Р Е Ш Е Н И Е
№ 516
гр. Пловдив, 22 март 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря Благовеста Каракашева,
като разгледа административно дело № 715 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 111 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
К. Р.Б., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание “лишаване от свобода” в Затвор - Пловдив, представляван от адвокат Г.М.
- пълномощник, обжалва Заповед № Л-633 от 15.03.2022г. издадена от гл.
инспектор К.С. - за началник на Затвор – Пловдив, с която, на основание чл. 101,
т. 7 от ЗИНЗС, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “изолиране в
наказателна килия“ за срок от 7 (седем) денонощия.
Претендира се отмяна на оспорения акт
поради незаконосъобразност.
Ответникът- началник на Затвора –
Пловдив, чрез В.А.Р.- инспектор “Режимна дейност“ в Затвора – Пловдив,
притежаваща висше юридическо образование, пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира следното:
Съгласно отразено в заповедта на л.
10 и съобразно подаването й на 17.03.2022 г. директно в Административен съд
Пловдив, Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административният орган е приложил
цялата административна преписка по процесната заповед (л. 8 до л. 35). Видно от
приложените документи на 21.01.2022г., в 13:15ч. в стая № 61 в Затвора Пловдив
е извършено планово претърсване, в това число и на л.с. Б.. Съдът приема, че са
били търсени забрани за притежаване вещи, каквито не са намери. От техническо
лице е било извършено разглобяване на притежавания от Б. телевизор , но и в
телевизора не са били намерени забранени вещи.
Съдът намира за установено, че по
време на претърсването л.с. Б. се е държал агресивно ръкомахал е и заплашвал
мл. инспектор Л.Р., като не е прекратил тези си действия дори след отправено
предупреждение от страна на извършващите претърсването лица.
Установява се, че след
предупреждаване от страна на мл. инспектор Р. да прекрати тези свои арогантни
действия Б. не ги е прекратил поради което се е наложило употребата на
физическа сила – водещи техники от страна на мл. инспектор Р. по отношение на Б..
След прекратяване на горните техники Б.
е прегледна от лекар в МЦ при Затвора Пловдив, при който не са констатирани
каквито и да са наранявания по него.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя от приложените и приети по делото, неоспорени от страните писмени
доказателства, именно: Докладна записка на надзирател Р.; Становище на гл. инспектор
Г.; Становище и докладна записка от инспектор Р.; Доклана записка от технически
сътрудник Г.; Докладна записка от надзирател Ч.; Докладна записка от надзирател
К.; Протокол за претърсване и обиск № 1 и № 2 от 21.01.2022 г. на л.с. Г.Й., И.И.;
Обяснения от л.с. С.С., И.Я., Д.В., П.А., И.И.; Обяснение на жалбоподателя Б.;
Обяснения от л.с. А.В., Т.В.и Г.Й..
Видно от становище на мл. инспектор Р.
се предлага на л.с. Б. да бъде наложено наказание за срок от 10 денонощия на
основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС.
От съдържанието на ДЗ на инспектор Г.
се установя, че той лично е разглобил два брой телевизори за проверка в стая №
61, като по време на проверката мл. инспектор Р. не е докосвал телевизора на
л.с. Б.. Твърди се, че Г. последен е напуснал стая № 61.
Видно от съдържанието на справка от
гл. надзирател К.се дават данни, че при извършеното претърсване л.с. Б. се е
държал грубо със служителите, извършващи претърсването и е отказал да извърши
техни разпореждания, което обстоятелство е наложило използването на водещи
техники от мл. инспектор Р. с цел последния да бъде респектиран и успокоен. Твърди,
че на Б. е извършен преглед в МЦ, при който не са установени травматични
увреждания на лишения от свобода.
Видно от съдържанието на становище на
Заместник началник – режимна и надзорноохранителна дейност /ЗНРНОД/ се твърди
изложената по-горе фактическа обстановка от инспектори Г. и К., като изрично се
твърди, че няма намерени забранени вещи и на лишения от свобода не са нанасяни
„шамари, колена и серия от други удари“.
Според оспорената заповед, л.с. К. Б.
е изслушан лично от комисия и от главен инспектор К.С. - и.д. началник на
Затвор – Пловдив на 15.03.2022 г., след което е издадена оспорената по делото
заповед.
Съдът от правна страна, излага следното:
Настоящият състав на съда намира
производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в рамките на законоустановения срок по
смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС и при спазване на изискването по чл. 105,
ал. 1 от ЗИНЗС преди налагането на наказанието нарушителят да бъде изслушан,
предвид наличието на писмено обяснение от жалбоподателя, въпреки липсата по
делото на протокол за проведено изслушване.
Според чл. 104, ал. 1, пр. 1 от ЗИНЗС, дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от началника
на затвора.
Като доказателство по делото е прието
заверено копие на Заповед № Л631 от 15.03.2022 г. на началника на Затвор –
Пловдив, с която заповед възлага на К.М.С., издал оспорената по делото заповед,
да проведе приемно – разпределителна комисия на 15.03.2022 г.
Видно от протокол № 1251/15.03.2022 г. изслушан е и л.с. Б. от Пета група, 56 стая
за поредно дисциплинарно нарушение – грубо и арогантно държане със служител от
НОС.
Според разпоредбата на чл. 96, т. 3 и
4 от ЗИНЗС л.с. е длъжен да спазва установените правила в затвора, както и да
изпълнява нарежданията и заповедите на съответните длъжностни лица. От друга
страна л.с. няма право да възпрепятства наблюдението на помещенията, които
обитава, както и да затруднява по какъвто и да е начин дейността на служителите
от затвора.
Съгласно чл. 100 от същия закон
лишеният от свобода следва да спазва реда и дисциплината в помещенията или на
работното место. В ал. 2 на чл. 100 изрично е посочено като дисциплинарно
нарушение за неспазването на реда и дисциплината в помещението или на работното
место.
Според разпоредбата на чл. 100, ал. 2,
т. 5 от ЗИНЗС, за дисциплинарно нарушение се смята и неизпълнение на
задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.
В случая, л.с. Б. не е изпълнил
разпореждане на надзирател и е проявил неуважение към служителите на НОС,
отправяйки ругатни, обиди и заплахи за лична саморазправа и уволнение.
Нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗИНЗС
установява, че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8 могат да се
налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6,
7 или 8, както и при системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5.
От приложените в днешното съдебно
заседание доказателства от ответната страна се установява, че Б. е с множество
– 17 броя дисциплинарни наказания в периода 13.08.2019 г. – 15.03.2022 г.,
нарушения по смисъла на чл. 100, ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС.
Също така, настоящият състав на съда
приема за установено, че при издаване на оспорената по делото заповед е спазено
изискването на чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС, според която норма, при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на
извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението
му преди това и здравословното му състояние.
Настоящият състав на съда намира, че
наложеното наказание е адекватно и съразмерно на извършеното нарушение,
доколкото предишните му наказвания не са постигнали своята превантивна и
превъзпитателна цел спрямо него.
С процесната заповед на жалбоподателя
е наложено дисциплинарно наказание “изолиране в наказателна килия“ за срок от 7
(седем) денонощия, заради извършено нарушение на 21.01.2022 г. по чл. 100, ал. 2,
т. 1 и 5 от ЗИНЗС.
На следващо място, оспорената заповед
се явява издадена в съответствие с изискването за форма на административния акт
по смисъла на чл. 59 от АПК, предвид направеното в заповедта посочване на
фактическите и правни основания, послужили за нейното издаване, както и редът
за нейното оспорване, включително и при спазване на изискването по чл. 104, ал.
1 от ЗИНЗС за нейното мотивиране.
Най-сетне, настоящият състав на съда
намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с целта на закона,
насочена към осъществяване на контрол върху поведението на осъдения за
ограничаване на възможността му да причинява вреди на обществото, както и за
неговото поправяне и превъзпитание.
Обсъждайки събраните по делото
доказателства, в това число и снетите обяснения от други лишени от свобода лица
счита, че Б. действително е извършил действия на неуважение към служителите от
затвора, в случая Съдът дава превес на показанията от присъствалите в стаята
надзиратели и служители на затвора и съответно некредитира показанията на
лишените от свобода, които дават данни в подкрепа на жалбоподателя, като израз
на солидарност с него.
Предвид гореизложеното, като издадена
от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, в
съответствие с целта на закона, както и без противоречие с относимите
материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед е
валиден и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
По делото няма направени искания за
присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на
страните.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед №Л-633 от
15.03.2022г. издадена от гл. инспектор К.С. - за началник на Затвор – Пловдив,
с която, на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание “изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 (седем)
денонощия.
Решението може да бъде оспорвано в
14-дневен срок, считано от днес, пред тричленен състав на Административен съд-
Пловдив.
Адм. съдия: .........................