№ 304
гр. Русе , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520200836 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адвокат Й.А. от АК-Варна, в качеството му на
процесуален представител на “Емир 2012” ЕООД гр. Дулово до Русенския
Районен съд, против Наказателно постановление № 38-0000741/25.03.2021г.
на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” Русе, с
което за нарушение по чл.91в, т.2 от Закона за автомобилните превози и на
осн. чл.104, ал.7, предл. последно от Закона за автомобилните превози /ЗАПр/
на дружеството била наложена “Имуществена санкция” в размер на 2000.00
лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно, като излага аргументи за наличието на
съществени нарушения на процесуалните правила.
За административнонакзаващият орган, редовно призовани, не се явява
законен или упълномощен процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
1
За наказаното дружество, редовно призовани, не се явява законен или
упълномощен процесуален представител.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 04.02.2021 г., свид. В.Д. – главен инспектор в РД ”Автомобилна
администрация” - Русе извършил комплексна проверка по документи на
транспортното предприятие “Емир 2012” ЕООД гр. Дулово, извършващо
вътрешен и международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка и
притежаващо валиден лиценз № 10053 издаден от МТИТС.
В хода на проверката, въз основа на изисканите и представени от
дружеството документи и файлове с данни, свид.Д. констатирал, че от
превозвача не се представя информацията, извлечена от дигиталният
тахограф на автобус „Ивеко Дейли“ с рег. № СС 2584 ТА, стопанисван и
ползван от Дружеството, отнасяща се за времето от 00.00 ч. на 05.02.2020 г.
до 24.00 ч. на 10.10.2020 г. От представените пътни листи за този автобус,
свид. Д. установил, че в посоченият период, с превозното средство били
извършвани автобусни превози на пътници по автобусна линия гр. Варна - гр.
Дулово от маршрутно разписание № 19201 на ИА“Автомобилна
администрация“.
С оглед установеното, свид. Д. приел, че “Емир 2012” ЕООД гр. Дулово
е осъществило състава на нарушението по чл.91в, т.2 от ЗАПр, за което
съставил против дружеството акт.
Въз основа на този акт, Директора на РД “Автомобилна администрация”
Русе издал обжалваното наказателното постановление, с което за
нарушението и на осн. чл.104, ал.7, предл. последно от ЗАПр наложил на
“Емир 2012” ЕООД гр. Дулово “Имуществена санкция” в размер на 2000.00
лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
2
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставяне на актът за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
самостоятелна предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
Аргументите в тази насока са следните:
Установява се, че в акта, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението по чл.91в, т.2 от ЗАПр било описано пълно и
ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава
му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, а от събраните
по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че състава на това
нарушение е осъществен от обективна страна от “Емир 2012” ЕООД гр.
Дулово.
Съобразно тази разпоредба, превозвачите, ръководителите на
предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни
да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да
предоставят за проверка от контролните органи информацията, извлечена
от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.
Безспорно “Емир 2012” ЕООД гр. Дулово е превозвач, извършващ
международен и вътрешен автобусен превоз на пътници за чужда сметка и
притежаващо валиден лиценз № 10053 издаден от МТИТС. Дружеството
стопанисвало и използвало за дейността си автобуси, сред които и автобус
„Ивеко Дейли“ с рег.№ СС 2584 ТА от категория „М2“, който бил снабден със
записващо оборудване – дигитален тахограф.
Установи се, че Дружеството не представило в хода на извършената на
04.02.2021 г. проверка информация, извлечена от дигиталния тахограф на
процесното превозно средство за периода от 00.00 ч. на 05.02.2020 г. до 24.00
ч. на 10.10.2020 г. От представените и приобщени от Съда пътни листи за този
автобус става ясно, че в процесния период били извършвани автобусни
3
превози на пътници по автобусна линия гр. Варна – гр. Дулово от маршрутно
разписание № 19201 на ИА“АА“.
Несъмнено, след като “Емир 2012” ЕООД гр. Дулово не представило
обсъжданата информация, то осъществило състава на нарушението по чл.91в,
т.2 от ЗАПр, за което била ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
В същото време обаче, при това описание и квалификация на
нарушението в АУАН и НП, за да бъде приложена законосъобразно, иначе
относимата санкционна норма на чл.104, ал.7 от ЗАПр, е следвало
административните органи да установят наличието на едно от алтернативно
посочените в тази норма изпълнителни деяния. Основанията за този извод са
следните:
Според разпоредба на чл.104, ал.7 от ЗАПр, на превозвач или на лице по
чл.12б, ал.1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния
тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги
предоставят за проверка от контролните органи, се налага имуществена
санкция 2000 лв.
За да бъде обаче санкциониран превозвач по реда на тази правна норма
за нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАПр е необходимо да е било установено дали
непредставянето на данните от дигиталния тахограф се дължи на факта, че
извлечените данни не се съхраняват /първото изпълнително деяние визирано
в нормата на чл.104, ал.7 от ЗАПр/ или се съхраняват, но превозвача отказва
да ги предостави на контролния орган /втората форма на изпълнителното
деяние/. Тези обстоятелства не само не били установени в хода на
административното производство по издаване на наказателното
постановление, но и твърдение за наличието на някое от двете изпълнителни
деяние не се съдържа в описанието на нарушението в двата административни
акта. Единствено от цифровото изписване в НП на санкционната норма
/чл.104, ал.7, предл. последно/ може да се направи извод, че според АНО, в
случая е налице отказ от представяне на процесните данни, от страна на
проверяваното транспортно предприятие.
Така приетото от АНО изпълнително деяние обаче не било включено в
4
обстоятелствената част на административнонаказателното обвинение, където
е посочено само: „…не представя за проверка…информацията от паметта на
дигиталния тахограф…“. По този начин наказаното дружество било лишено
от възможност за пълноценно осъществяване правото на защита по
съответните факти, още от момента на привличане към
административнонаказателна отговорност със съставянето на процесния
АУАН. Нещо повече, нито в хода на административното производство пред
административните органи, нито в съдебното производство са представени
или събрани доказателства за това, че е налице отказ от представяне на данни
от дигиталния тахограф от страна на „Емир 2012” ЕООД гр. Дулово. От
показанията на свид. Д. - инспекторът извършил проверката, става ясно, че
той също не установил причината за непредставяне на процесните данни.
Освен това заявява, че му било известно, че на практика повечето превозвачи
ползват външни фирми за снемане на данните от дигиталните си тахографи,
поради което и при липса на софтуерен продукт, превозвачите не разполагат с
информация какво се съдържа върху предаденият ми от тези фирми магнитен
носител, респективно - каква информация предоставят на проверката.
По мнение на Съда, при така установеното, административните органи е
следвало да установят причината за непредставяне на данните от тахографа,
включително като предоставят възможност на представляващият
транспортното предприятие да даде становището си по този въпрос или му
осигурят допълнителен срок за представяне на данните, като едва след това, с
оглед установеното приемат осъществяването на едното или другото
изпълнително деяние по чл.104, ал.7 от ЗАПр, опишат и квалифицират
нарушението по прилагането на тази санкционна норма. Необходимостта
приетото от АНО в тази насока да е било включено в
административнонаказателното обвинение е взаимообвързано с осигуряване
възможност на наказаното лице пълноценно да осъществи право на защита по
съответните факти. Доколкото в конкретният случай това не било сторено, а
по този начин недопустимо било ограничено правото на защита на наказаното
лице, то Съдът следва да постановени отмяна на наказателното
постановление, като постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила.
5
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
По делото “Емир 2012” ЕООД гр. Дулово се представлявало от
упълномощен процесуален представител – адв. Й.А. от АК-Варна, на когото
заплатило хонорар в размер на 440.00 лв., съобразно приложените по делото
адвокатско пълномощно и договор за правна помощ. С жалбата срещу НП и
депозираното писмено становище по делото, адв. А. претендирал
присъждането на разноските за адвокатско възнаграждение.
От страна на АНО е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63, ал.4 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум /370.00 лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба.
Освен това, съобразно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за изготвяне
на жалба срещу наказателно постановление без процесуално
представителство възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 на
базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но
не по-малко от 50 лв. При това положение, минималният размер на
адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл.18, ал.1 и ал.2
във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., възлиза на 300.00
лв., а договореният и заплатен от наказаното дружество размер на
адвокатското възнаграждение е 440.00 лв.
С оглед това, отчитайки материалния интерес по делото /2000.00 лв./,
обстоятелството, че оказаната от адвокат Й.А. правна помощ се изразява само
6
в изготвяне на жалба, но без процесуално представителство в проведеното по
делото открито съдебно заседание, както и че конкретното дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в само едно съдебно
заседание, при липса на съществени спорни обстоятелства, то и възражението
за прекомерност се явява основателно. По мнение на Съда, обоснованият и
справедлив размер на адвокатското възнаграждение в конкретният случай
следва да бъде в минималния размер, съгласно НМРАВ, а именно в размер на
300.00 /триста/ лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Директора на
РД „Автомобилна администрация“ - Русе, част от структурата на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
С оглед на изложеното, понастоящем Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя „Емир 2012” ЕООД гр. Дулово разноските за адвокатско
възнаграждение в размер от 300.00лв. В останалата част - до 440.00 лв.
претенцията на дружеството следва да бъде отхвърлена.
Поради това и на основание чл. 63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000741/25.03.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” Русе, с
което за нарушение по чл.91в, т.2 от Закона за автомобилните превози и на
осн. чл.104, ал.7, предл. последно от Закона за автомобилните превози, на
„Емир 2012” ЕООД гр. Дулово, Булстат *********, била наложена
“Имуществена санкция” в размер на 2000.00 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
7
заплати на „Емир 2012” ЕООД гр.Дулово, Булстат *********, направените от
него разноските за адвокатско възнаграждение в размер от 300.00 лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Емир 2012” ЕООД гр. Дулово, Булстат
*********, за присъждане на разноски за сумата над 300.00лв. до
претендирания размер от 440.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8