Р Е Ш Е Н И Е
№361 22.10.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
първи октомври 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Петко Георгиев
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №154 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.82 от Закона за водите вр. с чл.128 и сл. от АПК, образувано по
жалбата на „АЗОР“ ООД гр. Павел баня, представлявано по делото от редовно
упълномощен адвокат, против Решение №РР-3462/04.02.2019г. на Директор Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район“ гр. Пловдив за отнемане на Разрешително №01610354/11.12.2010г. за водовземане на минерална вода, издадено от Министъра на
околната среда и водите, служебно изменено с Решение №РР-1868/14.02.2014г. на
Директора БД „ИБР“ гр. Пловдив, с цел на водовземането
„други цели/отдих“/, за водоснабдяване на балнеохотел,
находящ се в ПИ с идентификатор 55021.501.1300, кв.2, парцел ІІІ по плана на
град Павел баня. Водовземането е разрешено от
находище за минерална вода „Павел баня“ №54 от Приложение №2 към чл.14 т.2 от
ЗВ, сондаж №3.
Решение
№РР-3462/04.02.2019г. на Директор БД „ИБМР“ гр. Пловдив е постановено на
основание чл. 79а ал.1 т.3 и т.4 във връзка с чл. 52 ал.1 т.4 от Закона за водите, поради това, че едно от
условията на Разрешително № 01610354/11.12.2010г. на Министъра на околната
среда и водите не е изпълнено в установения срок, а именно не е упражнено правото
на водоползване в срок до една година от влизане му в
сила. Решение №РР-3462/04.02.2019г., с което Директор БД „ИБМР“ гр. Пловдив
отнема издаденото в полза на „АЗОР“ ООД разрешително за водовземане
на минерална вода е издадено след като с влязло в сила Решение №
2367/14.11.2018г., постановено по адм.д.№2515г по описа на АС Пловдив за 2018г.
е отменено Решение №РР-3325/26.06.2018г. на Директор БД „ИБМР“ гр. Пловдив за
отнемане на издаденото разрешително за водовземане на
минерална вода от същото находище на основание чл. 79 ал.1 т.1, т.3, т.4 и т.5
от ЗВ и преписката е върната за ново разглеждане на същия административен орган
за отстраняване констатираните нарушения на чл. 26 ал.1 чл.34, чл. 35, чл.36,
чл. 59 ал.2 т.4 от АПК. Решението е влязло в сила на 04.12.2018г., съгласно
представеното заверено копие на стр. 85 от приложеното дело 601/19г. на АС
Пловдив, изпратено по компетентност на АС Стара Загора – преобразувано в
настоящото адм.д. №154/19г.
С жалбата се
твърди на първо място, че правото на водовземане не е
упражнено в едногодишен срок от влизане в сила на Разрешително
№01610354/11.12.2010г. по причини, които стоят извън субективната воля и
контрол на титуляра и настоящ жалбоподател, посочени
подробно в жалбата – необходимост от изграждане на водопреносна мрежа, през
имоти собственост, общинска и държавна собственост, която се удовлетворява след
изпълнение на административни процедури по учредяване на сервитут за право на
прокарване и издаване на разрешение за строеж. На следващо място се твърди, че
към момента на отнемане на разрешителното са вложени значителни по размер
парични средства за изграждане на водопреносната
мрежа и за строителство на пристройка към хотела, като са заплащани такси и е
положен водомер на мястото на водовземане, а през
годините са извършвани проверки и не е констатирано неизпълнение на условията.
Освен това, ответника не е провел ново административно производство, в хода на
което да отстрани установените от АС Пловдив съществени процесуални нарушения,
а се е задоволил да издаде обжалваното решение за отнемане на разрешителното
без да установи и обсъди фактите от значение за случая. Административния орган
е накърнил правните очаквания на жалбоподателя, който през годините, в които
разрешителното е било в сила е вложил значителни средства да изгради
водопреносна мрежа, чрез която да може да упражни правото си на водовземане. Административния орган се е позовал на последната
проверка от 22.05.2018г., след която дата не е извършил никакви действия по
установяване на фактите от значение за случая. Във връзка със съответствието
между правните и фактически основания, жалбоподателя твърди в писмената си
защита, че не е посочено конкретно условие на разрешителното, което е нарушено
в мотивната част на обжалваното решение, както и
такова нарушение не е установено при извършване на контролните проверки.
Поддържа в тази връзка, че констатацията относно не изграден обект на водоснабдяване
– самия балнеохотел е не относима
към посочените в административния акт основания за неговото издаване, както и
не е вярно, че към момента на извършване на всички проверки не е изградена
водопроводна мрежа. Това твърдение е опровергано от заключението на вещото
лице, като се установява, че е изграден довеждащ тръбопровод с дължина около
500м, шахта с монтиран водомер, помпено оборудване с две помпи и то е захранено с електричество. Не се
извършва водовземане, поради това, че обекта не е
въведен в експлоатация. Но към 22.05.2018г. самия орган е констатирал, че е
изграден довеждащ тръбопровод за захранване на обекта с минерална вода от
сондажа, изградена е бетонова шахта, в която е монтирано водомерното
устройство, с показания 00005 кубични метра, пломбирано със запазена оловна
пломба на БД МОСВ. Изграждането на тръбопровода е струвало на дружеството
приблизително 50 000лв., а обекта „Балнеохотел“ не е
завършен, в момента на последната проверка е на етап груб строеж с Акт обр.15
от 27.06.2016г., съгласно Разрешение за строеж №89/07.12.2009г. на Главния
архитект на община Павел баня и одобрени инвестиционни проекти за
Хотел-ресторант „Мелисса“ с предвидено РЗП
966.80кв.м. В последствие с оглед конкуренцията и намаления обем на
предоставената за ползване минерална вода, жалбоподателя е закупил съседни
поземлен имот на 12.10.2015г., обединил е двата си поземлени имота в един УПИ,
чрез изменение на регулационния план на град Павел баня, като със Заповед
№РД-14-51/23.05.2018г. към Разрешението за строеж е допуснато изграждане на
пристройка и промяна по време на строителството на „Хотел-Балнео МЕЛИССА“ с РЗП 1270.60кв.м. Всички финансови
условия на разрешителното са изпълнение, но следва да се има предвид, че
правото на прокарване на отклонение от общата мрежа на техническата
инфраструктура за изграждане на водопровод за минерална вода от сондаж №3 за
захранване поземления имот на „АЗОР“ ООД е учредено със Заповед
№РД-09-36/19.01.2012г. на Областния управител на Стара Загора, които процедури
са административни и техните срокове са извън контрола на жалбоподателя. В
заключение по фактите, причината поради която не е започнало използването на
минералната вода е не въвеждане в експлоатация на балнеохотела,
но тя стои извън релевантните факти. Онези, на които органа се е позовал не му
дават основание да отнеме разрешителното за водовземане,
защото довеждащия водопровод и помпената станция са изградени към момента на
последната проверка. Правото на ответника да отнеме разрешителното е преклудирано с отмяната на предходното решение, постановено
на идентично правно основание, още повече, че не са изпълнени указанията за
отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, тъй като не е
проведена нова административна процедура. Счита, че относимото
към фактите правно основание е това на чл.79а ал.1 т.1 от ЗВ – не използването
на изградена водностопанска система за срок една
година, който в случая не е изтекъл. Посоченото от административния орган
основание, а именно че към момента на извършване на всички проверки не е
упражнено правото на водовземане на минерална вода от
страна на титуляра на разрешителното не е посочено в
ЗВ. По подробно изложени в жалбата и писмената защита фактически и правни
съображения иска от съда да бъде отменено решение № №РР-3462/04.02.2019г. на
Директор Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район“ гр. Пловдив за отнемане на Разрешително №01610354/11.12.2010г. за водовземане на минерална вода, издадено от Министъра на
околната среда и водите, служебно изменено с Решение №РР-1868/14.02.2014г. на
Директора БД „ИБР“ гр. Пловдив, с цел на водовземането
„други цели/отдих“/, за водоснабдяване на балнеохотел,
находящ се в ПИ с идентификатор 55021.501.1300, кв.2, парцел ІІІ по плана на
град Павел баня. Претендира разноските по делото – заплатени държавна такса,
възнаграждение за един адвокат, възнаграждение за вещо лице.
Ответника – Директора на БД „ИБМР“
гр. Пловдив чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена
жалбата като неоснователна с доводи, че към момента на издаване на
разрешителното неговия титуляр е запознат със задължението си да започне водовземане в срок от една година от влизането му в сила,
като условие което е длъжен да спазва. В
извършваните през годините проверки е констатирано, че балнеохотел
не е изграден, поради което отнемането на разрешително за водовземане
охранява изцяло обществения интерес, с което се спазва и целта на Закона за
водите. Твърди се, че решението на АС Пловдив не разрешава със сила на
присъдено нещо материално правния спор за съществуване на основание за отнемане
на разрешителното, тъй като административния акт е отменен поради допуснати
съществени процесуални нарушения. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в
минимален размер.
