гр. Сливен,
04.05.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично
заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на секретаря Николинка
Йорданова като разгледа докладвано от съдия Динчева адм.д.
№ 59 по описа за 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба подадена от Г.Н.Т. ***
срещу Заповед № 3СП/Д-СН/9792 от 24.11.2021 год. издадена от Директора на
дирекция "Социално подпомагане" Сливен, с която е отказана месечна
целева помощ по чл. 16б от ППЗСП потвърдена с Решение № 20-РД06-0002/03.02.2022 год. на и.д.директора
на регионална дирекция "Социално подпомагане" Сливен.
В жалбата се твърди, че решението и
заповедта са незаконосъобразни и постановени в противоречие и в несъответствие
на материалния закон, при съществени нарушения на административно-производствените
правила, и при неспазване на установената форма. Оспорващата счита, че попада в
обхвата на чл. 16б от Правилника, тъй като средномесечният
брутен доход на семейството за месец октомври е 1604.90 лева. Освен това, тя е
о. и б. р., и няма право на о. за б., и не р. по т. п.. Счита, че е без
значение момента на п. на т. и п.. Органът следвало да съобрази, че към момента
на подаване на заявлението за отпускане на целева помощ д. и е п. 14 г. в. и се
о. о., поради обявеното извънредно положение. Същата счита, че има право да
получи обезщетение по чл. 16б от Правилника за приложение на Закона за
социалните помощи. Счита, че целта на закона е да бъдат подпомогнати хора,
които за издръжка на семейството разчитат на трудови доходи, и които са б.,
поради обявената епидемична обстановка и свързаните с това ограничения. От тази
гледна точка счита, че е без значение дали о. б. р. е от преди обявяването на
извънредната обстановка или не. Органът следвало да съобрази най-добрия и
висшия интерес на д.. Поради тези съображения счита, че е налице
незаконосъобразен отказ от страна на административния орган да и бъде отпусната
целева помощ, поради което моли обжалваната заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателката
редовно призована се явява лично и поддържа жалбата си. Посочва, че други
административни съдилища постановяват решения в полза на лица като нея.
В съдебно заседание ответникът по оспорването
Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" Сливен чрез юрисконсулт
Т. и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът като прецени доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
Г.Н.Т. e депозирала Заявление-декларация вх.
№ 3СП/Д-СН/9792 от 04.11.2021 год. в дирекция "Социално подпомагане"
– Сливен с искане за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка по чл. 16б ППЗСП.
В декларацията е посочено, че заявителката е б., а с. и р.. Семейството о. е. д.
р. през 2008 год., което не е п. у. от 28.09.2021 год. до 07.10.2021 год. и от
22.10.2021 год. до 29.10.2021 год. поради въведените ограничения, във връзка с
извънредната епидемична обстановка. По повод подаденото заявление-декларация е
извършена социална анкета, от която е установено, че Г.Н.Т. е р. до 19.08.2019
год. в „Б.-90-Б. с-ие“. С. и г-н Т. р. към М…. Имат е.
д., което е у. в ОУ „Д. П.“ гр.С.. Доходът на семейството за предходния месец е
1 604, 90 лева. При тези данни в социалния доклад е направено предложение
месечната целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна
епидемична обстановка по чл. 16б ППЗСП
да бъде отказана. Като основен мотив е посочено, че Г.Т. не е о. без р. във
връзка с обявеното извънредно положение или обявена извънредна епидемична
обстановка, т.е. след 13.03.2020 год.
Въз основа на социалния доклад е издадена и процесната Заповед № ЗСП/Д-СН/9792 от 24.11.2021 год.
издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" Сливен, с
която е отказана месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, тъй като семейството не отговаря на условията за отпускането й като
непопадащо в кръга от лицата посочени в чл. 16б, ал. 1, т. 1-4 от ППЗСП.
Заповедта е обжалвана по административен ред
в резултат на което било постановено и оспореното Решение № 20-РД06-0002/03.02.2022
год. на директора на регионална дирекция "Социално подпомагане" Сливен.
Решаващият орган приел, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна,
поради което я потвърдил, а жалбата била отхвърлена.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1
във връзка с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването е насочено против административен
акт подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от
легитимирано лице с правен интерес - адресат на оспорения акт, чиито права са
засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
При издаването на процесната
заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно
чл. 27, ал. 1
-, ал. 4 от ППЗСП,
социалният доклад се изготвя въз основа извършена социална анкета. Последната
се изразява в установяване на факти и обстоятелства, които имат отношение в
конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя и неговото семейство
и включва: проверки в дома на лицето и/или семейството по настоящ адрес;
проучване и анализиране на документи; и събиране на информация, като в случай
че документи и информация са налични в административен орган, те се изискват и
обработват служебно. Описаната нормативна уредба сочи, че социалната анкета има
за цел да изясни релевантните за конкретното заявено право обстоятелства, по
един, някои или всичките посочени в закона способи. В случая релевантните
обстоятелства по подаденото от жалбоподателката
заявление са били установени с писмени доказателства, представени от нея, както
и от служебно изискана от социалния работник информация. Оспорената заповед е
издадена при спазване на административнопроизводствените
правила и при спазване на заложените в АПК принципи.
Съдът намира, че заповедта е издадена и в
съответствие с материалноправните разпоредби.
Съгласно нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗСП социалните помощи са месечни, целеви и еднократни като условията и
редът за отпускането, изплащането, изменянето, спирането, възобновяването и прекратяването
на социалните помощи, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на
целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда
и социалната политика (чл. 12, ал. 4 от ЗСП).
В случая жалбоподателката
е подала заявление-декларация за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП.
Правото на месечна целева помощ при обявено
извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка за семейства
с деца до 14-годишна възраст, е регламентирано с ПМС № 218 от 17.08.2020 год.
за допълнение на Правилника за прилагане на закона за социално
подпомагане (обн.
ДВ бр. 77/01.09.2020 г.). В новосъздадената разпоредба на чл. 16б от ППЗСП е предвидено, че право на месечна целева помощ при обявено извънредно
положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до
14-годишна възраст, когато: т. 1 двамата или единият от работещите родители,
или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от
вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично
обезщетение за временна неработоспособност; т. 2 двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат
право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е
по-нисък от средномесечния доход по, ал. 4; т. 3
двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват
занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение
или извънредната епидемична обстановка и т. 4 двамата или единият от
родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават
обезщетение за бременност и раждане. Съответно в чл. 16б, ал. 3
и ал. 4 от ППЗСП
нормативно са регламентирани и други условия за отпускане на месечна целева
социална помощ по чл. 16б от ППЗСП - децата да не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; да не посещават училище или детска ясла и детска
градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището
или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка и средномесечният доход на член
от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени
ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка, е по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата.
От посочената регламентация следва изводът,
че месечната целева помощ по чл. 16б от ППЗСП има специфичен характер и е свързана с подпомагане на семействата с
деца до 14-годишна възраст, когато децата не посещават училище или детска ясла
и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в
училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка и когато по отношение на родителите (респ.
на единия родител или на родителя, отглеждащ сам дете), е налице някоя от
хипотезите по чл. 16б, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ППЗСП
и е изпълнено условието по чл. 16б, ал. 4 от ППЗСП за размера на средномесечния
доход на член от семейството. А по аргумент от § 2 ПЗР на ПМС № 322 от 23.11.2020 г. за изменение и допълнение на ППЗСП, свързан с
прилагането на чл. 16б от ППЗСП с обявено извънредно положение, съответно с извънредна епидемична
обстановка на територията на Р България, свързана с разпространение на
COVID-19.
От горното следва изводът, че за наличието на
обуславящите правото на месечна целева социална помощ материалноправни
предпоставки по чл. 16б, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ППЗСП,
преценката следва да се извършва в контекста на това дали възникването и
съществуването на тези предпоставки е резултат от въведени ограничения във
връзка с извънредно положение или извънредната епидемична обстановка на
територията на страната свързана с разпространение на COVID-19.
В случая от фактическа страна се установява
от доказателствата по делото, че жалбоподателката и с.
и о. е. д. р. през 2008 год., което не е п. у. от 28.09.2021 год. до 07.10.2021
год. и от 22.10.2021 год. до 29.10.2021 год. поради въведените ограничения, във
връзка с извънредната епидемична обстановка, т.е. изпълнено е условието по чл. 16б, ал. 3, т. 2 от ППЗСП.
За да възникне правото на Г.Т. на месечна
целева помощ по чл. 16б от ППЗСП обаче е необходимо съществуването на още една материалноправна
предпоставка, а именно по отношение на нея и/или с. й, като р. на м. д., да е
изпълнена някоя от предвидените в условията на алтернативност
хипотези на чл. 16б, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ППЗСП.
Не се спори, че в случая заявеното от жалбоподателката искане за отпускане на месечната целева
помощ се основава на хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, регламентираща правото на подпомагане на родителите,
когато са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или
размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния
доход по, ал. 4.
В контекста на регламентацията на месечната
целева помощ по чл. 16б от ППЗСП, следва изводът, че за да възникне правото на помощта в хипотезата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, не е достатъчно родителят да е безработен без право
на обезщетение за безработица, а е необходимо да е останал без работа по
причини, явяващи се резултат от въведените ограничения във връзка с обявеното
извънредно положение или извънредната епидемична обстановка на територията на Р
България, свързана с разпространение на COVID-19.
Допълнителен аргумент в подкрепа на горните
изводи, че оставането без работа следва да е по причина на обявеното извънредно
положение или извънредна епидемична обстановка, е и липсата на основание за
различно третиране на лицата, които получават доходи по трудов договор (чл.
16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСПЗ) спрямо тези, които са самоосигуряващи
се (чл. 16б, ал. 1, т. 3 от ППЗСП), като за самоосигуряващите
се лица изрично е вписано, че невъзможността за упражняване на дейността следва
да е поради обявеното извънредно положение или въведената извънредна
епидемиологична обстановка. Следователно право на социална помощ по чл. 16б от ППЗСП имат не всички безработни родители, чиито деца не посещават училище
поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или
извънредната епидемична обстановка, целта на разпоредбата на чл. 16б от ППЗСП не е принципното подпомагане или насърчаване на всички безработни
лица.
В случая от доказателствата по делото се
установява, че Г.Т. е о. без р. на 19.08.2019 год.-седем месеца преди обявяването на извънредната епидемична
обстановка на 13.03.2020 год., а с. и продължава да р.. Тези данни не са спорни
по делото и от тях се прави еднозначния извод, че о. б. р. на л. не е във
връзка с обявеното извънредно положение. Причините за о. б. р. на Т. не са в
резултат от въведените ограничения във връзка с обявеното извънредното
положение или извънредната епидемична обстановка на територията на Република
България, свързана с разпространение на COVID-19. В този смисъл тя не попада в
кръга на лицата по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, имащи право да получат целева социална помощ, поради
което съдът намира, че оспорената заповед е постановена и при правилно
приложение на материалния закон.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, на които се основава, при
спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на
закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
последно от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Н.Т. *** срещу Заповед № 3СП/Д-СН/9792
от 24.11.2021 год. издадена от Директора на дирекция "Социално
подпомагане" Сливен, с която е отказана месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП потвърдена с Решение № 20-РД06-0002/03.02.2022 год. на и.д.директора
на регионална дирекция "Социално подпомагане" Сливен като неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