№ 2589
гр. С., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110211863 по описа за 2024
година
Производството е по реда на АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от Ч. Л. С., ЕГН: **********, чрез адв. К. М. от САК, срещу
заповед за задържане с рег. № 4332зз- 244/25.07.2024г., издадена от Д. И. З., на длъжност
младши автоконтрольор на ОПП СДВР, гр. С., с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР
Ч. Л. С., ЕГН: **********, е задържан за срок от 24 часа.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за нищожна, тъй като е издадена от
некомпетентен орган, както и поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Сочи, че е бил нарушен редът, по който се
вземат наркотични вещества с Drugtest устройството и който е отчел положителен резултат
за употребата на “бензодиазепини”, тъй като не бил попитан от полицейските служители
дали десет минути преди вземане на пробата е ял, пушил, дъвчил или държал в устата си
нещо, както и полицейските служители не мерили дали външната температура е над
четиридесет градуса. и не били измерили относителната въздушна влажност дали е между
пет и деветдесет и пет процента. Поддържа и че е ноторно известно, че Drug Test 5000 STK
дава положителни резултати за HB и при прием на хранителни добавки, витамини и други
лекарства. Сочи, че поради прекарано онкологично лекарство е приемал хранителни добавки
и витамини. Изложени са и съображения за липса на материалноправни предпоставки за
задържането, както и за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона. Моли за
отмяна на атакуваната заповед за задържане. Прави се искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. К.
1
М. - САК поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, както и за присъждане на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Ответникът се представлява от юрк. П., който моли обжалваната заповед да бъде оставена
в сила като правилна и законосъобразна. По делото са постъпили и писмени бележки от
името на ответната страна.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
На 25.07.2024г. около 14.10 часа в гр. С., кв. “Д.” , бул. “Ц.Л.” № 12 с посока на движение
от ул. “Копенхаген” към ул. “Димитър Списаревски” жабопоадтелят Ч. Л. С. управлявал
моторно превозно средство лек автомобил “Ауди”, модел А7, с рег. № ***, когато бил спрян
от служители на МВР - свидетелите Г.П. и Д. З. за извършаване на полицейска проверка. П.
и З. установили самоличността на водача в лицето на Ч. С., като по отношение на него
извършили проверка с Drugtest 5000 № ARPG - 0013 за употреба на наркотични вещества,
като уредът показал положителен резултата за употреба за бензодиазепин. На водача бил
извършен тест за алкохол с AlcoDreger 7510 с фабричен номер 019, който отчел 0,28 промила
алкохол в кръвта, респективно на С. бил съставен АУАН Серия GA № 1388560, а също така
бил издаден талон за медицинско изследване с номер 107150 за ВМА и ЗППАМ с № 2010. на
свидетеля били взети проби за кръв и урина във ВМА и била назначена съдебна химико-
токсикологична /токсико-химична/ експертиза.
За задържането на жалбоподателя била издадена процесната Заповед за задържане на лице
рег. № 4332зз- 244/25.07.2024г., издадена от Д. И. З., на длъжност младши автоконтрольор на
ОПП СДВР, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР Ч. Л. С., ЕГН: **********, е
задържан за срок от 24 часа. Като правно основание за задържането било посочено водач
управлява МПС след употреба на наркотични вещества - чл. 343б от НК, като не били
посочени нормативните актове, към които се отнасят разпоредбите.
По случая било образувано досъдебно производство № 715/2024г. по описа на 08 РУ-
СДВР, пр. пр. № 30360/2024г. по описа на С. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото гласни доказателства
– приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл. 140, ал. 1
АПК срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването.
Ето защо жалбата е процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа по същество.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР -
Д. И. З.. При издаването й полицейският орган е действал в условията на оперативна
самостоятелност, с каквато е разполагал.
Заповедта за задържане на жалбоподателя обаче противоречи на материалноправната
разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, и не съответства на целта на
2
закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Съгласно посочената в заповедта норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задължителното
съдържание на заповедта за задържане е уредено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР в заповедта за задържане се посочват
фактическите и правните основания за задържането. В случая е посочено, че фактическото и
правно основание за извършването на задържането е, че водачът управлява МПС след
употреба на наркотични вещества - чл. 343б НК, без дори да е посочено въз основа на коя
алинея от съответната разпоредба се позовава жалбоподателя, като не са посочени по
отношение и на фактическите основания за задържането - и за какво конкретно наркотично
вещество се осъществява задържането, с което не се изпълнява изискването на чл. 74, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР за излагане на правните и фактическите основания за задържане на лицето. С. е
задържан, без да е налице посочване на конкретно фактическо основание за задържането му.
Липсва словесно посочване на фактическото основание за задържане в пълнота, което
ограничава правото на защита на задържаното лице, лишавайки го от възможността да научи
в какво е обвинено и да организира защитата си. Ограничено е предвиденото в ЕКПЧ право
на жалбоподателя да бъде информиран за основанието за задържането си. Съгласно т. 577 от
Дело С467/2018 г., образувано по Преюдициално запитване, отправено от РС Луковит,
България "към качеството на заподозряно лице може да се прибави това на арестувано или
задържано лице. Член 4 и член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 визират именно тази
хипотеза, като задължават държавите членки да гарантират, че на лице в такова положение
"се предоставя незабавна писмена декларация за правата" (член 4) и то бива информирано
относно основанието за ареста или задържането му (член 6). В случая това право на
жалбоподателя е нарушено.
Дори в случаите, когато е действал в условията на оперативна самостоятелност по
целесъобразност, полицейският орган е длъжен да изложи в заповедта какви са конкретните
причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не е
извършено в конкретния случай. Административният орган единствено е посочил
цитираните по-горе нормативни разпоредби, без да посочи фактически основания в
конкретика, което не представлява мотивиране на акта, т. е. не е посочена необходимостта за
задържане на лицето и съответно лишаването му от право на свободно придвижване и лична
свобода за определен период от време.
Изискването на закона за мотивираност на административните актове е с цел охрана
правото на защита на лицето, адресат на акта, което следва да бъде запознато с фактическото
и правното основание за издаване на заповедта. Така става възможно и осъществяването на
административен и съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е незаконосъобразна,
тъй като е немотивирана до степен Съдът да не може да провери нейната законосъобразност.
Посоченото съдържание на заповедта за задържане затруднява и прави в голяма степен
невъзможно извършването на преценка за законосъобразност на акта, предвид липсата на
каквито и да е мотиви и описание на фактическа обстановка, които да сочат на
3
съществуването на посоченото основание. При отсъствието на конкретни факти за
констатираното от полицейския орган основание за задържане и непосочването на
доказателства за извършеното нарушение, също така се затруднява провеждането на
защитата на задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт.
Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил правонарушение и да е запознат
с доказателствата, въз основа на които то е установено, за да организира адекватно своята
защита срещу заповедта за задържане. В случая административният орган е излязъл извън
тези рамки, нарушил е принципа на съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта
в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби N050027/08 и N050781/095 на ЕСПЧ, не е
достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите
разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
релевиращи съпричастност към инкриминираното деяние. В конкретния случай, в
обжалваната заповед липсват факти и обстоятелства за конкретни данни, сочещи на
обосновано предположение за съпричастност на лицето, спрямо което е постановено
задържане. В този смисъл е допуснато нарушение на чл. 5 на Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи. В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по дело
№ ТР-4/2002 г. ОСС на ВАС на РБ е посочено, че необходимостта на задължителност от
излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган, е решена с
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на
адресата на акта и на заинтересованите лица, да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават
възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверка за
законосъобразност на акта.
С оглед гореизложеното Съдът счита, че оспорената заповед за задържане не отговаря на
законоустановените изисквания за нейното съдържание, тъй като е немотивирана, липсва
посочване на фактическото основание за задържане на жалбоподателя, а правните основания
са посочени неясно, поради което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна,
поради съществено нарушение на административно- производствените правила -
отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за държавна такса - 10 лева и за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 143, ал. 1 АПК,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Ч. Л. С., ЕГН: **********, заповед за задържане с рег. № 4332зз-
244/25.07.2024г., издадена от Д. И. З., на длъжност младши автоконтрольор на ОПП СДВР,
4
гр. С., с която Ч. Л. С. е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Ч. Л. С., ЕГН: **********направените по делото разноски
за държавна такса от 10, 00/десет/лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - С. -
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5