Представителя на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на жалбата,
тъй като жалбоподателя не е упражнил правото си да поиска изменение на
условията по издаденото разрешително за водовземане
от една страна, а от друга строежа на балнеохотела се
е забавил прекалено дълго, като се има предвид, че разрешението за неговия
строеж предхожда правото на водоползване. Счита, че
не е следвало ответника да провежда нова административна процедура и да събира
отново доказателства за факти, които вече са установени при предходни проверки
и са били към 04.02.2019г. основание за
отнемане на разрешителното.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от адресата на неблагоприятен за него административен акт, в законовия
и преклузивен 14-дневен срок, а разгледана по
същество се явява неоснователна, поради следните факти и приложимите към тях
материално правни разпоредби.
На първо място,
съгласно чл. 79а ал.1 от ЗВ, органът по чл.52 ал.1 може да отнеме
разрешителното, когато някое от изчерпателно посочените условия е осъществено.
Контрола за законосъобразност върху акта по чл.79а ал.1 от ЗВ се свежда до
проверка съществуването на посоченото в него законово основание. Преценката на
органа в пределите на дискреционната му власт не
подлежи на контрол за законосъобразност и в тази връзка всички изложени от
жалбоподателя съображения по отношение целесъобразното упражняване на
правомощия, предоставени в оперативната самостоятелност, нямат правно значение.
Съществуването на поне едно от посочените в акта и визирани от закона основания
за отнемане на разрешителното позволява на компетентния орган да приложи
правомощията си и тази му преценка – дали да отнеме разрешителното или въпреки
наличието на основание да не постанови отнемане на предоставените права, не
подлежи на съдебен контрол. По аргумент от чл. 169 вр. с чл.146 от АПК съдът
проверява дали органа е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административния акт, без да може да
преценява дали целта на закона би била постигната и без неговото издаване. В
случая, разпоредбата на чл.79а ал.1 от ЗВ предписва, че необходимост от
отнемане на разрешително за водовземане съществува и
може да се постанови решение в този смисъл, ако е изпълнено поне едно от
посочените изчерпателно основания. Тяхното съществуване сочи на съответствие на
акта и с целта на закона – охрана на обществения интерес по смисъла на чл. 49
ал.1 т.1 от ЗВ – ограничаване на общото водоползване,
чрез запазване на воден ресурс в частен интерес – потребностите на водоползвателя, което от своя страна за минералните води е
недопустимо. Право на водоввземане на минерални води
се предоставя за профилактика и лечение. Правата на водовземане,
предоставени на отделни лица ограничават достъпа да обществен ресурс, който е
публична държавна собственост, поради което тяхното упражняване подлежи на
контрол, включително и върху началния момент на консумирането им. В тази връзка разпоредбата на чл. 56 ал.2 т.4
от ЗВ изисква в разрешителното да се впише и начален срок на упражняване на
правото на водовземане. Съвместния прочит на чл. 56
ал.2 т.4, вр. с чл.49 ал.1 т.2 / определение за придобити права/ и чл. 79а ал.1
т.4 от ЗВ не оставя съмнение, че визираното в последната норма основание за
отнемане на разрешителното касае хипотезата при която упражняването на
предоставеното право не е започнало в посочения срок. Отделен е въпроса, че при
несъгласие с този срок, съгласно редакцията на чл.60 и сл. от ЗВ ДВ чр.61 от
2010г., заявителя може да възрази, да обжалва разрешителното и да се установи
срок, в който правото да се упражнява. В настоящия случай срокът, в който
трябва да започне упражняването на правото на водовземане
за захранване с минерална вода на Хотел-балнео Мелисса е една година от влизане в сила на разрешителното.
Хотел –балнео Мелисса
започва да се строи много по-късно след този срок, видно от представените
административни актове за промяна по време на строителството на хотел-ресторант
Мелисса, след закупуване на съседен имот и промяна на
регулационния за обединяването му с имота, в който ще се ползва минералната
вода. Изграждането на каптажа е започнало през 2015г., което е доказано с
официални удостоверителни документи по делото и в тази връзка следва да се
каже, че всички факти на които жалбоподателя се позовава се отнасят до това
дали към момента на последната проверка през 2018г, извършена от контролния
орган е изградено водопреносното съоръжение,
поставена е каптажна шахта, водомер и всички
необходими за водовземането съоръжения. От правно
значение обаче, предвид посоченото правно основание за постановяване на решение
за отнемане на разрешителното е дали към датата на издаване на акта законът
предвижда правомощия на органа да постанови отнемане при съществуване на
посочените фактически мотиви. Отговора е положителен, а фактите с правно
значение, които са отрицателни са се осъществили на датата, на която е изтекла
една година от влизане в сила на разрешителното. Няма спор по делото, че този
срок не е спазен. Спорът е изместен в посока следвало ли е органа да упражни
правомощията си при положение към май 2018г. съоръженията за водовземане и довеждане на отнетата вода до не въведения в
експлоатация хотел са изградени. Този факт няма никакво правно значение, след
като водовземане не се осъществява, а защо не се
упражнява правото също е без правно значение, при това по аргумент от чл.79а
ал.1 т.4 от ЗВ и предвид посочените по-горе разпоредби на чл.60 и сл. от ЗВ в
ред. ДВ бр. 61/2010г., а именно в хода на административното производство следва
да се преценява необходимия срок за изграждане на съоръжения, когато такива не
съществуват. Нещо повече, водовземането е
предоставено въз основа на идеен проект за балнеохотел,
тъй като към 12.10.2010г. съществува разрешение за строеж на хотел –ресторант,
а едва на 12.06-2015г. е издадено Разрешение за строеж №29 от Главния архитект
на община Палев баня за шахта за помпа и тласкателен
тръбопровод за минерална вода. Трасето е предвидено да бъде с дължина от
350метра, съгласно преписката по издаване на разрешителното, което да премине
по улици – публична общинска собственост т.е. заявителя е знаел, че ще му
трябва нормативно време за учредяване на сервитутни права, но не е оспорил
едногодишния срок за начален момент на упражняване на правото на водовземане. Рискът в този случай се поема изцяло от него,
а факта, че административния орган не е установил своевременно основанието по
чл.79а ал.1 т.4 от ЗВ не ползва частния интерес, напротив налице е още по-голямо
основание за отнемане на разрешителното, защото през 2019г. все още ресурса на
се ползва, а се блокира за когато идеята за балнеохотел
бъде окончателно осъществена. Настоящия състав счита, че основанието по чл.79а
ал.1 т.4 от ЗВ, което е посочено правно и фактическо в оспорения
административен акт е достатъчно да обоснове неговата законосъобразност по
аргумент от съдържанието на чл.79а ал.1 от ЗВ – поне едно условие да се е
сбъднало. Другото правно основание чл. 79а ал.1 т.4 от ЗВ не е приложимо, доколкото
е общо, а това по т.4 се явява специално спрямо него. Аргумента на защитата, че
приложимата норма е чл.79а ал.1 т.1 от ЗВ касае съвсем друга хипотеза – водностопанска система не е налице, за да се коментира.
Предвид
изложеното в мотивите на оспорения акт правно и фактическо основание, настоящия
състав намира за релевантни към предмета на делото следните факти, които да
посочи като установени, макар и безспорни между страните: издадено на 11.12.2010г.
разрешително за водовземане, което предвижда едногодишен
срок от влизането му в сила като начало на упражняване на правото.
Жалбоподателя твърди, че този срок не е спазен, но след като при всички
контролни проверки до месец май 2018г. не е установено нарушаване на условията,
и след като предходния акт за отнемане на разрешителното е отменен от АС
Пловдив и нова процедура т.е. нови факти, настъпили след май 2018г. не са
установени, то за органа правомощието по чл.79а ал.1 от ЗВ е преклудирано. Възражение, което не намира опора в закона,
доколкото с решението си АС Пловдив не е установил с обвързваща между страните
правна сила, че не съществува правно основание за отнемане на разрешителното, а
е върнал на органа отново да провери дали не са налице факти, които да сочат,
че няма необходимост правото да се отнема, като привлече адресата на акта за
участие в производството. Адресата и жалбоподател не спори по главния факт – не
се извършва водовземане и към настоящия момент.
Хотел-балнео Мелисса още не
е въведен в експлоатация, съоръженията за водовземане
се изграждани след 2015г., а е известно на титуляра,
че трасето на сервитута е 350м през улици и несъобразяването, че една година
няма да е достатъчна и риск, който се носи от търговеца в случая.
Предвид изхода от спора на органа се
следва възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150лв.
Мотивиран
от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЗОР“ ООД ЕИК
********* против Решение №РР-3462/04.02.2019г. на Директор БД ИБР гр. Пловдив.
ОСЪЖДА
„АЗОР“ ООД ЕИК ********* да заплати
на Басейнова дирекция „ИБР“ гр. Пловдив сумата от
150лв/сто и петдесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: