№ 4307
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110212479 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) /относимата
редакция към датата на образуване на производството/.
Образувано е по жалба на Б. Д. М., ЕГН: **********, срещу наказателно
постановление (НП) № 42-0001973 от 29.07.2021 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) - София, с
което на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвПр) са наложени две административни наказания
„глоба“, всяко от които в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за две
административни нарушения на чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр, както и на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - „глоба“ в
размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон.
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации и правните изводи на
административнонаказващия орган, като счита, че не е осъществил състава на
вменените му административни нарушения, тъй като не е осъществявал
обществен превоз на пътници. По отношение на двете нарушения по чл. 24,
ал. 1 от ЗАвПр (по пункт първи и втори от НП) се сочи, че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаване на
1
обжалваното наказателно постановление не са спазени изискванията,
произтичащи от разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН, с аргумента, че в двата процесуални акта не е налице достатъчно ясно
и точно описание на нарушенията и посочване на конкретните законови
разпоредби, които се твърди да са нарушени. Освен това, жалбоподателят
счита, че са му наложени две отделни административни наказания за едно и
също нарушение. По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП (по пункт трети от НП) в жалбата се излагат доводи за допуснато
несъответствие между текстовото описание на нарушението и дадената му
правна квалификация. С оглед на изложеното до съда е отправена молба да
постанови решение, с което да отмени в цялост обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се явява,
като ход на делото е даден при условията на чл. 61, ал. 4 (предишна ал. 2) от
ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. Взема становище по същество на делото в съпроводителното
писмо към административнонаказателната преписка, с предложение
атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай,
че бъде направено искане за присъждане на такова.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 05.02.2021 г., вечерта, свидетелите К. М. и К. Н. се намирали в
района на Националния дворец на културата и решили да се придвижат до
ж.к. „Студентски град“ с такси, което поръчали чрез мобилното приложение
„Максим“. Цената на превоза била посочена още при поръчката чрез
мобилното приложение. За извършване на превоза се отзовал жалбоподателят
Б. М., който пристигнал със собствения си лек автомобил марка „Форд“,
модел „Мондео“ с рег. № ..., от категория М1, който не бил обозначен като
таксиметров. Жалбоподателят Б. М. качил пътниците и се отправил към ж.к.
„Студентски град“, като след приключване на превоза свидетелите К. М. и К.
Н. заплатили на М. сумата от 8,80 лева.
По същото време и на същото място се извършвала съвместна проверка
от служители на Министерството на вътрешните работи и на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - София, сред които и свидетелите
Д. Б., И. Т. и Н. П. - С.. Около 22:25 часа, на 05.02.2021 г., в гр. София,
проверяващите установили, че по ул. „Осми декември“, пред „Диагностично
консултативен център - 5 София“ ЕООД, с посока на движение от ул.
„Академик Стефан Младенов“, жалбоподателят Б. М. управлявал
горепосочения лек автомобил с двамата пътници в него, поради което го
спрели за проверка. Контролните органи изискали документи за самоличност
2
на лицата, като от водача на автомобила изискали и други документи във
връзка с осъществяването на таксиметров превоз. От водача М. бил изискан и
контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно
средство, но последният не го носел в себе си, съответно и не го представил.
В хода на проверката, след снемането на писмени обяснения на свидетелите
К. М. и К. Н., било констатирано, че жалбоподателят М. е извършил
таксиметров превоз на двамата пътници срещу заплащане на сумата от 8,80
лева, заплатена при приключване на превоза с маршрут от НДК до ж. к.
„Студентски град“. Проверяващите констатирали, че водачът М. е извършил
таксиметровия превоз на двамата пътници, управлявайки собствения си лек
автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“ с рег. № ..., който не бил включен
към удостоверение за регистрация на таксиметров превоз на пътници и за
който нямало издадено разрешение от Столична община.
Въз основа на установеното при извършената проверка свидетелят И.
Т., на длъжност „инспектор“ при РД „АА“ - София, съставил против
жалбоподателя АУАН Серия А-2020, бл. № 288071 от 05.02.2021 г. за
извършени на 05.02.2021 г., в гр. София, на ул. „Осми декември“ две
административни нарушения на чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр и нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя и на двама свидетели - очевидци, бил подписан от последните
и от актосъставителя, като екземпляр от акта бил връчен на нарушителя,
който вписал, че има възражения относно констатираните нарушения и ще ги
представи в писмен вид. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени
възражения срещу АУАН, съдържащи доводи, идентични на тези в жалбата.
Въз основа на така съставения АУАН Серия А-2020, бл. № 288071 от
05.02.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление № 42-
0001973 от 29.07.2021 г. от директора на РД „АА“ - София, с което на
жалбоподателя Б. М. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр били наложени
две административни наказания „глоба“, всяко от които в размер на 2 000
лева, за две административни нарушения на чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр, както и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. На 19.08.2021 г. атакуваното НП
било връчено на жалбоподателя, като на 24.08.2021 г. при
административнонаказващия орган постъпила жалбата срещу наказателното
постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства -
показанията на свидетелите Д. Б., И. Т., К. М., К. Н. и Н. П. - С., копия на
СУМПС на жалбоподателя Б. М. и на свидетелство за регистрация на
горепосочения лек автомобил, писмо от РД „АА“ - София до жалбоподателя,
писмени възражения срещу АУАН, длъжностна характеристика на
актосъставителя, копие на Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията относно
компетентността на административнонаказващия орган, копие на Заповед №
3
589/31.01.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ относно заеманата от
административнонаказващия орган длъжност.
С оглед характера на настоящото съдебно производство, от гл. т.
естество на констатираните нарушения и начин на установяването им, съдът
счита, че е взел необходимите мерки за разкриването на обективната истина,
като същевременно и е осигурил достатъчна възможност на всяка от страните
да защити и обоснове позицията си по делото, респективно преценява, че
събраните гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели,
обсъдени и във връзка с приобщените писмени материали, установяват в
нужната степен убедително и еднопосочно именно гореизложената
фактическа обстановка. В рамките на доказателствената съвкупност, според
съда, не се очертават протИ.речия, притежаващи белезите на съществени, т. е.
такива, които да засягат фактите с правно значение.
Съдът възприе показанията на свидетелите Д. Б., И. Т. и Н. П. - С., взели
участие в екипа, извършил процесната проверка и констатирал
непосредствено нарушенията, като непротИ.речиви, последователни,
обективни и подкрепени от останалия доказателствен материал. Посочените
свидетели излагат непосредствено възприетите от тях обстоятелства, досежно
извършената на 05.02.2021 г. проверка, констатираните административни
нарушения, както и съставянето на АУАН. В разпита си пред съда св. Т.
потвърждава, че при проверката жалбоподателят не е представил контролен
талон към СУМПС.
Съдебният състав кредитира с доверие и показанията на свидетелите К.
М. и К. Н., намирайки ги за обективни, последователни, непротИ.речиви и
подкрепени от останалия доказателствен материал. Свидетелите М. и Н. са
пътували в лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, и от показанията
им се установяват обстоятелствата, свързани с извършения таксиметров
превоз и последвалата проверка от контролните органи.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото
служат и събраните писмени доказателства, надлежно приобщени по
съответния процесуален ред, и затова съставът на съда основа своите
фактически изводи и въз основа на посочените по-горе писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на 7-дневния срок за обжалване по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този
4
смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния
закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата - арг. от чл. 314,
ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че
не са налице процесуални нарушения относно компетентността на
длъжностните лица, които са съставили, респ. издали АУАН и НП. Съгласно
чл. 91, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАвПр и чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП контролът по
прилагането на закона при извършването на превози на пътници се
осъществява чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. В
този смисъл актосъставителят И. Т., заемащ длъжността „инспектор“ към РД
„АА“ - София, е материално компетентен да състави процесния АУАН
съгласно изискването на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган - директора на РД „АА“ - София е
компетентен да състави обжалваното НП на основание чл. 47, ал. 2 от ЗАНН,
вр. чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр, вр. чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и т. I.6 от Заповед № РД-
08-30 от 24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Спазени са и давностните срокове за съставяне на
АУАН и издаване на НП по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Съставът на съда констатира, че АУАН е съставен при съблюдаване на
изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на
жалбоподателя и на двама свидетели, присъствали при извършване и
установяване на нарушенията, подписан е от актосъставителя, свидетелите и
жалбоподателя, като на последния е предявен и му е връчен екземпляр от
акта.
Съдът намира, че двата процесуални акта съдържат визираните в чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити.
Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и трите
административни нарушения са достатъчно ясно описани, коректно са
отразени датата, мястото и обстоятелствата, при които са извършени, като е
дадена и съответната правна квалификация на нарушенията. Не е налице
протИ.речие между словесното описание на фактите и дадената правна
квалификация на нарушенията. По никакъв начин не е ограничено правото на
защита на санкционираното лице да разбере в извършването на какви
административни нарушения е обвинено, респективно да организира
защитата си.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на жалбоподателя,
че същият не е осъществявал обществен превоз на пътници, в частност
таксиметров превоз. Легалната дефиниция за таксиметров превоз на пътници
се съдържа в чл. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници и гласи, че таксиметров превоз на пътници е обществен превоз
срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително
мястото на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на
превоза. Услугата, извършена на 05.02.2021 г. от жалбоподателя М.,
5
несъмнено представлява обществен превоз и попада в обхвата на
дефиницията за таксиметров превоз на пътници. В случая превозът на
пътници е извършен с лек автомобил и до определена от свидетелите М. и Н.
крайна точка, извършен е срещу заплащане, като цената на превоза е била
посочена още при поръчката чрез приложението „Максим“ и е била заплатена
от пътниците при приключване на превоза. От субективна страна
жалбоподателят М. е съзнавал, че извършва превоз срещу заплащане до
крайна цел, посочена от клиентите, с личния си автомобил, който не е
регистриран като таксиметров, не е обозначен като такъв и за него няма
издадено разрешение от Столична община.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр таксиметров превоз на
пътници се извършва от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към
удостоверението за регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които
има издадено разрешение от съответната община, на територията на която ще
се извършва превозът, и които отговарят на изискванията на наредбата по чл.
12а, ал. 5. В разглеждания случай, извършвайки таксиметров превоз на
пътници, жалбоподателят е бил длъжен да управлява автомобил, отговарящ
на изискванията по чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр, а именно да е включен към
удостоверение за регистрация на таксиметров превоз на пътници и да има
издадено разрешение от Столична община, доколкото превозът е извършен на
територията на Столична община.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че са му наложени две
отделни административни наказания за едно нарушение на чл. 24, ал. 1 от
ЗАвПр. В разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр са изброени различни
изисквания към извършването на таксиметров превоз, включително чрез
въвеждане на специални изисквания към леките автомобили, с които се
извършва превоза, и към съответния разрешителен режим, разписан в
нарочен подзаконов нормативен акт - Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ за
таксиметров превоз на пътници. Всяко неспазване на дадено изискване
представлява самостоятелно административно нарушение, като в този смисъл
е и санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, която предвижда
налагане на глоба в размер на 2 000 лева, при първо нарушение, на водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или
други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. От анализа на цитираните разпоредби се налага изводът, че
извършването на таксиметров превоз на пътници с автомобил, който не е
включен към удостоверение за регистрация на таксиметров превоз на
пътници и който няма издадено разрешение по чл. 24, ал. 1, вр. чл. 24а, ал. 1
от ЗАвПр, представлява едно деяние, с което са извършени две отделни
административни наказания. Ето защо, в случая
6
административнонаказващият орган правилно е приложил разпоредбата на
чл. 18 от ЗАНН, като е наложил административно наказание за всяко отделно
нарушение.
С оглед изложеното, съдът счита, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя досежно
нарушенията по пункт първи и втори от наказателното постановление,
доколкото от събраните по делото доказателства се установи, че на 05.02.2021
г. жалбоподателят М. е извършил таксиметров превоз на пътници, без да има
издадено разрешение от Столична община за горепосочения автомобил и без
последният да е бил включен към удостоверение за регистрация на
таксиметров превоз на пътници, с което М. е осъществил от обективна страна
състава на вменените му две административни нарушения по чл. 24, ал. 1 от
ЗАвПр.
От субективна страна жалбоподателят М. е осъществил нарушенията по
чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал, че извършва обществен превоз на пътници срещу
заплащане, по предварително посочен маршрут и уговорена цена, както и че
осъществява таксиметрова дейност с горепосочения автомобил, който не е
включен към удостоверение за регистрация на таксиметров превоз на
пътници и за него няма издадено разрешение от Столична община за
извършване на таксиметров превоз на територията на общината, но въпреки
това М. е извършил превоза, пряко целейки общественоопасния резултат на
своето деяние.
Съдът намира, че правилно е приложена санкционната норма на чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и за двете нарушения по чл. 24, ал. 1 от ЗАвПр, тъй като
няма данни за други извършени от водача нарушения от същия вид.
Доколкото нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр предвижда абсолютно
определена санкция - глоба в размер на 2 000 лева за първо нарушение, то
наложените административни наказания по пункт първи и втори от НП не
подлежат на ревизия.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лева. Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП вменява в задължение на водачите на МПС да носят СУМПС и
контролния талон към него. От формираната по делото доказателствена
съвкупност и най вече от показанията на свидетеля И. Т. се установява, че
жалбоподателят не е носил у себе си и не е представил на проверяващите
органи контролния талон към СУМПС, с което е осъществил и състава на
административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят М. е осъществил нарушението по
пункт трети от НП виновно, при форма на вината непредпазлИ.ст, в
хипотезата на небрежност, доколкото М. като водач на МПС преди да
7
предприеме управление на същото е бил длъжен да се увери, че носи
контролния талон към СУМПС, но не го е сторил.
И по отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
наказващият орган е приложил правилната санкционна норма - тази на чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която предвижда да се наказва с глоба във фиксиран
размер от 10 лева водач, който не носи определените документи, един от
които е контролният талон към СУМПС.
Съдебният състав намира, че в случая не може да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не бяха констатирани смекчаващи
отговорността обстоятелства и няма основание да се приеме, че процесните
три нарушения се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от
тази на останалите нарушения от съответния вид, така че налагането на
административни наказания да е несъответно и да не е необходимо за
постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН. Обстоятелството, че всяко едно от
вменените нарушения е първо по ред за жалбоподателя, не е определящо за
квалифициране на случая като маловажен. То е от значение и правилно е
било взето предвид от наказващия орган при налагане на наказанието за всяко
едно от трите нарушения и в определения от закона абсолютен размер.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява правилно и законосъобразно, постановено при
правилно приложение на материалния закон и спазване на процесуалните
правила по смисъла на ЗАНН и като такова следва да бъде потвърдено изцяло,
а жалбата оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0001973 от
29.07.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София, с което на жалбоподателя Б. Д. М., ЕГН:
**********, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози са наложени две административни наказания „глоба“, всяко от които
в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за две административни нарушения на чл.
24, ал. 1 от ЗАвПр, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата - „глоба“ в размер на 10 /десет/ лева за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9