Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-11 състав, в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9827 по описа на съда за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата А.М.И. твърди в исковата молба и уточняваща молба от 19.10.2016 г., че на 27.02.2016 г. около 16.00 часа, през светлата част на денонощието, в резултат на настъпило ПТП в гр. София на ул. Чепинско шосе в района на кръстовището със Северната тангента по вина на водача на автомобил Мерцедес с ДК № *******, деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност, са й причинени телесни увреждания, изразяващи се в безсъзнателно състояние, травматичен шок, натъртвания на тялото, открита рана на десния крак и счупване на кости на дясна подбедрица, налагащи две оперативни интервенции и дълъг период на възстановяване, включващ и рехабилитационни процедури. Причинено й непрекъснато неудобство и невъзможност да се обслужва през времето на възстановяване, болки и страдания и психически стрес от случилото се. Твърди, че в резултат от уврежданията е претърпяла имуществени вреди общо в размер на 1769.64 лева – заплатени медицински услуги, консумативи и медикаменти, необходими за провеждане на лечението и непокрити от съществуващата клинична пътека, и неимуществени вреди, справедливото обезщетяване на които възлиза в размер на 95000 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати тези суми, заедно със законната лихва от увреждането за неимуществените вреди и от предявяването на исковата молба на 08.08.2016 г. за имуществените вреди. Претендира разноски.

Ответникът ЗД Б.И.АД в срока за отговор на исковата молба оспорва така предявените искове, възразявайки че изключителна вина за настъпването на ПТП има ищцата, управлявала автомобил БМВ с ДК № *******по път без предимство, а при евентуалност навежда възражения за съпричиняване поради непоставен от нея предпазен колан, като в хода на съдебното дирене излага и твърдения за съпричиняване поради несъобразена скорост. Навежда възражения и за липса доказателства за наличие на застраховка ГО и на причинна връзка на част от твърдяните увреждания с настъпилото ПТП, и за завишаване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

От влязло в сила решение по н.о.х.д. № 5110/2017 г. по описа на СРС, приобщено по делото, се установява, че М.А.К. е признат за виновен, че на 27.02.2016 г. около 16.00 часа в гр. София, при управление на автомобил Мерцедес с ДК № ******* по ул. Северна тангента с посока на движение от бул. Лазар М.към бул. Ботевградско шосе, в района на кръстовището с ул. Чепинско шосе, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 6, т. 1, чл. 50, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 47 от ЗДвП, като несъобразявайки скоростта на движение със състоянието на пътя поради наличие на участък с пясък и чакъл, не е спрял и навлязъл в кръстовището, отнемайки предимство на движещия се по ул. Чепинско шосе с посока от ул. Тополите към ул. Жак Дюгло автомобил БМВ с ДК № *******и станал причина за настъпването на удар между двата автомобила, като автомобил БМВ се блъснал с предната си част в областта на лява врата на автомобил Мерцедес, и по непредпазливост причинил на водача на автомобил БМВ – А.М.И. (ищца в настоящото производство), средна телесна повреда, изразяваща се в пилон фрактура на десния крак и сътресение на главния мозък - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. В тази насока констативен протокол № К168 от 27.02.2016 г., в който съставителят е констатирал и че за водача на автомобил Мерцедес е сключена със ЗД Б.И.АД задължителна застраховка ГО по полица № BG/02115001610111 със срок на покритие от 16.06.2015 г. до 15.06.2016 г. (така и справка от Информационен център на Гаранционен фонд), и показанията на свидетелите Т.И. и М.К..

Приети по делото са заключения на основна и повторна съдебно-автотехническа експертиза, като настоящият съдебен състав възприема фактическите изводи на повторната експертиза, пояснени при изслушването на вещото лице в съдебно заседание, тъй като те са направени обективно и компетентно от него въз основа на анализ на всички събрани в хода на съдебното дирене доказателствени средства, включително и свидетелски показания на Т.И. и М.К. ***, а и те в по-голямата си част потвърждават тези на основната такава. Установява се от заключението, пояснено при изслушването на вещото лице в съдебно заседание, че процесното ПТП е реализирано на локалното платно на южната връзка на Северната тангента при движение на автомобил Мерцедес, управляван от М.К.,*** М.към бул. Ботевградско шосе със скорост не по-малка от 43-50 км/ч, който приближавайки кръстовището с ул. Чепинско шосе въпреки знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ не е спрял и навлязъл в кръстовището, като по същото време по ул. Чепинско шосе от кв. Чепинци към гр. София се е движел автомобил БМВ, управляван от ищцата А.И., със скорост 60 км/ч и пътник Т.И.. Двамата водачи не са предприели своевременно спиране и настъпил удар между предната челна част на автомобил БМВ в лявата страна на автомобил Мерцедес в областта на предната му лява врата, като след удара автомобилите с остатъчна кинетична енергия са продължили напред в първоначалните си посоки, като автомобил БМВ се отклонил наляво и се спрял след около 12.90 м, завъртайки се в посока обратна на часовниковата стрелка на 293 градуса, а автомобил Мерцедес бил отклонен надясно на посоката си на движение и спрял извън платното за движение след около 25.90 м. Вещото лице изяснява, че водачът на автомобил БМВ се е движел по път с предимство и при конкретната пътна обстановка не е имал възможност да спре преди мястото на удара, което се намира извън границите на населеното място на гр. София (така справка от 08.12.2018 г., изготвена от Столична община, и разясненията на вещото лице в съдебно заседание, дадени въз основа на справките от Столична община и ОПУ-София) и да предотврати произшествието, като такава възможност не е имал при движение с 40, 50 и 60 км/ч. Според вещото лице автомобил БМВ е заводски оборудван с триточкови предпазни колани, като по технически път не може да бъде определено дали водачът на автомобила – ищцата А.И., е била с предпазен колан.

По делото са представени също медицински документи – епикризи, амбулаторни и болнични листове, амбулаторна карта, фактури и фискални бонове за медицински услуги, консумативи и медикаменти общо за сумата 1769.64 лева, всички издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване (с изключение на епикриза за периода 19.03.2019 г. – 22.03.2019 г.) от приетите заключения на съдебномедицинската експертиза и комплексна експертиза, съответно са послужили на вещите лица за достигане на крайните им заключения, пояснени в публично съдебно заседание, които съдът възприема за достоверни дадени. Според вещите лица в резултат от настъпилото ПТП ищцата А.И. е получила контузия на главата, сътресение на мозъка, подкожно кръвонасядане в дясно челно, охлузване на корема, разкъсно-контузна рана и подкожен хематом на дясно бедро и вътреставно полифрагментно счупване на дясна подбедрица в долния й край, за което счупване е проведено двуетапно оперативно лечение на 29.02.2016 г., при което е осъществено оперативно наместване на счупването на малкия пищял и фиксиране на фрагментите с плака и винтове с поставен външен фиксатор, и на 07.03.2016 г. - свален е външният фиксатор и счупването на големия пищял е наместено и фрагментите са фиксирани с плака и винтове, като появилият се дефект на костта е запълнен със синтетична кост. След проведеното оперативно лечение конфигурацията на костите е възстановена и няма остатъчни отклонения, като направените от ищцата разходи по представените от нея фактури са били необходими за проведеното й лечение за уврежданията от процесното ПТП. На 22.02.2018 г. на ищцата е била извършена нова оперативна интервенция за отстраняване на плака от външната страна на дясната подбедрица, като й предстояло провеждането на още една такава, която видно от епикриза за периода 19.03.2019 г. – 22.03.2019 г. е извършена на 20.03.2019 г. за изваждане на винтовете и плаката от тибията, като поради „студена спойка“ на един от винтовете се наложило разпробиването му. Изяснява се от вещото лице, че претърпените от ищцата А.И. болки и страдания през първите 30 дни след увреждането й са били с висок интензитет, като през периода на лечението за срок от 6 месеца тя била ползвала помощни средства – патерици, които са й създавали неудобства в хигиенно-битовото обслужване. Вещото лице на медицинската експертиза при прегледа на ищцата е установило зарастване на счупването на костите на дясната подбедрица, при което не се очаква скъсяване на крайника, наличие на оперативни белези на дясната подбедрица с дължина 19 см, 8 см и 7 см и надлъжен белег на дясно бедро с дължина от 2 см и дефицит в обема на движенията на дясната глезена става при повдигане нагоре от 10 градуса при норма от 30 градуса, имащ траен характер. Вещите лица изясняват, че уврежданията на ищцата могат да бъдат получени с и без поставен предпазен колан, но установените охлузвания в областта на преминаването на колана водят до извод, че най-вероятно тя е била с поставен предпазен колан.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан и св. М.И. – дъщеря на ищцата А.И.. От показанията на свидетелката се установява, че автомобилът на ищцата непосредствено след ПТП бил забелязан от приятеля й и ищцата се е намирала в безсъзнание (така и показанията на М.К.). Свидетелката видяла майка си на следващия ден в болницата, като тя била със счупен крак и имала синини по очите и лицето в областта на челото, шев на дясното бедро и рани по тялото. След изписването й от болница тя я взела в дома й, за да може да се грижи за нея, тъй като ищцата не можела да се обслужва сама в ежедневието й. Ползвала помощни средства – проходилка и патерици, за около 6 месеца, като поради болките и отоците, които получавала при раздвижванията й, се налагало да ползва обезболяващи. Понастоящем кракът й продължавал да оттича. Съдът цени показанията на св. М.И. при преценката им съобразно чл. 176 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната й заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетеля почива на непосредствените й и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията й се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По исковете по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и акцесорните претенции.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно доказване от ищцата на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач на автомобил Мерцедес, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Установи се от влязлото в сила решение по чл. 78а НК, което е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.). Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което в гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, и относно които присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, каквото тъждество е налице в разглеждания случай. Няма значение дали се касае за деянието на страната по гражданското дело или за деянието на трето лице, което е от значение за отговорността на страната по делото. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав. Такова е и значението на влязлото в сила решение по чл. 78а от ТК, тъй като с него наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца.

Когато размерът на вредата е елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на причинените вреди са задължителни за съда, който решава гражданското дело. В състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което водачът на процесния автомобил Мерцедес е признат за виновен с влязлото в сила решение и което обуславя отговорността на ответника по настоящото дело, обаче не се включва размерът на причинените вреди вследствие на настъпилата средна телесна повреда, поради което размерът на тези вреди може да бъде установяван в отделно исково производство.

Конкретните травматични увреждания на ищцата А.И., причинени й вследствие на процесното ПТП, се доказаха по делото от влязлото в сила решение по чл. 78а от НК и заключенията на съдебномедицинската и комплексна експертизи и се изразяват в контузия на главата, сътресение на мозъка, подкожно кръвонасядане в дясно челно, охлузване на корема, разкъсно-контузна рана и подкожен хематом на дясно бедро и вътреставно полифрагментно счупване на дясна подбедрица в долния й край.

При обсъждането на така установените правнорелевантни факти съдът приема, че неимуществените вреди – болки и страдания, неудобства и стрес, и имуществените вреди – разходи за медицински услуги, консумативи и медикаменти, които ищцата А.И. е претърпяла от тези травматични увреждания са в причинно-следствена връзка от противоправното поведение на делинквента. Следователно по делото по несъмнен начин се установи фактическият състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Доказа се по делото наличието и на последната материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) на ищцата срещу ответника, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към датата на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 257, ал. 1 и 2 и чл. 267, ал. 1 от КЗ (отм.) е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на процесния автомобил при уговорено застрахователно покритие, което е налице към датата на настъпване на процесното ПТП. Този правнорелевантен факт е признат за безспорен между страните с изготвения доклад по делото по чл. 146, ал. 1 от ГПК, а и се доказа от представения констативен протокол, който като официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК има обвързваща за съда материална доказателствена сила. Със съставения в кръга на службата по установените форма и ред протокол длъжностното лице е удостоверило и изпълнението на публичноправното задължение на водача по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП да носи документ за сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобила, който е управлявал, за неизпълнението на което той е носил административнонаказателна отговорност съгласно чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, поради което този документ представлява доказателство с обвързваща съда материална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство за наличието на застраховка Гражданска отговорност между ответника и водача на процесния автомобил Мерцедес, покриваща деликтната отговорност на водача на автомобила.

Налице са следователно всички материални предпоставки за уважаване на исковете, предявени пряко срещу застрахователя на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от ищцата А.И. на процесните вреди. Ответникът, който в разглеждания случай има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи ищцата като водач в автомобил БМВ със своите действия да е нарушила правилото за движение по пътищата относно използването на обезопасителни колани по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП с непоставянето на такъв през време на движението на автомобила, както и то да е съпричинила настъпването на телесните увреждания. От събраните по делото доказателства, включително и преписката по наказателното производство, част от която съдържа негодни за настоящото исково производство доказателства (протоколи за разпит на свидетели и заключение на съдебномедицинската експертиза), като не събрани непосредствено от съда с участието на страните, и експертизите, не се доказа ищцата А.И. при настъпване на процесното ПТП да не е използвала обезопасителен колан, с който автомобил БМВ е бил оборудван. Дори и условно да се приеме, че същата е управлявала автомобила без да е използвала обезопасителен колан, ответникът не установи по делото именно не поставянето на обезопасителния (предпазен) колан да е съпричинило настъпването на процесните травматични увреждания. Напротив от заключението на комплексната експертиза, пояснено в съдебно заседание, се установи по делото, че този вид увреждания настъпват с или без поставен обезопасителен колан, а и получените охлузвания по корема в областта на преминаване на колана водят до извод, че най-вероятно ищцата е била с поставен предпазен колан По тези съображения съдът приема, че в случая не е налице съпричиняване от ищцата А.И. на процесните вреди, което да бъде основание за намаляване на размера на отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Такова основание не е и наведеното от ответника в хода на съдебното дирене по делото възражение за съпричиняване поради управление на автомобил БМВ от ищцата при несъобразена скорост, тъй като то е несвоевременно, а и неоснователно. Мястото на настъпване на процесното ПТП обуславя приложимостта на чл. 21, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП, съгласно който допустимата скорост на движение на превозните средства категория В в извън населено място е до 90 км/ч, в рамките на която ищцата е управлявала автомобила си. Дори и да се приеме допустима скорост от 50 км/ч, несъобразената от нея скорост не е допринесла за настъпването на вредите, тъй като от заключението на автотехническа експертиза се установи по делото, че ударът би бил непредотвратим и при по-ниска скорост на движение.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост по 52 от ЗЗД, съобразявайки вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищцата е претърпяла съчетана травма – черепно-мозъчна травма (мозъчно сътресение) и травма на опорно-двигателния апарат (счупване на двете кости на дясната подбедрица), и различни по характер и тежест други телесни увреждания – контузия на главата и подкожно кръвонасядане в дясно челно, довело до променена чувствителност в тази област, охлузване на корема, разкъсно-контузна рана и подкожен хематом на дясно бедро. За лечението на счупването на дясната подбедрица тя е претърпяла четири операции – две операции за наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове и две операции за отстраняване на последните. Възстановителният й период продължил 6 месеца, през които ищцата ползвала помощни средства и имала затруднения в хигиенно-битовото самообслужване, особено през първите два месеца. Към момента на проведения от вещото лице по медицинската експертиза преглед при ищцата А.И. се установява зарастване на счупването на костите на дясната подбедрица, при което не се очаква скъсяване на крайника, оперативни белези на дясната подбедрица с дължина 19 см, 8 см и 7 см и надлъжен белег на дясно бедро с дължина от 2 см и дефицит в обема на движенията на дясната глезена става при повдигане нагоре от 10 градуса при норма от 30 градуса, имащ траен характер. Съобразявайки посочените обстоятелства, както възрастта на ищцата – 41 години, и лимитите на застрахователна отговорност по задължителна застраховка ГО като проявна форма на икономическите условия в страната към момента на настъпване на произшествието – м. февруари 2016 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, неудобства и стрес възлиза на 40000 лева (в този смисъл решение № 19 от 19.04.2019 г. по т. дело № 1408/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, определение № 258 от 25.04.2019 г. на ВКС по т. дело № 2836/2018 г. на ВКС, ТК, II ТО, и други), до който размер искът следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 95000 лева – отхвърлен, като неоснователен.

По делото се установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури и фискални бонове и приетото заключение на медицинската експертиза и че през периода от 09.03.2016 г. до 29.06.2016 г. ищцата А.И. е извършила разходи за медицински услуги, консумативи и медикаменти общо в размер на 1769.64 лева, които са били необходими и използвани за лечението на получените от процесното ПТП травматични увреждания. Следователно извършените от ищцата разходи са в причинна-следствена връзка с противоправното поведение на делинквента, поради което и искът за имуществени вреди се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая функционалната обусловеност на гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, за която е приложима разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането, и разпоредбите на чл. 223, ал. 2 и чл. 226, ал. 2 от КЗ (отм.) налагат извода, че в обема на отговорността на застрахователя се включват и лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.). Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 от КЗ (отм.), която урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице изключва възможността на застрахователя да прави възражения за неизпълнение на задължението по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) – съобщаването на предвидените в законовия текст обстоятелства, като правна последица от неизпълнението на това задължение от застрахования по застраховката Гражданска отговорност законът свързва с възможността застрахователят с регресен иск да претендира от застрахования заплатените от него лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от КЗ (отм.) – арг. чл. 227, т. 2 от КЗ (отм.). В този смисъл решение № 100/13.11.2009 г. по т.д. № 92/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 6/28.01.2010 г. по т.д. № 705/2009 г. на ВКС, ІІ ГО и други.

Следователно в разглеждания случай застрахователят отговаря пред увреденото лице за лихвите от датата на застрахователното събитие (деликта) – 27.02.2016 г., за които застрахованият-делинквент отговаря пред увреденото лице. Предвид изложеното и спазвайки принципа на диспозитивното начало в гражданския процес законната лихва следва да бъде присъдена съответно от 27.02.2016 г. за неимуществените вреди и 08.08.2016 г. за имуществените вреди.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 224.45 лева, представляваща сбора на реално заплатените по производството разходи за държавна такса и възнаграждения за вещи лица, а на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адв. Я.С. сумата – 2139.71 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения за предоставената на ищцата безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 2389.95 лева, представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица и свидетел, определена съразмерно на отхвърлената част на исковете. Съдът намира за основателно наведеното от ищцата възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно разноските за уговореното и заплатено от ответника по договора за правна защита и съдействие от 03.04.2017 г. адвокатско възнаграждение от 10000 лева. Този размер на съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което същият следва да бъде редуциран на 3500 лева към минималния размер на възнаграждението по Наредба № 1 от 2004 година, възлизащ на 3433.09 лева, и въз основа на който да се определят дължимите на ответника разноски.

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на съда сумата 1470.78 лева, представляваща остатъка от дължимата държавна такса върху уважената част на исковете.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на А.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата 40000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания в резултат от осъществено на 27.02.2016 г. в гр. София на локално кръстовище, образувано между южно локално платно на ул. Северна тангента и ул. Чепинско шосе, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Мерцедес с ДК № ******* – М.А.К., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със ЗД Б.И.АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 27.02.2016 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сумата 1769.64 лева - застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински услуги, консумативи и медикаменти, настъпили от причинените й увреждания в резултат от горепосоченото пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от 08.08.2016 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 224.45 лева - разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 40000.00 лева до пълния предявен размер от 95000.00 лева.

ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Я.В.С., с адрес: *** на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 2139.71 лева, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на А.М.И. безплатна правна помощ по производството.

ОСЪЖДА А.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД Б.И.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 2389.95 лева, представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА ЗД Б.И.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 1470.78 лева - държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: _________

Р. Бошнакова