РЕШЕНИЕ
гр.София
………. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд - Наказателно отделение, IX –ти въззивен състав, в публично
заседание на първи декември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА
АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА
при
участието на секретаря Албена Арсова и прокурора Томи Наков, разгледа
докладваното от съдия Ангелова ВНОХД № 5268 по описа за 2017 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда от 08.09.2017г.,
постановена по НОХД № 9089/2017г. по описа
на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 96 състав подсъдимият Л.Л.М. е признат за виновен в това, че с цел да набави за себе си имотна облага, на 20.12.2004 г.
възбудил и до 25.01.2005 г. в гр. София и в гр. Девон, Кралство Великобритания
поддържал заблуждение у Д.М.Х.и С.К.Д.- живеещи на съпружески начала, че ще им
прехвърли собствеността върху свой недвижим имот, находящ
се в гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „******, ако те му помогнат да погаси
ипотеката върху този имот, в резултат на което на 25.01.2005 г. в гр. Девон,
Кралство Великобритания, Д.М.Х.и С.К.Д.превели (от банкова сметка ***оус при банка Nationwide, Великобритания) на Л.М. (по личната му банкова сметка ***
„ОББ” АД) сумата от 42 728 евро, с което причинил на Д.М.Х.и С.К.Д.имотна вреда
в размер на левовата равностойност на преведената сума - 83 568, 70 лева
(осемдесет и три хиляди петстотин шестдесет и осем лева и седемдесет стотинки),
като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал.1, т.5 вр. чл. 209, ал.1 пр.1 НК и при условията на чл. 58а НК му е наложено
наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, чието
изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 НК, е отложено за изпитателен срок от пет
години. Със същата присъда са групирани наказанията, наложени по настоящото
производство и това, наложено по НОХД 9658/2007г. по описа на СРС-НО, 7 състав
като е определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години.
Срещу този съдебен акт е депозиран
протест от прокурор при Софийска районна прокуратура с искане за отмяна на
приложението на чл.66, ал.1 НК поради наличие на множество отегчаващи
отговорността на М. обстоятелства и постановяване на ефективно изтърпяване на
определеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. Срещу
протеста е депозирано възражение от защитника на подсъдимия, в което се излагат
аргументи за липсата на необходимост от изтърпяване на определеното наказание
„лишаване от свобода“ в пенитенциарно заведение.
Пред въззивния
съд прокурорът при Софийска градска прокуратура поддържа протеста и моли да
бъде изменена първоинстанционната присъда съобразно
исканията, изложени в него.
В хода на съдебните прения пред въззивния
съд, упълномощен защитник на подсъдимия поддържа доводите на своя колега в
депозираното възражение. Моли протестът да бъде оставен без уважение, а
постановеният съдебен акт – бъде потвърден като обоснован, правилен и
законосъобразен.
Подсъдимият моли да се потвърди
атакуваната присъда, изразявайки мнението, че тя е адекватна и съобразена с
обстоятелствата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт, счита същия за правилен, както и
при неговото постановяване не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
налагащи и отмяната му.
За да постанови присъдата си
контролираната съдебна инстанция е провела прецизно съдебно следствие по реда
на глава двадесет и седем от НПК в разновидността й по чл. 373, ал.2 НПК. Районният
съд, с протоколно определение по реда на чл. 372, ал.4 от НПК, е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да
събира доказателства за фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, събрани в досъдебното производство. Тази фактическа
обстановка, възприета от контролираната съдебна инстанция, е идентична с
възприетата и от настоящия състав:
Свидетелите Д.М.Х.и С.К.Д.- граждани на
Великобритания, живеели на съпружески начала без сключен брак. През 2002 г.
двамата, посредством услугите на св. Ч.- управител на агенция за недвижими
имоти „Б.П.“ ООД, закупили недвижим имот в България - къща във вилна зона „Ч.“
в землището на с. Черноморец, община Созопол. Продавач по тази сделка бил подс. М., който действал като пълномощник на сестра си (М.Л.М.).
Британските граждани останали доволни от сделката като през следващите години
се сприятелили с подс. М. и когато посещавали
България се виждали с него, а през останалото време поддържали контакти чрез
имейл и телефон, като комуникирали помежду си на английски език.
На 20.12.2004 г. подс.
М. изпратил електронно съобщение на свидетелите Д.и Х.. С него подсъдимият им
обяснил, че не можел да изплаща ипотеката на апартамента си и затова щели да му
го вземат от банката. В тази връзка подс. М.
предложил на Д.М.Х.и С.К.Д.да им прехвърли собствеността върху собствения си
недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. София,
кв. „Драгалевци“, ул. „******за сумата от 47 000 евро. Британските граждани
отговорили на подс. М., че са съгласни и че ще дойдат
в България, за да видят имота, предложен им за продажба.
На 29.12.2004 г. и на 12.01.2005 г. чрез „У.Ю.“
свидетелите Х. и Д.превели общо 445 британски лири на подс.
М., който в имейл им потвърдил, че е получил сумата.
На 15.01.2005г. свидетелите Х. и Д.пристигнали
в България – в гр. София. Подс. М. ги посрещнал на
летището и ги завел в апартамента. Свидетелите Д.и Х. останали там четири дни.
Двамата харесали имота и решили да го закупят. Във връзка с това двамата
англичани и подс. М. посетили на 17.01.2005 г. офиса
на „Б.П.“ ООД в гр. София, където изготвили пълномощно на името на С. Друмев
(брокер във фирмата), който да представлява британските граждани във връзка с
обещаната сделка. Пълномощното било нотариално заверено на 17.01.2005г., а на
18.01.2005 г., преди да напуснат България, в гр. София свидетелите Х. и Д.предали
на подс. М. в брой сумата от 1200 евро като част от
цената на апартамента. След като британските граждани си заминали, подс. Л.М. в адресиран до тях имейл им посочил банковата си
сметка, по която Х. и Д.следвало да преведат парите за апартамента.
На 25.01.2005 г. в гр. Девон, Кралство
Великобритания, Д.М.Х.и С.К.Д.превели от банкова сметка (***оус
при банка Nationwide, Великобритания) на подс.
Л.М. (по личната му банкова сметка *** „ОББ“ АД) сумата от 42 728 евро -
остатъкът от цялата сума за закупуване на апартамента му. Подсъдимият потвърдил
с имейл получаването на парите като ги уверил, че е погасил дълговете за
апартамента и ще им прехвърли собствеността, което нямал намерение да изпълни.
В следващите месеци подс.
М. от една страна и Д.М.Х.и С.К.Д., от друга, си разменяли имейли, в които М.
им обяснявал, че няма възможност да се срещне е пълномощника им от „Б.П.“ ООД.
От „Б.П.“ ООД също изпратили имейл на британските граждани, че не могат да се
свържат с подсъдимия. Въпреки това на 02.06.2005 г. Д.М.Х.и С.К.Д.платили на
агенцията за недвижими имоти комисионна в размер на 1677 лева.
След 25.01.2005 г. подс.
М. заличил ипотеката върху имота си, но не предприел никакви конкретни действия
да се свърже с Х. и Д.или с пълномощника им, а продал имота си на трето лице
през месец септември 2005г. Л.М. към датата на получаване на инкриминираната
сума (25.01.2005г.) бил собственик на имота и върху този имот имало вписана
ипотека, но той формирал и поддържал невярна представа у британските граждани,
че парите, които те са му предоставили, ще послужат за плащане на ипотеката и
ще им прехвърли собствеността върху апартамента. Макар да имал възможност да
изпълни обещанието си към Х. и Д.да им продаде имота, подс.
М. нямал намерение да стори това и прекратил отношенията си с тях, след като
получил сумата в размер на 42 728 евро, като по този начин се облагодетелствал
лично.
След 25.01.2005г. Д.М.Х.и С.К.Д.повече не
могли да се видят с подс. М., нито да осъществят
връзка с него. Той не предприел никакви действия, за да изпълни обещанието към Д.М.Х.и
С.К.Д.да им прехвърли собствеността на апартамента си, нито им върнал парите в
размер на 42 728 евро, които получил от тях именно като договорена цена на апартамента
с оглед формираните и поддържани у тях неверни представи, че парите му трябват,
за да заличи ипотеката и че срещу тях ще прехвърли собствеността върху имота.
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че
стойността на 42 728 евро към 25.01.2005 г. възлиза на 83 568.70 лева, като се
равнява на 557 минимални работни заплати в размер на 150 лева към 25.01.2005 г.
Както
първостепенният съдебен състав, така и настоящият, приема описаната фактология въз основа на направеното самопризнание на
подсъдимия Л.М. по реда на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните
на досъдебното производство доказателствени източници - показанията на свидетелите Д.М.Х., С.К.Д.и М.Х.Ч., нотариален акт от 02.06.2003 г., извлечение
от банков превод от 25.01.2005 г., пълномощно от 17.01.2005 г., справка от
Служба по вписванията-гр. София, справка от „ОББ“ АД, заключението на съдебно-икономическа
експертиза и справка и бюлетини за съдимост на подсъдимия.
Въззивната инстанция се
съгласява с доказателствения коментар на първоинстанционния съд, който е преценил вида на
проведеното съдебно следствие и факта, че направеното от подсъдимия
самопризнание съответства на носената информация от годните доказателствени
източници, събрани в хода на досъдебното производство. Те са еднопосочни както
относно времето и мястото на извършеното, действията на подсъдимия М. по
отношение възбуждането и поддържането на заблуждението у британските граждани,
което е станало и причина за превеждане от тяхна страна на процесната
сума.
На базата на правилно
установените горепосочени фактически положения и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният
съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че подсъдимият Л.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение. В мотивите си към присъдата първоинстанционният
съд е изложил аргументирани правни съображения за изводите си относно правната
квалификация на деянието, извършено от подсъдимото лице. Обосновани и
законосъобразни се явяват правните изводи на първоинстанционния
съд относно обективните елементи на състава на престъплението.
От
обективна страна подсъдимият Л.М. на 20.12.2004г. възбудил и до 25.01.2005г. в гр. София и в гр. Девон, Кралство
Великобритания поддържал заблуждение у Д.М.Х.и С.К.Д.- живеещи на съпружески
начала, че ще им прехвърли собствеността върху свой недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. „Драгалевци”, ул. „******, ако
те му помогнат да погаси ипотеката върху този имот, в резултат на което на 25.01.2005 г. в гр. Девон, Кралство Великобритания, Д.М.Х.и С.К.Д.превели
(от банкова сметка ***оус при банка Nationwide, Великобритания) на Л.М. (по
личната му банкова сметка *** „ОББ” АД) сумата от 42 728 евро, с което причинил
на Д.М.Х.и С.К.Д.имотна вреда в размер на левовата равностойност на преведената
сума - 83 568, 70 лева (осемдесет и три хиляди петстотин шестдесет и осем лева
и седемдесет стотинки), като причинената вреда е в големи размери.
Престъплението
измама засяга обществените отношения, свързани с упражняването на правото на
собственост. Същото е резултатно, увреждащо престъпление с два предмета на
посегателство - физическото лице, върху което пряко и непосредствено се
въздейства противоправно /в чиято фактическа власт се
намира определено имущество/ и самото имущество. Доказаната съставомерност
на престъплението по чл.209, ал.1 НК от обективна страна предполага
установяването на няколко предпоставки: на първо място, деецът, чрез активни
действия, да възбуди заблуждение у другиго. На второ място е изискването това
да стане с користна цел и вследствие на така създадените неверни представи
пострадалият да бъде мотивиран да извърши разпоредителни действия и в
заключение, като резултат на така извършените действия, да бъде причинена
имотна вреда за заблудения и съответно имотна облага за този, който е възбудил
заблуждението. В конкретния случай са налице всички изискуеми белези, за да
бъде съставомерно осъщественото от М. – той е създал
неверни представи у Д.М.Х.и С.К.Д., че след
получаване на определена парична сума от тяхна страна и изплащане на ипотека
върху недвижимия си имот, той ще прехвърли правото на собственост върху тях като
вместо това, получавайки процесната сума, М. не е
прехвърлил собствеността на недвижимия имот, а го е продал на трето лице. От субективна страна, съставът на престъплението
измама изисква деецът умишлено да въведе в заблуждение лицето, от което се
стреми да получи имотна облага посредством конкретни действия, предприети от наказателноотговорното лице, чрез които то се стреми да
създаде погрешни представи у другиго с цел да го мотивира да извърши някакво
разпоредително действие със свое имущество. Погрешните представи са пряко и
непосредствено свързани с правното основание или условията, при които се
предприема актът на имуществено разпореждане. Именно въз основа на уверенията
на М., че ще продаде имота си на британските граждани, те са се разпоредили с
паричната сума, с което той им е причинил имотна вреда, изначално целейки да
набави за себе си такава облага.
