РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 602
гр. Пловдив,11.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХІІI състав, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при участието на секретаря Петя Добрева, като разгледа докладваното от съдия Г. Пасков административно дело № 1872 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с във връзка с чл.16, ал.1 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинска експертиза (Наредба № Н-6 от 13.02.2018г.).
Образувано е по жалба на Г.Д.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. А.С., със съдебен адрес:***, против Експертно решение (ЕР) по годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-1311/04.06.2019г., издадено от Централна военномедицинска комисия (ЦВМК) при Военномедицинска академия (ВМА), гр. София, с което ст.серж. Г.Д.Т. е обявен за негоден за военна служба.
В жалбата се излагат аргументи за нищожност и незаконосъобразност на оспорваното ЕР. Сочи се, че същото е постановено в нарушения на административнопроизводствените правила. Въз основа на изложените доводи се отправя искане за обявяване нищожността на оспорваното ЕР, алтернативно се иска неговата отмяна като незаконосъобразно. Подробни съображения се излагат в писмена защита. Претендират се сторените деловодни разноски.
Ответната страна - Централна военномедицинска комисия - гр.София, в писмен отговор застъпва становище за неоснователност на оспорването, отправяйки искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Чрез процесуалния си представител – юрк.Д., представя писмена защита и отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Здравно-производствена характеристика рег.№ 3-1824/30.05.2019г. (л.19), ст.серж. Г.Д.Т. е на военна служба в Българската армия от 1995г. Във военно формирование 24490-Асеновград е от 2003г. На 01.07.2012г. постъпва в рота за логистично осигуряване на военно формирование на длъжност „Логистик в рота за логистично осигуряване“.
На 07.05.2018г. е посетил ВМА Пловдив - Хирургичен кабинет. Хоспитализиран е на същата дата в отделението като е изписан на 12.05.2018г. с окончателна диагноза: Флегмона регио скроти ет регио ингвиналис син. Статус пост фасциотомиам. Придружаващи заболявания: Морбус хипертоникус. Подагра. Издаден му болничен лист за временна неработоспособност за 7 дни.
На 14.05.2018г. постъпва в ВМА - Пловдив, Клиника по нервни болести с диагноза: Други неуточнени гърчове, по повод на изтръпване и слабост на лява ръка, без загуба на съзнание. Изписан е на 17.05.2018г със същата диагноза и му е издаден болничен лист за временна неработоспособност за 19 дни.
На 03.10.2018г. постъпва за лечение във ВМА - Пловдив, Клиника по нервни болести с диагноза: Локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с обикновени парциални пристъпи. Издаден му е болничен лист за 36 дни за временна нетрудоспособност, а след контролен преглед му е издаден нов болничен лист за 30 дни на следните дати - 08.11.2018г.; 08.12.2018г.; 07.01.2019г.
На 04.01.2019г. му е извършена Магнитно резонансна томография на главов мозък с контрастно усилване; МР ангиография и МР спектроскопия в МБАЛ – Каспела в гр.Пловдив. На 06.02.2019г. постъпва във ВМА - София, Клиника по неврохирургия с диагноза: Кортикални лезии фронтално и париетално вдясно под ехографски навигирана навигация. Като придружаващи заболявания в издадената от ВМА – София епикриза (л.25) е записано: „ПРИДРУЖАВАЩИ ЗАБОЛЯВАНИЯ: АХ. симптоматична епилепсия. Издаден е болничен лист за 43 дни.
На 18.03.2019г. посещава ВМА - София и получава резултат от хистологично изследване с диагноза: Мозъчна кора с фокални некрози и изразени реактивни и възпалителни промени. Издаден му е болничен лист за 11 дни.
На 23.04.2019г. ст.серж. Т. посещава ВМА-София, след което е насочен към ВМА-Пловдив и му е издаден болничен лист. Поставена му е диагноза: Локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с обикновени парциални пристъпи. Дадени са му 30 дни болничен за временна неработоспособност.
Съгласно Здравно-производствена характеристика рег.№ 3-1824/30.05.2019г., за периода 2017-2019г. ст. серж. Т. е ползвал общо 260 дни отпуск по болест, който факт не се оспорва между страните.
На 29.05.2019г. жалбоподателят е изпратен във ВМА - Пловдив, където му е издаден протокол № 4/29.05.2019г. от ЛКК (л.18), след което е насочен към ВМА – София за издаване на ЕР за годността за военна служба, съгласно Наредба № Н-6 от 13.02.2018г.
