Р
Е Ш Е Н И Е
№ 24/30.1.2018г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори
административен състав
На седемнадесети
януари
2018
година
В открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Р.
Танкова
Прокурор
като разгледа докладваното
от съдия Драганов
Административно
дело № 56 по описа на 2017 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба на Д.С.В. с ЕГН ********** ***
против Заповед № РД -01-50/07.02.2017г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София, с която са анулирани резултатите на Д.С.В. от
проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от категория „В“, съгласно протоколи с № 1052/13.10.2008г. и
№ 1180/14.11.2008г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Сливен към
Главна дирекция „Автомобилна администрация“.
В жалбата се сочи, че оспорената
заповед е немотивирана и е постановена при
съществено нарушение на административно-производствените правила, довели до
ограничаване на правото на защита. Прави се искане за отмяна на същата като незаконосъобразна.
В съдебно заседание, оспорващия редовно
призован се явява лично и с адв. Пл.М. *** редовно упълномощен, който поддържа жалбата. Сочи, че основната мотивировка за издаване на така обжалваната
заповед е едно писмо от директора на Основно училище с. Бояджик до началника на
Районно управление – Елхово, с което същият заявява, че Д.С.В. никога не е
бил ученик в училището, което е поверено за управление на този директор. При
издаване на обжалваната заповед, позовавайки се на това писмо, Изпълнителният
директор на Изпълнителната агенция квалифицира дипломата за завършено основно
образование на оспорващия като неистински документ. Подробна формулировка,
подробно тълкуване на това понятие „неистински документ“ е дадено в Наказателния
кодекс и също така съществува специален ред, както гражданскоправен,
така и наказателноправен, по който може да бъде
установено дали един документ е неистински. До настоящия момент, а още повече и
към момента на издаване на обжалваната заповед такова гражданско или
наказателно съдопроизводство с влязъл в сила съдебен акт не е проведено, не е
било приключено и в този смисъл не съществува никакъв съдебен или
административен акт, който да обосновава извода на административния орган, че
дипломата, представена от В. пред изпитващите от Изпълнителната агенция при
провеждането на практическия и теоретичен изпит за добиване на правоспособност,
е неистински документ. Процесуалния представител твърди, че самото позоваване
на това обстоятелство се явява незаконосъобразно, тъй като това обстоятелство
не е установено по предвидения от закона ред. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно
представен списък на същите.
За ответника по делото своевременно и редовно призован, се явява
главен юрисконсулт С. Г. редовно упълномощен,
който пледира за неоснователност на жалбата. Сочи, че оспорената заповед съдържа и правните и фактическите
основания послужили за издаването й.
Като фактически основания са посочени на първо място, че жалбоподателят е
представил неистински документ, а именно диплома за завършено основно
образование, издадена на негово име и второто основание е, че не отговарял на
условията и изискванията за допускане до изпит, а именно че не е имал завършено
основно образование към 2008 г. В тази връзка представените доказателства
безспорно установяват, че той не е имал такова завършено образование. Твърди,
че извън всякаква житейска и правна логика е да представиш диплома от Основно
училище с. Бояджик, а да не си учил там, което се удостоверява от писмото на
директорката на училището. Твърди също така, че
ако жалбоподателят има завършено основно образование в друго учебно
заведение, би следвало да представи тази диплома, която е от съответното учебно
заведение. Моли за отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на заплатеното от
оспорващия адвокатско възнаграждение.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168
от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и
изразените становища прие за установено следното:
Административното производство е открито по сигнал обективиран
в писмо с рег. № 32600-258/10.01.2017г. на директора
на ОД на МВР гр.Ямбол до Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София. В писмото се сочи, че при
извършена проверка по заявление с вх. № I-1782/03.12.2008г. подадено от Д.С.В. в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр.Ямбол,
е установено използване от последния на Свидетелство за завършено основно
образование /дубликат/ № 020/15.06.2004г. издадено от основно училище „Св. Св. *“,
с. Бояджик, общ. Тунджа, обл. Ямбол. При извършено
запитване до директора на процесното училище бил получен отговор с писмо изх. №
245/14.07.2016г., от който е видно, че оспорващият не е бил ученик в ОУ „Св. Св. *“, с. Бояджик. Формирайки
извод, че процесното свидетелство е неистинско и В. няма завършено основно образование, било
поискано от адм. орган да издаде заповед за анулиране
на резултатите му от проведените
теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление
на МПС от категория „В“.
След извършена справка в
информационната система било установено, че В. е положил успешно теоретичен и практически изпит за придобиване
на правоспособност за управление на МПС от категория „В“, съгласно протоколи с № 1052/13.10.2008г. и №
1180/14.11.2008г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Сливен.
На 07.02.2017г. Изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София е издал оспорената Заповед № РД
-01-50/07.02.2017г. с която наредил да бъдат анулирани резултатите на Д.С.В. от горе посочените теоретичен и практически
изпит. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че при явяването си на
теоретичен и практически изпит В. не е отговарял на изискванията за допускане до изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС – завършено най малко основно образование.
Като правно основание се сочи разпоредбата на чл.56, т.3 от Наредба № 38 от
16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и
реда за провеждане на проверочните изпити/ Наредба №38/2004г./.
Заповедта е получена от съпругата на оспорващия на 21.02.2017г.,
видно от отбелязване върху екземпляр от същата,
а жалбата е депозирана чрез адм. орган до АС –Ямбол с вх.№ 16-00-27-189/4/ от 28.02.2017г.
По делото е приета цялата административна преписка, както и писмо с изх.№ 326000-632/16.01.2018г. на ОД на МВР
гр.Ямбол, от което е видно че в същата е било образувано ДП № 57/2017г. за извършено престъпление по
чл. 311, ал.1 от НК. В хода на разследване е привлечен в качеството на обвиняем Д.С.В., за извършено престъпление
по чл. 311, ал., вр. с чл. 20, ал.3 от НК, за това,
че на 03.10.2008г. в с. Бояджик, действайки в съучастие с Г.Г.К.,
като подбудител, умишлено е склонил К., в качеството му на длъжностно лице –
директор на основно училище
„Св. Св. *“, с. Бояджик, общ. Тунджа, обл. Ямбол, в
кръга на службата му да състави официален документ – дубликат на свидетелство
за завършено основно образование №
020/15.06.2004г. издадено от основно училище „Св. Св. *“, с. Бояджик, общ.
Тунджа, в който е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че през учебната
2003/2004г.
Д.С.В. е завършил осми клас като редовен ученик в ОУ „Св. Св. *“, с. Бояджик, с цел да бъде
използван този документ като доказателство за тези обстоятелства. По ДП е
изготвен обвинителен акт и е образувано нохд №
1664/2017г. по описа на Районен съд-Ямбол, насрочено за разглеждане в с.з. на
12.02.2018г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна
с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок
по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на осъществявания съдебен
контрол в производство е Заповед № РД
-01-50/07.02.2017г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, с която
са анулирани резултатите на Д.С.В. от проведените теоретичен и практически
изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“,
съгласно протоколи с № 1052/13.10.2008г. и № 1180/14.11.2008г. на Областен
отдел „Автомобилна администрация“- Сливен към Главна дирекция „Автомобилна
администрация“.
Проверката за законосъобразност на
оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата
на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146
от АПК, като липсата на някоя от посочените предпоставки води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Съгласно разпоредбата на чл.151,
ал.2 ЗДвП /в редакцията си от ДВ бр.51/2007г. / свидетелство за управление на
моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните
работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да
управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е
обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на
моторно превозно средство.
Условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване
на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за
провеждане на проверочните изпити са регламентирани
с Наредба № 38 от 16.04.2004 г., издадена на осн.
чл.152, ал.1, т.4 от ЗДвП от министъра на транспорта и
съобщенията, обн., ДВ, бр. 42 от 21.05.2004г.
Съгласно чл. 56 от Наредба № 38/ 16.04.2004г. Изпълнителният директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на
кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство, за когото се установи, че:
1. за
допускане до изпит е представил неистински документ или документ с невярно
съдържание;
2. е лишен
по съдебен или административен ред от правото да управлява моторно превозно
средство и се е явил на изпит в срока на наказанието или административната
мярка;
3. не е
отговарял на изискванията за допускане до изпит;
4. е решил
изпитен тест, който не е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал.
2;
5. е решил
тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал.
2, но предоставен за решаване от друг кандидат;
6. не е
решил самостоятелно изпитния си тест.
Изложеното налага извода, че Заповед № РД -01-50/07.02.2017г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ гр.София е издадена от материално компетентен административен орган. Същата е в
изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити с оглед чл. 59,
ал.2 от АПК, като е мотивирана с посочване на фактическите и правни основания
послужили за издаването й, поради което доводите на оспорващия за
немотивираност на адм. акт се явяват неоснователни.
Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и
противоречие на материално правни
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Действително адм. орган след получаване на
писмо рег. №
32600-258/10.01.2017г. от директора на ОД на МВР гр.Ямбол не е уведомил
оспорващия за откриване на производството по издаване на процесната
заповед. Това нарушение обаче в случая не е от вида на съществените такива
водещи до отмяна на обжалвания акт, тъй като от една страна не е довело до
нарушаване на правото на защита на оспорващия. Същото е реализирано в пълен
обем в настоящото производство, като с
Определение № 560/20.12.2017г. на В. на осн. чл. 171,
ал.4 от АПК е указано, че следва да представи доказателства по делото за
твърденията си в жалбата.
От друга страна допуснатото нарушение не
е съществено, тъй като ако не беше допуснато, не би довело до резултат
различен от постановения. До приключване
на съдебното дирене, по делото не са представени доказателства, че към месец
октомври 2008г. оспорващия В. е отговарял на условията за допускане до изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС, а именно да е имал завършено
най малко основно образование.
Разпоредбата на чл.18, т.3 от Наредба № 38/ 16.04.2004г., в редакцията на ДВ бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от
15.01.2008 г. предвижда, че за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление на
МПС за всеки кандидат, който за пръв път е представен за явяване на изпит за
съответната категория, се представят: 1. заявление за допускане до изпит
(приложение № 2); 2.
заверено от кандидата копие на свидетелство/диплома за завършено образование.
Анализът на разпоредбите на чл.151,
ал.2 ЗДвП и на чл.18, т.3 от Наредба № 38/ 16.04.2004г., води до извод, че кандидатите за придобиване
на правоспособност за управление на МПС следва да са завършили поне основно
образование. И следователно ако не са завършили тази степен на образование
същите не отговарят на изискванията за допускане до изпит.
Съгласно чл.23, ал.3 от Закона за народната
просвета придобиването на основно образование се удостоверява със свидетелство
за завършено основно образование, което е окончателно. Оспорващият е представил
дубликат на Свидетелство
за завършено основно образование №
020/15.06.2004г. издадено от основно училище „Св. Св. *“, с. Бояджик, общ.
Тунджа, обл. Ямбол. Видно от писмо с изх. №
245/14.07.2016г. оспорващият Д.С.В. с ЕГН ********** не е бил ученик в ОУ „Св. Св. *“, с. Бояджик, поради което
няма как да е завършил основно образование в това училище. Няма данни по делото
В. да е завършил основно образование и в друго училище на територията на РБългария. Следователно, както правилно е приел и
административният орган, Д.В. не е отговарял на изискванията за допускане до
изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС.
Ирелевантни са доводите в жалбата, че неистинността на процесното свидетелство за завършено основно образование не е установена по предвидения законов ред –
с влязъл в сила съдебен акт. Това е така, тъй като адм.
орган е упражнил правомощието си да анулирани резултатите на Д.С.В. от
проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за
управление на МПС в хипотезата на чл. 56, т.3 от Наредба № 38/ 16.04.2004г. - същият не е отговарял на изискванията за допускане
до изпит, а не съгласно т.1 от същия текст – представяне на неистински документ
или документ с невярно съдържание.
Оспорената заповед е издадена и
съобразно целта на закона – свидетелство за управление на МПС, като занятие
представляващо източник на повишена опасност да се издава само на лица отговарящи
на всички определени от законодателя изисквания, едно от които е наличие на
минимум завършено основно образование.
Изложеното налага извод за законосъобразност на заповед №
РД -01-50/07.02.2017г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция“Автомобилна администрация“ и липса на основанията по чл.146 АПК, поради
което жалбата се явява неоснователна.
При този изход на делото и на
основание чл.143, ал.4 АПК оспорващия
следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото
разноски - юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., който е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, както и с
фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, втори административен състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.В. против Заповед № РД-01-50/07.02.2017г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, с която
са анулирани резултатите му от проведените теоретичен и практически изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“, съгласно
протоколи с № 1052/13.10.2008г. и № 1180/14.11.2008г. на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ - Сливен към Главна дирекция „Автомобилна
администрация“.
ОСЪЖДА Д.С.В. с ЕГН **********
***, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София , сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от съобщаването
му на страните.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не се
чете