РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Ардино, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Байданова
при участието на секретаря Неше Т. Исмаил
като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело №
20225110100018 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 422, ал.1, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК за
установяване дължимост на парични вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 88/2021г.
на РС-Ардино.
Ищецът сочи в исковата молба,че в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в
изпълнение на разпореждане, постановено по ч.гр.д. № 88/2021 г. по описа на
PC – Ардино, предявява настоящия установителен иск с правно основание чл.
415, вр. с чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 342 от ТЗ, вр. с чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 79 от
ЗЗД за вземанията на заявителя срещу Н. Н. Х. в общ размер **** лева, от
които **** лв., представляваща дължими и неизплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, ***** лв.,
представляваща неизплатени лизингови вноски и *****лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със
законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, представляващи неизплатено задължение по договори с абонатен
номер № *******, остойностено във фактури № *********/20.07.2019г. и №
**********/20.08.2019г. за периода от 20.06.2019г. до 19.08.2019г.
Обосновава вземането си със следните обстоятелства: Ответникът е абонат на
дружеството-доставчик на мобилни услуги „Йеттел България“ ЕАД /с
предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ със сключени договори,
както следва:
Договор за мобилни услуги 05.06.2019 г., по който абонатът предпочел
мобилен номер ***************, с предпочетен абонаментен план Тотал
+ 19,99 и срок на действие 24 месеца до 05.06.2021 г. и
Договор за мобилни услуги 05.06.2019 г., по който абонатът предпочел
1
мобилен номер *******с абонаментна програма Тотал + 31,99 и срок на
действие 24 месеца до 05.06.2021г. Абонатът сключил и Договор за
лизинг от същата дата 05.06.2019г., по силата на който му била
предоставено за ползване мобилно устройство Huawei Y7 2019 Dual
Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова
вноска в размер на 14,59лв. по договорен погасителен план по
лизинговия договор и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния
срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от **** лв. да
придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за
лизинг/. Сочи се,че видно от т. 7 от договора общата лизингова цена с
избрания абонамент, на която устройството било предоставено, била в
размер на *****лв., докато стандартната такава била 549,90лв., т. е.,
направената на абоната отстъпка възлизала на сума в размер на
******лв.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № *********. Сочи че, съгласно чл. 26 от
Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора
бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми“.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 25.07.2019г. до
дата 19.09.2019г. Операторът издал:
Фактура № **********/20.07.2019 г. за отчетен период на потребление
от 20.06.2019г.- 19.07.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на
***** лв., от които:
- за мобилен номер ******: ******* лв. без ДДС за абонаментен план;
- за мобилен номер **********: ********лв. без ДДС за абонаментен
план и 14,59 лв. за месечна лизингова вноска;
Дължимата сума била платима в срок до 04.08.2019г., като към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползваните
мобилни номера.
- Фактура № *******/20.08.2019 г. за отчетния период на потребление
от 20.07.2019г.-19.08.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на
*******лв., дължими за мобилен номер *********.
Към фактурата била прибавена и стойността на предходната
незаплатена фактура в размер на *****лв., при което общодължимото
задължение възлизало на сума в размер на ****** лв.
Твърди се, че абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща
2
стойност 67,28 лв., което ангажирало договорната му отговорност по т. 11 от
процесните договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 19б, букв. в)
от ОУ на мобилния оператор, Теленор България ЕАД прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и издал
крайна Фактура № ********** от 20.09.2019 г.
При наличието на неплатени месечни задължения на абоната,
Операторът уведомил длъжника по реда на чл. 31а от Общите условия. След
изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни
фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно
били ограничени първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите
обаждания на абоната, като операторът неколкократно изпратил смс -
напомняне за налична незаплатена месечна фактура. При нерегистрирано
плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният
телефонен номер бил двустранно спрян, за което абонатът бил уведомен с
поредно смс-известяване и бил предоставен пореден шанс за плащане на
дължимите месечни суми.
Твърди се, че след като страните уговорили дължимите по договора
плащания да бъдат платими в определен срок, то, сумата ставала изискуема
след изтичането на този срок, а когато денят за изпълнение на задължението
бил определен, длъжникът изпадал в забава след изтичането му /чл. 84, изр.
първо ЗЗД/. Освен това, съгласно чл. 49 от ОУ операторът имал право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място, а съгласно чл. 75 от ОУ при неспазване
на което и да е задължение по част XIII от Общите условия или в случай, че
било налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
операторът имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите
или при условията на т. 19б, буква в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. Нито законът, нито договорените между страните условия,
вменявали задължение на кредитора да кани закъснелия длъжник да изпълни
задължението си. Поради това счита, че за мобилния оператор възникнало
потестативното право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги,
при това без необходимост да волеизявява изрично пред абоната намерението
си за прекратяване, предвид неколкократните напомняния чрез смс-
известяване до този момент.
Датата на деактивация на процесиите абонаменти била 15.08.2019 г. ,
която се генерирала автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Сочи, че абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият
не спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва:
- Тотал + 19,99 за мобилен номер ************** до 05.06.2021г.,
съгласно допълнителното споразумение от дата 05.06.2019г.;
- Тотал 31.99 за мобилен номер *************** до 05.06.2021 г. ,
съгласно договора от дата 05.06.2019 г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно т. 11 от
договорите, начислявайки в крайната издадена фактура неустойка за
3
предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила
на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани
при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на
абоната неустойка в размер на******* лв. била формирана съобразно новите
правила за изчисление, уговорен в т. 11 от договорите и представяла
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки
ползван номер. Съгласно т.11 от договорите, в случай на прекратяване на
подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива
на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или
приложения/документи свързани с него, същият е длъжен да заплати за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, (1) неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без
ДДС, (2) а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния
абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на
ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. (3) В
случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване
на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно
подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без
абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия
срок на договора. Така, уговорената клауза била в унисон предписанията на
Комисия за защита на потребителите и с уговореното в постигнатата
Спогодба.
Посочва, че неустойката в размер на 292,61 лв. била формирана, както
следва:
****** лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 05.06.2019 г. за мобилен номер ***********,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, взети без
ДДС и
****** лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 29.01.2018 г. за мобилен номер *****************,
от които 86.93 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, взети без ДДС и 150,49 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство HUAWEI Y7 2019 Dual Black, с
отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни
услуги от дата 05.06.2019 г.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване
на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от ОУ, приложени към
лизинговия договор, дължимите месечните вноски за предоставените на
абоната мобилни устройства - TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 8 4G Grey и
4
SAMSUNG Galaxy J3 2016 Gold били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3, ал.2 от договора за лизинг, сключен към абонамента за
мобилния номер „Месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в
качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между
страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „
Теленор България“ ЕАД“.
При сключване на процесните договори била посочена предпочетена
дата на фактуриране на услугите 5-то число от месеца, при което падежът на
лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за заплащане на
фактурираните услуги, но поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове, дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от ОУ към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или
фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези
договори плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими от месеца на издаване на крайната фактура м. 09/2019г. до
края на уговорения погасителен план по всеки договор, както следва: - За
мобилно устройство марка HUAWEI Y7 2019 Dual Black, се дължи цената в
размер на ******** лв., представляваща 20 бр. незаплатени лизингови
вноски, дължими за периода от месец 9/2019 г. до месец 5/2021 г., съгласно
уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на ****** лв.;
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът съгласил и приел Общите
условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги, като съгласно чл. 49 от същите Теленор има право да
получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място, а според чл.71 „Потребителят е длъжен
да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор съгласно чл.75
от ОУ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези ОУ или в случай,
че било налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите, или при условията на т. 19б, в) да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
5
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Сочи се и че в чл.20 от Общите условия било посочено, че всички
услуги се заплащали в зависимост от техния вид и специфика по цени,
съгласно действащата ценова листа на Теленор, а съгласно чл. 23, б)
месечният абонамент осигурявал достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплащал от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/ програма/ пакет. По силата на чл. 26
неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението
му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал
връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи,
свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата
сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретния случай ответникът подписал договор за услуги с
мобилния оператор, ползвал процесните мобилни номера и не изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги,
с което изпаднал в забава. Издадени били фактури и в срок не ги заплатил, с
което бил изпълнен фактическия състав на договорно неизпълнение по чл.79
ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си.
Сочи и че представените фактури сами по себе си не били основание за
плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на предоставеното
устройство, съгласно уговорения погасителен план, но бил в неизпълнение на
договора си. Моли на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответника Н. Н. Х., съществуването на изискуемо вземане на ищеца, както
следва: - в размер на 67.28 лв., представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, по договори с
абонатен номер № ******, за които са издадени фактури №
*******/20.07.2019 г., № *******/20.08.2019 г. за периода от 20.06.2019 г. до
19.08.2019 , ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане на
сумата; в размер на *****лв. — незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от дата 05.06.2019 г.; - в размер на ***** лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които
****лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 05.06.2019 г. за мобилен номер ***** и ****лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.06.2019г. за
мобилен номер *******. Претендира направените в исковото производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар. В
условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и ответната
страна е направила искане за присъждане на разноски, моли същите да бъдат
съобразени с разпоредбите на Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, като бъдат присъдени такива в минимален размер. В
допълнителна молба уточнява,че общата лизингова цена на предоставеното
устройство Huawei Y7 2019 Dual Black е в размер на 350,16лв. при стандартна
такава в размер на 549,90лв.,или, направената отстъпка възлиза на сума в
6
размер на 199,74лв. и представя списък на разноските. В съдебно заседание не
изпраща представител и не взема становище по иска.
Ответникът Н. Н. Х. чрез назначения му особен представител депозира
отговор по чл.131 от ГПК, с който счита, че предявените установителни
искове са допустими, но неоснователни, като оспорва исковата претенция. Не
оспорва обстоятелството,че на 05.06.2019 г., между „Теленор България” ЕАД
и ответника е сключен договор за мобилни услуги, както и договор за лизинг
за мобилно устройство марка „HUAWEI”, модел „Y7 2019 Dual Black“, с
телефонен номер ******. Оспорва твърдението, че било налице неизпълнение
на ответника на задължения по сключените договор за мобилни услуги и
договор за лизинг и нарушение на общи условия и същото било недоказано.
Сочи,че неправилно била ангажирана и договорната отговорност на ответника
чрез начисляване на неустойки на посочените в исковата молба основания и
размери, които оспорва, твърдейки,че липсвало предсрочно прекратяване на
сключените договори за мобилни услуги и договори за лизинг от ищеца на
основание виновно поведение от ответника. Видно от процесиите договори,
същите били деактивирани /прекратени/ на 15.08.2019 год. едностранно от
страна на мобилния оператор - „Теленор България” ЕАД, но не било доказано
виновното поведение на ответника и налице ли е неизпълнение на договорно
отношение, водещо до прекратяване на същите. Не били представени никакви
доказателства изявлението на ищеца за едностранно прекратяване на
договора поради неизпълнение от абоната да е достигнало до ответника,
което обосновавало неоснователност на претенцията за заплащане на
неустойка. Позовава се и на неравноправност и нищожност на клаузата за
неустойка на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, във връзка с чл. 143, т.5,
т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета,
тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни
месечни цени до края на срока на договора се създавала значителна
неравнопоставеност между страните по договора, по който въпрос съдебната
практика била еднопосочна. Обстоятелството,че на база клаузата за неустойка
се претендирала неустойка само в размер на три месечни стандартни такси не
можело да санира със задна дата нищожността на клаузата. Клауза за
заплащане на неустойка в размер на три месечни стандартни такси няма
уговорена между страните по делото, видно от подписания между страните
договор за мобилни услуги.
Съдът с доклада по делото е признал за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните, че по заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК вх. № 164/27.05.2021 г. /№
386/16.04.2021г., п.кл. 15.04.2021г., по което е образувано ч.гр.д. № 570/2021г.
по описа на РС-Кърджали преди изпращането му по подсъдност на РС-
Ардино/ е образувано ч.гр.д. № 88/2021г. по описа на АрдРС, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9
от 27.05.2021 г., с която е разпоредено длъжникът Н. Н. Х. да заплати на
кредитора "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, общо
сумата в размер на ***лв., от които **** лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за мобилни услуги, ***** лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски и ***** лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, ведно със
законна лихва от 16.04.2021 г. до изплащане на вземането, държавна такса в
размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на ***** лв.,
произтичащи от Договор за мобилен номер *******/05.06.2019г. и Договор за
7
мобилен номер ****** и договор за лизинг от 05.06.2019г.; че в срока по
чл.415, ал.4, във вр. с ал.1 т.2 от ГПК е предявен настоящия иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. Признато е
също и че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на сключен Договор за мобилни услуги за
предпочетен мобилен номер ******/05.06.2019г., Договор за мобилни услуги
за предпочетен мобилен номер ****** и Договор за лизинг от 05.06.2019г. за
предоставяне за ползване на мобилно устройство HUAWEI Y7 2019 Dual
Black. В съдебно заседание ответникът чрез назначения особен представител
оспорва иска,като допълва след приемане на заповедното производство към
доказателствата по делото,че подписите ,положени в договорите за мобилни
услуги и допълнителните споразумения към тях не са идентични, поради
което оспорва положения за ответника подпис в тях. Сочи,че ответникът
изобщо не бил уведомен ,че има допълнително сключени споразумения към
договора,договорите за лизинг, по които му било предоставено за ползване
мобилно устройство - мобилен телефон.
С определението по чл.140 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест, а именно, възложил е в тежест на ищеца доказване
съществуването на валидно облигационно правоотношение между него и
ответника по силата на Договор за мобилен номер ******/05.06.2019 г.,
Договор за мобилни услуги за предпочетен мобилен номер ******* и
Договор за лизинг от 05.06.2019г. за предоставяне за ползване на мобилно
устройство HUAWEI Y7 2019 Dual Black, предоставянето и ползването на
договорените услуги по договорите в претендирания обем, размер и време, в
т.ч. дължимата абонаментна такса, стойността на ползваните отстъпки,
предоставяне на лизинговата вещ, с посочената марка за ползване и размера
на лизинговите вноски, дължими за цената на предоставените мобилни
устройства, разликата в стандартната цена на предоставеното устройство /в
брой и без абонамент/ съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от ответника при предоставянето му /в
брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, оставащият
срок на договора за лизинг, правилното тарифиране и фактуриране на
дължимите суми и предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, обосноваващ
предсрочна изискуемост на месечните вноски и други плащания.
Ответникът чрез назначения особен представител своевременно е
оспорил истинността, в частност авторството на приложените към исковата
молба писмени доказателства и по-конкретно подписите за Абонат и
Потребител, положени в договорите за мобилни услуги, договор за лизинг и
декларация – съгласие, приложена на стр.26 по ч.гр.д.№ 570/2021г. по описа
на РС-Кърджали.
Съдът изрично е указал на ищеца, че следва в съдебно заседание да
представи в оригинал или официално заверен препис следните писмени
доказателства: Договор за мобилни услуги, сключен с ответника на дата
05.06.2019 г., Договор за мобилни услуги от 05.06.2019г. за предпочетен
номер +359********* и Договор за лизинг от дата 05.06.2019 г. за
предоставяне на мобилно устройство Huawei Y7 2019 Dual Black и
декларация-съгласие към договора, като е предупредил ищеца, че при
неизпълнение на осн. чл.183,ал.1, изр.2 от ГПК представените преписи ще
бъдат изключени от доказателствата по делото.
8
Поради неизпълнение на задължението, за което ищецът е бил
надлежно уведомен, вкл. и за последиците от неизпълнението, съдът в с.з. на
17.11.2022г. с протоколно определение на осн. чл.183, ал.2 от ГПК е
изключил от доказателствата по делото представените преписи на Договор за
мобилни услуги, сключен с ответника на дата 05.06.2019 г., Договор за
мобилни услуги от 05.06.2019г. за предпочетен номер ******* и Договор за
лизинг от дата 05.06.2019 г. за предоставяне на мобилно устройство Huawei
Y7 2019 Dual Black и декларация-съгласие към договора.
С оглед горното, следва да се приеме, че по делото не е установено като
безспорно, въпреки първоначално признание от особения представител, а
напротив, бе опровергано възникването и съществуването между страните на
валидно облигационно правоотношение, както ищецът твърди в исковата
молба, по силата на Договор за мобилни услуги, сключен с ответника на дата
05.06.2019 г. за предпочетен номер ********, Договор за мобилни услуги от
05.06.2019г. за предпочетен номер ******** и Договор за лизинг от дата
05.06.2019 г. за предоставяне на мобилно устройство Huawei Y7 2019 Dual
Black, както и не бе установено по категоричен начин предоставянето и
ползването на договорените услуги по договорите в претендирания обем,
размер и период от време, в т.ч. дължимата абонаментна такса, стойността на
ползваните отстъпки, предоставянето на лизинговата вещ, с посочената марка
за ползване и размера на лизинговите вноски, дължими за цената на
предоставеното мобилно устройство, разликата в стандартната цена на
предоставеното устройство /в брой и без абонамент/ съгласно ценовата листа,
действаща към момента на сключване на договора и заплатената от ответника
при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг/, оставащият срок на договора за лизинг, правилното
тарифиране и фактуриране на дължимите суми и предсрочното прекратяване
по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен
номер, обосноваващ предсрочна изискуемост на месечните вноски и други
плащания.
Доколкото валидността на възникналото облигационно
правоотношение по процесните договори бе надлежно и своевременно
оспорена, за което ищецът не ангажира доказателства в подкрепа
установяване истинността на представените от него писмени доказателства в
полза на твърденията си, следва да се приеме, че предявените установителни
искове за неизпълнение на паричните вземания за предоставени мобилни
услуги, неустойка и вноски за лизинг, включващи неплатените такива и
оставащите лизингови вноски до края на срока на лизинговите договори и
начислената неустойка за предсрочно прекратяване на съществуващия между
страните договор, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 9 от 27.05.2021 г. по ч.гр.д. № 88/2021г. по
описа на АрдРС, са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на делото, разноски на ищеца в заповедното и исково
производство не се дължат, а направените такива следва да останат в негова
тежест.
Ответникът е представляван от особен представител, чието възнаграждение
е определено от съда съгласно чл.7,ал.2 т.1 от НМРАВ и с оглед изхода на
делото не са налице основания за намаляне на същото.
Водим от изложеното, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с пр.осн. чл.422,ал.1
във вр. с чл.415,ал.1 т.2 от ГПК за признаване за установено, че Н. Н. Х., с
ЕГН **********, от с.**** № 29, общ.Ардино, обл. Кърджали дължи на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД/, с ЕИК *****, гр.София, район „Младост“, ж.к. „Младост“
№ 4, Бизнес Парк София , сграда № 6, общо сумата в размер на ***** лв., от
които *****лв., представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за мобилни услуги, ****лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски и ****лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, ведно със законна лихва от 16.04.2021
г. до изплащане на вземането, произтичащи от Договор за мобилен номер
*******/05.06.2019г. и Договор за мобилен номер **** от 05.06.2019г. и
Договор за лизинг от дата 05.06.2019 г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 9 от 27.05.2021 г. по
ч.гр.д. № 88/2021г. по описа на РС-Ардино.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
10