Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 01.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,
в публично заседание, проведено на двадесет и осми януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Николов
при секретаря Христина
Христова......... ………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 01521 по описа
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Ингбилд”ЕООД със седалище и адрес на
управление: град Добрич, ул.”Захари Стоянов” № 5, вх.В, ет.1, ЕИК *********,
представлявано от управителя В. Д. О., против „Мери-метал”ЕООД със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул.”Коматевско шосе” № 24, ЕИК *********,
представлявано от управителя М. Й. Б., за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 300 лева, представляваща невъзстановена сума по развален
договор за изработка, доставка и монтаж на СНС плазма стенд 2х4 комплект, за
което е издадена ф-ра № 16 от 15.07.2019г., заедно със законната лихва върху
вземането от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2020г., до
окончателното плащане.
Едновременно с предявяване на иска е
поискано и обезпечаването му, което съдът е уважил с определение от 14.07.2020г., а
впоследствие е постановил определение № 1741 от 20.07.2020г. за поправка на
ОФГ.
В исковата молба се навеждат
твърдения, че страните са сключили договор за изработка на СНС плазма стенд 2х4
комплект. Ищецът в качеството на възложител е заплатил авансово 4 800 лева
с ДДС на 21.06.2019г. Впоследствие са заплатени на два пъти по 2 000 лева
и 440 лева, а остатъкът по договорената цена да се заплати след приемане на
работата. Въпреки опитите, машината не е заработила, поради което договорът бил
развален през октомври 2019г. Възстановени са сумите от 2 440 лева и
2 500 лева или общо 4 940 лева. Невъзстановена е сумата от 2 300
лева, която се претендира по разваления договор.
В законоопределения срок не е
представен писмен отговор.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представените Проформа
фактура № 5 от 19.06.2019г.; Ф-ра № 15 от 28.06.2019г.; Кредитно известие № 36
от 21.02.2020г.; Ф-ра № 16 от 15.07.2019г.; Кредитно известие № 32 от
30.01.2020г.; Извлечение по сметка в ОББ АД – 3 бр.; Дебитно известие № 17 от
19.08.2019г., ищцовото дружество е превело на ответното първоначално 4 800
лева, после още 2 000 лева и 440 лева. Впоследствие ответното дружество е върнало
на ищцовото сумата от 2 440 лева, а после още 2 500 лева. В тази
насока са и представените извлечения по сметка за периода 17.06.2019г. до
28.02.2020г.
От представената справка от НАП
за регистрация по ДДС е видно, че ответното дружество е дерегистрирано от
10.10.2018г.
По делото са допуснати свидетелстки
показания. Св.В. Д. О. е управител на ищцовото дружество. Заявява, че се е
свързал с ответното дружество по обява в интернет. Уговорили цена от 8 000
лева, платили авансово, после крайната цена. Било одобрено мястото за поставяне
на машината и че тя ще бъде изработена до 1 месец. След монтажа машината не
проработила, тъй като софтуерът не се включвал, нямало движение на моторите.
След като уговорката за доставянето и монтирането й била това да стане до юли
2019г., а до октомври това не се случило – масата не проработила, развалили
договора. Взели си масата и върнали частично взетото преди това. Нямали са
писмен договор.
Св.Д.В.О., син на управителя,
работи в дружеството като заварчик, заявява, че той е щял да работи на
процесната машина. Управителите се договорили по телефона за цена 8 000
лева, като от тяхна страна превели 50% авансово. Закъсняла първо доставката с
два месеца, но се оказала неизправна – на софтуерно ниво, а един от
контролерите изобщо не бил монтиран, впоследствие не успели да го направят,
двигателите спирали преждевременно и не тръгвали, не можело да се поддържа
определанат скорост, а оттам и дейностите не се изпълнявали. Поискали
отстраняване на недостатъците, опитали, но не успели. Прекратили договора и се
разбрали да върнат парите, взели си машината след разваляне на договора.
Възстановили част от сумата, но останала невърната от нея над 2 000 лева.
Съдът приема, че спрямо
свидетелските показания следва да се приложи чл.172 ГПК - техните изявления се ползват с по-ниска степен
на достоверност и се преценяват от съда с оглед на всички данни по делото, като
се отчита възможната заинтересуваност на тези лица.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
С оглед становищата на страните и
доказателствата по делото, съдът намира, че същите са били в облигационни
отношения по силата на сключен договор за изработка, съгласно който ответното
дружество е следвало да достави на ищцовото СНС плазма стенд 2х4 комплект. Тъй
като машината се е оказала негодна за обикновеното предназначение, договорът е
бил развален. Част от платената цена е била върната от изпълнителя. По делото
не са налице данни за оспорване на претендираното вземане в размер на
2 300 лева.
Законът признава право на всяка
от страните да развали договора, но ако насрещната страна виновно не изпълни
свое задължение. В разглеждания правен спор
ищецът твърди, че е развалил едностранно договора в хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД, без да е
нужно определяне на срок за изпълнение.
За да се
претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищецът да е
установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено право на
разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне на
договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите
предпоставки на правото на изправната страна по чл.87 ЗЗД, а именно: виновно
неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи
отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил
насрещното си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е
предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране
на дължимата престация. Преобразуващото право да се развали договора в
хипотезите на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД се
упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от страна
на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на
договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен
/подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на
срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл.87, ал.2 ЗЗД са предвидени хипотези, при
които кредиторът може да развали договора без отправяне на искане за изпълнение
в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за разваляне на договора,
което е приложимо при настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът
носи отговорност, или при безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на
забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено
време /фикс сделки/.
В случая
съдът приема, че ищцовото дружество е доказало по несъмнен начин, че е изправна
страна по договора за изработка – превело е на ответното уговорената цена.
Впоследствие е дало възможност на ответното дружество да изпълни своите
задължения в срок, който надвишава с няколко месеца уговорения, но е последвало
пълно неизпълнение – машината не е проработила. Налице са доказателства, че
след изявлението за разваляне на договора ответното дружество е възстановило
част от цената на машината, но не и цялата заплатена.
От
показанията на свиделя В. О., управител на ищцовото дружество, както и на св.Д.
О., син на управителя и служител в дружеството, чиито показания, преценени по
реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира изцяло, като ги намира за последователни,
житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал, не се
установи поемане на задължения от страна на ответника, които да са били
изпълнени, респективно са породили потестативното право на ищеца да развали
сключения с ответника договор.
С оглед
на изложеното, следва да се приеме, че в разглеждания казус са настъпили
последиците от разваляне на договора за изработка и искането на ищеца за
реституция на даденото по него в размер на 2 300 лева, е основателно.
Предвид
уважаване на главния иск до претендирания размер, подлежи на уважаване и
акцесорния за претендираната законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 13.07.2020г., до окончателното плащане.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца са дължими разноските съобразно
представения списък по чл.80 ГПК в размер на общо 498 лева – държавна такса за
завеждане на иска в размер на 95 лева, адвокатско възнаграждение в размер на
335 лева и разходите по налагане на обезпечителна мярка в размер на 68 лева вр.
т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК
на ВКС.
Р Е
Ш И
:
ОСЪЖДА „Мери-метал”ЕООД
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Коматевско шосе” № 24,
ЕИК *********, представлявано от управителя М. Й. Б., ДА ЗАПЛАТИ на „Ингбилд”ЕООД със
седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”Захари Стоянов” № 5, вх.В,
ет.1, ЕИК *********, представлявано от управителя Венелин Денев Обретенов, на
основание чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД,
сумите:
2 300 лева /две хиляди и триста/,
представляваща невъзстановена сума по развален договор за изработка, доставка и
монтаж на СНС плазма стенд 2х4 комплект, за което е издадена ф-ра № 16 от
15.07.2019г., заедно със законната лихва върху вземането от датата на подаване
на исковата молба – 13.07.2020г., до окончателното плащане;
498 лева /четиристотин деветдесет и
осем/, представляваща разноските по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :