Р E Ш Е Н И Е
град София, 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение-брачни състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, и с участието на прокурора Радослав Стоев при
Софийска градска прокуратура, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ
МИТОВА въззивно гр. дело № 2689 по описа за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 35713 от 07.02.2020 г., постановено по гр. дело № 53173
по описа за 2019 г., Софийският районен съд, III Гражданско отделение, 83-ти
състав, е оставил без уважение молбата на М.С.С., ЕГН **********, с правно основание чл. 19 от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР) - за допускане на промяна на фамилното й име от ”С." на ”Ф. – С.”.
Молителката М.С.С.
(въззивница в
настоящото производство) е останала недоволна от така постановеното Решение и
го е обжалвала с въззивна жалба, вх. № 5033224 от 24.02.2020 г. (датата на пощенското клеймо),
чрез пълномощник. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на
атакувания съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В
жалбата се поддържа, че Софийският районен съд е достигнал до неправилен извод,
че не са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1, пр. 4 ЗГР,
налагащи промяна на фамилното на молителката. Изискването за стабилност в
правовия ред и съблюдаване на механизма при образуване на фамилията на
въззивницата, чрез исканата промяна, а именно от ”С.” на ”Ф.-С.” щяло да бъде в
съответствие с разпоредбата на чл. 12 СК, вр. чл. 14, ал. 2 ЗГР.
Първоинстанционният съд изложил в решението си от фактическа страна
обстоятелства, които не отговаряли на обективната истина и не са били посочени
в молбата за промяна на фамилното име на М.С.. В тази връзка е сочила, че
нямало данни молителката да е сключвала през 2002 г. граждански брак с И.Д.Б., при което да е приела да носи
неговата фамилия Б., както и никъде в
молбата не се твърди, че фамилното име на молителката ”С.”, прието след брака й с Г.С.през 1997 г., който не е прекратен, е опозоряващо и обществено неприемливо.
Въззивницата е повторила подробно основанията за исканата промяна на името й.
След сключване на граждански брак през 1997 г. със съпруга й Г.А.С., тя приела
фамилното му име ”С.”. Въпреки, че в личните й документи и останалите официални
такива след сключване на брака е записана с фамилията на съпруга й,
въззивницата продължавала да използва и бащиното й фамилно име ”Ф.”, от
уважение, любов и сантимент към нейния баща, който е бил известен в обществото
учител. По този начин тя се представяла и продължавала да се представя с
двойната фамилия ”Ф. - С.”. Използването на двойната фамилия било трайно нейно
състояние, известно на нейните колеги, приятели и останалите хора в
ежедневното, делово и официално общуване. Навела е, че дългото и трайно
използване на двете фамилии в тяхното единство понастоящем й налагали множество
лични и обществени неудобства от факта, че в регистъра за населението и в
официалните документи е записана с фамилното име на съпруга й, при условие, че
използва постоянно и фамилията на баща й. В този смисъл фамилното име ”С.” се
явявало за нея лично и обществено неудобно, поради което желае неговата промяна
в съответствие с фактическото положение. Също така, съпругът на въззивницата
бил съгласен с промяната, която е ежедневие за него и я насърчавал да я
осъществи по установения законов ред. Въззивницата е навела, че при
разглеждането на делото Софийският районен съд нарушил съществено
съдопроизводствените правила, като не се произнесъл, респективно не допуснал
събирането на гласни доказателствени средства и разгледал делото в закрито
съдебно заседание, след което последвало решението за отхвърляне на молбата.
Съобразно изложеното моли въззивния съд да постанови решение, с което
да отмените изцяло обжалваното решение от 07.02.2020 г., като вместо него да
постави промяна на фамилното име на М.С.С., ЕГН **********, с
адрес ***, от ”С.” на ”Ф. - С.”*** е взела становище по въззивната жалба.
Община – Кюстендил не е
взела становище по въззивната жалба.
Представителят на Софийска градска прокуратура изрази становище за уважаване на жалбата и
отмяна на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259 ГПК, от молителката в първоинстанционното
производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим
съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени
относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:
Софийският
районен съд е бил сезиран с молба от М.С.С., с правна квалификация чл. 19, ал.
1 ЗГР - за допускане на промяна на фамилното й име
от ”С.” на “Ф. – С.”. В молбата се сочело, че молителката
съгласно акт за раждане и съответно в регистъра за гражданско състояние била
записана с имената М.С. Ф.. След сключване на граждански брак с Г.А.С., тя
приела да носи фамилното име на съпруга й ”С.”. Молителката продължавала да
ползва и бащиното й фамилно име ”Ф.” от уважение, любов и сантимент към нейния
баща, който бил известен в обществото учител. По този начин тя се представяла и
продължавала да се представя с двойната фамилия ”Ф. – С.”, което било известно
на нейните колеги, приятели и останалите хора в ежедневното, делово и официално
общуване. Това дълго и трайно използване на двете фамилии в тяхното единство
понастоящем налагало на молителката лични и обществени неудобства, при
положение, че в официалните документи била записана с фамилно име ”С.”, поради
което молителката желае неговата промяна в унисон с фактическото положение.
