№ 477
гр. Велико Търново, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110100128 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. И. Г. срещу „К. Б.“ КД, с която са предявени
искове за признаване за незаконно извършеното със Заповед № ***-032/14.11.2022 г.
дисциплинарно наказание „уволнение“ и за отмяна на Заповед № ***-033/14.11.2022 г.,
с която трудовото правоотношение на ищцата е прекратено и за неговата отмяна, за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „обслужващ
магазин/служител филиал“, както и за осъждането на ответника да заплати
обезщетение в размер на 228.00 лева, представляващо разликата между получаваната
от ищцата работна заплата при ответника и заплатата, получавана при новия й
работодател.
Ищцата твърди, че е заемала при ответника длъжността „обслужващ
магазин/служител филиал“, както и че със Заповед № ***-032/14.11.2022 г. й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Оспорва законосъобразността на
уволнението при твърдението, че не е извършила описаните в заповедта нарушения на
трудовата дисциплина. На първо място, счита, че изложените в заповедта мотиви
очевидно не касаят нея, тъй като заповедта е издадена на 14.11.2022 г., а изложението в
нея касае 16.11.2022 г. На следващо място, заявява че не е спазена процедурата по
осъществяване на дисциплинарно производство, тъй като работодателят не е придобил
непосредствени впечатления от описаните в заповедта случаи, като обясненията й не са
дадени пред него, а пред заместник-ръководител на филиала. По-насетне счита, че
заповедта, макар и издадена в предвидената в чл. 195 КТ писмена форма, не отговаря
1
на изискванията, установени в чл. 195, ал. 1 КТ относно нейното съдържание, тъй като
същата не съдържа задължителни реквизити - липсва описание на нарушението, не са
конкретизирани по техните обективни и субективни признаци нарушенията, за които е
санкционирана, не са посочени конкретни действия или бездействия, с които да е
осъществен визираният фактически състав на дисциплинарно нарушение, не е
посочено отношението й към сочените нарушения и съставляват ли същите отделни
признаци на тези отделни нарушения, както и кой е субектът на описаните деяния.
Сочи, че простото изброяване на задълженията на служителя, без да е ясно и точно
посочено кое от тях работодателят счита за нарушено с конкретното деяние, не прави
заповедта обоснована. Твърди, че дори да се приеме, че е осъществила някакви
нарушения на трудовата дисциплина, то същите са извършени неволно, неумишлено и
представляват случайни деяния, поради което наложеното наказание е несъразмерно
тежко и прекомерно спрямо осъщественото. Заявява, че след уволнението си е
постъпила на по-ниско платена работа, поради има право да получи разликата в
заплатите между тази, получавана при ответника, и тази, получавана при новия
работодател.
Ответникът оспорва предявените искове. Заявява, че по време на работа на
3.10.2022 г. ищцата грубо е нарушила задължението си за любезно и вежливо
обслужване на клиентите, произтичащо както от длъжностната й характеристика, така
и от характера и естеството на работата, свързана с обслужването на клиенти. Счита,
че дисциплинарното производство е извършено законосъобразно, включително при
спазване изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, като при налагане на дисциплинарното
наказание е преценена тежестта на нарушението, обстоятелствата при които същото е
извършено, поведението на служителя и липсата на самокритичност от страна на
последния. Заявява, че за да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с
доверието на работодателя, не е необходимо за предприятието на последния да са
настъпили имуществени вреди, както и че в заповедта за уволнение изрично са
посочени обстоятелствата, при което е извършено нарушението на трудовата
дисциплина и са взети са предвид обясненията на работника. Счита, че неизпълнението
на трудови задължения по длъжностната характеристика съставлява злоупотреба с
доверието на работодателя, като без значение е дали същото е извършено неволно или
умишлено.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
предявените искове и моли за тяхното уважаване, а процесуалният представител на
ответника поддържа становището за неоснователност на исковете и моли за тяхното
отхвърляне.
В писмени защити процесуалните представители на страните излагат подробни
аргументи в защита на своите позиции.
2
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявени са конститутивни искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и осъдителен
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По делото не се спори, че страните са били в трудово правоотношение по сключен
между тях безсрочен трудов договор, по силата на който ищцата е заемала при
ответника длъжността „обслужващ магазин/служител филиал“.
Не се спори също, че трудовият договор на ищцата е прекратен на основание чл.
328, ал. 2, т. 6 КТ – поради дисциплинарно уволнение.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното
наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на
разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това.
Тежестта на доказване относно спазването на посочените изисквания е за
работодателя.
В процесния случай дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана със
Заповед № ***-032/14.11.2022 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” за това, че на 3.10.2022 г., около 16:30 часа, по време на работа на каса №
7 в магазина се е държала грубо и арогантно с клиент, хвърляла е продукти и пари по
него и му е казала, че не е длъжна да пита клиентите за наличието на К., както и че на
същата дата, около 20:30 часа, при обслужване на семейство на каса № 6 не е обяснила
на клиентите, че ограничението за закупуване е до 10 броя захар, започнала е да им
крещи, да ги обижда, като си е позволила при комуникацията си с тях да използва
обидни квалификации. В заповедта се сочи, че с действията си ищцата е нарушила
задължението си за любезно и вежливо отношение към клиентите, което следва да се
квалифицира като тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т.
8 КТ, а именно - злоупотреба с доверието на работодателя. Отразено е, че с оглед вида
на търговската дейност на работодателя, последният отдава изключително важно
значение на любезното и вежливо отношение към клиентите, което е намерило
отражение както в длъжностната характеристика, така и в провежданите обучения на
служителите, че работата на каса и обслужването на клиентите няма как да бъдат под
постоянното наблюдение на работодателя, поради което от огромно значение са
отношенията на доверие между последния и служителите, което доверие е необратимо
3
разрушено по отношение работата на ищцата.
Относно преценката за наличието на формалните изисквания за налагане на
дисциплинарното наказание, свързани с изискване на обяснения, спазване на
преклузивни срокове и мотивиране на заповедта за уволнение, съдът намира следното:
От представената покана за даване на обяснения (л. 77) е видно, че на основание
чл. 193, ал. 1 КТ от ищцата са искани обяснения за вменените й нарушения.
Въпросната покана е ясно мотивирана, като със същата се искат обяснения във връзка
нарушеното на 3.10.2022 г. задължение за любезно и вежливо обслужване на клиенти, а
именно – че на 3.10.2022 г., около 16:30 часа, се е държала грубо и арогантно с клиент,
като е хвърляла продукти и пари по него и му е казала, че не е длъжна да пита
клиентите за наличието на К.; и че на 3.10.2022 г., около 20:30 часа, при обслужване на
семейство на каса № 7 не е обяснила на клиентите, че ограничението за закупуване е до
10 броя захар, започнала да им крещи, да ги обижда, като си е позволила при
комуникацията си с тях да използва обидни квалификации. Поканата е получена от
ищцата на 2.11.2022 г., като на 3.11.2022 г. същата е дала две отделни писмени
обяснения. В първото от обясненията (л. 79) ищцата е посочила, че при обслужване на
клиент последният е поставил маркираната от нея стока в количката си, в която обаче е
имало и немаркирана стока, при което тя му казала, че не следва да поставя
маркираната стока върху немаркираната стока. Заявила е, че е излязла от касата и е
извадила стоката на лентата, но последната е засякла, след което е продължила да
маркира стоката, без да се разправя с клиента. Твърдяла е, че последният й е пуснал
400.00 лева от доста високо, че тя му върнала ресто и че клиентът си е тръгнал. Във
второто от обясненията си (л. 78) ищцата е посочила, че при заставането си на касата
клиенти са изхвърлили шепа с боклуци, при което тя им е казала, че при нея има кошче
и че е било по-добре да ги дадат на нея. Заявила е, че клиентката се е извинила и е
събрала боклуците, но клиентът с нея й е разтворил ръката и отново е извадил
боклуците, като същият е започнал да й крещи, че жена му я е попитала къде да ги
изхвърли, но тя не е реагирала. Отрекла е да е чула някакъв въпрос от страна на
клиентката, като е посочила, че се е извинила, но и че се е обидила от думите на
клиента.
От така изложеното се установява, че формалните изисквания за налагане на
дисциплинарното наказание във връзка с нарушенията на трудовата дисциплина на
3.10.2022 г., свързани с изискване на обяснения, спазване на преклузивни срокове и
мотивиране на заповедта за уволнение, са спазени.
Оплакването на ищцата, че обясненията й не са дадени пред работодателя, а пред
негов заместник е неоснователно, доколкото същественото в случая е, че обясненията,
така или иначе, са стигнали до знанието на работодателя преди налагането на
наказанието. Това е така, доколкото въпросните обяснения са обсъдени в заповедта за
4
уволнение, т.е. работодателят очевидно е бил запознат със същите и ги е имал предвид
при налагане на наказанието.
Оплакването на ищцата, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не
касае нея, доколкото като дата на издаване на последната е посочена датата 14.11.2022
г., а в обстоятелствената част е отразена датата 16.11.2022 г., също не може да бъде
споделено, доколкото отразяването на датата 16.11.2022 г. в обстоятелствената част на
заповедта очевидно се дължи на техническа грешка. Извод за това е и обстоятелството,
че заповедта, датираща от 14.11.2022 г., е връчена на ищцата (при отказ) на следващия
ден - 15.11.2022 г. От друга страна, в заповедта достатъчно ясно са посечени както
нарушителят, така и нарушенията, включително кога са извършени последните, поради
което не може да има съмнение, че атакуваната заповед касае именно ангажирането
дисциплинарната отговорност на ищцата.
Предвид на горното, съдът намира, че следва да разгледа въпроса за
осъществяване на вмененото нарушение.
Според представените справки от системата за „клиентски маркетинг“ на
ответника, на 3.10.2022 г. е постъпило оплакване от касиерка, обслужваща клиенти на
каса № 7. В оплакването е посочено, че около 16:30 часа на същия ден служителка на
име Г. се е държала изключително грубо и арогантно, хвърляла е продукти и пари и е
заявила, че не е длъжна да пита за К., при което е маркирала продуктите без тази карта.
На 6.10.2022 г. е постъпило ново оплакване от клиент, който е посочил, че на 3.10.2022
г., около 20:30 часа, заедно със съпругата си е бил обслужван от служител на име Г. Г..
Клиентът е заявил, че при приключване на покупката съпругата му е попитала къде
може да изхвърли ръкавици за еднократна употреба, при което касиерката е започнала
да прави странни гримаси и физиономии. Помолил я е помолил да отговори на
въпроса, но същата е започнала да обяснява на клиентите след тях колко прости хора
има, поради което я е попитал дали говори за него и за съпругата му. Заявил е, че след
този въпрос служителката е започнала да крещи и да обижда него и съпругата му, че са
малоумници, простаци и пр.
От страна на ответника са представени докладни от К. П. и от Й. М. – служители
във филиала в гр. Велико Търново.
В докладната на К. П. е описано, че на 3.10.2022 г. същата е била дежурен
управител, като във въпросния ден е била повикана на информация, тъй като клиенти
са били възмутени от поведението на служителката Г. Г.. Пред нея същите споделили,
че ищцата не им е обяснила, че захарта е с ограничение до 10 броя и им е казала, че
трябвало да я свали и да я остави в краката си. Казали, че последната започнала да ги
обижда и нахвърляла останалата част от продуктите им. Сочи, че казаното от
клиентите било потвърдено от Й. М., която е работила на съседна каса.
В докладната на К. П. е описано, че на 3.10.2022 г., около 20:30 часа, на касата на
5
ищцата е имало семейство, като мъжът е попитал къде може да изхвърли ръкавици за
еднократна употреба. Вместо обаче да даде отговор на въпроса, ищцата отвърнала с
думите „българска простотия“ и започнала да обижда клиентите и да им казва, че не
била длъжна да им хвърля боклуците. Сочи се, че това е второто оплакване от ищцата в
рамките на няколко часа.
Според показанията на св. К. П., на 3.10.2022 г., около 16:30 часа, е била извикана
на информация, където я е очаквал клиент, който е пазарувал при ищцата и който е бил
изключително възмутен от поведението на последната. Заявява, че въпросният клиент
е обяснил, че при пазаруването си е сложил продуктите си и ищцата е започнала да ги
маркира, като се е стигнало до стек със захар, който през седмицата е бил на промоция,
но при ограничение до 10 броя на човек. Ищцата видяла, че в количката на клиента
има и други стекове, но не му е обяснила за ограничението, а директно е излязла от
касата си и е започнала да взема другите стекове от количката и да ги вкарва на касата
си. Започнала е да обижда клиента, а когато е влязла на касата е започнала да хвърля и
другите му продукти и не му поискала К.. Твърди, че на същия ден е имало още едно
оплакване от ищцата - около 20:30 часа отново е била извикана на информация и там я
е чакало семейство, което й е споделило, че са имали ръкавици за еднократна употреба,
като жената е попитала къде може да ги изхвърли, при което ищцата е отвърнала, че
при нея не е мястото за това. Клиентите заявили, че ищцата е започнала да ги обижда,
както и че друг път са били потърпевши от подобно нейно поведението и са били
свидетели на такова поведение спрямо други клиенти. Св. П. заявява, че споделеното й
от клиентите е било потвърдено от прекия ръководител на ищцата – св. Й. М., която е
станала свидетел и на двата случая. Твърди, че и друг път е имало оплаквания от
клиенти от отношението на ищцата.
Според показанията на св. Й. М. първият от посочените инциденти се е разиграл в
ранния следобед, по което време тя също е работила на каса. Заявява, че е видяла как
ищцата е излязла от касата, което не е позволено от правилника, и е започнала да
разтоварва количка на клиент от захарта, с която е била натоварена, и да я прибира
вътре в касата. По отношение на втория инцидент твърди, че същият е станал около
20:30 часа, когато е събирала касовите кутии в трезора. Сочи, че в този момент ищцата
е работила на каса № 6, откъдето е чула викове и отишла да види какво става. Твърди,
че пред нея клиент е обяснил, че е имал ръкавици за еднократна употреба и е попитал
къде може да ги изхвърли, при което ищцата е реагирала с думите „българска
простащина! Ние тук не сме чистачи!“ и е продължила с думите простаци и
малоумници. Заявява, че е казала на ищцата да престане, след което клиентите отишли
на информация и са повикали дежурния управител.
Според показанията на св. Т. П. заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата е била връчена на последната на 15.11.2022 г. в офиса на
управителя. Заявява, че на ищцата е било обяснено съдържанието на документите, като
6
тя е прочела същите на адвоката си, но в крайна сметка е отказала да ги подпише.
Сочи, че при постъпване на работа всеки касиер преминава през съответното обучение,
че се провеждат редовни събрания, на които се обсъждат въпроси относно
обслужването на клиентите, както и че на служителите са били раздадени книжки за
любезно обслужване на каси, на информация, на витрина за обслужване и пр.
С оглед на горното, съдът приема, че първото от посочените в заповедта за
уволнения остана доказано по изискуемия начин - пълно и главно. По този повод съдът
съобразява, че с атакуваната заповед ищцата е наказана за това, че на 3.10.2022 г.,
около 16:30 часа, по време на работа на каса № 7 се е държала грубо и арогантно с
клиент, хвърляла е продукти и пари по него и му е казала, че не е длъжна да пита
клиентите за наличието на К.. Т.е. дословно е описано оплакването, постъпило в
системата за „клиентски маркетинг“ на ответника на 3.10.2022 г., според което на
3.10.2022 г., около 16:30 часа, служителка на име Г. се е държала изключително грубо
и арогантно, хвърляла е продукти и пари и е заявила, че не е длъжна да пита за К..
Лицето, направило въпросното оплакване, не беше разпитано в проведеното открито
заседание, като ситуацията при обслужването на клиента описва св. М.. В показанията
си същата заявява, че същия ден е работила през две каси от ищцата и е видяла как
последната е излязла от касата, на която е работила – действие, което не е позволено от
правилника, и е започнала да разтоварва количката на клиента от захарта, с която
същата е била натоварена, и да я прибира в касата. Св. М. обаче не твърди да е станала
свидетел на грубото и арогантното отношение на ищцата, да е видяла как същата
хвърля продукти и пари по клиента и да му казва, че не е длъжна да пита клиентите за
наличието на К.. Подобни твърдения липсват и в докладната на св. М., в която
очевидно се описва ситуацията, разиграла се по-късно същия ден. В този ред на мисли,
св. М. е станала очевидец единствено на това как ищцата е напуснала касата си и е
започнала да разтоварва количката на клиента – действие, за което ищцата на практика
не е наказана, тъй като наложеното наказание е за злоупотреба с доверието на
работодателя. От своя страна, в докладната си св. П. очевидно също описва
разигралата се по-късно същия ден ситуация с други клиенти. Или иначе казано, освен
представената справка от системата за „клиентски маркетинг“ относно постъпилото на
3.10.2022 г. оплакване от касиерка на име Г., обслужвала на същия ден около 16:30
часа клиенти на каса № 7, което оплакване е направено и пред св. П., други
доказателства за грубо и арогантно отношение на ищцата към клиента не са
ангажирани. По този повод съдът следва да отбележи, че въпросното оплакване от
неизвестно за делото лице, което не е подкрепено с други доказателства, не може да
изпълни изискването за пълно и главно доказване в процеса, още повече, имайки се
предвид, че в самото оплакване не става ясно в какво се изразява въпросното грубо и
арогантно отношение. А ако под такова поведение се има предвид хвърлянето на
продукти и пари по клиента, то следва да се има предвид, че очевидно последният в
7
оплакването си е изложил своята гледна точка за разигралата се ситуация, но дали тази
гледна точка отговаря на действителната фактическа обстановка остана неизяснено по
изискуемия начин.
Съдът намира за доказано обаче, второто от вменените на ищцата нарушения на
трудовата дисциплина. В тази връзка следва да се имат предвид най-вече показанията
на св. М., която е станала пряк очевидец на възникналата конфликтна ситуация, при
която ищцата е влязла в конфронтация с клиенти и си е позволила да ги обиди. Така в
показанията си св. М. ясно сочи, че е чула викове откъм касата, на която е работила
ищцата, при което е отишла да види какво става, като пред нея ищцата по недопустим
начин е реагирала с обиди към клиентите, които е обслужвала в този момент.
Обстоятелството дали ищцата е уведомила за възникналия проблем прекия си
ръководител няма пряко отношение към санкционираното нарушение, което така или
иначе е факт.
Доколкото съдът достигна до извод за извършване на едно от двете вменени на
ищцата нарушения, следва да се отговори на въпроса дали наложеното наказание
„уволнение” се явява съответно.
Съгласно чл. 189, ал. 1 КТ, при определяне на наказанието работодателят следва
да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и поведението на служителя. Според съда отправянето на обидни
думи към клиенти на магазина, в който ищцата е работела, несъмнено представлява
нарушение на трудовата дисциплина и за същото очевидно е следвало да се понесе
съответната дисциплинарна отговорност. В случая работодателят е квалифицирал
деянието като злоупотребата с доверието му (чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ), което по
дефиниция представлява умишлено неизпълнение на трудово задължение. По делото
обаче не са налице данни, че с поведението си ищцата е имала за цел да злепостави
работодателя пред трети лица (т.е. пред клиентите, които е обслужвала), макар че
следва да се приеме, че поне е допускала това злепоставяне като краен резултат, дори
към онзи момент да не си е давала сметка за това. С други думи, приемайки, че
деянието на ищцата е умишлено такова, съдът намира, че същото е извършено при
форма на вината евентуален умисъл, което не е без значение за тежестта на наложеното
наказание. В тази връзка не може да не бъде отчетен и видът на работата и най-вече
обстоятелството, че същата е свързана с непрестанно общуване с различни хора,
включително различни по характер, темперамент и пр., което без съмнение рефлектира
върху емоционалното състояние на служителя и може да доведе до нежелани
конфронтации. Не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че все пак става дума
за лице, което до този момент не е наказвано за нарушения на трудовата дисциплина,
респ. не може да се каже как евентуално по-леко наказание би повлияло на
отношението на ищцата към работния процес. С оглед на горното, съдът намира, че
деянието на ищцата, макар и безспорно укоримо и неподлежащо на толериране, не
8
следва да се квалифицира като такова, за което е следвало да бъде наложено най-
тежкото дисциплинарно наказание.
По горните съображения съдът намира, че в случая наложеното наказание не е
съответно на извършеното нарушение, поради което уволнението на ищцата се явява
незаконно и искът за отмяната му следва да бъде уважен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението и
установяване, че трудовото правоотношение не е имало срочен характер. От приетите
доказателства става ясно, че страните са били обвързани от правоотношение с
безсрочен характер, което обстоятелство не е и спорно по делото, а предвид извода на
съда за незаконност на уволнението искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е основателен и
следва да бъде уважен.
По иска по чл. 225, ал. 2 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение поради незаконното уволнение предполага
установяване незаконността на уволнението и установяване че в съответния период
ищецът е работил на по-ниско платена работа.
По делото не е спорно, че последното брутно възнаграждение, получавано от
ищцата при ответника, е възлизало на 938.00 лева, като по делото е представен трудов
от 16.11.2022 г., според който при новия работодател ЕТ „***“ ищцата получава 900.00
лева. Изчислен на тази база и по реда на чл. 162 ГПК, размерът на обезщетението по
чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 15.11.2022 г. до 14.3.2023 г. включително възлиза на
сумата от 152.00 лева, поради което искът следва да бъде до този размер. Възражението
на ответника, че понастоящем ищцата получава обезщетение за безработица, респ. че
не работи по трудово правоотношение, не може да бъде възприето, тъй като по делото
не са ангажирани доказателства в тази насока.
По разноските:
С оглед крайното решение по съществото на спора и предвид направеното искане
по чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 1016.67 лева –
част от направените в настоящото производство разноски за заплатен адвокатски
хонорар.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ. При това положение съдът определя размер
юрисконсултското възнаграждение от 300.00 лева (по 100.00 лева за всеки от трите
иска) и по съразмерност следва да присъди на ответника сумата от 33.33 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса за производството в общ размер от 150.00 лева - по
9
50.00 лева за всеки от предявените искове.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на Г. И. Г., ЕГН
**********, извършено със Заповед № ***-032/14.11.2022 г. и със Заповед № ***-
033/14.11.2022 г. на управителя на „К. Б.“ КД, ЕИК ***, филиал *** – Велико Търново.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Г. И. Г., ЕГН **********
на заеманата преди уволнението длъжност „обслужващ магазин/служител филиал“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ, „К. Б.“ КД, ЕИК
*** да заплати на Г. И. Г., ЕГН ********** сумата от 152.00 (сто петдесет и два) лева,
представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е работила на по-
нископлатена работа, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
10.1.2023 г. до изплащане на задължението, като отхвърля иска за горницата до
пълния предявен размер от 228.00 лева.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно заплащането на присъденото обезщетение за работа.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „К. Б.“ КД, ЕИК *** да заплати на Г.
И. Г., ЕГН ********** сумата от 1016.67 (хиляда и шестнадесет лева и шестдесет и
седем ст.) лева, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. И. Г., ЕГН ********** да заплати на
„К. Б.“ КД, ЕИК *** сумата от 33.33 (тридесет и три лева и тридесет и три ст.) лева,
представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „К. Б.“ КД, ЕИК *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Велико Търново сумата от
150.00 (сто и петдесет) лева, представляваща дължимата държавна такса за
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК започва да тече от
неговото постановяване.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10
11