Решение по дело №55/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260343

ПЛОВДИВ 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГРЕТА ЧАКАЛОВА

и при секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 55 по описа за 2021 година и констатира следното:

Предявен е иск от „РАЛ – 202“ ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Нестор Арабаджиев“ 28-30, със съдебен адрес:***, офис 2 – адв.Ж.М. чрез процесуалния му представител адв.М. против „АДЛЕР ИН“ ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, бул.“Княгиня М. Луиза“ 60, ет.3, офис 4 с правна квалификация чл.327 ТЗ във връзка с чл.318 ТЗ.

Твърди се в исковата молба, че „АДЛЕР ИН“ ЕООД за периода 10.10.2019 г. - 09.03.2020 г. е закупувал от „РАЛ – 202“ ЕООД бетонови смеси, като за всяка доставка е издавана фактура. Закупените от „АДЛЕР ИН“ ЕООД бетонови смеси са на стойност 60 501.24 лв, като купувачът е заплатил част от дължимата продажна цена от 10 168.85 лв, като незаплатената част е в размер на 50 332.39 лв.

Твърди се, че фактурата може да се приеме като доказателство за сключен между страните договор, доколкото отразява съществените елементи от съдържанието на договора за продажба – страните по сделката, продажна цена, място и дата на сключване на сделката. Заявява също, че включването на фактурата в Дневника за покупки и ползването на данъчен кредит показва признаване на правоотношението по договор за доставка на стоката и извършването на самата доставка.

Твърди се, че, за да се въведе в експлоатация, всеки строеж изисква съответен сертификат за качество на вложените бетонови смеси и поради това по електронен път ответникът е изпращал молби за предоставяне на сертификати за доставения и вложен бетон в строежите.

Заявява се още, че по смисъла на чл.22 ЗСч в края на всяка година дружеството е длъжно да направи инвентаризация на активите и пасивите си. Лицето М.П. обслужва счетоводно ответника и на електронната и поща ищецът е изпращал необходими документи във връзка с потвърждение на салда.

Между страните не е уговорен срок за заплащане на стойността на продадените бетонови смеси, като издаваните фактури, обективиращи съответните доставки, са изпращани на купувача непосредствено след съставянето им на електронен адрес *****, като начинът на плащане и банковата сметка на продавача са посочени във всяка фактура. Счита, че по отношение на плащането следва да се приложи разпоредбата на чл.303а ТЗ и плащането да се извърши в 14 дневен срок от получаването на фактурата. Към момента на подаване на исковата молба ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати стойността на доставените бетонови смеси. Ето защо се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати сумата 50 332.39 лв, представляваща стойността на доставени бетонови смеси, за което са издадени следните фактури:

фактура 25394/29.10.2019 г. с дължим остатък 1456.03 лв;

фактура 25407/30.10.2019 г. - на стойност 370.20 лв

фактура 25412/30.10.2019 г. - на стойност 691.20 лв

фактура 25427/31.10.2019 г. - на стойност 183 лв

фактура 25431/31.10.2019 г. - на стойност 165 лв

фактура 25440/31.10.2019 г. - на стойност 165 лв

фактура 25452/02.11.2019 г. - на стойност 165 лв

фактура 25480/05.11.2019 г. - на стойност 1684.80 лв

фактура 25482/05.11.2019 г. - на стойност 1428 лв

фактура 25496/06.11.2019 г. - на стойност 691.20 лв

фактура 25513/07.11.2019 г. - на стойност 360 лв

фактура 25518/07.11.2019 г. - на стойност 150 лв

фактура 25540/08.11.2019 г. - на стойност 1554 лв

фактура 25541/07811.2019 г. - на стойност 6691.20 лв

фактура 25554/09.11.2019 г. - на стойност 105 лв

фактура 25557/09.11.2019 г. - на стойност 210 лв

фактура 25565/09.11.2019 г. - на стойност 672 лв

фактура 25588/12.11.2019 г. - на стойност 165 лв

фактура 25642/15.11.2019 г. - на стойност 498 лв

фактура 25682/19.11.2019 г. - на стойност 225 лв

фактура 25720/20.11.2019 г. - на стойност 2809.20 лв

фактура 25727/21.11.2019 г. - на стойност 150 лв

фактура 25744/22.11.2019 г. - на стойност 1140 лв

фактура 25800/29.11.2019 г. - на стойност 123 лв

фактура 25838/30.11.2019 г. - на стойност 105 лв

фактура 25844/02.12.2019 г. - на стойност 9948 лв

фактура 25871/04.12.2019 г. - на стойност 261 лв

фактура 25915/07.12.2019 г. - на стойност 177.60 лв

фактура 25951/10.12.2019 г. - на стойност 214.08 лв

фактура 25983/12.12.2019 г. - на стойност 198.72 лв

фактура 26011/14.12.2019 г. - на стойност 471.60 лв

фактура 26025/16.12.2019 г. - на стойност 87.84 лв

фактура 26031/16.12.2019 г. - на стойност 694.80 лв

фактура 26045/17.12.2019 г. - на стойност 8955 лв

фактура 26048/17.12.2019 г. - на стойност 214.80 лв

фактура 26062/18.12.2019 г. - на стойност 164.40 лв

фактура 26327/16.01.2020 г. - на стойност 255 лв

фактура 26354/18.01.2020 г. - на стойност 214.20 лв

фактура 26410/23.01.2020 г. - на стойност 645 лв

фактура 26462/28.01.2020 г. - на стойност 214.80 лв

фактура 26478/29.01.2020 г. - на стойност 382.20 лв

фактура 26494/30.01.2020 г. - на стойност 373.20 лв

фактура 26610/12.02.2020 г. - на стойност 208.80 лв

фактура 26620/13.02.2020 г. - на стойност 208.80 лв

фактура 26639/14.02.2020 г. - на стойност 417.60 лв

фактура 26660/17.02.2020 г. - на стойност 835.20 лв

фактура 26716/20.02.2020 г. - на стойност 228 лв

фактура 26748/22.02.2020 г. - на стойност 208.80 лв

фактура 26753/24.02.2020 г. - на стойност 208.80 лв

фактура 26787/27.02.2020 г. - на стойност 136.32 лв

фактура 26791/27.02.2020 г. - на стойност 208.80 лв

фактура 26803/28.02.2020 г. - на стойност 705.60 лв

фактура 26861/05.03.2020 г. - на стойност 417.60 лв

фактура 26883/09.03.2020 г. - на стойност 864 лв

фактура 26887/09.03.2020 г. - на стойност 255 лв.

Претендира се заплащане на обезщетение за забава в размера на законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски, включително и направените разноски в обезпечителното производство.

Ответникът дава становище за неоснователност на предявения иск със следните аргументи:

- заявява, че подписът във фактурата може да не е задължителен реквизит, но подписът е задължителен реквизит при сключването на договор, обективиращ волята на страните за сключването на договора при определени условия. Доколкото представените от ищеца фактури не носят подписа на представител на ответника, не може да се обоснове извод, че ответникът е приел, условията, предложени от ищеца.

-твърди се, че счетоводното отразяване на фактурата е счетоводно доказване на сделката, а не правно доказване на сделката и в тази връзка ищецът е страната, върху която тежи доказателствената тежест да установи реално извършената доставка на стоката по всяка от посочените фактури. По отношение начина на плащане следва да се приложи разпоредбата на чл.327 ТЗ, според която купувачът е задължен да заплати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

Твърди се, че освен продажбата на бетон във всички фактури се включва и превоз и полагането на бетон, които услуги следва да се приемат без възражение от възложителя. Представените фактури не установяват получаването на стоката, а и ищецът не представя доказателства, удостоверяващи получаване и приемане на стоката, както и приемането на извършени услуги по превоз и полагане на бетон.

Застъпва становище, че Молба за потвърждение на вземанията на „АДЛЕР ИН“ ЕООД, с която се иска „РАЛ 202“ ЕООД да потвърди размера на вземането си към „АДЛЕР ИН“ ЕООД“ е подписана от лице без представителна власт по отношение на ответника – М.П..

Предвид доказателствата Съдът приема за установено:

Основният спорен по делото въпрос е дали ищецът е доставил на ответника бетоновите смеси, за което са съставени изброените фактури и дължи ли ответникът заплащане на стойността на доставената стока.

От заключението на ССЕ с в.л. С., което Съдът кредитира като неоспорено, се установява, че при проверка в счетоводството и на двете страни се констатира, че описаните в исковата молба фактури са отразени в счетоводствата им, като при ищеца дължимата от ответника сума е 50 332.39 лв, а при ответника дължимата на ищеца сума е 50 332.41 лв. При ищеца фактурите са включени в Дневниците за продажби за данъчните периоди, за които се отнасят; при ответника фактурите са включени в Дневниците за покупки и Справките – декларации по ЗДДС. На вещото лице от страните са предоставени експедиционни бележки към всяка една от издадените фактури във връзка с доставената стока.

Съдът счита, че представените от ищеца фактури отразяват описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване, т.е.,посочват се основните елементи на договор за продажба и с оглед наложилата се съдебна практика могат да се приемат като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните. Въпреки че фактурите не носят подписа на представител на ответника, отразяването им в счетоводството на ответника – купувач, включването им в Дневника за покупките и Справка-декларация по ЗДДС за ползването на данъчен кредит, както се установява от заключението на ССЕ, Съдът тълкува като достатъчно признание за съществуване на задължението в размер от 50 332.39 лв. В подкрепа на това становище на Съда е и обстоятелството, че ответникът е отразил фактурите в търговските си книги по начин и размер, идентичен на счетоводните отразявания при ищеца.

В нормата на чл.303а, ал.3 ТЗ е предвидено, че ако страните по търговска сделка не са уговорили срок за плащане на дължимо по нея паричното задължение, то трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура; с оглед заключението на ССЕ се установява, че ответникът е получил фактурите, доколкото ги е отразил в дневниците за покупки и справките – декларации по ЗЗД, подадени на 12.11.2019 г., 15.12.2019 г., 14.01.2021 г., 14.01.2020 г., 12.02.2020 г., 16.03.2020 г., 13.04.2020 г. и 15.06.2020 г., т.е. към момента на подаването на исковата молба е изтекъл четиринадесетдневният срок от получаването на фактурите и ответникът дължи плащане на стойността на доставената стока. Не се ангажират доказателства за изпълнение на задължението на ответника да заплати стойността на доставената стока и Съдът приема това обстоятелство за недоказано.

При така установеното и направените правни изводи Съдът намира иска за основателен и следва да се уважи в заявения размер, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца направените разноски в размер на 6403.40 лв.

Ето защо Съдът

Р Е Ш И:

Осъжда „АДЛЕР ИН“ ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, бул.“Княгиня М. Луиза“ 60, ет.3, офис 4 да заплати на „РАЛ – 202“ ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.“Нестор Арабаджиев“ 28-30, със съдебен адрес: **** – адв.Ж.М. чрез процесуалния му представител адв.М.:

-сумата 50 332.39 лв /петдесет хиляди триста тридесет и два лева и 39 ст/, представляваща стойността на доставени бетонови смеси, за чиято доставка са издадени следните фактури: