Р Е Ш Е Н И Е

 

                                          №……….…/…………..

 

        Гр. София, 05.05.2021г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 797 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът „В.Б.Д.“ ЕООД чрез синдика Б.Л.Б.поддържа, че по т.д.№55/2011г. на Кюстендилски окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на дружеството, като той е назначен за синдик. Сочи, че при преглед на търговските книги на дружеството установил, че то има вземания към „Е.Е.И.“ ЕООД, които са както следва: 1/ по договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2012г. прехвърлено от „Топлофикация София“ ЕАД вземане в размер на 5 835 922,27 лв., а по договор от 04.05.2012г. прехвърлено от „ТЕЦ Марица 3“ АД в размер на 1 156 817,23 лв. Сочи, че с писма, изпратени на 04.02.2020г. и получени от ответника на 11.02.2020г., го е поканил да плати, но не е последвало плащане. Предвид горното претендира осъждането на ответника да му заплати горепосочените суми, като освен вземанията по двата договора за цесия претендира и лихва за забава върху тях за период от 22.04.2017 г. до датата на завеждане на иска -04.05.2020г. в посочените размери. В допълнителната искова молба оспорва възражението за погасителна давност, като твърди, че дружествата взаимно са си потвърждавали счетоводните салда, като представя и съответните писма. В хода на производството синдикът представя становища.

Ответникът „Е.Е.И.“ ЕООД оспорва иска по съображения, изложени в писмен отговор от 20.08.2020г. и допълнителен отговор от 22.10.2020г. Твърди, че искът е неоснователен и го оспорва по основание и размер, като счита, че вземанията са погасени по давност. Сочи, че същите били възникнали през 2011г., цедирани 2012г. и платими в тригодишен срок, който отдавна е изтекъл. С допълнителния отговор е заявил оспорване на представените от ищеца молби за потвърждение на салда относно автентичността и съдържанието им.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

            С исковата молба е представен договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2012г., съгласно който цедентът „Топлофикация София“ ЕАД прехвърля на ищцовото дружество като цесионер вземане в размер на 5 835 922,27 лв. към „Ел ем импекс“, със седалище и адрес на управление ***, индустриална зона Орион, което вземане представлява съгласно посоченото главница, произтичаща от договор за прехвърляне на вземане от 30.12.2011г. В чл. 3 е уговорена цена в размер на 3 200 000 лв., платима в тригодишен срок. Съгласно чл. 4.2 цедентът е поел задължение да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне в срок от три работни дни от сключване на договора, като се е задължил и да предаде на цесионера всички документи. В чл.6 е уговорено, че прехвърлянето на вземането настъпва със сключване на договора, а в чл. 7.1, че при неизпълнение на задължението за уведомяване на длъжника, цесионерът може сам да извърши уведомяването от името и за сметка на цедента.

            Аналогични на гореописаните уговорки са и клаузите на втория представен договор от 04.05.2012г., с който „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД като цедент прехвърля на ищеца вземането си към „Ел ем импекс“, със седалище и адрес на управление ***, индустриална зона Орион, в размер на 1 156 817,23 лв., от които главница 904 760 лв. и лихва 252 057,23 лв., произтичащи от договор за паричен заем от 25.03.2008г.

            Ответникът е задължен с протоколно определение да представи и договора за заем и споразумението от 2011г., но не е изпълнил това си задължение.

            С представените писма на  лист 12, изходящи от синдика, той е уведомил ответника за двете вземания, като е представено известие за доставянето им от 11.02.2020г.

            На стр. 32-34 от делото ищецът е представил в копие, а впоследствие с молба от 25.01.2021г. и в оригинал, като се установява пълна идентичност, три молби за потвърждения на вземания/задължения, като по първата общо са потвърдени задължения на „Е.Е.И.“ ЕООД към ищеца в размер на 6 992 739,50 лв., като същата е двустранно подписана и от ищеца и от ответника, за втория от главен счетоводител с дата 02.05.2017г. Същият размер задължение и по потвърждението от 18.04.2018г. и по потвърждението от 25.04.2019г.

            От справки по публичния ТР съдът установява, че е открито производство по несъстоятелност на ищеца с решение от 15.05.2012г. по т.д № 55/2011, Окръжен съд – Кюстендил, на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ. След това така откритото производство е прекратено с решение от 04.06.2015г., обявено в ТР под №20180719115421, с дата на влизане в сила на акта на 10.07.2018г. поради одобряване на оздравителен план. Впоследствие производството по несъстоятелност е възобновено с решение от 16.10.2019г., с което длъжникът е обявен в несъстоятелност и е постановено започване на осребряването на имущество.

            По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Б.Г. от 18.01.2021г., което се кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице описва подробно исканията и доказателствата по делото, като сочи, че  по предоставен от синдика на „В.Б.Д.” ЕООД Б.Л.Б.електронен адрес на счетоводството на ищеца, е изпратило на главния счетоводител Е.П.писмо с поставените въпроси и необходимите справки от счетоводните регистри за изготвяне на ССЕ, като от страна на главния счетоводител му е изпратено извлечение от счетоводните регистри на „В.Б.Д.” ЕООД за осчетоводяване на процесните договори, както следва: По договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2012 г. на „Топлофикация – Бургас” ЕАД  - Цедент и „В.Б.Д.” ЕООД- Цесионер за прехвърляне на възмедно вземане към „Е.е.и.” ЕООД  в размер на 5 835 922,27 лв. /Приложение № 1.2/, като съгласно чл. 1 от договора, размерът на вземането е осчетоводен по дебита на сметка 498 „Други дебитори” в размер на 5 835 922,27 лв., а съгласно чл. 3 от договора, сумата е осчетоводена по кредита на сметка 499 „Други кредитори” в размер на 3 200 000 лв. платима в срок от 3 години от подписване на настоящия договор, за която сума. Разликата в размер на 2 635 922,27 лв. е осчетоводена по кредита на сметка 723 „Приходи от операция с Финансови активи и инструменти”/Приложение № 1.2/. Експертът уточнява, че чрез сметка 498 „ Други дебитори” предприятията отчитат вземанията си от трети лица по операции, които не са обхванати от другите сметки в групата, като аналитичното отчитане към сметка 498 може да се организира по дебитори, по видове вземания и по срокове за получаването им, а сметка 498 се дебитира при възникване на вземане срещу кредитиране на сметки от група 70 „Приходи от продажби”. Вещото лице сочи, че чрез сметка 499 предприятията отчитат задълженията си към трети лица по операции, невключени в другите сметки от групата, като сметка 499 се кредитира при възникване на задължения. Според експертното заключение по договор за прехвърляне на вземане от 04.05.2012 г. на „ТЕЦ Марица 3” АД  - Цедент и „В.Б.Д.” ЕООД- Цесионер за прехвърляне на възмедно вземане към „Е.е.и.” ЕООД  в размер на 1 156 817,23 лв. /Приложение № 1.3,  съгласно чл. 1 от договора, размерът на вземането е осчетоводен по дебита на сметка 498 „Други дебитори” в размер на 1 156 817,23 лв.; Съгласно чл. 3 от договора, сумата е осчетоводена по кредита на сметка 499 „Други кредитори” в размер на 1 098 976,37 лв. платима в срок от 3 години от подписване на настоящия договор, за която сума Цесионерът „В.Б.Д.” ЕООД се е съгласил да придобие вземането на Цедента „Е.Е.И.” ЕООД, а разликата в размер на 57 840,86  лв. е осчетоводена по кредита на сметка 723 „Приходи от операция с Финансови активи и инструменти”/Приложение № 1.3/. Вещото лице сочи, че е посетило офиса на „Е.Е.И.” ЕООД, *** и предоставило на счетоводството писмо за необходимите счетоводни справки за изготвяне на ССЕ. Сочи, че ъчетоводителят на „Е.Е.И.” ЕООД му изпрати  извлечения от счетоводните регистри по процесните договори, както следва: Уведомление от „Топлофикация Бургас” ЕАД  до „Е.Е.И.” ЕООД за прехвърляне на вземане по договор от 12.01.2012 г. в размер на 5 835 922,27 лв. към „В.Б.Д.” ЕООД. уведомлението е получено на 12.01.2012 г./Приложение № 2.1, като вещото лице установява, че на основание на договора  за прехвърляне на вземане от 12.01.2012 г. и уведомлението в счетоводството са взети следните счетоводни операции: По дебита на сметка 499 „Други кредитори” с аналитичност 97 „Топлофикация Бургас” ЕАД  и по кредита на сметка 499„Други кредитории” с аналитичност 101„В.Б.Д.” ЕООД на стойност 5 835 922.27 лв. Уведомление от „ТЕЦ Марица 3” АД   до „Е.Е.И.” ЕООД за прехвърляне на вземане по договор от 04.05.2012 г. в размер на 1 156 817,23 лв. към „В.Б.Д.” ЕООД. уведомлението е получено на 04.05.2012 г./Приложение № 2.3./. На основание на договора  за прехвърляне на вземане от 04.05.2012 г. и уведомлението в счетоводството според експерта са взети следните счетоводни операции: По дебита на сметка 499 „Други кредитори” с аналитичност 63 „ТЕЦ Марица 3” АД    и по кредита на сметка 499„Други кредитори” с аналитичност 102„В.Б.Д.” ЕООД на стойност 904760,00 лв./главница по договора/. По дебита на сметка  496 „Разчети по лихви” с аналитичност 0014 „ТЕЦ Марица 3” АД    и по кредита на сметка 499„Други кредитори” с аналитичност 102„В.Б.Д.” ЕООД на стойност 252057,23 лв./лихва по договора/. Вещото лице изрично сочи, че от счетоводителя на „Е.Е.И.” ЕООД му е предоставен Договор за заместване в дълг, който представя в Приложение № 3.1. Същият е подписан на  16.05.2019 г. между „В.Б.Д.” ЕООД, ЕИК ******** с управител Х.Л.З., наричан Кредитор, „Б.” ЕООД, ЕИК ********* с управител М.Д., наричана Поемател, и „Е.Е.И.” ЕООД, ЕИК 1******8 с управител И.Я.Я., като Длъжник. Съгласно чл. 1 страните са се споразумели, Поемателят да замести изцяло ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ДЛЪЖНИК, по отношение на дълга му към кредитора в размер общо на 6 992 739,50 лв. Посочено е, че задължението произтича от Договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2012 г., с който „Топлофикация Бургас” ЕАД, като цедент прехвърля на „В.Б.Д.” ЕООД като цесионер свое вземане от „Е.Е.И.” ЕООД в размер на 5 835 922,27 лв. главница и Договор за прехвърляне на вземане от 04.05.2012 г., с който „ТЕЦ Марица 3” АД, като цедент прехвърля на „В.Б.Д.” ЕООД като цесионер свое вземане от „Е.Е.И.” ЕООД в размер на 1 156 817,23 лв., в т.ч. главница 904760 лв. и лихва 252 057,23 лв. На основание подписания договор в счетоводния отдел са взели следните счетоводни операции за отписване на дълга, отразени в Мемориален ордер за месец 5/2019 г./Приложение № 3.2/, а именно: Дт 499/101цесия „В.Б.Д.” ЕООД 5 835 922.27 Кт 499/127„Б.” ЕООД    -5 835 922.27 по Договор/12.01.2012 г. 2.Дт 499/102 цесия„В.Б.Д.” ЕООД  1 156 817.23 лв. Кт 499/127„Б.” ЕООД     1 156 817.23 по Договор/04.05.2012 г. В резултат на горното от 16.05.2019 г. „В.Б.Д.” ЕООД не фигурира като контрагент в  счетоводните регистри на  „Е.Е.И.” ЕООД. Вещото лице сочи, че на него не са му предоставени от счетоводството данни, че от страна на „Е.Е.И.” ЕООД   към „В.Б.Д.” ЕООД през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. няма потвърждавани салда. Според експерта в счетоводството на „Е.Е.И.” ЕООД   към момента не съществува задължение към „В.Б.Д.” ЕООД, но е съществувало в периода 2012 – 2019 г.  до 16.05.2019 г., когато е подписан договора за заместване в дълг. Вещото лице също така е установило, че Лихвата по договор от 12.01.2012 г. за главница в размер на 5 835 922.27 лв. за периода от 04.05.2017 г. до 04.05.2020 г. е в размер на  1 778 335.19 лева, така както е изчислена в таблицата на стр. 10 от заключението, а лихвата по договор от 04.05.2012 г. за главница в размер на 904 760 лв. за периода от 04.05.2017 г. до 04.05.2020 г. е в размер на  275 700.48  лева, изчислена в таблицата на стр. 11 от експертизата.

            При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            Предявеният от синдика иск е с цел попълване масата на несъстоятелността, а именно събиране на вземания на дружеството-несъстоятелен длъжник. По делото е безспорно установено от писмените доказателства и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът е придобил по силата на двата представени договора за цесия две вземания срещу ответника „Е.Е.И.“ ЕООД, които са както следва: по договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2012г. от „Топлофикация София“ ЕАД вземане в размер на 5 835 922,27 лв., и по договор от 04.05.2012г. „ТЕЦ Марица 3“ АД - в размер на 1 156 817,23 лв. Безспорно е, че в ответното дружество са постъпили уведомителни писма от цедентите, които са предоставени на вещото лице, като по първия договор уведомлението е получено на 12.01.2012г., а по втория – на 04.05.2012г. След получаване на уведомленията ответникът е осчетоводил вземанията като дължими на ищеца по описания от вещото лице начин. Експертизата сочи, че в счетоводството на ответника са се водили дължими процесните вземания в периода 2012 – 2019 г.  до 16.05.2019 г., когато е подписан договора за заместване в дълг, който е и приложен към експертизата, и съгласно който „В.Б.Д.” ЕООД, с управител Х.Л.З., „Б.” ЕООД, ЕИК ********* с управител М.Д., като Поемател, и „Е.Е.И.” ЕООД, като длъжник са са се споразумели, поемателят да замести изцяло първоначалния длъжник, по отношение на дълга му към кредитора в размер общо на 6 992 739,50 лв., като задължението произтича от договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2012 г. и договор за прехвърляне на вземане от 04.05.2012 г.

            Ответникът е заявил възражение за погасяване на вземанията по давност, а ищецът е противопоставил на същото твърдения, че е извършено потвърждаване на салда, с което е прекъсната давността. Извършеното оспорване на потвържденията на салда от ответника остана недоказано, тъй като същите са представени и в оригинал, носят подпис на негов служител и той не е опровергал истинността на документите. Наред с горното съществуването и счетоводното отразяване на задълженията по двата договора за цесия се установява и от вещото лице, т.е. потвърждаването на салдата не е в противоречие с воденото в счетоводството на ответника. През 2012г. ответникът е осчетоводил вземанията на новия си кредитор след цесията, а с трите документа съответно с дата 02.05.2017г., 18.04.2018г. и от 25.04.2019г. ги е потвърдил. Въпросът е дали с тези три представени потвърждения на салда ищецът е установил надлежно прекъсване на давността.

Признаването на дълг е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора, като за да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора, в който смисъл е  решение № 161 от 03.02.2016 г. по т. д. № 1934/2014 г., ВКС, I  т.о и мн. др. Същевременно по делото не се установи какъв е характера на цедираните вземания, въпреки многократно дадени указания и възможности на ищеца. Няма данни цедираните през 2012г. вземания кога са възникнали и от какво точно правоотношение, като ноторно е, че самата цесия не е правопораждащия вземането факт, а тя е само смяна на активната страна по правоотношението, а именно кредитора. Сключването на договора за цесия не е новация, тъй като не се осъществява с участието на длъжника и не може да се приеме, че със сключването на този договор вземането става изискуемо или се променя неговата изискуемост. По отношение на давността срокът за погасяване тече от датата, на която вземането е станало изискуемо към цедента, а самото му цедиране, без да е налице новация не промяна това. Напротив, вземането си е било изискуемо към момента, в който е възникнало по правоотношението със стария кредитор и прехвърлянето му на нов кредитор, не обуславя промяна в изискуемостта му. Следователно ищецът следваше да установи с точност какъв е характера на вземанията, които са му цедирани и кога са възникнали, за да може да се произнесе съда от коя точно дата тече давността за тях и кога е изтекла. Вярно е, че ответникът не изпълни задълженията си по чл. 190 от ГПК да представи договора за заем и споразумението, по което се сочи да са възникнали цедираните на ищеца вземания, но също така и ищецът не се е възползвал от възможността за събиране на тези документи и доказателства от съконтрахентите, които са негови цеденти и не само би следвало да му ги предадат съгласно уговорките по договора, но и да разполагат с тях. Безспорно е, обаче, към датата на сключване и на двата договора за цесия, вземанията са били възникнали, тъй като те са описани в договорите, а очевидно и са били изискуеми, тъй като по първия договор е цедирана главница, произтичаща от договор за прехвърляне на вземане от 30.12.2011г., т.е. тази дата е най-ранния начален момент на изискуемост, а по втория вземането е цедирано с лихва за забава. Следователно по първия договор вземането е изискуемо най-рано на 30.12.2011г. и от тази дата, независимо дали се погасява с кратка тригодишна или с общата петгодищна погасителна давност, тече погасителната давност за него и тя е изтекла към 30.12.2016г. Дори и от самата дата на цесия, давността към 12.01.2017г. вече е изтекла. Първото потвърждаване е от 02.05.2017г., т.е. след изтичане на петгодишния давностен срок. По втория договор за цесия е прехвърлено вземане за главница и вземане за 252 057,23 лв., произтичащи от договор за паричен заем от 25.03.2008г. Ищецът отново не установи кога точно е падежа на договора за заем, от който тече изискуемостта на вземането, но очевидно е настъпил преди датата на договора за цесия, щом са цедирани и лихви в такъв размер. Предвид горното дори и при потвърждаване на 02.05.2017г., то по-вероятно е да е изтекла погасителната давност преди горната дата. Лихва в такъв размер не се формира върху предоставената в заем главница за два-три дни, а за по-продължителен период. Следователно и вземането по втория договор за цесия е било изискуемо поне няколко месеца преди цедирането му през май 2012г., затова след като не се установи да е налице прекъсване на давността с изявление, датиращо от период преди 2017г., то също е погасено по давност. Само за пълнота следва да се отбележи, че уговореното по договора за цесия плащане в 3 годишен срок е по отношение на цената по същия, а не съставлява нов срок на изискуемост на цедираните вземания, нито че същите се погасяват в тригодишен срок, както твърди ответника.

Независимо от горното следва да се има предвид, че по делото безспорно се установи, че в периода след прекратяване на производство по несъстоятелност при утвърждаването на оздравителния план, до неговото възобновяване с решението на КОС от 16.10.2019г., дружеството „В.Б.Д.” ЕООД е подписало договор за заместване в дълг от 16.05.2019 г., съгласно който „В.Б.Д.” ЕООД, „Б.” ЕООД, ЕИК *********, като поемател, и „Е.Е.И.” ЕООД като длъжник са се споразумели, поемателят „Б.” ЕООД да замести изцяло първоначалния длъжник по отношение на дълга му към кредитора в размер общо на 6 992 739,50 лв., като задължението произтича от договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2012 г. и договор за прехвърляне на вземане от 04.05.2012 г. Съществуването на този договор се установява безспорно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, независимо от неизпълнението на задължението на третото лице – „Б.“ ЕООД да го предостави по делото по реда на чл. 192 от ГПК. Неизпълнението на това задължение съгласно чл. 87 от ГПК е основание за налагане на глоба, както и би могло да бъде основание страната да претендира вреди от това трето лице, но няма как въз основа на неизпълненото задължение да се приеме от съда, че такъв договор не съществува, след като той е предоставен на вещото лице от счетоводството и то го е приложило като документ към заключението. Дали този договор е валиден или недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелността, какви са били правомощията на органите на дружеството в периода, в който е сключен, а именно след утвърждаване на оздравителния план и прекратяване на производството по несъстоятелност до нейното възобновяване, какво е действието на решението за възобновяване по чл. 709 от ТЗ, са извън предмета на настоящия спор. Тези въпроси не могат да бъдат решени в рамките на настоящия спор, тъй като действителността и валидността на един договор може да се изясни в исков спор с участието на всички засегнати по правоотношението страни, които имат качеството на задължителни необходими другари, а в настоящото производство новия длъжник – поемателят „Б.“ ЕООД не участва, тъй като не е конституиран като страна с исковата молба и в хода на делото. Каквито и доводи да се изтъкнат от синдика за да не се взема предвид договора от 16.05.2019г., същите не могат да се разгледат и решат в настоящото производство без участието на всички страни по правоотношение, които са засегнати, тъй като решението няма да формира СПН срещу неучастващия поемател. Не се касае за поемане на дълг в хода на производството, тъй като исковата молба е подадена след сключването на договора. В случая с договора за заместване в дълг вземанията се прехвърлят на нов длъжник и старият престава да дължи същите, като кредиторът има нов длъжник, към който следва да предяви претенциите си, ако счита, че същите са изискуеми и съществуващи. Следователно с оглед обективната преценка на всички данни по делото, позовайки се на неоспореното заключение на ССЕ, съдът приема, че дори и да не са погасени по давност процесните вземания, цедирани на ищеца през 2012г., по силата на тристранно споразумение от 16.05.2019г. са поети от нов длъжник, а старият е освободен. С оглед горното ответникът не се явява активно материално правно легитимиран като длъжник по иска към момента на приключване на устните състезания и искът не може да бъде уважен спрямо него. Налице е нов длъжник, към който ищецът следва да насочи евентуалните си претенции.

Предвид горното така предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Разноски не се следват на ищеца, а от ответника не е заявено искане за присъждането им. Същевременно предвид факта, че искът е предявен с оглед попълване масата на несъстоятелността, държавна такса не е внасяна предварително съгласно чл. 620, ал.5 от ТЗ, то обаче при отхвърлянето му следва да бъде възложена върху ищеца, а именно да се постанови събирането й от масата на несъстоятелността. С оглед размера на търсените по исковете суми, сборът между 7 614 257,39 лв. и 1 432 517,71 лв., или общо цената на исковете, възлизаща на 9 046 775,10 лв., то дължимата държавна такса от 4% възлиза на 361 871 лв. и следва да бъде присъдена на СГС като дължима от масата на несъстоятелността.

Воден от горното съдът

 

                                  Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.Б.Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Б.Л.Б., със съдебен адрес ***, искове срещу ответника „Е.Е.И.” ЕООД,  ЕИК ********със седалище и адрес на управление ***, за присъждане на следните суми: главница в размер на 5835922,27 лв. по договор за прехвърляне на вземанията от 12.01.2012 г., сключен с „Топлофикация – Бургас” ЕАД и лихва в размер на 1 778 335,12 лв. върху тази главница за периода от 22.04.2017г. до датата на завеждане на иска, както и за общо дължими суми в размер на 1432 517,71 лв.   по договор за прехвърляне на вземанията от  04.05.2012 г., сключен с „ТЕЦ  Марица 3” АД, от които главница 904 760 лв., цедирана лихва в размер на 252057,23 лв. и сумата от 275700,48 лв., представляваща лихва за периода от 22.04.2017 г. до датата на завеждане на иска -04.05.2020г., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „В.Б.Д.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, чрез синдика Б.Л.Б., със съдебен адрес ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. София, бул.“Витоша“ №2, дължимата държавна такса по производството в размер на сумата от 361 871 лв. / триста шестдесет и една хиляди осемстотин седемдесет и един лева/, платима от масата на несъстоятелността.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      СЪДИЯ: