О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1568
Година 25.04.2019 Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и пети април Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 967 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
като се запозна с подадения в срок отговор, след отстраняване в дадения му срок
с молбата от 28.03.2019 г. на пълномощника на ищеца на нередовността на
уточняващата му молба от 11.03.2019 г., която поради това се явява редовна от
деня на подаването й и с нея са отстранени в дадения му срок нередовностите на
исковата му молба, която също се явява поради това редовна от деня на
подаването й, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената
искова молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.
Доколкото
обаче с молбата от 28.03.2019 г. изричният пълномощник на ищеца се отказва от
предявения иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за неплатен наем от 3608.44 лева за
стопанската 2017/2018 г., който отказ е осъществен от легитимирана от чл. 233 ГПК страна – ищецът по делото, чрез изричния му пълномощник, който ищец може
според чл. 233, изр. 1 ГПК да се откаже изцяло или отчасти от спорното право
във всяко положение на делото, без за това да е необходимо съгласието на
ответника, а със същия отказ съдът се десезира от разглеждането и решаването на
този обективно съединен иск, делото в тази му част, по отношение на него,
следва да се прекрати на това основание (чл. 233 ГПК).
За
изясняване на делото в останалата му част от фактическа страна следва да се
приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените до момента от ищеца писмени документи, каквито не са представяни от
ответника (чл. 183 ГПК).
Следва
да се даде на ответника възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да уточни неясното си оспорване с отговора на
представените от ищеца с исковата му молба справки за дължима рента за
2017/2018 и за 2018/2019, отчет за документи за отдаване на земя, и фактура №
50416/02.05.2018 г., като посочи дали оспорва само фактите, които ищецът иска
да докаже със същите или истинността на тези документи, а ако оспорва
последната -да посочи и какво точно оспорва на всеки един от тези документи –
верността и/или автентичността, а ако оспорва и последната - да посочи и кой
точно подпис под всеки от тях оспорва, едва след това в същото заседание съдът
ще се произнесе по необходимостта от открИ.е на производство по чл. 193 ГПК за
проверка на тяхната истинност, ако разбира се и представилият ги ищец заяви, че
ще се ползва от същите (чл. 193, ал. 2 ГПК).
Следва
служебно да се назначи по делото съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на следните възникнали по делото въпроси, за отговор на които съдът не
разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което
обуславя назначаването й, а именно: 1/. какъв
е размера на всеки от дължимите наеми, уговорени в договора и анексите към
него, за всяка една от процесните стопански години 2017/2018 г. и 2018/2019 г.;
2/. издал ли е ищецът за плащането му фактури на ответника, на коя точно дата и
с каква точно стойност всяка една от тях, препис от които вещото лице да
представи със заключението; 3/. осчетоводени ли са те редовно, съгласно
изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, в счетоводството на всяка
от страните, кога и по коя точно тяхна счетоводна сметка и партида (по всяка
фактура поотделно); 4/. включени ли са същите фактури в дневниците на страните
съответно за „покупки“ и „продажби”, и в справките им декларации по ЗДДС, и
кога; 5/. намират ли се оригиналите на тези фактури при ответника и от кога; 6/.
изплатени ли са изцяло или частично сумите по всяка една от тези фактури от
ответника на ищеца, кога, в какъв размер и по кой начин (в брой или по банков
път), както и останали ли са по някоя от тях неплатени части към датата на
проверката на вещото лице и в какъв размер (по всяка фактура поотделно); и 7/.
какъв е размера на мораторната лихва върху всеки от неплатените наеми за всяка
една от процесните стопански години за посочените в уточняващата молба от
11.03.2019 г. по делото периоди (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва
да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе по
сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото, като на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника, а
на ответника – и препис от уточняващите молби на пълномощника на ищеца от
11.03.2019 г. и 28.03.2019 г. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба, включително и чрез процедура по медиация, като им се разяснят
преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото гражданско дело номер 967 по описа за 2019 г. на
Старозагорския районен съд В ЧАСТТА МУ, по отношение на предявения от ищеца С. иск
по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за осъждането на ответника А. да му заплати сумата от
3608.44 лева за неплатен наем за стопанската 2017/2018 г. по договор за наем от
09.07.2014 г., поради отказ на ищеца от този иск.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и уточняващите
я молби и се изразяват по същество в това, че бил собственик на земеделски земи
и основният му предмет на дейност бил отдаването им под наем. При осъществяване
на търговската си дейност, влязъл в търговски отношения с ответника. На
09.07.2014 г. в С. сключили договор за наем на земеделски земи, които се
намирали в землището на - и били с обща площ от 93.173 дка. Срокът на наемното
правоотношение бил 5 стопански години, считано от 01.10.2014 г. до 01.10.2019 г.
Съобразно уговореното в р. III, т. 1 от договора, за предоставените му под наем
земеделски земи, ответникът-наемател се задължил да му заплати наемна цена в
размер на 40 лева за декар за първата стопанска година 2014/2015, с увеличение
на наемното плащане в размер на 3 лева на декар за всяка следваща стопанска
година или за стопанската 2015/2016 г. 43 лв/дка с плащане до 30.10.2015 г., за
стопанската 2016/2017 г. 46 лв/дка с плащане до 30.10.2016 г., за стопанската
2017/2018 г. 49 лв/дка с плащане до 30.10.2017 г., за стопанската 2018/2019 г.
52 лв/дка с плащане до 30.10.2018 г. С анекс от 15.10.2014 г. прекратили
действието на договора само за стопанската 2014/2015 г., по отношение на
поземлени имоти № 090016 и № 044020, с обща площ 8 дка. С анекс от 24.01.2016
г. размерът на наемното плащане за описаните необработваеми имоти с обща площ
2,962 дка, за стопанската 2016/2017 г. и до края на договора, се определял на
0,00 лева. На 25.07.2016 г., с анекс към договора, се променила отново площта
на наетата земеделска земя, като от 82,211 дка станала 90,211 дка (тоест двата
имота № 090016 и № 044020, с обща площ 8 дка, били включени отново в предмета
на договора). Наемната цена оставала 40 лв/дка за стопанската 2016/2017 г. На
17.05.2018 г., с анекс към договора, се променила цената на наемното плащане за
стопанската 2017/2018 г. (от определените с
първоначалния договор 49 лв/дка, на 40 лв/дка, или за обработваемите 90,211 дка
х 40 лв/дка = 3608,44 лева) и
то възлизало на 3608.44 лева. Съгласно р. III, т. 1 от договора, срокът за
плащане на наемната цена за стопанската 2017/2018 г. бил до 30.10.2017 г. На
17.05.2018 г., с анекс към договора, се променила цената на наемното плащане за
стопанската 2018/2019 г. (от определените с
първоначалния договор 52 лв/дка, на 35 лв/дка, или за обработваемите 90,211 дка
х 35 лв/дка = 3157.38 лева) и
то възлизало на 3157.38 лева. Съгласно р. III, т. 1 от договора, срокът за
плащане на наемната цена за стопанската 2018/2019 г. бил до 30.10.2018 г. Ищецът
изпълнил коректно задължението си да предаде отдадените под наем имоти в
държане на ответника. За периода на действие на договора, осигурил спокойно и
безпрепятствено ползване на земеделската земя, предмет на наемното
правоотношение. В същото време ответникът ползвал имотите по тяхното
предназначение и ги декларирал като наети и ползвани от него в местно
компетентната Общинска служба по земеделие. Въпреки, че изпълнил коректно и в
срок всички свои задължения по договора за наем, ответникът изпаднал в
просрочие при изпълнение на задължението си за плащане на наемната цена за
стопанските 2017/2018 г. и 2018/2019 г., като на датите на падежите на 30.10.2017
г. и на 30.10.2018 г., не извършил плащане по банковата сметка на ищеца. След
завеждане на исковата молба, с платежно нареждане от 07.01.2019 г., ответникът
заплатил дължимата наемна цена за стопанската 2017/2018 г., в размер на 3608.44
лева, поради което ищецът намалявал с нея цената на иска за неплащането й. Съгласно
чл. 228 ЗЗД, с договора за наем, наемодателят се задължавал да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му платял определена
цена. В случая се касаело за облигационно правоотношение, което било възникнало
между страните въз основа на валидно сключен договор за наем. Според изискването
на чл. 228 ЗЗД, наемодателят – ищец предоставил на наемателя - ответник
държането върху земеделските земи в землището на -, с обща площ 93,173 дка. Поради
това за наемателя по договора и последващите го анекси било възникнало
договорно задължение за заплащане на следните суми: обезщетение за забава на
дължимото наемно плащане за стопанската 2017/2018 г., за периода от падежа на
31.10.2017 г. до завеждане на исковата молба на 14.12.2018 г., което било в
размер на 410.91 лева; договорената наемна цена за стопанската 2018/2019 г.,
която била в размер на 3157.38 лева, както и обезщетение за забава в плащането
й от падежа на 31.10.2018 г. до завеждане на исковата молба в съда на
14.12.2018 г., в размер на 39.46 лева. Съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК, паричното
вземане можело да бъде преведено по посочената в уточнителната молба на ищеца
банкова сметка. ***.03.2019 г. уточнява, че след завеждане на исковата молба, с
платежно нареждане № 800B2P119007Z870/07.01.2019 г., ответникът му платил
дължимата наемна цена за стопанската 2017/2018 г., в размер на 3608.44 лева,
поради което правел отказ от иска си по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за плащането й.
След
частичното прекратяване на делото с настоящото определение, искането е да се
осъди ответника, да заплати на ищеца, сумата от 410.91 лева за мораторна лихва
за забава от 31.10.2017 г. до 14.12.2018 г. в плащането на наема за стопанската
2017/2018 г. по договора за наем от 09.07.2014 г., сумата от 3157.38 лева за
главница от неплатен наем за стопанската 2018/2019 г. по същия договор, с 39.46
лева мораторна лихва от 31.10.2018 г. до 14.12.2018 г., и законна лихва върху
главницата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и
сторените по делото разноски.
Правна
квалификация на предявения иск за неплатен наем е нормата на чл. 232, ал. 2,
пр. 1 ЗЗД, а за неплатени мораторни лихви – нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявените искове били
допустими, но неоснователни по основание и размер, поради което моли да бъдели
отхвърлени. Не оспорвал, че между страните действително били налице
облигационни отношения, по силата на които ищецът му предоставил възмездното
ползване на земеделски земи. Обективно била налице негова забава за изплащане
на уговорения наем, но сумите, които били забавени, и имотите, за които се
отнасяли, не били тези, които се претендирали с исковата молба. Изложеното в нея
съдържало фактологически неточности, включително и при съпоставка с
представените от самия ищец документи. Оспорвал изложените в исковата му молба
твърдения относно размера на дължимата наемна цена, както и имотите и
периодите, за които била дължима, и за които били изчислени обезщетенията за
забавено изпълнение върху всяка от предявените главници. Оспорвал и твърдението
на ищеца, че бил неизправна страна в договорните им отношения. Надявал се да
проведат преговори с него и след постигане на съгласие за действителните им по
основание и размер задължения, да договорели приемливи срокове за тяхното
издължаване, като за целта сключели съдебна спогодба. При непостигане на успех
в преговорите и съобразно указанията на съда за разпределение на
доказателствената тежест, щял да представи доказателства за договореното между
страните и изпълнението му, и щял да настоява за решение, с което исковете да
бъдели отхвърлени, като неоснователни.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя
между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото
всички обстоятелства, посочени в исковата му молба и уточняващите я молби, тъй
като на тях е основал предявените по делото искове, а ответникът носи тежестта
да докаже всички обстоятелства, посочени в отговора му, тъй като пък на тях той
е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
наем на земеделски земи от 09.07.2014 г., анекс от 18.02.2015 г., анекс от
24.03.2016 г., фактура № 50416/02.05.2018 г., справка дължима рента 2017/2018,
справка дължима рента 2018/2019, отчет за документи за отдаване на земя, напомнително
съобщение и известие за доставянето му, две справки от ТР, уведомление от
16.03.2016 г., преводно нареждане от 07.01.2019 г., анекс от 17.05.2018 г. и извлечение
от лихвен калкулатор – два листа.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание, да уточни неясното си оспорване с отговора на представените
от ищеца с исковата му молба - справки за дължима рента за 2017/2018 и за
2018/2019, отчет за документи за отдаване на земя, и фактура № 50416/02.05.2018
г., като посочи дали оспорва само фактите, които ищецът иска да докаже със
същите или истинността на тези документи, а ако оспорва последната -да посочи и
какво точно оспорва на всеки от тези документи – верността и/или автентичността
му, а ако оспорва и последната - да посочи и кой точно подпис под всеки от тях оспорва,
едва след това в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от
открИ.е на производство по чл. 193 ГПК за проверка на тяхната истинност.
НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебно - икономическа
експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с
доказателствата по делото, извърши проверка в счетоводствата на страните, в
съответните ТД на НАП и там, където това стане необходимо, да представи по
делото заключение, с което да отговори на всички посочени в обстоятелствената
част на настоящото определение въпроси към тази експертиза, при депозит в
размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в
3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и
представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващ
внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в
цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да
поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му
се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 29.05.2019 г. от 09.40
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника, а на ответника – и
препис от уточняващите молби на ищеца от 11.03.2019 г. с приложенията и от
28.03.2019 г. За тази дата да се призове и вещото лице след внасяне от ищеца на
определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано само в частта му, с
която частично се прекратява производството по делото, с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок връчването му на страните, а в
останалата му част не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: