Решение по дело №502/2019 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 260078
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 8 януари 2021 г.)
Съдия: Дияна Димова Петрова
Дело: 20193610100502
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

15.12.2020 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                               Година 2020                     Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                 първи състав

На 13 (тринадесети) юли                                                                 Година 2020

 

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Дияна Петрова

 

Секретар Женя Проданова,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Д.Петрова

гражданско дело номер 502 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувно по повод предявени обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с  чл. 318 от ТЗ и чл. 183 и чл. 200, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ВИК” ООД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление:***, представлявано по закон от инж.С.Р.Р., представляван по пълномощие от адв.Н.К. ***, срещу Х.М.А.  с ЕГН ********** ***, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 1239.84 лева (хиляда двеста тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща главница за периода от 01.10.2012г. до 28.02.2018г., ведно с лихва  в размер на 280.48 лв. /двеста и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, начислена към  02.04.2018г.,  законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите 31.41 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като вземането произтича от следните обстоятелства: незплатени предоставени от заявителя ВиК услуги на адрес с.П.М., ул.“С.Г.“12 по партида с абонатен №59960 на която е титуляр  Х.М.А. и за които е издадена заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№494/18 г. по описа на ВПРС.Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът „ВИК” ООД, с ЕИК ....., излага чрез пълномощника си, че е открил на ответника партида за недвижим имот в с.П.М., общ.Н.З., обл.Шумен, ул.“С.Г.“12. Партидата била открита, тъй като този имот бил свързан към водопроводната мрежа и  към него ищецът ежедневно доставял питейна вода, за което ответника следвало ежемесечно да заплаща ползваното количество. Ползваното количество се отчитало ежемесечно, за което ищецът издавал съответните фактури. Техните отношения били регламентирани от ОУ на ищцовото дружество, одобрени с Решение №ОУ-045/23.06.2006 г. на ДКЕВР, уреждащи и сроковете за заплащане на ползваните В и К услуги, предоставяни от ищеца. Твърди, че ответникът не е заплатил ползваната от него питейна вода на процесният адрес за периода 01.01.2012 г. - 28.02.2018 г. в размер на 1239.84 лв.,  фактурирана от ищеца. Твърди, че с настъпване на срока за плащане на всяка от месечните фактури, ответникът е изпадал в забава, за което му е начислена и мораторна лихва в общ размер 280.48 лв. за целия период на забавата. Твърди, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по която ответникът е възразил, което обосновава правния му интерес да предяви положителни установителни искове за вземанията си по заповедта.

Ответникът в депозирания по делото писмен отговор чрез назначения особен представител и в с.з. оспорва основателността на исковете. Твърди, че не дължи процесната сума, тъй като не е ползвал отразената във фактурите питейна вода. защото през посочения период не е ползвал имота, за който е открита партидата, а е живял на друг адрес в друго населено място. Предвид изложеното, счита че няма непогасени задължения към ищеца и моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

В о.с.з., страните редовно призовани, ответника се предстявлява от назначения особен представител,  ищеца не изпраща представител.

   Ищцовото дружество съгласно чл.2 и чл.1 от Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е В и К оператор, който извършва Водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Ответникът Х.М.А.  с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ адрес ***.

С писмо изх.№86/10.04.2019 г. от Кмета на с.П.М., общ.Н.З., обл.С. се установява, че ответника от 2009 г. не живее в населеното място,  къщата където е живял и за която е регистрирана партидата във „ВиК С.“ЕООД, от 2009 г. до 2018 г. е била обитавана, ползвана от трети лица.

            От представените от ищеца фактури се установява, че към за обект в с.П.М., общ.Н.З., обл.Шумен, ул.“С.Г.“12, с потребител №59960 и титуляр на партидата Х.М.А., са издадени фактури за задължение за заплащане на питейна вода по цитираните фактури в размер на главница 1239.84 лв.

            Твърди се че поради неплащане на сумите по фактурите за ищеца е възникнал интерес от депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Въз основа на заявление по чл.410 ГПК, депозирано от ищцовото дружество е образувано ЧгрД №494/2018г. по описа на ВПРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №188/12.06.2018 г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца сумите, както следва сумата от 1239.84 лева (хиляда двеста тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща главница за периода от 01.10.2012г. до 28.02.2018г., ведно с лихва  в размер на 280.48 лв. /двеста и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, начислена към  02.04.2018г.,  законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите 31.41 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като вземането произтича от следните обстоятелства: незплатени предоставени от заявителя ВиК услуги на адрес с.П.М., ул.“С.Г.“12 по партида с абонатен №59960 на която е титуляр  Х.М.А..

Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на регистрирания от него адрес в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът на основание чл. 47, ал. 6 вр. ал. 5 и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът с разпореждане е дал указания на заявителя да предяви иск, който е предявил такъв в определения от закона срок и въз основа на който е образувано настоящото  производство.

            Предявените от ищеца обективно съединени осъдителни искове, предвид наличие на правен интерес са допустими.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването и размера на спорното вземане, а ответника следва да докаже фактите,които изключват,унищожават или погасяват това вземане.

            По делото не са представени доказателства за плащане на задълженията по посочените фактури и доколкото не се твърди плащане на същите от страна на ответника, съдът приема че  сумата от 1239.84 лева (хиляда двеста тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща главница за периода от 01.10.2012г. до 28.02.2018г. по посочените фактури не е заплатена, съответно и претендираната върху нея лихва.

   Съгласно чл. 3, т. 2 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г.; изм. и доп., бр. 63 от 17.08.2012 г., в сила от 17.08.2012 г., изм., бр. 95 от 1.11.2013 г., в сила от 1.11.2013 г., бр. 102 от 12.12.2014 г., в сила от 12.12.2014 г., изм. и доп., бр. 70 от 3.09.2019 г., в сила от 4.10.2019 г., потребители на услугите ВиК са собствениците и ползвателите на самостоятелни обекти. Въпреки указаната доказателствена тежест ищецът не ангажира доказателства за твърденията си, че Х.М.А. е собственик или вещен ползвател на процесния имот, напротив видно от справката от НБД за постоянния и настоящ адрес на ответника и писмото от кмета на с.П.М., общ.Н.З., обл.С. се установява, че ответника през процесния период от време на е пребивавал на адреса, за който се претендира вземането.

По гореизложените съображения съдът намира, че тъй като по делото не се доказа, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което ответниците, респ. техните праводатели да имат качеството на потребители на ВиК услуги към ищцовото дружество, поради което исковете за дължимост на претендираната главница следва да се отхвърлят като неоснователни.

Поради недължимост на главните претенции, следва да се отхвърлят и исковете за дължимост на мораторни лихви и законна лихва за забавено плащане на всяка от главниците, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.

С оглед изцяло отхвърляне на исковете, претендираните от ищеца разноски не следва да му се присъждат.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВИК” ООД, с ЕИК ....., седалище и адрес на управление:***, представлявано по закон от инж.С.Р.Р., представляван по пълномощие от адв.Н.К. ***, срещу Х.М.А.  с ЕГН ********** ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с  чл. 318 от ТЗ и чл. 183 и чл. 200, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗДза признаване на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 1239.84 лева (хиляда двеста тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща главница за периода от 01.10.2012г. до 28.02.2018г., ведно с лихва  в размер на 280.48 лв. /двеста и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, начислена към  02.04.2018г.,  законната лихва от датата на подаване на заявлението – 15.05.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумите 31.41 лв. – платена дължима държавна такса по заявлението и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като вземането произтича от следните обстоятелства: незплатени предоставени от заявителя ВиК услуги на адрес с.П.М., ул.“С.Г.“12 по партида с абонатен №59960 на която е титуляр  Х.М.А. и за които е издадена заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№494/18 г. по описа на ВПРС, като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                             Районен съдия: