условия към договора за потребителски
кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава
за периода от 21.08.2018 г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението
в съда. Общият размер на начислената лихва е 133,27 лева, който е съвкупност от
лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска.
Ищецът твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството, като погасената сума е в размер на
2753,40лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва:651,53 лв.,
главница: 2101,87 лв.
С оглед на изложеното за "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД възникнал
правният интерес от подаване на заявление за издаване на изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК срещу ответника П.Н.К. за всички дължими суми по Договор за
потребителски кредит № PLUS- 15453658, сключен на 8.11.2017 г. Съдът е уважил
претенцията и по образуваното ч. гр. д. № 3477/2019 г., по описа на PC - Стара
Загора, е издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер на 2085,67 лв. от
които главница 1898,13 лв., договорна лихва 54,27 лв. и законна лихва за забава
в размер на 133,27 лв. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от
своя страна обуславя правния интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Ищецът моли съдът да признае за установено по
отношение на ответника П.Н.К., ЕГН **********,***, че същата дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* следните суми: 1898,13 лв. -
представляващи главница по договор за потербителски паричен кредит PLUS -
15453658 от 08.11.2017 г.; 54,27 лв. -представляваща договорна лихва за периода
от 20.08.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.02.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска);133,27 лв. -представляваща обезщетение
за забава считано от 21.08.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
районен съд, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендира за присъждане на разноските, направени
в хода на заповедното производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК., както и за
тези, сторени в хода на настоящото производство,вкл. и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350 лв.
Назначеният на ответницата П.Н.К. особен
представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба. Навежда подробни
доводи за липса на процесуално правна легитимация за ищеца, обосноваваща
недопустимост на предявения иск. Доводите се базират на липсата на редовно
уведомяване на длъжника за извършената цесия по процесния договор.Счита, че
поради липсата на редовно уведомяване на длъжника, цесията не е произвела
действия спрямо последния.
Оспорва
също твърдението за усвояване, от страна на длъжника, на отпусната в заем сума
по процесния договор.Счита, че липсата на ясно посочени параметри по договора -
естеството на задължението на ответника, начина на формирането му, обосновават
неоснователност на иска. Според представителя, недопустимо е смесването на
„договорна лихва” и „застрахователна премия” по застраховка. Счита за недопустимо
включването на застрахователната премия в размера на договорната лихва, като
такава клауза противоречи на
императивните разпоредби на чл.11 от Закона за потребителския кредит.Навежда
доводи, че договорът за потребителски кредит е недействителен - ищецът в
нарушение на разпоредбите на чл.11, ал.1, от Закона за потребителския кредит
смесва понятията „лихва”, „разходи”, „печалба”, като не посочва какъв е размера
по пера на всяко едно от тях, въпреки, че има задължението, съгласно цитираната
законова разпоредба, да посочи ясно какъв е размера на всяко едно от тях -
„лихва”, „разходи”, „печалба”.
Освен посочения порок за начина на формиране на
задължението, обосноваващ извод за недействителност, от приложения към договора
за кредит Погасителен план било видно, че същият не отговаря на изискванията,
съгл. императивните разпоредби на чл.11, ал.1, т.12, предл. 3-то от Закона за
потребителския кредит — „планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи”. В случая, представения
от ищеца погасителен план съдържал единствено размера на вноска, остатък по
главница и падеж на вноската. Липсват каквито и да било данни за погасяването
на лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и за допълнителните
разходи, които, видно от самия договор за кредит, са налични.
По изложените съображения, особеният
представител на ответника счита, че Договорът за потребителски паричен кредит
PLUS - 15453658 от 08.11.2017г. е недействителен, на основание чл.22 от Закона
за потребителския кредит, като противоречащ на императивните разпоредби на
чл.11 от Закона за потребителския кредит. С оглед на това, приложима се явява
разп. на чл.23. от Закона за потребителския кредит, съобр. която при обявен
недействителен договор за потребителски кредит,потребителят връща само чистата
стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита.
Особеният
представител на ответника моли, съдът да прекрати производството по делото,
като образувано по недопустим иск - заведено от ищеца при липсата на активна
процесуална легитимация от негова страна. В случай, че намери, че искът се
явява допустим, то моли съдът да отхвърли отхвърли предявения иск, като
неоснователни.
За
ищцовото дружество не се явява представител в съдебно заседание, като е
депозирана молба, с която се навеждат доводи по основателността на иска.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който пледира
за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка :
Видно от приложеното ч.гр.дело № 3477/2019 г.,
по описа на СтРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 1789/04.07.2019г.,
с която е разпоредено длъжникът П.Н.К. да заплати на кредитора „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД гр. София, сумата 1898.13 лв. - за главница по Договор за потребителски кредит № PLUS 15453658/08.11.2017г., 54.27 лв. – договорна
лихва за период от 20.08.2018г. до 20.02.2019г.; 133.27 лв.- обезщетение за
забава за периода от 21.08.2018 г. до 02.07.2019г., както и законната лихва считано
от 03.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
На осн. чл. 47, ал.5 от ГПК, съобщението до длъжника за издадената заповед
за изпълнение, е приложено към делото, като на заявителя е указано че може в
едномесечен срок, от получаване на съобщението, да предяви иск за установяване
на вземането си. При спазване на законовия срок, заявителят предявява настоящия
установителен иск, което предпоставя допустимостта на иска.
Видно от
Договор
за потребителски кредит № PLUS 15453658/08.11.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, в качеството на кредитор, и ответницата,в качеството на
кредитополучател, кредиторът е предоставил на ответницата кредит, в общ размер
на 4000 лв. В общия размер на кредита е включена застрахователна премия от 336
лв., такса ангажимент от 140 лв., при годишен процент на разходите 22.49%, годишен лихвен процент
15.11%, или общо задължението възлиза на 4 773 лв., платимо на 15 броя равни
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 318.20 лева. В договора
е вписан погасителен план, в който са отразени падежа на вноските и размера на
главниците. Съгласно чл. 5, изр. ІІ от договора за кредит, при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски.
Приложени са и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация по
кредит, кратък медицински въпросник за приемане за застраховане, сертификат № PLUS – 15453658, Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“
На 11.12.2018 г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г.,
сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, по силата на което вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, произтичащо от договор за потребителски кредит № PLUS 15453658/08.11.2017г., е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии
и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
По делото е представено пълномощно
№ 3230/2018г., с което ищецът заявява, че надлежно е упълномощил „Агенция за събиране
на вземания“ АД гр. София да извърши
уведомяване на всички длъжници по всички вземания на дружеството, възникнали по
силата на договори за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно Рамков
договор за продажба и прихвърляне на вземания от 27.07.2017г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Видно от същото пълномощно,
клона в България на чуждестранното юридическо лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България“, е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да извърши уведомяване на всички длъжници
за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ ,
и ищеца по настоящото дело.
До длъжника е изпратено уведомително писмо изх. № УПЦ – П - БНП/ PLUS 15453658 от 12.12.2018г., изхождащо от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Франция“, чрез
„Агенция за съБиране на вземания“ ЕАД, на посочения в договора за кредит адрес, относно извършената цесия. Видно
от обратната разписка от „Български пощи“ ЕАД от
08.07.2019г., пратката не е потърсена. Уведомяване е последвало с ново писмо
изх. № УПЦ – С - БНП/ PLUS 15453658 от 19.11.2019г. на същия адрес, като от
обратната разписка от 19.11.2019г. е видно, че адресата не е открит на адреса.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, прието от съда като
компетентно и добросъвестно изготвено, се установява, че по процесния договор към
датата на извършената цесия общият непогасен от ответницата остатък по процесния
договор е 1993.69 лв., от които 1853.33 лв. – главница, 54.27 лв. – договорна
лихва, 44.80 лв. – застраховка, 41.29 лв. - лихва за забава.Към датата на
изготвяне на заключението, законната лихва за забава за периода 21.08.2018г. –
01.06.2019г. възлиза на 133.27 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Предмет на
установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед, като
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата
на посоченото основание. В конкретния случай се претендира установяване
съществуването на вземане по договор за заем. Вземането по процесния договор е
прехвърлено чрез цесия, поради което в
тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи факта на
съществуване на валидно облигационно правоотношение между цесионера и ответника
по договор за заем, че по него ответницата е останала задължена за процесната
сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор
за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора
за заем с ответницата, че цесията е съобщена на ответницата.
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение
между страните, елемент от съдържанието, на което да е задължението на
процесуално легитимирания ответник да престира определена парична сума – по
договора за паричен заем, настъпила изискуемост на задължението, и релевирано неизпълнение от
задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за
установяване на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на
положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно
доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността – а именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране
на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва – точно изпълнение. Липсата на ангажирани доказателства за осъществено изпълнение, обосновават извода за
неизпълнено от длъжника задължение по
договора.
В случая, ищецът претендира да е носител на процесното вземане, придобито по силата на договор
за цесия, което означава, че не предявява чужди, а свои права за съдебна
защита. Съгласно чл. 99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето
има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
В
съдебната практика се наложи разбирането, че уведомлението за цесията може да
бъде направено от упълномощено лице, както и че следва да се счита надлежно
извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.
В случая, е представено пълномощно № 3230/2018г., което е породило представителна
власт за ищцовото дружество да извърши действия по съобщаване на рамков договор
за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 27.07.2017 г. между цедента
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и цесионера „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. На съда е служебно известно, а и от справка в
Търговския регистър е видно, че "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е заличено като търговско дружество, като
негов универсален правоприемник е БНП Париба Пърсънал Файнанс С. А. Франция,
действащ на територията на Република България, чрез БНП Париба Пърсънал Файнанс
С. А., клон България, предвид което упълномощаването от последното за
съобщаване на цесия от цесионера е валидно и е породило своето действие.
Видно от представените
по делото два броя уведомителни писма, ведно с обратни разписки за връчването
им, се установява, че уведомяването на длъжника за извършената цесия е станало
след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Т.е., към момента на депозиране
на заявлението пред заповедния съд, не е било налице редовно уведомяване на
длъжника за извършената цесия, за да се приеме, че същата е породила правно
действие, а от там, че заявителят е бил носител на спорното право.
Действително, не съществува пречка с връчването на исковата молба да се
извърши и уведомяване за цесията, тъй като не са налице специални изисквания в
закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия. Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника
и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане /Решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. №
12/2009 г. ІІ т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл. 235, ал. 3 ГПК. Аналогично становище е застъпено и в решение № 3/16.04.2014
г. по т.д. №1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е прието, че
изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В конкретния случай обаче, приложеното към исковата молба
уведомление за цесия е връчено на назначения от съда /след провеждане на
процедура по чл.47 ГПК/ особен представител на ответника. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване
на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което
същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник.
Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия,
освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5
вр.чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е страната по спорното материално
правоотношение. Следователно получаването от негова страна на изявления, които
принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като
например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект
(в този смисъл вж. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154 по описа за 2017
г. на БАС, решение № 2350 от 7.04.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 5905/2016 г. и
др.). Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред
които и уведомлението за прехвърляне на вземането, с материалноправен ефект по
чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на
процесуалния представител не може да се приравни на нотифициране на длъжника,
поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от
съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител. Като взе предвид изложеното, съдът
стига до извода, че длъжникът – ответникът, не е валидно уведомен от цедента за
прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищецът, поради което правата на
последния да търси вземанията си от длъжника по процесния договор не са
консолидирани, непротивопоставими са на длъжника и цесионерът не може да
претендира изпълнение на задълженията по процесния договор за потребителски кредит. Предявеният
установителен иск се явява изцяло неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски
нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за
това не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и
по нея се дължи изрично произнасяне само при основателност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, против П.Н.К., ЕГН **********,***, за
признаване за установено в отношенията между страните, че П.К. дължи на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, гр. София, сумата от сумата 1898.13 лв. - за главница по Договор за потребителски кредит № PLUS 15453658/08.11.2017г., 54.27 лв. – договорна
лихва за период от 20.08.2018г. до 20.02.2019г.; 133.27 лв.- обезщетение за
забава за периода от 21.08.2018 г. до 02.07.2019г., както и законната лихва
считано от 03.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 1789/04.07.2019г. по ч.
гр. д. № 3477/2019г., по
описа на Районен съд – Стара Загора, като
неоснователен.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :