Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 107
Гр. Перник, 20.07.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на
прокурор М.Л.** от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова КАНД № 105 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 –
чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“, БУЛСТАТ **, със седалище и адрес на управление: гр. Б.**, бул. „***
против Решение № 297 от 15.04.2022 г., постановено по АНД № 109/2022 г. по
описа на Районен съд – П.**, с което е отменено наказателно постановление №
ПО-02-5/07.01.2022г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“, с което на „Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. П., кв. **, представлявано от изпълнителния
директор на основание чл. 200, ал. 1, т. 4 от Закона за водите е наложена
имуществена санкция в размер на 150 лв. за нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 6 от
ЗВ.
Излагат се
съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на
закона и процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК. Сочи се, че районният съд неправилно е приел, че АУАН и НП не
отговарят на изискванията съответно на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл.
57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Счита, че последното е законосъобразно, тъй
като е издадено при наличие на предвидените в закона предпоставки. Искането към
касационния състав е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с
което да потвърди наказателното постановление.
Касационната жалба
е връчена на ответника – „Топлофикация – П.“ АД. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил писмен отговор, в който моли съда да остави без уважение
касационната жалба като неоснователна.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател, редовно призован не се представлява.
Докладвано е представено писмено становище, с което поддържа касационната
жалба. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.**, оспорва
касационната жалба. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и
моли касационния състав да го остави в сила.
В съдебно
заседание, представителят на Окръжна прокуратура – П.** дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да остави в сила
решението на Районен съд – П.**.
Административен съд
– Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен интерес съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, решаващият съд е приел, че във връзка с извършена от
служители на БДЗБР проверка на 01.04.2021 година от "ВиК" ООД гр. П.*
били предоставени документи, удостоверяващи ползваните водни обеми от
"**" АД като притежател на разрешително за водовземане на
повърхностен воден обект № 01430037/31.03.2015 година от язовир "**"
за месец март 2021 година. Установено било след проверка на същите, че за
периода са в размер на 83 452 куб. м. С писмо рег. № КД-03-818/1//08.04.2021
година на БЗЗБР от "ВиК" Перник били изискани заверени копия от
двустранни протоколи между двете дружества за отчет на водомери за промишлена
вода, ползван от язовир "**" за нуждите на "**" АД, които
се изготвяли на всеки десет дни на месеца и се подписвали от представители на
двете страни. С писмо рег. №КД-03-818/4/14.05.2021 година от "ВиК"
П.** били предоставени документи в горния смисъл. От отразените в дневника
месечни записи на показанията на разходомерното устройство, отчитащо ползваните
водни обеми от язовир "**" за периода 01.01.2021 година-31.04.2021
година било установено, че е налице разлика между показанията на разходомера,
отчитащ ползваните водни обеми за промишлени нужди от язовир "**" за
месец март 2021 година и записа в съставения двустранен протокол. За месец март
2021 година ползваните водни обеми за промишлени нужди от "**" АД
били в размер на 432286-348834 = 83452 куб. м т. е. същите надвишавали разрешените
за ползване 80000 куб. м. /0, 80 млн. куб. м. с режимен график за използване на
водите на комплексните и значими язовири на МОСВ за месец март 2021 година,
приложен на л. 36-44 от административно наказателната преписка. Във връзка с
констатираното по време на проверката бил съставен констативен протокол
№ДП-01-646/17.05.2021 година.
Предвид установеното на 26.07.2021 година инж. Олга
Николова Тунева,"главен инспектор" в Дирекция "Контрол" към
Басейнова дирекция „ЗБР“ е съставила на "**" АД акт за установяване
на административно нарушение №КД-04-102/26.07.2021 година, в който текстово и
цифрово е описала осъществен състав на административно нарушение по чл. 48, ал.
1, т. 6 от Закона за водите.
Въз основа на съставения акт Директор на Басейнова
дирекция "Западнобеломорски район" е издал наказателно постановление
№ ПО-025/07.01.2022 година, с което на "**" АД на основание чл. 200,
ал. 1, т. 4 от Закона за водите за осъществен състав на административно
нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 6 от Закона за водите е наложена имуществена санкция
в размер на 150 лв.
При така установената фактическа обстановка, решаващият
съд е приел, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4
и т. 5 респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, въвеждаща изискването и актът
за установяване на административно нарушение и наказателното постановление да
съдържат описание на нарушението и на законовите разпоредби, които са нарушени
виновно. Счел е, че нито в акта за установяване на административно нарушение,
нито в наказателното постановление е посочено кои и какви правила за измерване
и водене на отчет на изземваните и използвани води са нарушени, за да се
достигне до извод за осъществен състав на административно нарушение, така както
е посочено в двата акта. Поради това е отменил като незаконосъобразно
наказателното постановление.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция
възприема установената от Районен съд Перник фактическа обстановка, която
съответства на събрания по делото доказателствен материал.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на
събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата
касационна инстанция споделя направените от Районен съд Перник изводи от правна
страна за наличие на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при реализирането на
административнонаказателната отговорност на наказаното дружество.
По доводите в касационната жалба:
Нарушението по чл. 48, ал.1, т.6 от ЗВ се състои в
неизпълнение на задължението на водоползвателите – титуляри на разрешителни да
измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води, според изрично
посочените в разрешителното условия. Липсва конкретика в АУАН и в НП кои точно
условия от разрешителното са нарушени и по какъв начин, поради което правилен е
извода на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на НП. Изискването за описание на нарушението и точно посочване
на нарушената законова норма е императивно и неспазването му представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като всякога рефлектира
върху правото на защита на наказания субект, ограничавайки правото му да
разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му и въз основа на
какви факти. Доводите в касационната жалба, че нарушението на правилата за
отчет на използваните води се изразява в това, че наказаното дружество е
ползвало водни обеми от яз. **, които надвишават с 3 452 куб.м. утвърдения от
Министъра на ОСВ график за използване на водите от комплексните и значими
язовири през м.март 2021г, кореспондират с хипотезата на чл. 53, ал. 4, т. 3 от
Закона за водите, нарушението на която се санкционира по чл. 200, ал.1 т. 27 от
ЗВ,
според която разпоредба се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което надвиши разрешените водни количества
от комплексните и значими язовири или не спази определения максимален обем в
графиците по чл. 53, ал. 1 Дружеството
обаче е наказано за нарушение на правилата за воденето на отчет на използваните
води по чл. 48, ал.1, т.6 от ЗВ /стр. 2 от НП/ - неясно кои правила. Неяснотата
в описанието на нарушението и правната квалификация пряко рефлектират върху
правото на санкционираното лице да научи коя е законосъобразната санкция, която
следва да понесе за извършеното от него административно нарушение, както и въз
основа на какви обстоятелства е ангажирана отговорността му, за да организира
адекватно защитата си
При извършената служебно касационна проверка не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд
Перник е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при
правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
С оглед изложеното, касационната жалба се
явява неоснователна,
а решението на Районен съд П.**, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода от спора, не следва да се уважава искането
на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба не е направил искане за присъждане на разноски
и не е представил доказателства за такива, затова и не следва да му се
присъждат.
Мотивиран от горното, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 297 от 15.04.2022 г., постановено
по АНД № 109/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/