Съпругът на молителката също бил съгласен с промяната.
Молителката е родена на *** г., като нейни родители са: майка Ф.Р.Х.и баща С.С.Ф.,
съгласно удостоверение за раждане серия Р-71 № 061157, издадено от Градски
народен съвет – Кюстендил, въз основа на Акт за раждане № 1272 от Градски
народен съвет – Кюстендил, и същата е записана с имената М.С. Ф., т. е. с
фамилното име на баща й С.С.Ф., което се установи от удостоверението за раждане
и заверен препис от актовата книга на акта за раждане на молителката. С
посочената фамилия ”Ф.” молителката фигурира и в Диплома за завършено висше
образование, серия А-95 ТУ-Сф № 003942/1996 г. на Технически университет –
София и в Диплома за допълнителна квалификация № 001397/1995 г. на Висш
машинно-електротехнически институт – София, с придобита специалност
”Професионална педагогика”. При сключване на гражданския брак на молителката
със съпруга й Г.А.С., тя приела да носи фамилно име след брака ”С.” (М.С.С.), видно от
Удостоверение за сключен граждански брак № 010629, издадено въз основа на
съставен Акт за граждански брак № 171 от 31.05.1997 г. от Община – Пловдив. По делото не са установени данни за архивни или активни приложени
принудителни административни мерки по Глава VII, раздел I от Закона за българските лични документи, както и за въведена мярка по чл.
68 НПК (удостоверение от Дирекция ”Български документи за самоличност“ при МВР). От
писмо, рег. № 513000-50198 от 04.10.2019 г. на СДВР - МВР се установи, че срещу
М.С.С. в автоматизираните информационни фондове на МВР няма данни за образувани
и неприключили досъдебни производства, а от удостоверение, рег. № И-29973 от
03.10.2019 г. на Национална следствена служба се установи, че в
Централизираната информационна система на следствените служби няма данни към
момента за образувани наказателни производства срещу молителката. В
свидетелство за съдимост от 11.09.2019 г. на М.С.С. е отразено, че лицето не е
осъждано. В изисканата от първоинстанционния съд справка за предоставяне на
данни по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. от Национална база ”Данни
население” (НБДН) е видно, че молителката от 31.05.1997 г. (сключване на
брака) и към момента фигурира в регистъра за гражданско състояние с името М.С.С.,
а преди това е била с името М.С. Ф..
С решението си
първоинстанционният съд е обосновал, че по делото не се твърдяло фамилното име
на молителката да е осмиващо, а само опозоряващо и
обществено неприемливо без да се конкретизира защо така смятала
молителката.
Според мотивите на първоинстанционния съд понятието ”важни обстоятелства” по
смисъла на чл. 19 ЗГР не включвало субективното
отношение на молителя към нейния баща. Тя
приела да носи доброволно фамилното име ”С.”,
макар че
законът позволявал да се запази бащината фамилия при сключване на брак от жената или да добави
фамилното име на съпруга. Към момента сключеният граждански
брак не
бил прекратен, поради което и нямало основания за допускане изменение на фамилията. Така първостепенният съд е обосновал, че изискването за
стабилност в правния ред и съблюдаване на механизма
при
образуване на фамилията на всяко лице не можел да бъде пренебрегнат,
отстъпвайки
пред субективното отношение на молителката, поради което е приел молбата за
неоснователна.
Във въззивната
инстанция
са допуснати необходими и относими доказателства. С декларация, рег. №
16199 от 24.06.2020 г., с нотариална заверка на подписа от нотариус А.Н., с
рег. № 558 на Нотариалната камара, в район
РС – София, съпругът на въззивницата – Г.А.С., е дал изричното
си съгласие съпругата му М.С.С. да промени фамилното й име от ”С.” на ”Ф.
– С.”. Със събраните гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетеля Т.П.Д., се установи, че молителката се представя пред своите колеги,
приятели и в обществото с името ”Ф. – С.”. Свидетелят знаела въззивницата след
брака й с това фамилно име и се изненадала, когато разбрала, че по документи тя
била само с името ”С.”. Св. Д.заяви, че с тази фамилия ”Ф. – С.” въззивницата
се представяла, поради сантимент към баща си, който е покойник. Той бил с
фамилно име ”Фудулски” и работел като учител. М. също работела като учител.
Въззивният съд кредитира свидетелските показания, като обективни и дадени в
резултат на дългогодишни лични впечатления на свидетеля за заявените
обстоятелства, поради което те са пряко доказателство. Освен това показанията
на свидетеля хармонират с останалата доказателствена съвкупност и затова съдът
им дава вяра.
Софийският
градски съд,
при тази фактическа установеност и съобразно приложимия закон, достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗГР
– промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа
на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат
това.
Въззивницата се е позовала на наличието на ”важни обстоятелства” за
допускане на желаната от нея промяна на фамилното й име, поради което то е
станало лично и обществено неудобно за нея. В закона не са посочени какви
обстоятелства следва да се преценяват като “важни”, за да са основание за
промяна на името. Казуистичната съдебна практика приема за важни обстоятелства,
тези, които са лично и обществено значими – в този смисъл Решение № 507 от
22.10.2010 г. по гр. дело № 227/2010 г. на III г.о. на ВКС; Решение № 145 от
08.05.2012 г. по гр. дело № 628/2011 г. на IV г.о. на ВКС;
Решение № 77 от 16.02.2012 г. по гр. дело № 344/2011 г. на IV г.о. на ВКС и др. Като пример могат да се посочат: носенето от лицето на
различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята
му промяна; обстоятелства, които създават преди всичко затруднения при
общуването в обществото, включително и с държавните институции; известността на
лицето в обществото с име, с което се идентифицира и т. н.
Съобразно доказателствената съвкупност по делото въззивният съд намира, че
в производството се установиха обстоятелства, които могат да бъдат приети като
достатъчно “важни” по смисъла на закона и съдебната практика така, че
изискването за стабилитет на правната индивидуализация на физическите лица в
обществото да отстъпи пред значимия личен интерес на въззивницата за промяна на
фамилното й име съответно от ”С.” на ”Ф. – С.”. Следва в тази връзка да се
обоснове, че са основателни оплакванията на въззивницата
досежно съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради
непроизнасянето на първоинстанционния съд по искането й за допускане на гласни
доказателствени средства и разглеждането на делото в закрито съдебно заседание.
Също така, предвид соченото от молителката в молбата, че съпругът й е съгласен
с исканата промяна на фамилното й име, е следвало първостепенният съд да й даде
указания и възможност да представи доказателства в тази насока, за да изясни
делото. Тези доказателства са допуснати и ангажирани във въззивната инстанция.
Така, от подробно установената доказателствена съвкупност, може да се обоснове,
че сред колеги, приятели и в обществото въззивницата от дълго време и трайно се
представя с фамилното име ”Ф. – С.”, въпреки приетото от нея при сключване на
брака фамилно име на съпруга й ”С.”. В нейните дипломи за висше образование
въззивницата е записана с бащиното й фамилно име ”Ф.”. Установи се също, че
бащата на въззивницата е бил известен в обществото учител и тя изпитва чувства
на уважение, любов и сантимент към своя баща С.Ф.. Самата въззивницата работи
като учител. При това положение с основание следва да се приеме, че за
въззивницата носенето на фамилното име ”С.” е станало лично и обществено
неудобно, защото в регистъра на населението и в официални документи тя фигурира
с фамилното име ”С.” (а в някои документи и като ”Ф.”), а продължава да се представя в ежедневното и официално общуване с фамилно
име ”Ф. – С.”.
Името не е само част от личностното самоопределяне на лицата. То е част от
гражданската регистрация на дадено лице и го отличава от другите лица в
обществото и семейството му в качеството му на носител на субективни права - чл. 1, ал. 3 ЗГР – т. е. отличава го като
самостоятелен, конкретен субект на правото. Идентифицирането на въззивницата с
фамилното име ”Ф. – С.” и потенциалните лични неудобства и затруднения за нея
при положение, че е записана с фамилно име ”С.”, а използва постоянно и
фамилията на баща й при общуването й сред колеги, приятели и в обществото, са
“важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1, пр. 4 ЗГР. Важно е също, че
в случая не се установи неправомерно поведение на молителката във връзка с
използване на това фамилно име “Ф. – С.“– напр. при съставяне на различни
документи, или някакво друго нейно поведение на
закононарушение. Отделно от това, желанието на
въззивницата да носи фамилното име ”Ф. – С.” не е и в нарушение на закона, защото
е допустимо в съответствие с разпоредбата на чл. 12 СК, вр. чл. 14, ал. 2 ЗГР.
По делото се доказаха обстоятелства, които могат да се квалифицират като
”важни” в смисъла на чл. 19, ал. 1, пр. 4 ЗГР, за промяна на приетото от
въззивницата при сключване на брака фамилно име на съпруга й - ”С.” на ”Ф. – С.”,
като съществено по делото е съгласието на съпруга й (като
заинтересован) за тази промяна на фамилното име на съпругата му.
Съобразно
изложеното, въззивната жалба е основателна. Първоинстанционното решение
е постановено в противоречие на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което е неправилно и
следва да бъде отменено. Въззивният съд уважава молбата за промяна на
фамилното име на въззивницата от ”С.” на ”Ф. – С.”.
Така мотивиран, Софийският градски съд, на основание чл. 271, ал. 1,
изр. 1, предл. 2 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 35713 от 07.02.2020 г., постановено
по гр. дело № 53173 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, III Гражданско отделение, 83-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА ПРОМЯНА на фамилното име на М.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 19, ал. 1, пр. 4 ЗГР - от
”С.” на ”Ф. - С.”.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪОБЩЕНИЯ за промяната да
се изпратят на служба ГРАО – София и на бюрото за съдимост при Софийския районен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.