РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Л. 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101928 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК
във връзка с чл. 232 ал. 2 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ЯНК. В. М., с постоянен адрес в гр. Л. и настоящ адрес
в гр. С. З., против Д. Г. ИВ., с постоянен адрес в с. Б., по реда на чл. 422 ал. 1 във вр. с чл.
415 ал. 1, т. 2 от ГПК, за установяване на вземания по договор за наем.
Ищцата твърди, че лицето Д. Г. ИВ. бил наемател на собствения й недвижим имот –
апартамент, находящ се в ***, от месец октомври 2020 г. до месец април 2021 г.
включително, като му е предоставила кухня, стая-спалня, килер, баня-тоалетна, коридор и
тераса, заедно с движимите вещи. Въпреки че ползвал наетия апартамент от месец октомври
2020 г. до месец април 2021 г. включително, ответникът не й заплатил дължимия наем за 5
месеца – по 150.00 лева за всеки месец – за месец декември 2020 г., за месец януари 2021 г.,
за месец февруари 2021 г., за месец март 2021 г. и за месец април 2021 г., общо в размер на
750.00 лева, а освен това не е заплатил ползваната от него електрическа енергия за наетия
апартамент за няколко месеца – за месец декември 2020 г., за месец януари 2021 г. и за
месец февруари 2021 г., общо в размер на 440.00 лева, в резултат на което „ЧЕЗ България“
преустановило подаването на електричество до дома й и тя трябвало да заплати тази сума,
ведно с такса за възстановяване на подаването на електричество. Ищцата твърди, че
ответникът не е заплащал и ползваната от него вода месеци наред – за шест месеца общо в
размер на 110.00 лева. Въпреки многократните опити от нейна страна да се свърже с него,
1
същият се криел и лъжел, че ще й се обади, за да говорят. Напуснал наетия апартамент, без
да я уведоми и откраднал ключовете на апартамента, както и други нейни лични вещи, за
което подала жалба за кражба до РП-Л..
Ищцата твърди още, че тя е пенсионер и единствените й доходи са минималната
пенсия, като била принудена да вземе пари в заем, за да заплати сумата 440.00 лева за
електрическата енергия, която ответникът е консумирал, но не е заплатил. Принудила се да
заплати и ползваната, но незаплатена от него питейна вода, тъй като в противен случай
срещу нея ще се образува изпълнително дело и сумата ще се събира по съдебен ред,
включително с допълнителни разходи във връзка с изпълнението.
Ищцата посочва, че за дължимите от ответника суми в общ размер на 1300.00 лева
било образувано ч.гр.д.№ 869/2021 г. по описа на РС-Л. по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като впоследствие получила
разпореждане от закрито заседание на 02.08.2021 г., с което й се указва в едномесечен срок
да предяви иск относно вземането, като довнесе дължимата такса.
Въз основа на изложеното, ищцата предявява настоящия иск и моли да се признае за
установено спрямо ответника Д. Г. ИВ. съществуването на вземането й в размер на сумата
1300.00 лева, от която: 750.00 лева – неплатен наем /за 5 месеца по 150.00 лева/, 440.00 лева
– неплатена електрическа енергия за месец декември 2020 г., месец януари и месец
февруари 2021 г., и 110.00 лева – неплатена вода за периода от месец ноември 2020 г. до
месец април 2021 г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 869/2021 г. по описа на РС-
Л. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане и на направените разноски по делото – заплатена държавна
такса и адвокатски хонорар.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, ответникът не е подал писмен отговор и не е изразил становище по
предявените искове.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Представлява се от
пълномощника си адвокат А. М.-П., която поддържа исковата молба и моли да бъде
уважена, като излага съображения, че исковете са доказани от събраните по делото
доказателства. Моли за присъждане на разноските в двете производства, съгласно
представен списък.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по делото.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело №
869/2021 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на ищцата, всички, преценени поотделно и
в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, вх.№ 2748/11.05.2021 г., от ЯНК. В. М. е било образувано ч.гр.дело № 869/2021 г. по
описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 476/11.05.2021 г. за изпълнение на
2
парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Д. Г. ИВ. за сума в общ размер
1300.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2021 г. до изплащане на
вземането, както и за разноските по делото: 25.00 лева – държавна такса и 400.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
От обстоятелствената част на заповедта е видно, че вземането произтича от Договор
за наем на недвижим имот – апартамент в ***, като присъдената сума е формирана от
неплатена месечна наемна цена и консумативи за ползване на имота – ел. енергия и вода.
С Разпореждане от 02.08.2021 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал
на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок.
Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по
чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.
Безспорно е по делото, а и видно е от представения с исковата молба договор от
14.10.2020 г., че същият е сключен между ищцата ЯНК. В. М. от гр. Л. живуща в гр. С.З., и
ответника Д. Г. ИВ., с адрес в с. Б., за следното: ищцата дава на ответника под наем стая,
кухня, килер и баня, считано от 01.10.2020 г. за една година, срещу задължението на
ответника да заплаща месечен наем в размер на 150.00 лева на 25-то число всеки месец,
както и да заплаща консумираната ел. енергия и вода всеки месец.
Не се спори, че отдадените под наем помещения се намират в апартамент на адрес:
***. Този факт се установява и от показанията на допуснатите по искане на ищцата двама
свидетели. По-конкретно свидетелят Д.П. /зет на ищцата/ заяви, че неговата тъща има
апартамент в ***, на последния етаж, като през 2020 г. е отдала под наем апартамента на
Д.Г.. Скоро след това възникнали проблеми, тъй като Д. спрял да плаща наема, като имал
неплатени пет месечни наема от месец декември 2020 г. до месец май 2021 г. Търсили го по
телефона, но не установили връзка. По този повод се наложило в началото на месец май
2021 г., заедно с ищцата, да отидат до апартамента и да разговарят с наемателя, при което
установили, че няма никой в апартамента, а вратата на хола, който стоял заключен, била
разбита. Установили също, че няма ток в апартамента, като се оказало, че наемателят не е
плащал консумираната ел. енергия и неплатеното задължение било в размер на 440.00 лева.
Ползваната вода също не била платена, като задължението било в размер на 110.00 лева.
Ищцата нямала толкова средства и поискала в заем от сестра си, за да плати сметките за
ел.енергия и вода. Свидетелят заяви, че опитите за контакт с наемателя били безуспешни.
Той повече не се е връщал в апартамента, като бил взел и ключа, поради което се наложило
да сменят патрона на входната врата.
Като свидетел беше разпитана и Д.В. – сестра на ищцата, която също знае, че ищцата
е отдала апартамента си в гр. Л. под наем. Двете поддържали връзка по телефона и Я. й
споделила, че наемателят е спрял да плаща наема, като неплатените му задължения за наем
били за периода от месец декември 2020 г. до месец април 2021 г. Не бил платил и сметките
за ток и вода, като свидетелката дала в заем на сестра си 440.00 лева, за да плати
3
натрупаната сметка за ток.
От представената с исковата молба операционна бележка от 07.05.2021 г. на „Банка
ДСК“ АД, е видно, че ищцата е платила по сметка на „ЧЕЗ България“ сумата 440.00 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка чл. 232 ал. 2
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за установяване на вземания за неплатена
наемна цена и разходи, свързани с ползването на наетия имот – електрическа енергия и
вода.
Безспорно се установи, че между наемодателя ЯНК. В. М. и ответника - наемател Д.
Г. ИВ. е съществувало валидно облигационно наемно правоотношение, произтичащо от
Договор за наем на недвижим имот от 14.10.2020 г.
Съгласно чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и
разходите, свързани с ползването на вещта.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства следва
извода, че от месец декември 2020 г. ответникът не е изпълнявал задължението си по
договора да заплаща на ищцата уговорената месечна наемна цена в размер на 150.00 лева,
както и разходите за ел.енергия и вода в наетия имот. Напуснал е имота без предизвестие и
без да заплати задълженията си. Безспорно е, че неплатените задължения на ответника по
договора за наем са така, както са посочени в исковата молба, а именно: 750.00 лева –
неплатен наем за 5 месеца по 150.00 лева на месец /за месец декември 2020 г., за месец
януари 2021 г., за месец февруари 2021 г., за месец март 2021 г. и за месец април 2021 г./,
440.00 лева – неплатена електрическа енергия за месец декември 2020 г., месец януари 2021
г. и месец февруари 2021 г., и 110.00 лева – неплатена вода за периода от месец ноември
2020 г. до месец април 2021 г. включително, или общо задължение в размер на сумата
1300.00 лева.
При тези данни ответникът се явява неизправна страна по облигационното
правоотношение и следва да заплати задълженията си, поради което предявените
положителни установителни искове за дължимост на горепосочените вземания,
произтичащи от договора за наем, в общ размер на сумата 1300.00 лева, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 869/2021 г. на РС-Л. се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК /11.05.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Предвид този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски в настоящото производство,
съгласно представения списък, а именно: 125.00 лева – платена държавна такса по делото и
400.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от
06.10.2021 г., или общо разноски за исковото производство: 525.00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
4
с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата и направените от нея разноски по заповедното производство, а именно: 25.00 лева -
държавна такса и 400.00 лева - адвокатско възнаграждение, или общо 425.00 лева, като
общата сума разноски в двете производства е 950.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, по отношение на Д. Г. ИВ., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, че дължи на ЯНК. В. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
***, и настоящ адрес: ***, сумата в общ размер от 1300.00 лв. /хиляда и триста лева/,
дължима по договор за наем от 14.10.2020 г. на недвижим имот – апартамент, находящ се в
***, ***, от която: 750.00 лева – неплатен наем за месец декември 2020 г., за месец януари
2021 г., за месец февруари 2021 г., за месец март 2021 г. и за месец април 2021 г., 440.00
лева – неплатена електрическа енергия за наетия имот за месец декември 2020 г., месец
януари 2021 г. и месец февруари 2021 г., и 110.00 лева – неплатена вода за наетия имот за
периода от месец ноември 2020 г. до месец април 2021 г. включително, ведно със законната
лихва върху сумата 1300.00 лева, считано от 11.05.2021 г. до окончателното й изплащане, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 476/11.05.2021 г. по ч.гр.дело № 869/2021 г. по описа на Районен съд-Л..
ОСЪЖДА Д. Г. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на ЯНК. В.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ***, и настоящ адрес: ***, сумата 950.00 лв.
/деветстотин и петдесет лева/, представляваща разноски за исковото и заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
869/2021 г. по описа на РС-Л. за съобразяване.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
5