№ 1045
гр. Велико Търново, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МЛАДЕН ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. Г.А-ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Гражданско дело №
20224110102706 по описа за 2022 година
Осъдителни искове на основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл.9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за
заплащане обезщетение за забава - законна лихва.
Производството е образувано по предявени искове от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България срещу В. Г. П., ЕГН
**********, за реално изпълнение на задълженията за заплащане вземанията по договор
CARD-15103986, а именно:
- 1473.84 лева - главница, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
начислено върху главницата за периода от връчване на исковата молба на ответника до
окончателното изплащане на задължението;
- 271.34 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.02.2018 г. до 01.04.2019 година;
- 534.68 лева - обезщетение за забава за периода от 02.04.2019 г. до 28.10.2022 година.
Моли в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България да бъдат присъдени и сторените разноски, включително
100.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е сключен на 13.11.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ като
кредитор и В. Г. П., ЕГН ********** като кредитополучател договор за отпускане на
потребителски револвиращ кредит CARD- 15103986, в размер на 15 000,00 лева и е
предоставена възможност на кредитополучатля за ползване на кредитна карта, от която се е
възползвал като е активирал и ползвал предоставената му кредита карта CARD-15103986.
Твърди също, че в един документ били оформени договор за паричен кредит и договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, като са възникнали две различни и
независими едно от друго правоотношения - едно по паричен кредит PLUS-14757605 и едно
1
по револвиращ кредит CARD-15103986. За двата кредита са били приложими различни
условия за ползване на финансовите продукти и се водят в счетоводството на банката по
отделни партиди на кредитополучателя.
На 31.08.2017 г., след представяне на документ за самоличност на В. Г. П. е била връчена
пластиката на кредитната карта за усвояване на револвиращия кредит. На
кредитополучателя било предоставено приложение CARD-15103986 от 03.05.2017 г. към
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта PLUS-14757605.
На 13.11.2017 г. чрез функционалността „Превод на пари по сметка (чл. 3 от приложението
към договора) е бил усвоил сумата в размер на 1000.00 от предоставения кредитен лимит по
револвиращ кредит CARD-15103986, . Ищецът намира, че усвояването на суми от
кредитния лимит категорично представлявало сбъдване на уговореното между страните
условие, което води до възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на
усвоените суми респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за заем
се считал за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи
заетата сума, което следвало от същността му на реален договор.
С писмо до кредитополучателя, приложено към месечното извлечение по револвиращия
кредит за отчетен период 16.03.2018 г. до 13.04.2018 г., В. П. е уведомен, че считано от
16.05.2018 г. кредитния лимит по кредитната карта ще бъде увеличен на 1500.00 лева.
На 13.09.2018 г. чрез функционалността „Превод на пари по сметка (чл. 3 от приложението
към договора) е бил усвоил сумата в размер на 850.00 от предоставения кредитен лимит по
револвиращ кредит CARD-15103986, като по личаната му бакова сметка, открита в
Обединена българска банка, с IBAN BG50UBBS80021088188717 е преведена сумата в
размер на 850 лева. Услугата се използва чрез телефонния център и мрежата от офиси на
кредитора. Всяко ползване на тази услуга се отразявало, като трансакция в месечното
извлечение на кредитополучателя в настоящия случай в месечно извлечение за отчетен
период 16.08.2018 г. до 14.09.2018г., приложено към настоящата искова молба).
С писмо до кредитополучателя, приложено към месечното извлечение по револвиращия
кредит за отчетен период 15.09.2018 г. до 15.10.2018 г., В. П. е бил уведомен, че считано от
16.05.2018 г. кредитния лимит по кредитната карта ще бъде увеличен на 2000.00 лева.
За ползването на кредитния лимит кредитополучателят заплащал годишна лихва върху
усвоената част от кредитния лимит за срока на ползване на кредитния лимит. (чл. 16 от
договора). Лихвата била формирана от годишен процент на разходите (ГПР) и годишен
лихвен процент (ГЛП). ГПР се изчислявал индивидуално по всеки един кредит като
имплементираната система за обработка на кредитите (СИКЛИД) взима предвид точния
брой дни между датата на усвояване на кредита и първата падежна дата.
Твърди също, че към 01.04.2019 г. (последната падежна дата, след която картата е
блокирана) задължението на В. Г. П., ЕГН ********** по договор за отпускане на
потребителски револвиращ кредит CARD-15103986, възлизало в общ размер на 1745.18
лева, от които:
- 1473.84 лева - главница;
2
- 271.34 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.02.2018 г. до 01.04.2019 година.
Особеният представител на ответника В. Г. П. - адвокат В. Л., намира, че предявените
обективно съединени искови претенции са допустими и същите следва да бъдат надлежно
разгледани. По основателността прави възражения за нищожност на целия договор и при
алтернативност на отделни клаузи от него, на следните основания :
- неравноправност на клаузи в потребителски договор, по отношение на формата според
правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
- поради нарушаване на чл. 11, т. 10 от ЗПК, изискващ в договора изрично да бъде посочен
годишният процент на разходите, поради противоречие с добрите нрави - основание за
нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Счита също, че е налице основание за недействителност на договора за потребителски
кредит по чл. 22 от ЗПК, като съгласно чл. 23 от ЗПК в този случай дългът следва да се
намали до размера на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.
Оспорва като недоказано връчването на пластиката на кредитната карта за усвояване на
револвиращия кредит, като счита, че не е настъпило отлагателното условие, при сбъдване
на което възникват задължения за кредитополучателя, както и активирането на картата от
ответника.
Намира за недоказано получаване на суми от ищеца, както и че не доказано уведомяване
относно увеличаване на кредитния лимит на издадената на името на ответника кредитна
карта.
Счита също, че ищецът е следвало да блокира картата поне от 01.11.2018 г., т.е. след
неплащане на една месечна вноска. По тази причина незаконно се е възползвал от
уговорената изключително висока възнаградителна лихва в размер на 35 (тридесет и пет) %
за периода 01.11.2018 г. - 01.04.2019 г., вместо за длъжника и ответник да се начисли
значително по-ниската законна лихва за забава в размер на 10 (десет) % или три пъти и
половина по-ниска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, приема за установено следното:
От представените писмени доказателства и конкретно договор за кредит, се установи, че на
03.05.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България като кредитор и В. Г. П., ЕГН **********, като
кредитополучател е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит
CARD - 15103986, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14757605, оторизационен
код al62alyl. Съгласно договора е предоставена възможност на кредитополучатля –
ответника В. П. за ползване на кредитна карта (чл. 12 от договора). Страните са се
договорили револвиращия потребителски кредит да е безсрочен, като срокът на валидност
на кредитнатакарта да се определя от Кредитора и може да е различен от срока на договора
за револвиращ потребителски кредит. Постигнали са съгласие ответникът – в качеството си
на кредитополучател да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за
срока на ползването на кредитния лимит, както и заплащане от страна на кредитополучателя
и предвидените в договора такси за ползването на кредитната карта. Всички такси дължими
3
на Кредитора и/или трети лица по повод и/или ,във връзка с извършване на трансакции с
кредитната карта следвало да бъдат удържани от разполагаемия кредитен лимит. В чл. 16-ти
от договора, страните са постигнали съгласие лихвата и таксите да бъдат посочени в
приложението по чл. 21 от същия договор.
Освен основните задължения, ищецът в качеството си на кредитор по договора за кредит
се е задължил да изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на
Кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции, но не по-
малко от веднъж годишно. Извлечението трябвало да съдържа най-малко следната
информация: период, за който се отнася,извършени през периода трансакции, разполагаем
кредитен лимит, начислени лихви, минимална погасителна вноска. От своя страна
кредитополучателят – ответникът по делото се задължил да заплаща месечна погасителна
вноска до изплащането на начислените задължения, която да покрива задължението в
последователност разноски, лихви, главница. Минималната месечна погасителна вноска
следвало да бъде посочена също в приложението по чл. 21 от този договор.
Страните се договорили също, кредитната карта да бъде доставена от Кредитора на
Кредитополучателя, с приложение неразделна част от договора, съдържащо всички
конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.
Задължения за Кредитополучателя за плащания по картата щели да възникнат след
активирането и използването й в съответствие с договора и приложенията към него.
Видно от приложената по делото товарителница № 919081715103986, на 31.08.2017 г., на
ответника е доставена пратка с документи от страна на ищеца. Недоказани са твърденията и
от представеното доказателство не може да се установи, че по този начин е връчена
пластиката на кредитната карта за усвояване на револвиращия кредит, ведно с приложение
по чл.21 от договора, съдържащо всички конкретни условия на договора за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14757605.
На 15.11.2017г., е издадено първото месечно извлечение в което е отразена трансакция от
13.11.2017 г., чрез която е преведена сумата в размер на 1000.00 от предоставения кредитен
лимит по револвиращ кредит CARD-15103986, по личната банкова сметка на ответника,
открита в Обединена българска банка, с IBAN BG50UBBS80021088188717, която същият е
бил посочил и представил удостоверение пред ищеца - приложено по делото.
Ищецът е издал и последващи месечни извлечения, като видно от последното издадено
извлечение от 15.03.2019г., за последния месечен период 16.02. – 15.03.2019г., при кредитен
лимит от 2000 лв., по картата е била налична разполагаема сума от 254,82 лв. и задължение
за погасяване в размер на 1745,18 лв.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :
Исковете са недоказани, поради което и неоснователни.
Възражението на особения представител относно формата на изготвяне на договора за
потребителски кредит според правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗКП, е частично основателно.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с един вид, формат и размер на шрифта - не по-малък от
4
12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
В тази връзка съдът съобрази следното: ЗПК е приет през 2010 г. с цел да се извърши
транспониране на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на съвета от
23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за промяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета.
Съгласно Директивата договорите за кредит са изготвени на хартиен или друг траен
носител, като договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин на конкретни данни,
които задължително следва да се поддържат в него, за да може потребителят да прецени
обема на своето плащане. Видно от съдържанието на обсъжданата директива и
съдържанието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, българският законодател е въвел
допълнително изискване към договора за потребителски кредит всички елементи от
договора да се представят с един вид по вид, формат и размер шрифт - не по - малък от 12.
По този начин законодателят е въвел изискване, което не се съдържа в Директива
2008/48/ЕО, но което води до значителна санкция за кредитодателя - загубване на правото да
получи лихви и разноски по кредита.
В конкретния случай, съдържанието на договора е ясно, шрифтът е четлив и с достатъчен
размер, който да се възприеме с невъоръжено око.
В тази връзка, основателно е възражението на ответника, за недоказано връчването на
пластиката на кредитната карта за усвояване на револвиращ кредит. Вярно е, че в чл. 9 от
процесния договор е посочено, че всички съобщения с изявления на кредитора, отправени
към кредитополучателя се считат за получени и узнати от кредитополучателя, ако бъдат
изпратени на адрес, съответно изпратени по факс или на електронна поща, или съобщени по
телефон предоставени от кредитополучателя. Кредитополучателят е удостоверил, чрез
подписването на договора изричното си съгласие за получаване на съобщенията, отправени
от кредитора по начините и чрез средствата, описани по-горе. Получаването на кредитната
карта обаче е факт, който е извън приетата от страните фикция за знание на отправено
изявление и подлежи на доказване на общо основание.
Правилно особения представител възразява относно нарушение на разпоредбата на чл. 11, т.
10 от ЗПК, изискваща в договора изрично да бъде посочен годишният процент на разходите.
Съгласно императивните изисквания въведени с разпоредбата на чл.11, т. 10 от ЗПК
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Конкретните условия на договора за револвиращ
потребителски кредит обаче са били вероятно представени на ответника, най-рано с
издадената кредитна карта, с предвиденото в чл.21 от договора приложение в което са
отразени – лихвения процент, годишния процент на разходите, таксите и т.н. На практика
конкретните условия на револвиращия потребителски кредит са представени с едностранно
волеизявление от страна на ищеца, след подписване на договора и след издаването на
кредитната карта, като същите на са подписани от ответника – кредитополучател по
сделката, с което не е спазена формата предвидената в чл.11, т.27 от ЗПК, което води и до
5
нарушение на изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всекикъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, определени като
годишен процент от общия размер на известния кредит. ГПР се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и цялата дължима сума по договора. Следователно по ясен и разбираем за
потребителя начин е необходимо да се посочат всички разходи, които ще се направят и
които са пряко свързани с кредита. Като не е спазена задължителната форма и тези условия
не са подписани от ответника, следва да се приемат за недействителни тези клаузи.
Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 ,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е
недействителен, като при това и с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, потребителят дължи
само чистата стойност на ползваната сума, без да се отчитат начислените въз основа на
договора лихва, такси и премии по чл. 12 от ЗКП.
В тази връзка обаче липсват доказателства, че кредитодателят е предоставил на длъжника
сумата по кредита, според изложените твърдения. Въпреки дадените указания и
разпределението на доказателствената тежест, ищецът не доказа факта на изпълнение на
основното си задължение по договора. Не са ангажирани доказателства от които може да се
установи ползването на кредитната карта и усвояването на кредитния лимит от страна на
ответника и конкретния размер на дължимите за връщане суми. Приложените месечни
извлечения са частни документи, издадени от кредитора, от които може да се установи само,
че е налице твърдения за размера на ползваната по кредита сума, дължимата лихва и такси.
Ищецът не изпълни и задължението си да внесе определения от съда депозит по
назначените експертизи, като способ за проверка и доказване на релевантните по делото
обстоятелства. Ето защо и съобразно последиците от неизпълнение на задължението за
доказване, съдът следва да приеме, че не са се проявили релевантните за договорната
отговорност факти.
С оглед изхода на спора, неоснователна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените деловодни разноски.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сгр.14, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.9
от ЗПК и чл.86 от ЗЗД, срещу В. Г. П., ЕГН ********** с адрес
************** за заплащане на сумата 1473.84 лева – главница, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху
главницата за периода от връчване на исковата молба на ответника до
6
окончателното изплащане на задължението по договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, с № CARD –15103986 от 03.05.2017 г.,
сумата от 271.34 лева - възнаградителна лихва за периода от 15.02.2018 г. до
01.04.2019 година и сумата 534.68 лева - обезщетение за забава за периода от
02.04.2019 г. до 28.10.2022 година, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на
връчване решението на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7