Р Е Ш Е Н И Е
№
***, 23.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет е
четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 4054 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 710,63 лв. и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 82,66 лв.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, ЕИК ***, срещу В.Н.Н., ЕГН **********,***, в която се твърди, че е издадена заповед за
изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№2234/16 по описа на
РС-Плевен, която е връчена на длъжника, които в срока по чл.414 ГПК е депозирал
писмено възражение. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената
заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на
ответника- апартамент, находящ се на адрес ***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден
имот, находящ се в ***, ответника е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди по смисъла на чл. 153. ал.1 ЗЕ(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за
него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150, ал.1 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно
регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от
2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във
вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. -
„Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31,
ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди,
че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от
сметка за абонатен № 11710 е използвал доставяната от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.01.2014г. – 29.02.2016г. и не е погасил задължението
си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната
станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ***.
Твърди, че сумите за ТЕ за периода от 01.01.2014г. - 29.02.2016г. за процесния
имот са начислявани от “*** по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.
Посочва,че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление-395,82 лв., енергия,
отдадена от сградна инсталация- 275,78 лв., сума за БГВ – 0 лв., услуга дялово
разпределение- 39,03 лв. Твърди,
че се извършва разпределение на реален
отчет, на уредите за дялово разпределение, монтирани в имота на ответника- 0
бр. водомер, 4 броя индивидуални разпределителни уреди и 1 бр. щранг-лира.
Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за
установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 710,63 лева за главница
за периода 01.01.2014г. – 29.02.2016 г. и лихва върху главницата в размер на
82.66 лева за периода 05.03.2014 г. до 25.03.2016 г. и законната лихва върху
главницата от 31.03.2016 г. до изплащане на вземането, за които суми била
издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2234/2016г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който взема становище, че
предявените искове са незаконни, недопустими, просрочено предявени и
затрудняват, осуетяват защитата на ответника. Твърди, че липсват доказателства
за спазване на срока за предявяване на иска по чл.415 ГПК. Твърди, че ищецът
следва да представи доказателства за предявяване на иска в срока по чл.415 ГПК,
който срок, счита, че тече от узнаването на подаденото възражение. Твърди, че в
този смисъл е практиката на ВКС, като не е цитирана такава. Излага съображения,
че съдът служебно трябва да провери сроковете, но няма как да го направи без
доказателства. Твърди, че ищецът е узнал за подаденото възражение на 27 април 2016г., видно от обратна разписка от
***, с която *** е надлежно получило възражение вх.№10113/25.04.2005г. по ч.гр.д.№2234/16г.
Твърди, че липсват и доказателства за предявения иск. Счита, че ако в
заповедното производство може като доказателство да бъде представена справка от
счетоводството на ищеца, то в настоящото производство, не може отново като
доказателство да служи справката от счетоводството на ищеца. Твърди, че не са
представени никакви доказателства. Твърди, че поисканата счетоводна експертиза
по същество ще провери записите в счетоводните регистри по справката. Счита, че
с допълнението на исковата молба, тя е станала още по-неясна. Счита, че
доказателствата, с които може да бъде доказан иска, но не са представени от
ищеца са издадените 12 броя фактури, формиращи вземането по справката. Оспорва
фактурите, тъй като ТЕЦ е доставчик на обществена услуга и издава т.нар.
неподписани фактури, които ако се оспорят, топлофикационното дружество трябва
да установи вземането си. Като други допустими доказателства посочва
разменената между страните по делото кореспонденция, която не е представена по
делото. Твърди, че след получаване на заповедта за изпълнение от ответника, с
която е „осъден“ по иск на ТЕЦ по ч.гр.д.№ 2234/2016г., ответника подал
възражение в РС-Плевен с вх.№ 10113/25.04.2016г. Твърди, че видно от обратна
разписка –оформена, ищеца е узнал за възражението на 27.04.2016г., на
търговския адрес на дружеството. Твърди, че не е пасивно легитимиран по спора с
ТЕЦ по същество по следните съображения: Твърди, че адресът му по регистрация,
видно от оформената обратна разписка, който е и по личната му карта е на ***,
посочен и e-mail адрес: ***. Твърди, че от двата адреса има кореспонденция с
ТЕЦ. Твърди, че ищеца погрешно е посочил като адрес на ответника в исковата
молба ул.Пирот, а не ***. Твърди, че в исковата молба ответника невярно е
наречен длъжник, тъй като не е собственик на топлоснабден имот и не е носител
на вещно право на ползване. Твърди, че в исковата молба неправилно го наричат
клиент на топлинна енергия и му се вменяват задължения като такъв.Твърди, че не
е ответник, не е ползвал и не му е доставена топлинна енергия, поради което
няма задължение към ТЕЦ, както неправилно се твърди в исковата молба.Твърди, че
ищеца иска неправомерно от ненадлежно лице. Твърди, че В.Н. не е надлежна
страна на ТЕЦ, но и без никакви доказателства, иска на ТЕЦ изобщо не може да се
коментира по същество. Твърди, че справката, приложена към заповедното
производство от счетоводството на ищеца съдържа 12 броя фактури, които не са
представени от ТЕЦ. Твърди, че имотът на *** е съсобствен на тъста му ***, в
ид.части на съпругата на ответника и на брат й- наследствени от майка им.
Твърди, че брат й от 25 години живее в *** и следва неговите процесуални права
да се осигурят от особен представител за сметка на ТЕЦ. Твърди, че последните 5
години тъста му бил обездвижен, ползвал от апартамента едно помещение- хола и
това е единствения уред за отчитане, показвал движение. Твърди, че поради типа
на прозореца- няма място и вместо радиатор с 15 глидера е монтиран радиатор със
седем глидера, като така е приет обекта тогава. Твърди, че това отоплително
тяло със 7 глидера влияе на отоплението в хола. Твърди, че съпругата на
ответника ходи на работа и през последните 5 години ответника е полагал грижи
за тъста си. Твърди, че му било постоянно студено, обличал се в хола с
неестествено плътни/зимни дрехи, а денем го доотоплявал на газ-бутилка с екран.
Твърди, че нощем по нощната тарифа от 22.00ч. до 06,00 ч. в нощния диапазон- се
отоплявал на ток, тъй като нощната тарифа е по-евтина.Твърди, че жилището има
констатирана консумация на електроенергия-телевизия, отопление, бойлер и
хладилник, така,че завишенията за ел.енергия през зимните месеци са лесно
установими по фактурите от ЧЕЗ. Твърди, че по ТЗ,ЗЗДСи ЗСч ТЕЦ е т.нар
обществен доставчик, а ф-рите са т.нар. неподписани фактури и когато се оспорят
- ТЕЦ следва да си установи вземането. Твърди, че има зимни ф-ри2014/2015г. с начислено
за плащане в порядък от над 100- до 150лв е достигало за радиатор от 7-седем
глидера и помещението-хола не е отоплено- при нормален радиатор 15 глидера и би
следвало да се начислява двойно „реално отчитане" и евентуално от 200- до
300лв. за отопление на едно помещение-хола, това му се струва прекомерно и
нереално. Твърди, че той се ориентира по съобщенията- тъста му бил неподвижен-
винаги ответника е подсигурявал достъп на инкасаторката до уредите. Твърди, че
тъста му починал на 20 февруари 2015г. и на тази дата ответника спрял
ползването и на този, единствен радиатор в жилището. Твърди, че няколко дни
след това минала инкасаторката, и тя
влизала точно в помещението-хола, обитавано от тъста му. Твърди, че никога не
са имали забележки по отчитането, инкасаторката е добросъвестна- той я уведомил
на 20.02.2015г., че преустановяват ползването на услугата и в края на
отоплителния сезон се оказало, че по останалите уреди няма движение, а по уреда
в хола- след спирането му на 20.02.2015г също няма движение. Твърди, че номера
на този отоплителен уред в хола е №9669. Твърди, че след като тъста му починал
на 20.02.2015г на 88 години при спрян радиатор- до края на отоплителния сезон
2015г продължили да идват ф-ри за „потребление" и респективно за плащане.
Твърди, че в процесната справка с първите 7-седем ф-ри се приключва
отоплителния сезон 2015г и всичките са на името на тъста му ***, като за
м.март-април 2015г. двете ф-ри са издадени след като тъста му е починал и при
спрян радиатор и няма и кой да има „потребление". Твърди, че ф-ра
№2283941/31 03.2015г- т.нар.неподписана ф-ра ответника е оспорил по e-mail и
няма установяване от ТЕЦ. Твърди, че с молба, изпратена по пощата до ТЕЦ на 26.08.2015г. ги
поканил да засекат топломерите и съответно „отчетеното" по фактурите-
телефони са дали за свръзка, но няма взето отношение от ТЕЦ. Твърди, че с втора
молба от 2015.10.07 при тях с вх.№ 600/08.10.2015г. им напомня ,че има висящи
оспорвания и че не реагират и че депозирали и заявление за отказ да ползват услугата
за новия отоплителен сезон 2016г. Твърди, че с техен изх.№1592/20 10.2015г.,
ТЕЦ не написало нито дума за висящите оспорвания и техните покани-съобщават им
сметка за плащане и му изпращат бланка за смяна на партидата. Твърди, че с ново
уведомление от 28.10.2015г. им напомнили да си установят „вземанията" по
т.нар. неподписани ф-ри, но те не го направили. Твърди, че с техен
изх.№С-7/11.2015г., ТЕЦ ги уведомява, че
са сменили партидата „наследници на ***", пак им указват „задължения"
и „сметки" и отново във връзка висящите оспорвания- нищо. Твърди, че ф-ри
8 и 9 по справката са от новия отоплителен сезон и са издадени на
„получател" на „услугата" по партидата на ,,наследници на ***",
отново при висящо оспорване на неподписаните ф-ра №***/30.11.2015г по уред 9669
- при спрян радиатор в хола има „реално отчетено потребление 100/сто/
единици"? Твърди, че после инкасаторката им показала по дневника си, че е
подала „нула“ като отчетено, после инкасаторката ги уверявала, че топлинния
счетоводител подал за корекция-от ТЕЦ обаче няма кредитно известие/за корекция/.
Т.е. „вземането" на ТЕЦ за „доставката" си стои в
сметката-справка-девета позиция. Твърди, че с писмо на 22.12.2015г. заедно с
горната надписана ф-ра ,ТЕЦ им изпратил ПДИ с техен изх.№СП 1904/11.12.2015г/в
един плик- надписана ф-ра и „сметка" с ПДИ/. Твърди, че на 23.12.2015г. по
е-мейл изпратили възражение по неподписани Ф-ри за м.10-м горната надписана/ за
новия отоплителен сезон -няма реакция от ТЕЦ. Твърди, че на 29.12.2015г отново
изпратили по е-мейл писмо-няма реакция от ТЕЦ. Твърди, че и и 11-тата ф-ра и
12-тата фактури от СПРАВКАТА са издадени на „наследници на ***". Твърди,
че едва след това, но извън справката е ф-ра №***/31.03.16г., но има и последващи ф-ри извън справката,
които са на името на ответника В. ***. По отношение на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт твърди, че
това е извънредно завишение за такова „качество" на книжата -писани по
шаблон и без да се прилагат доказателства, като ТЕЦ се опитва да измами
РС-Плевен. Счита, че следва производството по делото да бъде прекратено и да
бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение, тъй като искът не е предявен
в срока по чл.415 ГПК. Претендира направените деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв., като заявява, че сам си е
юрисконсулт.
По делото е
конституиран като трето лице-помагач на страната на ищеца "*** със
седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, с адрес на ***, което не взема становище.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** на потребители в ***, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „*** и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от ответника по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “***, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.
Видно от Уведомително писмо и известие за доставяне и възражение /л.24-26 от делото/, В.Н. е изпратил на *** препис от подаденото срещу издадената по ч.гр.д.2234/2016г. по описа на РС-Плевен, което е получено от *** на дата 27.04.2016г.
Видно от Справки за консумирана топлинна енергия/л.81-87 от делото/ за Потребител абонатен № 11710 е посочен ***.
