Решение по дело №7343/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2292
Дата: 22 юни 2022 г.
Съдия: Радослава Николаева Качерилска
Дело: 20211110207343
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2292
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110207343 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. П. срещу Наказателно постановление № 19-4332-
021878/24.10.2019 г. издадено от началник сектор на отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание - "глоба" в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба се претендира незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и неговата отмяна. Посочено е, че нарушението не е описано достатъчно ясно
и конкретно, с което са нарушени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Настоява се и че
лицето, подписало НП е некомпетентно. Изказани са и съмнения за нарушения на правилата
за използване на техническото средство, с което е заснет автомобила и е измерена скоростта
му на движение.
В съдебно заседание жалбоподателят С.П., редовно призован, не се явява, като не се
явява и упълномощеният му процесуален представител – адв. Б..
Административнонаказващият орган към датата на приключване на съдебното
следсвтие – отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2019 г. около 17:13 ч. жалбоподателят С.П. управлявал лек автомобил марка
„БМВ”, модел „530 Д“ с рег. № – собственост на Р Р, в Столична община, гр. , по ул. с
посока на движение от т към ул. , като срещу Гробищен парк „“ автомобилът се движел със
скорост 105 км./ч. при ограничение за движение в населено място от 50 км./ч., въведено с
1
пътен знак В 26. Скоростта била измерена посредством мобилна система за видеоконтрол –
ARHCAM S1 № 11743ЕЕ, (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при
разрешена такава – 50 км./ч. за населено място, въведено с пътен знак В 26, т.е. превишение
с 55 км./ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и
изображение на автомобила, от което е виден неговия регистрационен номер.
Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението.
А на неустановена дата преди 23.07.2019 г. клипът от мобилната система бил прегледан и
след установяване на регистрационния номер на автомобила, неговият регистриран
собственик – Р Р била призована да се яви в ОД МВР Кюстендил. Тя се явила и на
посочената дата попълнила декларация, в която посочила, че на 02.07.2019 г. автомобилът й
е управляван от жалбоподателя С.П., като предоставила и личните му данни. На 23.07.2019
г. жалбоподателят също се явил в сградата на ОДМВР Кюстендил, където собственоръчно
попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че на 02.07.2019 г. около 17:13
часа автомобилът се е управлявал лично от него.
От разпечатка от паметта на техническо средство с радар № 11743ЕЕ, снимка № , която
е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на
процесната дата – 02.07.2019 г., в 17:13:20 ч., в района на град , с координати EL 23о27.8424
и NL 42о65.0829, е засечена скорост на движение от 108 км/ч, като са записани датата, часа,
посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на
автомобила. Видно от кадъра, именно лекият автомобил с рег. е в центъра на снимката и
неговата скорост е засечена, макар на снимката да е заснет и друг автомобил. От
представените пред съда снимка и протокол, както и от изисканата схема от Столична
община, се установява, че преди мястото за контрол с техническото средство е имало
поставен пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч, като участъкът се
намира в рамките на населено място.
При така установените факти, на датата на подаване на декларацията по чл. 188 от
ЗДвП – 23.07.2019 г. на жалбоподателя била връчена покана за явяване в ОПП СДВР, където
да му бъде съставен АУАН, като същият изрично бил предупреден за последиците от
неявяването си. Той съобщил на служителите на ОДМВР Кюстендил, че няма да се явил в
ОПП СДВР и те предали информацията на служителите на ОПП група „Видеоконтрол“,
включително и на св. Е.Б..
Поради това, на 31.07.2019 г. след като получила обратно материалите по преписката,
ведно с декларациите и поканата, св. Е. М. Б. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР
съставила АУАН за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП в
отсъствие на нарушителя, но в присъствие на двама свидетели на съставянето на акта, което
се установява от положените от тях подписи. Актът бил връчен на жалбоподателя на
30.09.2019 г., който не изложил възражения срещу акта, като такива не са постъпили и в
срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация на
24.10.2019 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор
отдел „Пътна полиция” СДВР. Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е
връчено на жалбоподателя на 23.04.2021 г., което е удостоверено с неговия подпис. Жалбата
срещу НП е депозирана в СРС на 28.04.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Б., като и от събраните по делото писмени доказателства (вкл. и свален на хартиен носител
снимков материал за описаното нарушение, изпратени от ОПП СДВР часови график,
протокол за използване на техническото средство писмо относно хоризонталната и
вертикална пътна маркировка в участъка от Столична община; справки от Полицейската
лаборатория и БИМ; заповед № 8121-з 952 от 20.07.2017 г. на министъра на вътрешните
2
работи, декларация от жалбоподателя и собственика на автомобила, справка-картон на
водача), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и
достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят Б. лично е
установила нарушението като се е запознала с отчетеното от техническото средство, както и
с попълнената от жалбоподателя декларация. А от схемата, представена от Столична
община се установява конкретно въведеното ограничение на скоростта в пътния участък и
мястото на поставения знак В 26. Това се потвърждава и от протокола за използване на
техническото средство, където е посочено, че ограничението на скоростта до 50 км./час е
въведено с пътен знак. От протокола се установява и видът на използваната система за
видеоконтрол. От приложения снимков материал е виден номера на процесния автомобил и
отчетената от радара скорост.
Видно от представената схема на движението в процесния участък е, че разрешената
скорост за движение в по ул. срещу Гробищен парк „“ е 50 км/ч., въведена с пътен знак В
26, като този пътен участък е в населено място.
Съдът кредитира и приложената декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която под страх от
наказателна отговорност, жалбоподателят собственоръчно е посочил, че именно той е
управлявал автомобила на посочената дата и час.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за
движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида
технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно
заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено
средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради
което може да установи извършеното нарушение.
Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология,
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARHCAM S1 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на
нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата
грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази
скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 26.09.2018 г., към датата на
нарушението системата за контрол на скоростта № 11743ЕЕ е била преминала
първоначалната проверка. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е
използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да
създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на
автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено
установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на
автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
3
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за
това административен орган, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
на процесуалните и материалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3 на Заповед № 8121-з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и
да съставят АУАН, а съгласно т. 2.6 от същата заповед наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началниците на сектори в отдел „Пътна полиция” в СДВР. По делото е
приложена и заповед от 02.05.2019 г. относно заеманата от Г Б длъжност към момента на
издаване на НП, поради което и съдът намира за изцяло неоснователни доводите на
жалбоподателя за липсата на компетентност на наказващия орган. В този смисъл
актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
В НП наказващият орган е описал вида и характера на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби,
които са били нарушени виновно, като по този начин НП отговаря на изискванията на чл.57
ЗАНН. По същия начин и в АУАН не са допуснати твърдяните нарушения, като ясно е
посочено, че нарушението е на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, а не както твърди жалбоподателя – на чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч.,
като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима
максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на
водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от
50 км./ч. А в ал. 2 на чл. 21 от ЗДвП е въведена забраната да се превишава въведената
скорост с пътен знак, ако е различна от въведената за населено място. Несъмнено по делото
е установено конкретното място на нарушението, а именно в рамките на населено място –
гр., ул. срещу Гробищен парк, с посока на движение от към ул. .
От приетите доказателства и преди всичко от клип № 38807 за радар № 11743ЕЕ,
несъмнено се установява, че жалбоподателят се е движил с лекия автомобил „БМВ” с рег. №
КН2929ВР в населено място със скорост от 105 км./ч., при ограничение на скоростта 50
км./ч., въведена с пътен знак В 26, доколкото в този пътен участък преди знака е въведена и
по-висока максимална скорост на движение. Действително измерената скорост на движение
на автомобила е 108 км/ч., но допустимата грешка при измерването в тези случаи обичайно
е +/- 3 %, поради което правилно в АУАН е отразена скорост от 105 км/ч., поради което не е
налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като
при издаване на АУАН и НП е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена на 105
км./ч., т.е. налице е наказуемо превишение с 55 км./ч.
По делото липсват доказателства за обозначаване с пътен знак Е24 или за оповестяване
чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи, на мястото, където се е осъществявал контрола с техническото средство.
Такива доказателства не са изискани от ОПП СДВР, поради отпадането на законовото
изискване за обозначаване на участъка на контрол след 09.07.2017 г.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
4
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В случая
поради наложеното наказание „лишаване от право на управление на МПС“ е необходимо
издаването на АУАН и съответно НП, но регламентацията и съдебната практика относно
установяване на нарушението с мобилна система за видеоконтрол е идентична.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на
мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи“ са както стационарните системи (прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които
могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол
същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието
му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и
демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от
контролния орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната съдебна
практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, съдът
намира, че използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно
автоматизирано техническо средство.
С измененията на ЗДвП, приети с ДВ бр. 19/2015 г. в чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е
регламентирано задължението на определените от министъра на вътрешните работи служби
да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи,
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. Но с ДВ бр. 54/2017 г. в сила от
09.07.2017 г. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, като по този начин е
отпаднало и изискването за обозначаване на поставено автоматизирано техническо
средство. Поради това съдът намира, че и дадените с ТР № 1/26.02.2014 г. по ТД № 1/2013 г.
на ОС на ВАС разрешения във връзка с обозначаването на зоната на контрол на
използваните технически средства за контрол на скоростта, са загубили значението си.
С ДВ бр. 6/2018 г. в сила от 16.01.2018 г. е отменен изцяло чл. 7 от Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на МВР, който
предвиждаше задължението местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи.
Следователно, за законосъобразното санкционирамне на установено нарушение с
мобилна система за видеоконтрол в случая, след изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен
техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол, не е
5
необходимо да се установи и обозначаването на пътния участък със знак Е 24 поради
отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от
Наредбата.
В този смисъл съдът приема, че независимо от липсата на доказателства за поставен
знак, предупреждаващ използването на техническо средство за контрол на скоростта -
мобилна система за видеоконтрол ARHCAM S1 с радар № 11743ЕЕ, към датата на
нарушението – 02.07.2019 г. са изпълнени всички законови изисквания и правилно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
от него нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие по категоричен начин се доказа самоличността на
нарушителя, местонарушението, условията, при които е извършено нарушението, както и
законовите разпоредби, които са нарушени. В конкретната хипотеза жалбоподателят П.,
несъобразявайки поведението си с правилата на Закона за движението по пътищата е
извършил виновно административно нарушение при форма на вината пряк умисъл. При
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В 26 и
правоспособен водач, който при управление на МПС надвишава така установеното от
законодателя ограничение с 55 км/ч, то безспорно действията на водача следва да се
квалифицират като такива с високо ниво на обществена опасност, защото общественоопасно
е не само деянието, което уврежда личността, правата на гражданите и установения в
Република България правов ред, но и което ги застрашава. С оглед същественото
превишение на скоростта и извършването на нарушенията в рамките на населено място, не
са налице и основанията на чл. 28 от ЗАНН за квалифициране на деянието като маловажно.
С оглед на събраните доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.
21, ал. 2 ЗДвП съдът намира, че то е извършено при форма на вината пряк умисъл. Водачът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото като
правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да
се движи в населено място, с разрешената скорост от 50 км/ч., която в случая е въведена с
пътен знак В 26, но е неглижирал настъпването на общественоопасните последици
(застрашаване на безопасността на движещите се по пътя лица и пешеходците), при пряката
си цел да управлява МПС с избрана от него скорост, независимо от наличното ограничение.

Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182
ЗДвП, като в населено място за конкретното превишение от 55 км./ч. законодателят в
актуалната редакция към момента на нарушението на разпоредбата на ал.1, т.6 от същия
текст (в сила от 21.01.2017 г.) е предвидил глоба от 700 лева за превишаване с над 50 км./ч. и
лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца. Разпоредбата предвижда,
че за всяко допълнително превишаване на скоростта над 50 км./ч. глобата се увеличава с 50
лева за всеки следващи 5 км./ч., като по този начин за превишаване на разрешената скорост
с 55 км./ч. се получава глоба в размер на 700 лева. Глобата е в абсолютно установен размер,
който се изчислява в зависимост от установеното превишение на скоростта. В този смисъл
правилно от наказващия орган е определен срокът за налагане на наказанието „лишаване от
право на управление на МПС” – три месеца, както и размера на глобата – 700 лева.
По изложените съображения съдът прие, че НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно по отношение на наложеното на жалбоподателя наказание
„лишаване от право на управление на МПС” и „глоба” за нарушение на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-4332-021878/24.10.2019 г.
издадено от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя С. А. П. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание - "глоба" в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7