№ 14557
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. Ст. Танева
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от М. Ст. Танева Гражданско дело №
20231110146607 по описа за 2023 година
Производството е по чл.140 ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила искова молба с вх.№
234559/21.08.2023г., от З. В. Г., Г. В. Спасова, Г. В. С. и К. В. Г.. Г. К. Г., срещу
В. Б. З. и И. З. Г..
Ищците с исковата молба твърдят, че на 20.05.2020 г. *** ВЕ.а М. е
сключила договор в нотариална форма, чрез който договор е прехвърлила
нейните 1/2 идеални части от самостоятелен обект в сграда на приобретателя
В. Б. З.. Процесният имот е придобит по време на брака й със съпругът З. М. и
е бил в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). След неговата
смърт на 09.02.1989 г., *** придобива 1/2 идеални части от процесния имот. В
нотариалния акт е посочено, че прехвърлянето се извършило с цел *** ВЕ.а
М. да погаси дълг на сина й В. З. Г. от 1994 г. на починал през 2016г., към
приобретателя В. З. в размер на 25 *** лева, като запазила правото си на
ползване върху идеалните части предмет на сделката. *** ВЕ.а М. починала на
16.02.2022 г.
Предявен е от З. В. Г., Г. С. Г. С., заедно с К. В. Г. и К. Г. иск с правна
квалификация чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД срещу ответниците В. Б. З. и И. З.
Г., с който се иска да бъде прогласен за нищожен сключения между *** ВЕ.а
М. и В. Б. З. договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот в
изпълнение на задължение с Нотариален акт № ***, том I, peгr. № 1378, дело
№ 126 от 20.05.2020 г. на нотариус Цв. Д., вписана под per. № *** в
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд-София, вписан в СВ-
гр. София с вх. № 24642 от 20.05.2020 г. Ищците, З. В. Г., Г. В. С. и Г. В. С. се
легитимират като съсобственици на Имота получен по наследство от дядо си
наследодателят З. Г. М., който е бил съпруг на прехвърлителката *** М., като
1
Имотът е придобит в режим на СИО и като такива имат правен интерес от
предявяване на исковете, като в същото време са наследници и на
прехвърлителката.
Ищецът К. Г. е направил отказ от наследство на 29.07.2016г. на своя
баща, който е починал на 17.07.2016г., поради което не се явява наследник на
З. М.. Твърди, че доколкото е наследник на *** М. има правен интерес от иска.
Ищците твърдят, че процесният договор е нищожен поради накърняване на
добрите нрави.
Основават претенциите си на следните факти: Твърдят, че основанието
за сключване на процесният договор, а именно погасяване на задължение на
В. З. Г. към третото лице, не съществува и поради това прехвърлянето е
лишено от основание. Посочват, че никога не е осъществяван юридически
факт, от който да произтече въпросното задължение, заради което е сключен
договора. Посочват, че задължението никъде не е определено по размер, не
става ясно и какво е правоотношението, заради което се сключва процесния
договор, нито правопораждащият му юридически факт. Твърдят, че сделка,
която е сключена без основание накърнява добрите нрави и като такава може
да бъде обявена за нищожна. Аргументират се с мотивите от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ОСТК. Посочват още Определение № 898 от 21.08.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4277/2008 г. I г.о., ГК докладчик съдията К. А.; Решение 1291 от 03.02.2009 г.
по гр. дело № 5477/2007 г., ВКС, V г.о. Ищците посочват още, че така
сключената сделка е лишена от правна, икономическа и житейска логика,
защото не съществува подобно задължение, чието погасяване е довело до
резултат, противоречащ на морала и добрите нрави, а именно несправедливо
обогатяване на едно лице. Ищците навеждат твърдения, че третото лице
приобретател се е възползвал от преклонната възраст на праводателката.
Твърдят, че към момента на изповядване на сделката *** е била в преклонна
възраст и е възможно приобретателят да е повлиял на волеобразването й като
й е вменил разбирането, че тя отговаря за задължение на починалия син, което
не съществува. Обосновават тезата, че учреденото право на ползване е в
заблуда на праводателката, за да не остане на улицата. На следващо място
твърдят, че размерът на престациите е нееквивалентен. Определената пазарна
цена от 25 *** лв. е явна и незначителна за 1/2 идеални части от
самостоятелен обект в сграда. Нещо повече това нарушава принципите на
справедливост и добри нрави в гражданския оборот, защото за така
определената цена действително приобретателят не е прехвърлил парична
сума, а се е погасило едно задължение.
Според съда, ищцата Г. Г. няма правен интерес от предявяване на иска,
същата не е наследник на *** М., иска предявен от нея е върнат с
Определение, влязло в сила.
Ищците предявяват, евентуален иск от З. В. Г., Г. В. С., Г. В. С. и Г. К. Г.
срещу В. Б. З., с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, с който да бъде
2
допуснато право на изкупуване в полза на купувачите на 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4361.176.1.28, находящ
се в гр. София който самостоятелен обект, съгласно доказателствен документ
за собственост представлява: АПАРТАМЕНТ № 28, находящ се в *****
К. Г. към датата на изповядване на процесната сделка не е притежавал
качеството на съсобственик. Ищците твърдят, че праводателката не е
изпълнила задължението да предложи на останалите съсобственици да
изкупят имота, от което имат право да предявяват иск за изкупуване на
идеалните части. Основават претенцията си на следните факти: Твърдят, че са
съсобственици заедно с праводателката на процесния имот към момента на
сделката. Посочват, че не са били уведомени за намеренията на
праводателката да прехвърли имота и не са имали възможността да
упражняват правото си на изкупуване. Считат, че процесният договор
отговаря на хипотезата на чл. 33, ал. 1 ЗС, бидейки възмезден и не с оглед на
личността, както че насрещната престация е родово определени вещи.
Аргументират се с ТР №5/2012 на ВКСОСГК. Поясняват, че момента на
узнаване за сключване на процесния договор е след направена справка в
имотния регистър на 05.07.2023 г., като посочват, че от тогава започва да тече
срокът за предявяване на иска.
В срок са постъпили отговори на исковата молба от ответната страна, В.
Б. З., представлявана от адвокат Д. Я. и от И. З. Г. лично и чрез адв. Я..
Оспорват основателността на предявените искове, като основават твърденията
си на следните факти:
Ответникът В. Б. З. посочва, че през април 1994 г. е изтеглил заем от
банка ДСК в размер на 100 000 лева, която предоставил на В. З. Г. в
присъствието на Г. Г. и *** М., с която сума е била погасена ипотека по
отношение на процесния апартамент. Твърди, че *** М. собственоръчно е
написала относно погасяване на задължение към сина й, като е изразила
желание да стори това и е била активната страна по сделката. Оспорва да е
налице нееквивалентност на престациите. Посочва, че иска по чл. 33, ал. 2 от
ЗС е погасена по давност.
Ответникът И. З. Г. също оспорва исковете като неоснователни.
Посочва, че е наследник на З. Г. М. и *** ВЕ.а М.. Твърди, че процесния имот
е придобит от неговите родителите през 1986 г. като обезщетение за отчужден
недвижим имот. Сочи, че двамата му братя имали семейни бизнеси, като
инвестицията за бизнесите им била осигурена от ипотекиране на семейните
жилища. Навежда, че ипотечния кредит по отношение на апартамента на
майка му не бил обслужван, като имотът на два пъти бил посещаван от
инспектори на банката. Твърди, че през май 1994 г. майка им заедно с брат му
В. и съпругата му Г. (ищцата по делото) отишли си при брат й Борислав и сина
му В. (ответника), който предоставил заем в размер на 100 000 лв., въпреки че
към този момент имал финансови проблеми. Въпреки това получената сума не
била върната на В., като същата никога не била поискана от него. Твърди, че
3
преди си смъртта си *** М. искала да погаси този дълг, поради което решила
да прехвърли идеалните си части от апартамента, като сделката била сключена
пред май 2020 г. Обосновката била на сделката била направена въз основа на
това, че през 1994 г. средната заплата е била 4960,42 лв., с оглед на което
сумата 100 000 лв. е представлявала 20,16 средни месечни заплати, с оглед на
което 20,16 месечни заплати през 2019 г. се равнявали на 25 *** лв. Сочи, че
законовата годишна лихва от 10% довела до натрупана лихва от 45 910 лв., с
оглед на което общо дължимата сума станала 71 260 лв. Посочва,че през
ноември майка му прехвърлила 1/8 от апартамента за сумата в размер на 5500
лв. Твърди, че за сключената сделка разговарял с Г., която заявила, че нейните
деца няма възразят, като единствено З. научил постфактум за сделката. С
оглед гореизложеното молят за отхвърлянето на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че на 20.05.2020 г. *** ВЕ.а М. е сключила
договор в нотариална форма, чрез който договор е прехвърлила нейните 1/2
идеални части от самостоятелен обект в сграда на приобретателя В. Б. З., като
в нотариалния акт е посочено, че прехвърлянето се извършило с цел *** ВЕ.а
М. да погаси дълг на сина й В. З. Г. от 1994 г., починалия през 2016г., към
приобретателя В. З. в размер на 25 *** лева, като запазила правото си на
ползване върху идеалните части предмет на сделката
Представен е Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 26,
том VII, нот.дело № 1226, видно от който З. Г. М. (съпруг на *** М.) e
придобил собствеността върху процесния имот.
По делото е представен Нотариален акт № ***, том I, рег.№ 1378, дело
№ 126 от.2020г. за прехвърляне на собственост на недвижим имот в
изпълнение на задължение, вписан в Службата по вписвания под вх.№ 24642
от 20.05.2020г. Видно от същия *** ВЕ.а М. прехвърля на В. Б. З. ( ответник в
настоящия процес ) на ½ идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с
идентификатор 68134.4361.176.1.28.
Представени са удостоверения за наследници на З. Г. М., *** ВЕ.а М., В.
З. Г., Р. Ц. Г..
Представено е и Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от
ДОПК с изх. № ********** от 24.07.2023г., съгласно което данъчната оценка
на процесния самостоятелен обект се равнява на 44 280.70 лева.
При така установената фактическа обстановка, след като прецени
представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл.235, ал.2 ГПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове:
установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1 предл.3 и чл.26, ал.2,
предл.4 ЗЗД; в условията на евентуалност конститутивен иск с правно
основание чл.33, ал.2 ЗС.
4
След указания на съда, ищците са конкретизирали, че не твърдят
унищожаемост на договора, не сезират съда с искане да установи
унищожаемост на сделката.
I.По исковете с правна квалификация чл.26, ал.1 предл.3 и чл.26,
ал.2, предл.4 ЗЗД:
В тежест на ищците е в условията на пълно и главно доказване да
установят, че на 20.05.2020г. *** ВЕ.а М. е сключила договор в нотариална
форма, чрез който договор е прехвърлила нейните ½ идеални части от
самостоятелен обект в сграда на приобретателя В. Б. З., който договор
противоречи на добрите нрави, респективно да оборят презумпцията по чл.26,
ал.2, изр.2 ЗЗД че договора има основание.
В случая двата иска касаят нищожност на договор, който има характер
на даване вместо изпълнение - прехвърляне на идеална част от недвижима
вещ вместо изпълнение на паричен дълг, който има трето лице към
приобретателя.
По аргумент от Тълкувателно решение № 7/2020 г. по т.д. № 7/2020г. на
ОСГТК, според което страните по договор са задължителни необходими
другари в производството по предявен от трето лице иск за нищожност на
договора, съдът е указал на ищците, че исковата молба по иска за нищожност,
следва да бъде предявена и към И. З. Г., в качеството му на наследник на ***
ВЕ.а М., и задължителен другар на В. Б. З.. Исковата молба е поправена в
горния смисъл и производството е допустимо.
1.По иска с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД нищожни са
договорите, които противоречат на добрите нрави.
В теорията и съдебната практика се приема, че добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях – така Тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010г. на ВКС по Тълкувателно дело № 1/2009г. на ОСТК. Добрите
нрави се определят и като морални норми, които законът въздига в критерий
за преценка на сделките. Особеност на добрите нрави като всички морални
норми е, че те не са писани, не са конкретизирани, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях – така Таджер, В., Гражданско право, обща
част, дял втори, второ издание, с.379.
Касае се за обща правна категория, приложима както към гражданските,
така и към търговските правоотношения, в която попадат тези наложили се
правила и норми, които бранят принципи и ценности, които са общи за всички
правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения
като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е
5
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване - аргументи от чл. 307 ТЗ, чл. 302 ТЗ, чл. 289 ТЗ. Въпросът
дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие,
накърняващо добрите нрави, злепоставящо чужди интереси с цел извличане
на собствена изгода, следва да се преценява във всеки отделен случай въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по
конкретното дело – така Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
911/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. №
395/2008 г., I т. о., ТК, определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т. д. №
224/2011 г., II т. о., ТК; Определение № 353 от 22.10.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3713/2015 г., II г. о., ГК и др.
Същевременно, понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. ВКС е разяснил, че тази неравностойност би следвало да е такава,
че практически да е сведена до липса на престация. В случаите на отклонение
от пазарната стойност и заплащането на цена на имота по данъчната оценка не
се налага извод за такава неравностойност на престацията, която да съставлява
нарушение на добрите нрави и да води до нищожност на сделката в
хипотезата на чл.26, ал.1 ЗЗД. – в този смисъл Определение № 257 от
18.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2015 г., II г. о., ГК.
Вземайки предвид гореизложеното и след преценка на съвкупния
доказателствен материал по делото, съдът счита, че не е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави.
Още с доклада по делото е отделен като безспорен фактът, че между
ответника В. З. и *** М. е сключен договор за прехвърляне на собственост
върху недвижим имот в изпълнение на задължение. Видно от представения
нотариален акт, процесната ½ идеална част е прехвърлена с оглед погасяване
на задължение на прехвърлителя в размер на 25 *** лева, а данъчната оценка
на прехвърлените идеални части е – 22 140,35 лева.
Но дори стойността на задължението, което се погасява, да е
значително по-ниска от данъчна оценка на имота който се прехвърля за
погасяването му, това обстоятелство само по себе си не обосновава
противоречие с добрите нрави, тъй като тази неравностойност
практически не води до липса на престация – така Определение № 257 от
18.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2015 г., II г. о., ГК.
Всъщност това е и разликата между нищожността поради противоречие
с добрите нрави и нищожността поради липса на основание. В първата
хипотеза е налице основание, както и насрещна престация, но последната е до
6
такава степен неравностойна на насрещното задължение, че практически е
сведена до липса на престация. И действително в определени хипотези двете
основания за нищожност до голяма степен се припокриват – например при
нищожност на договор за издръжка и гледане, при сключването на който
приобретателят е знаел за близката и неминуема смърт на прехвърлителя (
Определение № 5796 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2166/2024 г., III г. о.,
ГК, докладчик председателят Емил Томов), но настоящия случай не е такъв.
Извън горепосочените случаи не е налице припокрИ.е на двете
основания за нищожност по чл.26, ал.1, предл.3 и чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД,
както твърдят ищците в депозираната искова молба. Възприемането на
обратното, а именно че липсата на основание във всички случаи води и до
противоречие с добрите нрави, би обезсмислило уреждането им като
самостоятелни основания за нищожност на правните сделки.
В допълнение, договорът е облечен в изискуемата от закона форма и не
противоречи на закона – обстоятелства, за които съдът следи служебно,
съгласно разясненията на Тълкувателно решение №1/2020г. по тълкувателно
дело № 1 по описа за 2020 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии.
В процесния случай, съдът счита, че така сключеният договор не
противоречи на установените в обществото разбирания за морал,
добросъвестност и справедливост.
Поради изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договора
поради противоречие с добрите нрави, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
2.По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД:
С оглед установяване наличието, респективно липсата на основание
при процесната сделка, е необходимо да се обсъди съдебната практика по
въведената хипотеза на нищожност – липса на основание.
Съдът намира за необходимо да посочи какво е според правната
доктрина основание по смисъла на цитираната правна норма, кога
основанието липсва и дали от обстоятелствата по делото се установява такава
липса. Основанието (наричано още кауза или причина) на сделката
представлява типичната и непосредствена цел, която се преследва с
предоставянето на имуществена облага с каузална правна сделка. Мотивите
при сключване на всяка сделка са различни и те нямат правно значение за
действителността на сделката. При двустранните договори основанието на
всяко от задълженията е да се придобие насрещно право, а при
безвъзмездните каузални сделки основанието е свързано с това, което е общо в
мотивите за извършването им - дарственото намерение на лицето, което
отстъпва едно право, без да желае да получи имуществена облага насреща,
като и в тези случаи също конкретните мотиви на сделката, които са
обусловили дарственото намерение, не са основание на сделката.
7
В правната теория се разграничават различни основания: да се
придобие едно право (acquirendi causa); да се придобие едно вземане,
облигационно право (credendi causa), като това основание е частен случай на
първото основание; да се прехвърли безвъзмездно имущество (donandi causa),
като това основание е характерно за безвъзмездните сделки; да се прехвърли
едно имуществено право, за да се погаси съществуващо задължение (solvendi
causa); да се новира едно право (novandi causa) и други. Основанията и при
наименованите и при ненаименованите договори не са някакъв ограничен
брой (numerus clausus), като при някой видове сделки основанието може да
варира, да е различно. Основанието на сделката не се формулира изрично в
самата сделка, то се извежда от вида и съдържанието й. Всяка двустранна
сделка има различна кауза за всяка страна по нея. Съвпадение на каузата и за
двете страни има само по изключение при малък брой сделки, например при
замяната и при банковия кредит, а при останалите двустранни договори,
където има разнородност на дължимите престации при страните, са налице
поне две различни каузи при един и същ договор.
В случая каузата от гледна точна на прехвърлителя е – да се погаси
задължение на трето лице. Даването вместо изпълнение има погасителна цел
– така Решение по гр.д.№ 3807 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение.
Могат да се изведат примери от съдебната практика кога договора
няма основание: при договорите за прехвърляне на недвижим имот срещу
поемане на задължение за издръжка и/или гледане на прехвърлителя, се
приема, че договорът е нищожен, когато е сключен от прехвърлителя при
тежко болестно състояние, когато неговата смърт настъпва в кратък срок след
подписване на договора и когато това е било известно на приобретателя. Друг
случай, в който върховната съдебна инстанция приема нищожност на договор
поради липса на основание – според Решение № 306 от 16.07.1998 г. на ВКС
по гр. д. № 118/98 г., 5 членен с-в, наемният договор е нищожен, ако в един и
същ правен субект се слива качеството на наемател по такъв договор и
упражняващ правото на държавна собственост, което включва в себе си
правомощието на ползуването, тъй като последният не се явява трето лице на
същото и заплащането на наемната цена от него е лишено от основание.
Съгласно чл. 26, ал.2, изр. 2 ЗЗД основанието се предполага до доказване
на противното, поради което в тежест на ищците, които твърдят липсата на
основание е да оборят законовата презумпция, чрез пълно доказване, че В. З.
Г. не е имал парично задължение по договор за заем към В. З..
Правилото за недоказуемост на отрицателните факти не е
абсолютно, а от същото има редица изключения. Именно такова изключение
представляват случаите, в които законодателят е уредил презумпция за
осъществяването на определен факт от обективната действителност- така
Решение № 260550 от 14.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 4185/2021 г. В
допълнение следва да бъде отбелязано и че в този случай страната, за която
този факт е неблагоприятен, носи тежестта да обори презумпцията при
8
условията на пълно обратно доказване. Доказването на отрицателни
фактически твърдения може да се извърши чрез установяването на съвкупност
от положителни доказателствени факти (индиции), които са основа за
доказателствени изводи относно отрицателния факт - така в мотивите към
Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГК на ВКС.
Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да
постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и
само непълно доказване - при което се създава вероятност в
съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното
доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването
или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство- така Решение
№ 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Албена Бонева.
С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че ищците не
проведоха пълно обратно доказване, че процесния договор няма
основание, не обориха презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр.2 ЗЗД, поради
което иска е неоснователен.
II. По евентуалния с правно основание чл.33, ал.2 ЗС:
1.По въпроса дали процесната сделка, попада в приложното поле на
чл. 33 от ЗС:
Както се посочи, разпоредбата на чл. 33 ЗС предвижда едно субективно
потестативно право на съсобственика да изкупи притежаваната от другия
съсобственик идеална част от недвижим имот, когато този друг съсобственик
се е разпоредил с нея чрез продажба в полза на трето на съсобствеността лице,
без преди това да е предложил на съсобственика си да изкупи дела му при
същите условия, които е предложил на третото лице.
В чл. 33, ал. 1 ЗС е предвидено, че прехвърлянето следва да е извършено
чрез продажба. В съдебната практика, предвид целта на закона и разпоредбата
на чл. 223 ЗЗД се приема, че разпоредбата на чл. 33 ЗС е приложима и по
отношение на договорите за замяна на имот срещу родово определена вещ. В
този смисъл е например решение № 413/26.05.2010 г. по гр. д. № 2636/2008 г.
по описа на ВКС, III г. о.
Освен това, с решение № 111/30.10.2018 г. по гр. д. № 3807/2017 г. по
описа на ВКС, I г. о., касационният съд изрично се е произнесъл по въпроса
„Намира ли приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, когато
разпореждането с притежаваните от съсобственика части от
съсобствени имоти в полза на трето на съсобствеността лице е по договор
за даване вместо изпълнение?“, като е дал положителен отговор на въпроса.
В решение № 111/30.10.2018 г. по гр. д. № 3807/2017 г. по описа на ВКС,
I г. о. и решение № 35/08.06.2022 г. по гр. д. № 3072/2021 г. по описа на ВКС, II
г. о. са разяснени и условията, при които разпоредбата на чл. 33 ЗС може да се
прилага и по отношение на други сделки, които по своята същност приличат
(се доближават) до продажбата, а именно: 1. Ако сделката предвижда
9
прехвърляне на идеална част от съсобствен недвижим имот срещу пари или
друга родово определена вещ, която може да бъде оценена в пари; 2. Ако за
съсобственика - прехвърлител по тази сделка е без правно значение кой ще е
приобретателят на притежаваната от него идеална част от съсобствения
недвижим имот (другият съсобственик или трето лице) и 3. Ако от самата
сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната
част от съсобствения недвижим имот, защото само в този случай
изкупвачът по чл. 33 ЗС може да предложи изкупуване при „действително
уговорените условия“, както изисква законът.
Даването вместо изпълнение е уредено в чл. 65 ЗЗД като самостоятелен
вид договор между кредитор и длъжник, чиято цел е погасяването на едно
облигационно задължение. Когато този договор предвижда вместо
изпълнение на паричен дълг длъжникът да прехвърли на кредитора правото на
собственост върху определена движима или недвижима вещ, до голяма степен
този договор се доближава, прилича на договора за покупко продажба.
Разликата между тях е само в основанието на двата вида договори: докато
продажбата се сключва с acquirendi causa, то даването вместо изпълнение има
погасителна цел. Въпреки тези различия обаче, когато се касае за даване -
прехвърляне на недвижима вещ вместо изпълнение на паричен дълг,
договорът за даване вместо изпълнение до голяма степен е сходен с договора
за продажба. Поради това за този договор разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС
намира приложение, ако са спазени другите две посочени по-горе условия: ако
за съсобственика - прехвърлител по тази сделка е без правно значение кой ще
е приобретателят на притежаваната от него идеална част от
съсобствения недвижим имот (другият съсобственик или трето лице) и ако
от самата сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля
идеалната част от съсобствения недвижим имот.
В настоящата хипотеза, сключеният договор по своята правна същност е
именно договор за даване вместо изпълнение. Видно от последния
насрещната престация, срещу прехвърлените идеални части от имотите, е
погасяване на задължения на трети лице към приобретателя.
Налице е „даване вместо изпълнение“, към което се прилагат правилата
на продажбата (аналогично на разпоредбата 11 на чл. 223 ЗЗД при замяната),
съгласно чл. 65, ал. 2 ЗЗД. Волята на страните по процесната сделка, а и
нейната цел, не е била да се прехвърли недвижим имот срещу парична сума,
съставляваща цена, а да се погасят парични задължения чрез прехвърляне на
собственост. В този случай престацията на приобретателя е съизмерима със
задължението на прехвърлителя към него, което е абсолютно определено в
пари – заместими вещи с фиксирана номинална стойност, които са
универсално разплащателно средство и могат да се престират от всеки, вкл. и
от лицата с право на изкупуване.
В случаите на даване вместо изпълнение е налице възмездно
разпореждане със собствен имот, като вместо получаване на продажната цена,
10
длъжникът по едно облигационно правоотношение прихваща паричния си
дълг спрямо кредитора, т. е. настъпват не само последиците от изпълнението
на паричното задължение, а така също и вещнотранслативните последици от
прехвърляне правото на собственост. Тази характеристика на даването вместо
изпълнение чрез прехвърляне правото на собственост вместо плащане на
парично задължение в полза на кредитора, доближава този вид сделки до
договора за покупко-продажба и оправдава приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС в
случаите, когато се погасява парично задължение чрез прехвърляне на част от
съсобствен имот. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
разпоредбата на чл. 33 ЗС намира приложение в случая, тъй като са налице и
останалите предпоставки за приложението на чл. 33, ал. 2 ЗС – за
прехвърлителя е без правно значение кой ще е приобретателят на
притежаваната от него идеална част от съсобствените недвижими имоти. От
значение в случая е единствено каузата за сключване на договора за даване
вместо изпълнение, а именно – погасяване на задължението на трето лице към
приобретателя.
В този смисъл за прехвърлителката *** М. е било безразлично по кой от
двата възможни начина ще погаси паричното задължение на третото лице към
ответника В. З. - чрез даване вместо изпълнение или като продаде процесния
имот за сума, равна на дълга и с получената продажна цена да погаси
задължението.
2. По въпроса дали е спазен двумесечния срок за предявяване на
иска по чл. 33, ал. 2 ЗС:
За надлежното упражняване на потестативното право на съсобственика
искът по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде предявен в двумесечен срок от
продажбата. В тези хипотези тежестта на доказване при възражение, че
съсобствениците - ищци знаят за промяната на титулярите в собствеността от
един по-ранен момент и срокът от два месеца е пропуснат, е на релевиралите
възражението съсобственици - ответниците.
Съдебната практика безпротиворечиво приема, че моментът на
узнаването е моментът на фактическо узнаване за продажбата, но не и
моментът на узнаване на всички условия на сключената сделка. След като е
установен моментът на фактическо узнаване за промяна на собственика на
претендираната за изкупуване идеална част от съсобствеността, то от този
момент е възникнало потестативното право (тъй като няма отправено
предложение) и тече срокът за неговото предявяване в съда. Това е моментът,
от който обективно за съсобственика, претендиращ изкупуване по чл. 33 ЗС,
съществува възможност да узнае и всички условия на сключения договор за
покупко-продажба, тъй като последният е от категорията на сделките,
подлежащи на вписване, а самото вписване има оповестително действие.
С разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС законодателят е установил, че за
съсобственика (респ. за суперфициарните собственици по смисъла на чл. 66,
ал. 1 ЗС), който желае да изкупи частта на друг съсобственик, разпоредил се с
11
договор за продажба в полза на трето лице със своята идеална част от
съсобствеността, срокът за предявяване на иска за изкупуване и реализиране
по съдебен ред на потестативното субективно право, тече от датата на
продажбата. Ако съсобственикът, продал своята идеална част не е
предложил писмено на останалите съсобственици да изкупят дела му, т. е.
те не знаят за извършената продажба, този срок тече от момента на
узнаването за сделката.
Настоящият съдебен състав споделя практиката на касационната
инстанция, обективирана в решение № 153/18.02.2019 г. по гр. д. № 3895/2017
г. по описа на ВКС, I г. о., според която „Когато собственикът изобщо не е
поканен да изкупи имота, срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС не може да започне да
тече от извършване на продажбата, тъй като този съсобственик не е страна по
договора и не е длъжен сам да следи дали някой от другите съсобствениците
не се е разпоредил със своята идеална част в полза на трето лице. Не
представлява покана за изкупуване на имота по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗС
доведеното устно до знанието на съсобственика намерение на другите
съсобственици да продадат своите идеални части на неопределена дата, на
неопределен купувач и за неопределена цена“.
В случая по делото не се установи, че *** М. е предложила на
останалите съсобственици, да изкупят дела й от недвижимия имот, поради
което и съобразно посочената по-горе практика, началният момент на срока за
предявяване на иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да бъде отнесен
към момента на узнаване на прехвърлянето на правото на собственост, а не
към момента на извършването на сделката, с която се прехвърля това право.
За установяване на момента на узнаване за прехвърлителната сделка са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите М.
Димитрова З.а (съпруга на ответника В. З., допусната на страната на
ответника) и С. Велкова Г. (съпруга на ищеца К. Г., допусната на страната на
ищците). Съдът прецени показанията на свидетелите изключително критично
с оглед на тясната им връзка с ответниците, както и анализира показанията им
от гледана точна на истинност заедно и поотделно, както и заедно с целия
събран доказателствен материал.
От показанията на св. С. Г. се установява, че И. Г. е уведомил Г. Г., че ***
М. е прехвърлила идч. от имота на В. З., след което Г. Г. е уведомила за
разговора свидетелката, К. Г., Г. С., като е налице противоречие в показанията
на свидетелката кога е извършено това през 2022 г. или през 2023 г. Също така,
че е имало среща на която са присъствали З. Г., Г. Спасова, Г. С., К. Г. (ищците)
и В. З. и И. Г. (ответниците), на която на ищците им е казано, че *** М. е
прехвърлила своята част от имота на В. З. – последното се подкрепя и от
показанията на св. М. З.а. По отношение на обстоятелството кога се е случила
срещата през 2022 г. или през 2023 г. - съдът намира, че по делото се
установява, че това е през 2022 г. Показанията на св. С. Г. по отношение на
годината са непоследователни (заявява ту 2023г., ту 2022 г., както и период
12
2022г.-2023г.), последния отговор на свидетелката по въпроса е че годината е
2022 г. Не може да бъде игнорирана намесата на процесуалния представител
на ищците при разпита на свидетеля и опита да насочи свидетеля да даде
отговор че срещата е била през 2023 г. (последното е изрично отбелязано в
протокола от съдебно заседание). Фактът, че срещата се е провела през 2022 г.
се подкрепя и от показанията на св. М. З.а. Съдът отбелязва, че показанията на
св. М. З.а във връзка с годината- са конкретни, логични, вътрешно
непротиворечиви, като съдът ги цени включително след преценка по реда на
чл. 172 ГПК, предвид евентуалната заинтересованост на свидетелката.
Показанията на св. М. З.а , че срещата е била месец „май“ 2022 г, не се
кредитират, същите противоречат на изложеното от ответника И. Г..
Ето защо, съдът приема, че ищците реално са узнали за сделката през
2022 г. Според съдът, най-късната дата, в която са могли да узнаят за
прехвърлителната сделка е 31.12.2022 г., като искът– предявен на 21.08.2023г.
е депозиран след двумесечния преклузивен срок по чл. 33, ал. 2 ЗС.
В допълнение, дори да се приеме, че са узнали през май месец 2022 г. (по
показанията на св. М. З.а) или на 16.12.2022 г. (по твърденията на И. Г.), то
датата на предявяване на иска 21.08.2023г. отново е след изтичане срока по чл.
33, ал. 2 ЗС.
3.По въпроса дали предявяването на иска по чл. 33, ал.2 ЗС след
изтичане на преклузивния двумесечен срок, е от значение за
допустимостта или за основателността на иска:
Изводът дали е спазен срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС или не във всички
случаи трябва да бъде направен при спазване на процесуалните правила за
събиране и преценка на доказателствата, като същият е относим към
основателността на иска, а не към неговата допустимост. Заключението
дали ищецът е носител на претендираното материално право, в чиято защита е
предявен искът за изкупуване, е част от спорния предмет, поради което следва
да бъде направен от съда след извършване на горната преценка и то при
спазване на процесуалните правила за това (така- Решение № 38/12.04.2021 г.
по гр. д. № 2357/2020 г. по описа на ВКС, II г. о.). Затова по този въпрос съдът
следва да се произнесе с решение, с което да признае или да отрече
потестативното право, предмет на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. В този смисъл са и
така Определение № 309 от 4.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 291/2011 г., II г.
о., ГК, докладчик съдията В. М. и посочените в него:Решение № 112 от
01.10.2008 г. по гр. д. № 4643/2007 г. на ВКС V г. о. и Решение № 423 от
27.05.2009 г. по гр. д. № 1180/2008 г. на III г. о. ВКС, определение № 329 от
06.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1543/2008 г., Решение № 383 от 26.10.2010 г. по гр.
д. № 532/2010 г. на ВКС II г. о. В горния смисъл са и Определение № 68 от
18.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 48/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията З. Р.
Определение № 329 от 6.10.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1543/2008 г., IV г. о.,
ГК, докладчик съдията М. С.
Следователно, искът по чл. 33, ал. 2 ЗС следва да се отхвърли като
13
неоснователен, поради отсъствието на една от предпоставките за
уважаването му – а именно искът да е предявен в двумесечен срок от
узнаване за договора.
III. По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се следват на ответниците,
съгласно чл.78,ал.3 ГПК, но същите не са представили доказателства за
сторени разноски и не е направили искане за присъждане на такива.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. В. Г., ЕГН **********, Г. В. С., ЕГН
**********, Г. В. С., ЕГН ********** и К. В. Г., ЕГН ********** срещу В. Б.
З., ЕГН ********** и И. З. Г., ЕГН **********, иск с правна квалификация
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с
добрите нрави на договор, обективиран в Нотариален акт № ***, том I, рег.№
1378, дело № 126 от 2020г. за прехвърляне на собственост на недвижим имот в
изпълнение на задължение, вписан в Службата по вписвания под вх.№ 24642
от 20.05.2020г., сключен между *** ВЕ.а М., починала на 16.02.2022 г., и В. Б.
З..
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. В. Г., ЕГН **********, Г. В. С., ЕГН
**********, Г. В. С., ЕГН ********** и К. В. Г., ЕГН ********** срещу В. Б.
З., ЕГН ********** и И. З. Г., ЕГН **********, иск с правна квалификация
чл.26, ал.2, предл.4 ЗЗД за прогласяване на нищожност поради липса на
основание на договор, обективиран в Нотариален акт № ***, том I, рег.№
1378, дело № 126 от 2020г. за прехвърляне на собственост на недвижим имот в
изпълнение на задължение, вписан в Службата по вписвания под вх.№ 24642
от 20.05.2020г., сключен между *** ВЕ.а М., починала на 16.02.2022 г., и В. Б.
З..
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. В. Г., ЕГН **********, Г. В. С., ЕГН
**********, Г. В. С., ЕГН **********, Г. К. Г., ЕГН ********** и К. В. Г.,
ЕГН ********** срещу В. Б. З., ЕГН **********, иск с правна квалификация
чл. 33, ал. 2 ЗС за допускане на изкупуване на прехвърлените от *** ВЕ.а М.,
починала на 16.02.2022г., на В. Б. З., с договор обективиран в Нотариален акт
№ ***, том I, рег.№ 1378, дело № 126 от 2020г. за прехвърляне на собственост
на недвижим имот в изпълнение на задължение, 1/2 идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4361.176.1.28,
представляващ: АПАРТАМЕНТ № 28, находящ се в ***** блок № ***, на 5-ти
етаж.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на преписи на страните.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15