№ 11166
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110121837 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ЕИК,
представлявано от АА - Изпълнителен директор срещу Ю. И. Л., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС и А. М. А, ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, с която се иска да бъде признато за
установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца разделно по 1/2 от сумата в размер на
895,33 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2018г. до 30,04.2020г., ведно със законната лихва от 26.03.2021г до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 117.80 лв. за
периода 15.09.2019г. до 15.03.2021г„ както и 35,07 лв. - главница за услугата „дялово
разпределение“ за периода 01.05.2018г. до 30.03.2020г., мораторна лихва за забава в размер
на 5,61 лв. за периода 01.07.2018г. до 15.03.2021г„ ведно със законната лихва от 26.03.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №17166/2021г г. на СРС.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: ........... ИД номер:
........................
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
1
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията но чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Сочи се, че ответниците са използвали доставяната ТЕ през процесния период и към
настоящия момент не са заплатили задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР ”
ЕООД. Сочи се, че съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от “ФИРМА” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на ТЕ в сградата – „ФДР“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За
имота на ответниците са издадени изравнителни сметки
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ю. И. Л. е подал отговор на исковата молба, с
която исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се качеството на ответника на
ползвател на топлинна енергия за процесния имот. Оспорва се наличието на реална доставка
на услугата. Оспорва се методиката по Приложението към чл. 61 ал.1 от Наредбата за
топлоснабдяване. Сочи се, че в сградата след 2009г. липсва инсталация по която да бъде
извършена доставка на топлинна енергия. Твърди се, че ответникът неколкократно писмено
е уведомил лицензианта, че не желае да сключва договор за доставка, не желае да ползва
неговите услуги. Поддържа се, че физически е унищожена „сградната инсталация“ за пренос
и разпределение на топлоенергия, посредством изрязване и затапване на повече от 1,5 метра
от всеки един вертикален щранг в имота. След 2009г., вече не само в имота, но и в цялата
етажна собственост обективно е преустановен преноса, като е било повдигнато обвинение
срещу ответника за унищожаване на преносната щрангова инсталация на самия блок. Сочи
се, че и към настоящия момент 2022г. продължава да липсва инсталация за пренос на
топлоенергия в етажната собственост на бл.19, вх. Б. Поддържа се, че между страните е
влязло в сила решение по в.гр.д.№4993/2016г. по описа на 2Е, СГС, като е преклудирана
възможността да се твърди, че в АДРЕС има изградена топлопреносна мрежа, че тя е
присъединена към уличната преносна мрежа на лицензианта и че до процесния имот е
технически възможна/осъществима доставката на топлоенергия да отопление и сградна
инсталация.
Сочи се, че практически е теоретично възможно само и единствено начисляването на
2
суми за доставка на топла вода, перо БГВ, а в конкретния спорен период, такава доставка
отново липсва. Поддържа се, че са реализирани десетки проверки и експертизи и при всички
тях се установява, че начислените суми по това перо БГВ са по отчети от преди исковите
периоди
Оспорват се като погасени по давност всички вземания, начислени за периоди преди
26.03.2018г. Оспорва се ответникът да е бил поставен в забава, съответно да дължи
мораторна лихва. Оспорва се легитимацията на ищеца да претендира суми за дялово
разпределение.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. М. А е подал отговор на исковата молба, с
която исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се качеството на ответника на
ползвател на топлинна енергия за процесния имот. Оспорва се наличието на реална доставка
на услугата. Сочи се, че през 2009 г. другият ответник е отстранил сградната инсталация и в
етажната собственост не се доставя топлоенергия поради унищожената вертикална преносна
инсталация. Оспорват се като погасени по давност всички вземания, начислени за периоди
преди 26.03.2018г. Оспорва се ответникът да е бил поставен в забава, съответно да дължи
мораторна лихва. Оспорва се легитимацията на ищеца да претендира суми за дялово
разпределение.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответниците са съсобственици на процесния топлоснабден обект с адрес АДРЕС
Видно от представения протокол от проведеното на 30.10.2001 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „ФДР ООД, което дружество да извършва индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между „ФДР ООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС, по
силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Пред СРС е ангажиран договор от 03.06.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД –
възложител и „ФДР“ ЕООД, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост
или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на
Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че абонатната
станция топлозахранва само вход Б. Общия топломер в абонатната станция се отчита по
електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал” се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са
приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
3
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот и
сградна инсталация/ и БГВ. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати
от топлопреносното предприятие. Същите са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58.
ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ и обнародвана в ДВ бр.34/24.04.2007г.
Изчисленията са направени съгласно методика и формули в приложение към чл.61, ал.1.
т.4.1. приложени в Наредба№ 16-334. Констатирано е, че в рамките на процесния период в
процесния имот отоплителните тела са били демонтирани, като допълнително са прекъснати
захранващите вертикални щрангове. За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление
на имот. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е
изчислена по формула приложена в Наредба №16-334/06.04.2007г. на база пълната
отопляема кубатура 197куб.м. съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л.
За процесния период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части, тъй като радиаторите
в стълбището са демонтирани на 15.11.1999г.
В процесния имот има монтирани два броя водомери за топла вода. За двата отчетни
периода не е осигурен достъп за отчет на водомерите, за което са съставени констативни
протоколи от 1.05.2019г. и 19.06.2020г. В делото са приложени снимки с показанията на
двата водомера за топла вода от 05.06.2019г и 24.08.2020г. От „ФДР ООД, твърдят, че са
получили тази информация на 24.08.2020г. За период 18/19г. има служебно изчисление за
120куб.м. с корекция от показанието на общия водомер в абонатната станция 128.65куб.м.
Служебното изчисление е на база разход от предходния период за 17/18г., като отчетеният
разход е 118куб.м., коригиран спрямо общия водомер на 126.9куб.м. За период 19/20г. има
коригирана изравнителна сметка, като са взети предвид снимките с показанията на
водомерите от 24.08.2020г. От показанията са приспаднали 9куб.м., тъй като отчета е от
м.август. Тъй като показанията на двата водомера са по- малки от достигнатите стойности
от служебното изчисление за 18/19г., за 19/20г. няма ТЕ за БГВ.
СТЕ счита, че за процесния период изчисленията извършени от ФДР са в съответствие
с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. и Наредба №Е-РД-04-1 от
12.03.2020г.
Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за
отопление на сградна инсталация и БГВ е 895.29 лева.
По делото е разпитана като свидетел ГДЮ Тя свидетелства, че живее на осмия етаж
във вход Б на жилищен блок, находящ се в гр. София, АДРЕС от 1989 г. Тя разказва, че
ответникът Ю. Л. е изразял сградната инсталация- вертикалните тръби, които минават през
неговия апартамент. Свидетелката сочи, че нейното жилище се намира на последния етаж и
като местонахождение се явява над жилището над Л., като до него не достига отопление. Тя
сочи, че от 2008 г. няма отопление, тъй като етажната собственост не е възстановила
инсталацията, но „ФИРМА“ ЕАД продължава да начислява в сметките си перото за сградна
инсталация.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно
счетоводните записвания на ищеца за процесния период няма извършени плащания, които
са отразени по партидата на аб. №............
Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са
използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на
ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото
писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от
страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в
спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация,
съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други
благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение
4
№ 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/ Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на
собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и
предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почИ. на база на
странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали
могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от
страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е
задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От качеството на ответниците на собственици на топлоснабден имот, произтича и
качеството им на клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответниците за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016
г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
5
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно
процесния имот, като ирелевантно е твърденето, че само единия от ответниците е живял в
имота.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР ООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния
период е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба.
В процесния период е действала Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. За
топлоснабдяването. Съгласно т. 8.2. топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата - етажна собственост, заедно с топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, се определя като разлика между общото количество топлинна енергия за
отопление и за БГВ за сградата и сумата от показанията на индивидуалните топломери в
отделните имоти. Разпределя се между всички клиенти пропорционално на отопляемия им
обем по проект. Съгласно т. 9.3.1 количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от
сградната инсталация, се определя по т. 6.1.1 и се разпределя пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект. В процесният случай дружество-доставчик на
услугата е изчислило количеството отдадена топлинна енергия по зададената
математическа формула в наредбата. Нейната основа е отопляемата кубатура по
архитектурния проект на сградата, съответно за топлоснабдения имот. За да се извърши това
начисляване обаче следва все пак в имота да има налична сградна инсталация като
предпоставка за използване на формулата, че именно проектната кубатура се отоплява.
Доколкото в имота изобщо липсва сградна инсталация няма как от нея да се отдава
топлинна енергия. Съдът счита, че в случая са начислени суми за доставка, която спрямо
ответниците не е доставена, съответно не се дължи. Ищцовото дружество е следвало да
съобрази този факт в отношенията между страните, а не механично да начислява суми без да
6
отчета доказания факт, че в имота изобщо липсва необходимата инфраструктура за доставка
на топлинна енергия, т.е. процесния имот изобщо не е топлоснабден за доставка на топлинна
енергия, различна от БГВ.
По отношения на доставката за БГВ съдът отчита, че страните не спорят, че в имота
реално е извършена доставка. Спорът е относно размера. Съдът счита, че следва да бъде
присъдена стойността на реално доставеното количество топла вода съобразно
осъществените своего рода самоотчети/снимки от потребителите/ от 05.06.2019 г. и
24.08.2020г., приети от ФДР съпоставени с данните от предходния извършен реален отчет
през периода 17/18 г., установено от вещото лице. Фактурираните суми за БГВ са за
прогнозно начисленото количество доставена гореща вода. По делото е установено реално
доставеното количество – съотвтено 954, а не 958 куб.м за водомер 1 и 435, а не 471 куб.м за
водомер 2. Така за процесния период са отчетни общо 120 куб.м. вода, а следвало да се
отчетат и фактурират само по 43 и 36 за двата водомера или общо 79 куб.м. Съответно
изчислена по реда на чл. 162 ГПК дължима е сумата само за доставка на БГВ за 79 куб.м. за
процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. или 398.70 лева.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до
15.03.2021 г. в размер на 52,21 лева, изчислен от съда с данъчен калкулатор на НАП по реда
на чл. 162 ГПК.
От страна на ответниците своевременно е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят
Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК/ чл. 422, ал. 1 ГПК/ – 26.03.2021 г., към този момент би била изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 26.03.2018 г., като такИ. не
са обхванати от процесния период.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) е предвидено, че дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
7
услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на
чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на
услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени
от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на „ФИРМА” ЕАД – в
качеството му на продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Констатира се, че неизплатеният размер на претенцията за дялово разпределение е
правилно определена, не е погасена по давност и е на обща стойност от 35.07 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на услугата дялово
разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Поканата
за заплащане има значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в
забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху
дължимата се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за връчването
на ответниците на такава покана относно заплащането на услугата за дялово разпределение,
съобразно което последните не са изпаднали в забава и не дължат на „ФИРМА” ЕАД
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД или сумата от 5.61 лева — лихва за периода от 01.07.2018г.
до 15.03.2021г.,
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 287.12 лв., от общо дължим размер от 625 лева/ в т.ч. държавна такса-25 лева, депозити за
вещи лица-500 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -34.45 лева от пълен размер от 75
лева.
Ответниците също имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК общо за
заповедното и исковото производство/в т.см. Определение №45 от 23.01.2019 г. по ч.т.д. №
3074 /2018г. на ВКС/. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал.
1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвокатите по реда на чл. 38, ал.
2 от ЗА в размер на 162.18 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо Ю. И. Л., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС и
А. М. А, ЕГН **********, с адрес: АДРЕС, че дължат на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ЕИК, на
8
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422
ГПК сумата от 396.84 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия за БГВ за периода от м. 5.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
26.03.2021 г. до изплащане на вземането, и 52.21 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 15.03.2021г., както и суми за извършена услуга дялово разпределение в
размер на 25.07 лева - главница за периода от м.05.2018г. до м. 03.2020г., ведно със законна
лихва от 26.03.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №17166/2021г на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер от 396.84 лв. до пълния претендиран размер от 895.33 лева
– главница, в.т. и за частта за ТЕ за сградна инсталация, иска за мораторна лихва върху
главницата за разликата над присъдения размер от 52.21лв. до пълния претендиран размер
от 117.80 лева, претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата и
5.61 лева - мораторна лихва върху сумите за извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 15.02.2021г.
ОСЪЖДА Ю. И. Л., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС и А. М. А, ЕГН **********, с
адрес: АДРЕС да заплатят на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ЕИК, съдебно-деловодни разноски за
производството по ч.гр.д. № 17166/2021 г. на СРС в размер на 34.45 лв., както и за
настоящото производство, в размер на 287.12 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ЕИК, да заплати на адв. Р. Л. Д. , личен №
********** на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар в
размер на 162.18 лева.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ЕИК, да заплати на адв. Р. Ц. А., личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатски хонорар
адвокатски хонорар в размер на 162.18 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „ФДР“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9