Видно от Справки за консумирана топлинна енергия/л.88-92 от делото/ за Потребител абонатен № 11710 е посочен наследници на ***.
Установява се от Справка по лице от Имотен регистър на Агенция по вписванията, че по партидата на В.Н.Н., ЕГН********** са вписвани няколкократно възбрани върху ½ идеална част от Апартамент от 90 кв.м. , *** на 09.01.2012г. и са заличавани. По партидата на В.Н. не е отразено придобиване правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.
Съдът възприема заключението на съдебно-икономическата експертиза, като обективно, обосновано, безпристрастно, компетентно и неоспорено от страните. От него се установява, че при Топлофикация-Плевен АД се води задължение на абонат № 11710 в размер на 710,63лв. главница за периода 01.01.2014г. до 29.02.2016г., формирана от 395,82 лв. – сума за отопление, 275,78 лв.- сума за топлоенергия, отдадена от сгр.инсталация и 39,03 лв. за услуга дялово разпределение. Общия размер на лихвата за забава върху главница е в размер на 83,81 лв. за периода от изпадане в забава за всяко от задълженията до 31.03.2016г. Видно от заключението на вещото лице е, че сумите не са заплатени към момента на изготвяне на експертизата.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът намира развитите съображения от ответника за недопустимост на исковата претенция поради непредявяване на иска в едномесечен срок от узнаването на възражението за неоснователни. Съгласно чл.415 ГПК Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 ГПК. По същество предпоставка за допустимост на установителния иск е подаването в срок на възражение по заповедното производство, който факт не се оспорва от страните по настоящото дело. Непредявяването на установителен иск и непредставянето на доказателства за завеждането му по заповедното производство съставлява основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, но от съдът по заповедното производство, а не от съдът в исковото производство. Освен гореизложеното следва да бъде посочено, че едномесечният срок за предявяване на иск за установяване на вземането тече от получаване на съобщението, с което съдът в заповедното производство е дал указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането съгласно чл.415, ал.1 ГПК. Няма съдебна практика в цитирания от ответника смисъл, че срокът следва да тече от узнаването на възражението. Законът е недвусмислен и изрично предвижда съдът да даде указания за завеждането на установителен иск и това не е случайно, тъй като само съдът е компетентен да прецени дали подаденото възражение е подадено в срок, дали е подадено от легитимирано лице, дали е възразено срещу цялото вземане или само срещу негова част, поради което не може срокът да тече от узнаването от заявителя на подаденото възражение. Предвид гореизложеното и доколкото се установява от ч.гр.д.№ 2234/16 по описа на РС-Плевен, че *** е получила указанията на съда на дата 03.05.2016г. и е предявила установителния иск в едномесечния срок – на 03.06.2016г., то искът се явява предявен в законовия едномесечен срок от съобщението и е допустим.
По искът
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на
иска 710,63 лв. всеки:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми. Да докаже, че ответника има качеството на потребител/клиент за процесния период. Да докаже, че е доставил твърдяното количество съобразно дължимото качество топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната стойност, че разпределеното количество топлоенергия е извършено съобразно предвидените нормативни правила, да докаже, че ответника е изпаднал в забава- нейния начален момент, както и размера на дължимите лихви за забава.
Съдът намира, че по делото остана недоказано качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на ответника по делото. На ищеца са дадени указания на основание чл.146,ал.2 ГПК, че не сочи доказателства за това обстоятелство. За доказване на това обстоятелство, след дадените указания и в законовия срок е представил само справка по лице от имотен регистър при Агенция по вписванията по партидата на В.Н.Н., но от нея не се установява вписване на придобиване правото на собственост върху имота. Само е налице вписвания и заличавания на възбрани върху идеални части от процесния топлоснабден имот. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, Принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор. Обезпечителната мярка възбрана на недвижим имот се налага чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на ответника съгласно чл. 36, ал.1 от Правилника за вписванията, в партидната книга се нанасят последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът. Ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот, вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на ищеца. Когато имотът в действителност не е собственост на ответника по обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има никакво вписване. По тези съображения, в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана. Иначе казано, при допускането на обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, съдът не изследва дали имота, върху който допуска възбрана е собствен на длъжника. По тези съображения самото вписване в имотен регистър по партидата на длъжника на възбрана върху конкретен недвижим имот не може да установи правото на собственост на това лице по отношение на имота върху който е наложена възбрана. Отразените по партидата на В.Н. вписвания и заличавания на възбрани не установява, че той е собственик на процесния топлоснабден имот.
Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с предходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
По делото не се доказа ответника В.Н. да е собственик на процесния топлоснабден имот или пък да е носител на вещно право на ползване по отношение на него, поради което и не се доказа В.Н. да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество.
Предвид гореизложеното по делото остана недоказана една от кулативно изискуемите предпоставки за основателност на предявените искови претенции, а именно ответника да е бил потребител/клиент на топлинна енергия през процесния период от 01.01.2014г. до 29.02.2016г., поради което предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 710,63 лв. срещу ответника В.Н.Н. се явява неоснователен и недоказан в целия си предявен размер и следва да бъде отхвърлен.
Поради извода на съда, че не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска, не се налага да бъде изследвано наличието или липсата на останалите кумулативно изискуеми предпоставки. Само за пълнота на изложението може да бъде посочено, че ищеца не доказа, че е доставил твърдяното количество съобразно дължимото качество топлинна енергия на ответника по делото, както и нейната стойност, че разпределението на количество топлоенергия, доставено до абонатната станция, в която е имота на ответника е извършено съобразно предвидените нормативни правила. Тези факти са оспорени от ответника по делото, на ищеца е указано на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства по тях, но и след това доказателства за тези оспорени факти не са ангажирани от носещия доказателствената тежест ищец по делото.
По искът с
правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с
цена на иска 82,66 лв.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния и с оглед неоснователността
на същиа, следва да бъди отхвърлен като неоснователен и недоказани и предявения
искове за заплащане на лихва за забава в целия си предявен размер от 82,66 лв.
Съобразно изхода на делото и на
основание чл.78, ал. ГПК ищеца дължи на ответника направените от него деловодни
разноски. Направено е искане от ответника по делото за присъждане на 360 лв.
юрисконсултско възнаграждение. По делото, обаче липсват доказателства за
направени от ответника деловодни разноски. Ответника претендира юрисконсулско
възнаграждение, но същия не е юридическо лице или едноличен търговец, който не
е представляван от юрисконсулт. Не е представляван и от адвокат. Ответника сам
е осъществил защитата си по делото. Неоснователни са твърденията на ответника,
че следва да му бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение, тъй като се е
представлявал сам и има юридически познания. Съгласно т.1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г.на ОСГТК на ВКС Разноските са направените от страните разходи
по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за
производството. Разноските за
правна защита са
разходи за производството и
включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК.
Договорът за адвокатска
услуга се сключва
между клиент и адвокат,
като писмената форма е за
доказване. Само, когато е
доказано извършването на
разноски в производството, те
могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ответника по делото не е
представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение. Не
подлежат на доказаване направените разноски за юрисконсултско възнаграждение,
по силата на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно който в полза на юридически лица и
еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Видно е, че нормата предвижда присъждане на
юрисконсултско възнаграждение само за юридически лица и еднолични търговци в
това им качество, ако са представлявани от юрисконсулт по делото. Ответника
участва в производството по делото в качеството си на физическо лице, поради
което разноски за юрисконсултско възнаграждение, не му се дължат.
По изложените съображения
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ЕИК ***
против В.Н.Н., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД за заплащане на сумата 710,63
лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия за периода от 01.01.2014г. до 29.02.2016г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение №1714/13.04.2016г. по ч.гр.д.№2234/2016 по описа
на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ЕИК *** против В.Н.Н., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 82,66 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 710,63 лева, за периода от 05.03.2014 г. до 25.03.2016 г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение № №1714/13.04.2016г. по ч.гр.д.№2234/2016 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач, на страната на ищеца "*** със
седалище и адрес на управление: ***, ЕИК ***, с адрес на ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: