№ 3229
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110201345 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Инициирано е с жалба срещу наказателно постановление /НП/ №
**********/ 18.11.2022 г., издадено от началник на 09 РУ-СДВР, депозирана
от адв.Ч. за Е. П. Б.
С процесното НП на Е. Б. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/, на основание чл.81, т.5 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи касателно допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Изтъква се, че
при лицето, против което е издадено НП, е налице недееспособност и, в този
смисъл, наказателното постановление е незаконосъобразно, иска се отмяната
му.
В съдебно заседание жалбата се поддържа. Процесуален представител
поддържа пледира за отмяна на НП и претендира жалбата с искане за отмяна
на НП; претендира присъждане на адвокатски хонорар в размер на 600 лв.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като съобрази събрания доказателствен материал по делото,
1
намери за установена фактическа обстановка, както следва:
На 03.11.2022 г. около 10.00 часа в гр. София от органите на 09 РУ-СДВР
е извършена полицейска проверка за установяване на самоличност на Е. Б. по
чл.70, ал.1, т.3 от ЗМВР, като последният не представил документ за
самоличност.
Въз основа на горната констатация бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № **********/ 03.11.2022 г., визиращ
нарушение на чл.6 от ЗБЛД.
На 18.11.2022 г. е издадено и атакуваното с жалбата наказателно
постановление против Е. Б., на когото, на основание чл.80, т.5 от Закона за
българските лични документи, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗБЛД.
Изложената фактическа обстановка по-горе съдът прие за установена на
база събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, а именно:
показанията на свидетелите Б. Б., М. М., акт за установяване на
административно нарушение, заповеди за компетентност, копия от
медицински документи и съдебни решения, комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, както и от останалите материали по
делото, които съдът възприе с доверие, доколкото те са единни и
непротиворечиви и допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
Въз основа на горното, съдът формира следните правни изводи:
За жалбата се установява да е депозирана в законоустановен срок от
правоимащо лице; тя е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване,
затова се явява процесуално допустима.
По същество, същата е и основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от
чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни административни органи, при спазване на преклузивните
срокове по смисъла на чл.34 от Закона за административните нарушения и
2
наказания.
Същевременно съдът отчете, че са допуснати съществени нарушения на
материалния закон и на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, при поискване от
компетентните длъжностни лица, определени със закон, гражданите са
длъжни да удостоверят своята самоличност. Видно от отразеното писмено в
акта, описанието на нарушението се явява крайно пестеливо и лаконично, като
съставителят се е ограничил единствено да го ориентира от към време и да
впише, че Б. не представил документ за самоличност при извършената му
проверка. Не може да се приеме, че нарушението е описано пълно, точно и
ясно, в изпълнение на разпоредбите на закона по смисъла на чл.42, ал.1, т.4,
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото липсва надлежно описание на
нарушението, мястото на извършване, обстоятелствата, при което е
извършено, и доказателства, които го потвърждават. Соченият порок е
преповторен и в наказателното постановление, нещо повече, същото визира
диспозитив на административно обвинение, формулиран като: „на 03.11.2022
г. около 10.00 часа в гр. София, ул.“Д.Лихачов и ул.“Е.Чучков“ при
извършената полицейска проверка не представи документ за самоличност“.
От този текст не може да се изведе по недвусмислен начин инкриминираното
място, доколкото житейски алогично е, по едно и също време /по време на
извършване на проверката/ Б. да се е намирал едвновременно и на
ул.“Д.Лихачов, и на ул.“Е.Чучков“ /така, както е формулирано в НП/. Тук е
мястото да се подчертае, че административното обвинение не може да почива
на предположения и да се извежда по пътя на субективната мисловна дейност,
то трябва да е доказано категорично. Отделно от това, в АУАН и НП не са
посочени обстоятелства, конкретизиращи твърдяното нарушение: дали е
осъществено чрез действия/бездействия и по какъв начин, във връзка с
посоченото по-горе. Тъй като липсват задължителни реквизити по закон,
нарушено е правото на жалбоподателя да разбере, какво нарушение му се
вменява, респективно, да организира адекватно защитата си.
Не на последно място, липсват изложени мотиви по отношение на
приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за "маловажен случай". В
случая се касае за деяние с изключително нисък интензитет касателно
застрашаване на обществените отношения, регламентирани с разпоредбите на
3
ЗБЛД. Следва да се отбележи, че приложението на тази законова
разпоредба не е изключено при формалните административни нарушения
/каквото е процесното/, като преценката е не с оглед на наличие или липса на
вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е
застрашило обществените отношения. Така АНО не е изпълнил задължението
си да извърши преценка по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а е бил длъжен да го
направи, с оглед правилното приложение на закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията в
приложното поле на чл.6 от ЗБЛД, и когато деянието представлява
"маловажен" случай на административно нарушение, да приложи нормата
на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за "маловажност на случая" е такава, която
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН и наказващият орган не е приложил тази
законова разпоредба, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът
изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи
изходът на делото. Налага се изводът, че преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, в този
смисъл е ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС.
От доказателствата по делото, конкретно от комплексна СППЕ,
несъмнено се установява, че Б. страда от психично заболяване – тежко
органично личностово разстройство, органично налудно разстройство, вредна
употреба на алкохол, травмена болест на мозъка, състояние след четири
черепно-мозъчни травми с мозъчна контузия и мозъчно сътресение, редки
епилептични припадъци; той е с болестно мотивирано поведение с
дългогодишна периодика. Със съдебно решение той е бил настаняван на
задължително лечение. В този смисъл, изключва се възможността, Б. да е
субект на административнонаказателна отговорност, съгласно закона.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е
основателна, поради което следва да бъде уважена.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, и като такова подлежи на отмяна.
По разноските:
4
Предвид изхода на делото, претенцията на процесуалния представител
адв.Ч. следва да бъде удовлетворена и СДВР като юридическо лице /не
териториалното районно управление – 09 РУ/, трябва да заплати направените
разноски за правна защита и съдействие в размер на 600.00 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **********/ 18.11.2022 г.,
издадено от началник на 09 РУ-СДВ Р.
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на Е. П. Б. сумата от 600.00 лв.,
представляваща парична сума за заплатено по делото адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5