Подсъдимият
Л.М. е извършил измамата при наличие на квалифициращ признак по т. 5 на чл. 210,
ал.1 от НК - причинената вреда е в
големи размери – в левова равностойност 83 568, 70 лева (осемдесет и три хиляди
петстотин шестдесет и осем лева и седемдесет стотинки).
Основният
въпрос, поставен за разглеждане пред въззивния съд, е
за справедливостта на наложеното на М. наказание и то по отношение на
приложението на института на условното осъждане. Контролираният съдебен състав
е изложил много и убедителни аргументи както относно срока на наказанието
лишаване от свобода в неговия първоначален размер и след редукцията по чл. 58а,
ал.1 НК, така и по отношение условията за отлагане изтърпяване на това
наказание и то за максимален изпитателен срок – аргументи, които настоящият въззивен състав напълно споделя. Като доводи за ефективно
изтърпяване на наказанието протестиращият прокурор е изложил отрицателни
характеристични данни за подсъдимия, високата обществена опасност на
извършеното от него, причинените на пострадалите вреди и техният размер, както
и невъзстановяване на вредите. Част от посочените от прокурора от районна
прокуратура аргументи са елементи от обективния състав на престъплението,
включително и негови квалифициращи признаци и са взети предвид от законодателя при
визиране на по – високия размер на наказанието в санкционната част на нормата
на чл.210, ал.1, т.5 НК, с което и районен съд се е съобразил и те не могат да
бъдат третирани отделно и като отегчаващи отговорността на подсъдимия. Решаващият
съд е дал аргументиран отговор на всяко от тези възражения, изложени и в хода
на съдебните прения пред първия съд и настоящият състав не счита за необходимо
да ги преповтаря. Правилно е отчетен дългият в темпорално отношение период от
извършване на деянието до реализиране на наказателната репресия – период с продължителност,
която не е в резултат поведение на подсъдимия. Съобразявайки липсата на данни
за противообществени прояви на М. в продължително време, ромените в неговия бит и
отношение към житейските ценности, както и искрено заявеното желание за промяна
в начина си на живот, въззивният съд напълно споделя
позицията на първостепенният, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и с отлагане изпълнението на определеното наказание „лишаване от
свобода“, а не с ограничаване на М. в условията на пенитенциарно
завадение. Съдът счита, че тази мяра на наказателната
репресия и вида и размера на наложеното наказание съответства на тежестта на
извършеното общественоопасно деяние от подсъдимия както
по вид, така и по размер. Според съда така определеното наказание ще въздейства
поправително и превъзпитаващо на подсъдимия, ще го мотивира към съобразяване с
правните норми и морални принципи, а освен това ще въздейства възпитателно и
предупредително както върху него, така и върху другите членове на обществото.
Служебно
проверявайки постановения акт, въззивният състав
констатира, че контролираната съдебна инстанция не е приложила разпоредбата на
чл.59 НК при наличие на данни за изпълнявана спрямо Л.М. мярка за неотклонение
„задържане под стража“, но този пропуск може да бъде отстранен и от
прокуратурата, при необходимост, по реда на чл. 417 НПК.
При цялостната служебна проверка на
присъдата, въззивният съд не констатира допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната на
атакувания съдебен акт.
Така мотивиран и на основание Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.09.2017 г. по НОХД 9089/2017г.
на Софийски районен съд - Наказателно отделение, 96 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.