Р Е Ш Е Н И Е № I-37
град Бургас
, 23.03. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............седемнадесети март …..през
две
хиляди двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена върбанова
мл.с.Детелина Димова
при секретаря Ани
Цветанова като разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 201 по
описа за
2021 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация“ЕАД-гр.Бургас -ищец по гр.д. № 3193 /2020 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 260751/26.11.2020 год. ,с което е отхвърлен иска на въззивника против Н.С.М. от гр. *** за установяване съществуването на вземането на ищеца в размер на 3072,70 лв.-главница за неизплатени суми по фактури ,издадени на 24.03.2017 г. за използвани ВиК услуги за доставена ,отведена и пречистена вода за абонатен № 204107 в отчетния период 21.09.2016г.-22.03.2017 г. и лихва за забава в размер на 237,01лв. за периода 25.04.2017 г.-13.03.2018 г.,ведно със законната лихва от позаване на заявлението -15.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането ,за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 20142/2018 г. по описа на Софийски районен съд .
Въззивникът
изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и
необосновано,постановено при процесуални нарушения .
Сочи
се на първо място ,че неправилни са
изводите на съда за начална липса на основание за претендиране заплащането на ВиК услуги спрямо собственика на водоснабден имот –при
заявено действие на наемен договор .Подчертава се, че според правните норми
винаги е налице договорно основание за търсене на плащането от собственика на
имота, незавизимо от фигурата на наемател.Именно ответникът се е легитимирал
като собственик на процесния имот, а от там-и като „потребител „ на ВиК услуги
по силата на закона и съгласно съдебната
практика независимо дали партидите се водят на името на наемател
,собственикът на водоснабден имот винаги остава задължен за заплащането на ВиК
услугите./цитира се сочената съдебна практика
/.
Подчертава
се ,че съгл.разпоредбата на чл.8ал.9 от Наредба № 4 наемателят може да заплаща
ВиК услуги от името на наемодателя ,но когато не го направи ,отговорен за тях
остава последният.Ирелевантно е в случая на чие име е открита партидата –тя
касае само организацията на дейността и отчетността при оператора-доставчик.По
силата на закона за собственика винаги възниква задължение за заплащане на пода при
наличие на положителна разлика между
две последователни показания на измервателния уред ,а в случая няма спор
,че покозанието на водомера съответства
на начислената стойност .
Счита
се за погрешен и изводът ,че основанието
за търсене на исковата сума било
отпаднало ,считано от момента на отчуждаване на собствеността .В случая е въведена
една фикция ,изключение от общото правило ,според която промяната на носителя
на правото на собственост има действие спрямо оператора от деня на промяната на
партидата на потребителя –чл. 9а от Наредба № 4.Затова не е било налице
изискуемото условие за прекратяване на отношенията между страните и затова представеният нотариален акт е
ирелевантен в отношението с оператора и
не е породил като последица отпадането на отговорността на контрагента по
сделката .
Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявената искова претенция,както и
присъждане на разноски .Не сочат нови
доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият
ответник по делото,чрез особения си
представител , в писмения си отговор по
чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на
атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Счита, че след продажбавата на процесния обект от ответника –с нотариален акт от 16.04.2015
г. , не се е установило валидно облигационно отношение между ищцовото дружество
и ответника през процесния период /всъщност в исковата молба претенцията е за имот в к-с“Славейков“ в гр.
Бургас, а процесният имот само се споменава/.Сочи се ,че потребител по смисъла
на чл.3 от Наредба № 4 е собственика на
водоснабдения имот,а ответникът няма такова качество от 16.04.2015 г. . Промяната
относно собствеността върху имота има обвързващо действие спрямо оператора
именно от деня на прехвърлителната сделка .От друга страна още през 2007
г. е налице промяна на партидата по смисъла на раз2 от ОУ,което не касае
собствеността.
Поддържа
се и твърдението ,че претендираните суми са неправилно начислени в процесната
фактура от 24.03.2017 г.-както относно размера на задължението ,така и същата е
издадена в нарушение на посочения в чл. 35 от Наредба № 4 ред.Твърдяното от ищеца потребление е
останало изцяло недоказано /доколкото свидетелят на ищеца е заявил ,че обектът
не е работил през процесните шест месеца /.Нарушен е и чл.31 от действащите ОУ
относно задължението за издаване на ежемесечни фактури ,като в една фактура е
посочено задължение за 6 месеца.
Моли
се за потвърждаване на решението. След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявени
са били обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр.чл. 288 ТЗ вр.чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ,като се е претендирало от ищцовото дружество
установяване по отношение на ответника
,че съществува вземането на ищеца в общ
размер от 3072,70 лв. –представляващ главница за неплатени суми по фактури ,издадени
на 24.03.2017 г. за изполвани ВиК услуги за доставена ,отведена и пречистена
вода за абонатен номер 204107 в отчетен период 21.09.2016 г.-22.03.2017 г. и
лихва за забава в размер на 237,01 лв. за периода 25.04.2017 г.-13.03.2018
г.,ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението -15.03.2018 г. до окончателното изплащане ,за
което вземане по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д-. №
20142/2018 г. по описа на Софийски
районен съд .
Твърдяло
се е от ищеца ,че съществува валидно облигационно отношение ,по силата на което
ответникът е потребител на ВиК услуги
–за обекта с посочения абонател номер ,с адрес – Бургас ,к-с“Славейков „ ,до
бл. 64-бистро.Издадените фактури за предоставени ВиК услуги в процесния период са останали неизплатени на падежа-в 30-дневен
срок от датата на издаването ,поради което се претендира установяване на
вземането .Сочи се ,че консумираното
количество вода е отчетено по електронен път.
Ответникът
чрез назначен от съда особен
представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК оспорва качеството си на потребител
,като сочи ,че не е собственик на процесния имот от 2015 г. ,когато се е
разпоредил с него .Твърди и че
дружеството не е направило отчитане на обекта за период от 6 месеца ,което е в нарушение на
Общите условия.В подкрепа е представен
нот. акт № **/**.0*.20** г. на нотариус Ат.Димов ,с който се установява ,че
ответникът М. е продал въпросният обект
–„кафе –аперитив „Рубин“ в ж.к. „Славейков „ в гр. Бургас на трети лица /като не се спори по делото ,че
имотът е идентичен с водоснабдения обект ,за който се претендира заплащане на
ВиК услуги/.Представена е била и декларация
от 30.10.2007 г. и искане до
изп.директор на ВиК –Бургас ,с които
собственикът на обекта /тогава ответникът/ е дал съгласие и поискал партидата на процесния обект да бъде открита
на името на наемателя –„Топ Брокърс“ЕООД .
Като е приел, че ответникът действително не попада в определението
"потребител на ВиК услуги " по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 б.
"а" и "б" от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги, както и разпоредбата на чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че липсва основание, на което да плаща на водоснабдителното дружество
изразходваната от процесния обект вода
след продажбата му , тъй като клиент на ВиК е новият
собственик на имота, при което предявените искови претенции се явяват неоснователни и са били отхвърлени . Решението е правилно и настоящият съдебен състав
изцяло възприема изложените мотиви от първостепенния съд, към които препраща на
осн. чл. 272 от ГПК. Бургаският районен съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, изяснил е същото от фактическа страна, като съобразно
събраните доказателства е направил законосъобразни правни изводи, които напълно
се споделят от въззивната инстанция.
В контекста на
основополагащия принцип, че всеки гражданин следва да има достъп до вода за
питейно-битови цели като основна жизнена потребност /чл. 2а, ал. 1, т. 2 от
Закона за водите и чл. 3, ал. 1 от Закона за водоснабдителните и
канализационните услуги/, разпоредбата на чл. 84 ЗУТ предвижда задължение на
собственика на общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения да
включи към тях водопроводните и канализационни инсталации на всички имоти в
териториалния обхват на мрежите и съоръженията при спазване изискването на чл.
125а от Закона за водите, т. е. съобразяване на забраната за включване на нови
потребители, заустващи отпадъчни води, към канализационните системи в случаите,
когато канализационната система не може да осигури отвеждането и пречистването
на отпадъчните води. Според чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по правило
водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична
общинска собственост, но според чл. 198о, ал. 1 от същия закон стопанисването,
поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и
предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от
ВиК оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, като съгласно правилото на ал. 2 в
границите на една обособена територия тези дейности поначало могат да се
извършват само от един ВиК оператор чрез възлагане по реда на този закон и на
Закона за концесиите. Като се има предвид така установената нормативна рамка на
отношенията, свързани с доставката и отвеждането на вода за битови нужди,
следва да се приеме, че свързването на имотите с водоснабдителни и
канализационни мрежи и съоръжения и поддържането на същите по начин, който да
осигури потребностите на собствениците и ползвателите, е съществена част от
съдържанието на правото на собственост върху обекти в урбанизираните територии,
и именно в тази връзка § 1, ал. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предвижда, че
"потребители" по смисъла на този закон са юридическите и физически
лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги, вкл. собственици или ползватели на имоти в етажната собственост,
които по силата на чл. 1, ал. 2 от закона имат право на услугите по пречистване
и доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, както и
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите им.
В тази връзка не
може да има спор, че именно собственикът или носителят на вещното право по
силата на закона се явява страна по облигационната връзка със съответния
доставчик на ВиК услуги-теза ,която се
поддържа и от страните по делото ,включително и от въззивната страна . При това
наемателят не е ползвател, собственик, нито носител на вещно право върху имота,
нито на право на ползване на същия, за да се приеме, че попада в категорията
"потребител на ВиК услуги " по смисъла на закона. Наемателят е
единствено държател на имота не се явява страна в облигационната връзка между
собственика и ВиК оператора. Съгласно чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (обн. ДВ, бр. 88/2004 г.)
наемателят на водоснабдяван имот може да заплаща ВиК услуги от името на
наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на наредбата и на договора.
Когато наемателят не спазва задълженията съгласно общите условия и договора,
отговорен за тях е наемодателят. Другояче казано, според наредбата, при
неспазване на задълженията на наемателя за заплащане на предоставяни му ВиК
услуги, отговорен за тях е наемодателят. Съгласието на собственика на имота да
бъде освободен от част от задълженията си, като потребител и партидата бъде
открита на името на неговия наемател, не го освобождава от задължението за
заплащане на предоставената в имота му услуга солидарно с наемателя/което също се поддържа от въззивника/.
В
настоящия случай категорично е
установено по делото ,че към процесния период /септември 2016г.-март
2017г./ответникът не е бил собственик на
водоснабдения имот ,за който се претендира заплащането на предоставената услуга и няма качество на потребител по смисъла на
цитирания §1 т. 2 ЗРВКУ/не е и ползувател
или носител на ограничено вещно право и т.н./,поради което не следва да
отговаря пред ищцовото дружество .Въззивникът прави възражение ,че промяната на носителя
на правото на собственост
има действие
спрямо оператора от деня на промяната на партидата на потребителя по реда,
определен в договора или в общите условия /. Разпоредбите на чл. 9а от
Наредбата и на чл. 63, ал. 1 от ОУ не противоречат на дефинитивните категории
за "потребител" в ЗРВКУ и в общите условия, а единствено поставят
допълнителни условия, за да се счита новият собственик в облигационно
правоотношение с водоснабдителното дружество, съответно за да се освободи предишният
собственик от отговорност. В тази връзка следва да се посочи ,че обстоятелството,
че с вписването на договора за покупко - продажба на водоснабдения имот
прехвърлителната сделка става противопоставима на всяко трето лице, не обуславя
друг извод, тъй като е неприемливо разбирането, че водоснабдителното дружество
е длъжно да следи във всеки един момент, чрез извършване на справки в Агенцията
по вписванията, налице ли е промяна в правото на собственост върху
водоснабдените имоти.В настоящия казус
обаче партидата на обекта е била
променена още през 2007 г. и била на
името на наемателя и към процесния период
на името на ответника изобщо не е имало открита партида .
Затова
и изводите на първостепенния съд за недоказаност на исковите претенции са правилни
и обосновани и атакуванато решение
следва да бъде потвърдено .
По
тези съображения Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260751/26.11.2020 г. постановено по
гр.д. № 3193/2020 г. по описа на Бургаския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.