№ 69
гр. Свиленград , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200540 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 46 от 23.06.2021 година
на Кмета на Община - Свиленград, с което на Б. Л. Л. с ЕГН ********** от
град ******************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.
„България” № 55, област Хасково, за нарушение на чл. 19 от Наредба № 1 за
обществения ред, издадена от Общински съвет - Свиленград е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателят Б. Л. Л. чрез процесуалния си представител – адвокат
М.К., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен и
незаконосъобразен – в НП не били посочени санкционната и нарушената
материалноправна норми и издадено било в противоречие с материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Претендират
се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за
1
адвокатурата (ЗА).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Б. Л. Л., не се
явява. С писмена Молба процесуалният му представител - адвокат М.К. иска
от Съда да отмени обжалвания акт, тъй като не съдържал фактическата
обстановка и била налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Кметът на Община - Свиленград, редовно призовани, изпращат представител
– Началник отдел „Правен” в Община – Свиленград: Мариян Ненков
Дервенков – лице с висше юридическо образование, който сочи че НП е
издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. Представено е писмено
Становище, в което излага доводите си по същество относно потвърждаване
на обжалваното НП. Претендират се разноски по делото под формата на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 13.06.2021 година полицейските служители - свидетелите Ал. М. Ал.
и Г. Д. Г. (служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково), изпълняват
служебните си задължения, когато са изпратени около 18.00 часа от
оперативен дежурен при РУ - Свиленград на адрес: град Свиленград, ул.
„Генерал Струков” № 5, област Хасково, където установяват, че в Сити кафе
жалбоподателят Б.Л. е ударил един шамар на лице, намиращо се в
заведението, които действия възприемат като неприлични и непристойни,
нарушаващи обичайните норми за морал и поведение по улици и площади и
други обществени места, с които се нарушава обществения ред и
2
спокойствие.
На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си, свидетелят Ал. М. Ал. – Младши инспектор в РУ – Свиленград
при ОДМВР - Хасково, съставя в присъствието на свидетеля Г., против
жалбоподателя Л. и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със серия АA с бланков № 313975 и
надлежно входиран с № 351А-455 от дата 15.06.2021 година. След
запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от
актосъставителя А., от свидетеля Г. и от нарушителя Л.. В изготвения АУАН
актосъставителят излага описание на фактическото нарушение по следния
начин: извършва неприлични и непристойни действия, нарушаващи
обичайните норми за морал и поведение по улици и площади и други
обществени места, изразяващо се в оскърбително отношение и сбиване към
гражданите и други действия, с които нарушава обществения ред и
спокойствие. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 19 от Наредба № 1 на Общински съвет – Свиленград,
която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на
жалбоподателя - нарушителя Б.Л., който не сочи възражения против
констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, Кметът на Община -
Свиленград, издава процесното НП № 46 от 23.06.2021 година. В издадения
санкционен акт, АНО възприема изцяло описанието на нарушението,
изложено в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена
от контролния орган - чл. 19 от Наредба № 1 за обществения ред на
Общински съвет – Свиленград, и налага на жалбоподателя Л.
административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. НП е редовно връчено
на жалбоподателя, на 28.06.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана
в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана с посочване
на имената на лицето, получила НП. Възражения относно начина и формата
на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Кмета на Община -
3
Свиленград да издават съответно АУАН и НП за нарушения по Наредба № 1
за обществения ред на Общински съвет - Свиленград, се доказва от приетата
по делото цитирана Наредба, вземайки предвид факта, че Ал. М. Ал. заема
длъжността „Младши инспектор в РУ – Свиленград при ОАДМВР - Хасково”
и факта, че Анастас Карчев заема длъжността „Кмет на Община -
Свиленград” (, което обстоятелство е ноторно известно), т.е. последният се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност).
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 46, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет - Свиленград
и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 47 от Наредба № 1 на Общински съвет –
Свиленград. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет -
Свиленград, Актовете, с които се установяват нарушенията се съставят от
органите на РУ – Свиленград. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 13.06.2021 година актосъставителят Ал. М.
Ал. е заемал длъжността „Младши инспектор в РУ - Свиленград”. В тази
насока е и изявлението на свидетеля А., направено в открито съдебно
4
заседание, проведено на 14.07.2021 година. Предвид изложеното
актосъставителят А.А. безспорно се явява орган на РУ - Свиленград, което
има правомощията по чл. 46, ал. 1 от цитираната Наредба на Общински съвет
- Свиленград, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по
тази Наредба. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Кмет на Община – Свиленград” и деянието е извършено в зоната
на отговорност на РУ – Свиленград, респ. Община - Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от
ЗАНН, Районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от
основанията, посочени в Жалбата.
За да може с издаването на едно НП да се реализира
административнонаказателна отговорност на дадено лице, следва то да
съдържа законово регламентиран минимален обем информация. Данните,
фактите и обстоятелствата, които в Постановлението безусловно следва да са
налице, са посочени в императивната разпоредба на чл. 57 от ЗАНН. А
възведените в чл. 57, ал. 1, т. 5 от същия закон (описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, доказателствата, които го потвърждават), съставляват мотивите –
фактическите основания, от които следва постановения от наказващия орган
резултат. В случай, че така установените нормативни изисквания не са
спазени, ще бъде налице акт, постановен в съществено нарушение на закона.
Изискването за обоснованост на НП е една от гаранциите за
законосъобразност на същото, които законът е установил за защитата на
правата и правнозащитените интереси на гражданите - страни в
административнонаказателното производство.
Въззивният съд намира, че в поставеното за разглеждане НП липсва
описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.
5
Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е
възпроизведен текста на чл. 19 от цитираната Наредба № 1. Няма
информация какви точно действия е извършил Л., с които е нарушил
обществения ред и спокойствие. Т.е. не е ясно кое е изпълнителното
деяние/изпълнителните деяния, възведено/възведени в административно
нарушение.
Правилото на закона е категорично: в НП трябва в пълнота да се опише
фактическата обстановка. Описанието трябва да е конкретно и да не буди
съмнение. Изпълнителното деяние не може да бъде извличано по пътя на
логиката, респ. да бъде извеждано от разпита на свидетелите или от други
документи, неопоменати в АУАН и в НП. В конкретния случай обаче всички
обстоятелства, очертаващи фактическия състав на нарушението бяха
установени едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция, от
показанията на разпитаните свидетели. Извличането на описанието на
нарушението по пътя на логиката би имало за последица неопределеност при
установяване на нарушението и в сериозна степен би застрашило правото на
защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение индициите, че
наказаното лице вероятно е разбрало в какво е обвинено, че е нарушило.
Правоприлагането и особено в частта му на налагане на административни
наказания не може да почива на предположения, а само на конкретни данни и
обстоятелства. Още при съставянето на Акта трябва да е безспорно ясно
какво е обвинението, което се отправя на административнопривлечения. Това
е така, защото съставеният Акт има и тази функция – официално обвинение в
извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити
още в момента на съставяне на Акта, и тази възможност трябва да му се
осигури. След като това не е сторено и АУАН не отговаря на нормативните
изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, АНО не е следвало да съставя НП, а
да прекрати АНП. В този смисъл, Съдът счита, че АНО е допуснал
нарушение, тъй като не би могло да се прецени дали правилно е приложен
материалният закон, без да се индивидуализира нарушението.
Горното нарушение съставлява такова на императивните правни норми,
охраняващи правото на защита на нарушителя да научи какво
административно нарушение му се вменява, за да организира адекватно
защитата си; което налага да се приеме, че в производството по издаване на
6
процесното НП е допуснато нарушение от категорията на съществените
такива, тъй като не е направено ясно, точно и недвусмислено описание на
нарушението, т.е. на обстоятелствата, които очертават неговата обективна
съставомерност. Както вече бе посочено същото се е отразило върху
възможността на лицето, чиято отговорност е ангажирана, да организира
адекватно защитата си, тъй като последното се защитава срещу фактите, а те в
случая не са посочени. Ето защо Съдът кредитира наведеното в Жалбата и
писмената Молба възражение, касаещо допуснато процесуално нарушение и
Жалбата е основателна, а атакуваното НП като незаконосъобразно следва да
се отмени.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът не е
съгласен с изложеното от процесуалния представител на АНО, че в АУАН и в
НП било посочено точно изпълнителното деяние, състоящо се в сбиване, тъй
като последното представлява физически сблъсък между две или повече лица,
а в настоящия случай свидетелите – полицейски служители, разпитани по
делото, категорично установиха, че жалбоподателят е ударил шамар на друго
лице, като другото лице не е отвърнало, а е сигнализирало на ЕЕН 112. На
следващо място следва да се посочи, че въпросната дума „сбиване”
представлява част от състава на нарушението по чл. 19 от цитираната
Наредба и ако се приеме, че изпълнителното деянието е сбиване то следваше
да се посочи между кои лица, кое лице какво е направило и т.н.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини,
7
близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото.
В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за правна защита
и съдействие от 08.06.2021 година, сключен между Б. Л. Л. и адвокат М.И. К.,
изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът
извършва на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Изложеното не се променя предвид факта, че в писмената си Молба адвокат К.
сочи, че претендира адвокатско възнаграждение съгласно т. 3 на чл. 38, ал. 1 от
ЗА, тъй като редът за присъждане на възнаграждение е един и съща както по т. 2,
така и по т. 3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38,
ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът,
оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от Съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката (ето защо наведеното от страна на процесуалния представител на
АНО възражение относно липсата на Списък на разноските, представен от
адвокат К. е неоснователно). За да упражни последният това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното основание от
нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано по
Жалба на санкционираното лице Б. Л. Л., който е бил представлявана по делото от
надлежно упълномощения адвокат М.К., а оспореното от него НП е отменено от
Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от
нормата на чл. 63, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на обжалвания акт,
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да се
възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
8
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да се
уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.
На основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1, вр.чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 300
лв. за въззивната инстанция.
При този изход на делото на АНО не се дължат разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна; както
и че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха
били предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и
санкционният актове биха имали необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание. Вярно е и че в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля
Г., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена и адресът по местоработата му, би било
налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не би бил наличен
проблем с неговата индивидуализация. От друга страна констатираният
пропуск не би представлявал съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не би било налице. По същите съображения Съдът би приел, че
непосочването на датата на издаване на процесното НП в обстоятелствената
9
му част не представлява съществено процесуално нарушение и тъй като
датата е посочена уводната част на НП (т.нар. „шапка” на акта). Не би била
налице неяснота относно номерът на АУАН, тъй като единият вписан номер е
бланковия, а вторият – е този, с който е заведен в Деловодството на РУ –
Свиленград (към която институция принадлежи актосъставителя). Предвид
изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация
на извършеното нарушение (в този ред на мисли Съдът не би възприел за
основателно наведеното възражение в Жалбата, касаещо непосочване на
нарушената материалноправна норма). Съдът би намерил за установено и
доказано, че на 13.06.2021 година жалбоподателят е извършил действия, с
които е нарушил обществения ред и спокойствие. При този вариант на
разсъждение Съдът не би приел, че е допуснато нарушение на процесуалните
правила предвид факта, че в АУАН и в НП е посочено, че деянието е
извършено пред Сити кафе, а от свидетелските показания се установи, че е в
Сити кафе, тъй като изискванията на ЗАНН относно съдържанието на
посочените два акта се свежда до посочване на населеното място, където е
осъществено изпълнителното деяние, а то е посочено точно: град Свиленград,
като дори е конкретизирано по-детайлно: улица „Генерал Струков” № 5.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съдът би приел, че нарушителят е следвало да знае, както и е
знаел действащата забрана, касаеща неизвършване на неприлични и
непристойни действия, с което се нарушава обществения ред и спокойствие,
тъй като Наредбата е била публикувана на официалната интернет-страница на
Община – Свиленград и в един местен вестник.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с
факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя.
10
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би
съставлявало процесуално нарушение. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административното
нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай. Напротив, с процесното
деяние са били нарушени обществения ред и спокойствие на гражданите.
Поради това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на
посоченото нарушение като маловажно, респ. наведеното в тази насока
възражение от адвокат К. в писмената му Молба би било неоснователно.
По изложените съображения Съдът не би приел и наведеното в Жалбата
възражение, касаещо нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 1 на Общински съвет – Свиленград
на основание чл. 22, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА), се наказва с Глоба до 5 000 лв. физическо лице,
което я наруши, т.е. е посочена санкционната норма и възражението на
жалбоподателя в тази би било неоснователно. Административното наказание
би било правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по
размер от 50 лв. Нито ЗМСМА, нито Наредбата на Общински съвет –
Свиленград определят минималния размер на наказанието „Глоба”.
Минимален размер на това наказание няма предвиден и в ЗАНН. Ето защо
Съдът би приел, че наложеното в конкретния случай наказание е правилно
индивидуализирано в размер на 1/13 от минималната работна заплата за
страна. Този размер с оглед възрастта му и факта, че по делото липсват данни
за някакви здравословни или други проблеми, би се явил правилен и
справедлив. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание,
Съдът би намерил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административните наказания.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на процесуалния представител
на жалбоподателя не биха се дължали разноски.
Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или
11
оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното би
следвало, че в полза на АНО следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. като в останалата си част
искането до размера от 200 лв. би следвало да се отхвърли. Съгласно чл. 144
от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Присъденият размер
трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на представителя на АНО по това дело се
състоеше в явяване в едно съдебно заседание и депозиране на писмено
Становище, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения
размер би било справедливо.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 46 от 23.06.2021 година на Кмета на Община -
Свиленград, с което на Б. Л. Л. с ЕГН ********** от град
******************, за нарушение на чл. 19 от Наредба № 1 за обществения
ред, издадена от Общински съвет - Свиленград е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА,
ОСЪЖДА Община - Свиленград с адрес: град Свиленград, бул.„България” №
32, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М.И. К. от Адвокатска колегия - Разград, сумата
от 300 лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатска защита и
съдействие на Б. Л. Л. по АНД № 540 по описа на Свиленградския Районен
съд за 2021 година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Община – Свиленград за
12
присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13