В представено по делото заявление (л.75) жалбоподателят описва подробно здравословните си проблеми, като счита, че те представляват неговата анамнеза. Потвърждава извършени прегледи от медицински специалисти и лечения в посочените медицински заведения, както и в други такива, подробно обективирани в заявлението. Не сочи да е оспорвал издадените му епикризи и други медицински документи.
Описано е в заявлението, че в средата на месец юли 2017г. Т. почувствал изтръпване в лявата си ръка за няколко секунди и посетил Неврологичния кабинет на ВМА Пловдив, където му е назначено изследване по метода на Доплер и му е изписано лечение за 10 дни. След около 2 месеца, отново за няколко секунди, почувствал бръждене в лявата вътрешна част на бузата си и на част от езика, но не е потърсил медицинска помощ. В началото на месец март 2018г., след физически труд, изтръпнала лявата му ръка от лакътя до пръстите и се свила няколко пъти неволно в китката, след което реакцията преминала и Т. не потърсил медицинска помощ. На 07.05.2018г. постъпил по спешност в Хирургично отделение на ВМА Пловдив за лечение на гноен процес в областта на тестисите, като при престоя си поискал консултация с невролог, който го посъветвал да бъде прехвърлен в Неврологичното отделение на лечебното заведение. На 14.05.2018г. бил приет в същото и му бил назначен скенер на глава, което изследване, по данни от жалбоподателя, било в рамките на нормата и същият бил изписан на 17.05.2018г. При изписването му е поставена диагноза: Други неуточнени гърчове. На 17.08.2018г. на жалбоподателя е направен ЯМР на главата с контраст в МБАЛ Каспела, в резултат на който му е обяснено от медицинско лице, че е прекарал лек инсулт. На 03.10.2018г., около 22ч., след „много тежък от физическа и психологическа гледна точка“ ден жалбоподателят усетил изтръпване в лявата си ръка, лека промяна в говора и невъзможност да поеме вода, тъй като усещал, че ще се задави. Този процес продължил в рамките на 2 мин. Т. бил транспортиран с линейка до ВМА Пловдив, където бил приет в Клиниката по нервни болести и са му направени изследвания. На 08.10.2018г. е изписан с диагноза: Локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с обикновени парциални пристъпи. След изписването му започнал да ползва продължителни болнични до 08.01.2019г., когато му е направен ЯМР. На Т. било обяснено от медицинско лице, че има налични три туморни образувания. Жалбоподателят посетил и невролог в Асеновград, на който представил документите си и който му казал, че му няма нищо и го изпратил за консултация при неврохирург в болница Пълмед - Пловдив, който също потвърдил, че няма налични тумори, а има две по-дебели мозъчни гънки, които е възможно да са му по рождение или да е налице възпалителен процес. На 22.01.2019г. отново получил усещане за изтръпване в лявата си ръка в продължение на 40 мин., което счита, че на по-късен етап не е отразено при снемане на анамнезата му във ВМА – София. Поради растящо напрежение от поставените му различни диагнози, на 06.02.2019г. жалбоподателят посетил клиниката по неврохирургия на ВМА – София, където му предложили два варианта – нов ЯМР или да му бъде направено изследване чрез биопсия от мозъка. Т. се съгласил на втория вариант. Интервенцията била извършена на 11.02.2019г. На 18.02.2019г. бил изписан от клиниката на ВМА – София с диагноза – Кортикални лезии/реактивни и възпалитенли промени/фронтално и париетално вдясно. На 15.03.2019г. е уведомен за резултата от изследването - няма тумори. След изготвен му протокол от ЛКК и етапна епикриза от ВМА Пловдив бил изпратен в ЦВМК София за определяне годността му за военна служба.
Жалбоподателят подробно описва разглеждането на случая му от страна на членовете на ЦВМК и обявяването на решението ѝ, че е негоден за военна служба. След като му е било съобщено така взетото от комисията решение, Т. посетил други медицински заведения, където са му правени нови изследвания и медицински лица са установили, че няма данни за епилепсия и са му дали предписания да намали, а впоследствие и да спре приема лекарството „Трилептал“, което дотогава приемал. На 13.11.2019г. постил неврологичното отделение на УМБАЛ Пълмед ООД Пловдив, където му е направен нов ЕЕГ, което показало, че „заключението е запис в границите на нормата за възрастта“ като отново му било потвърдено от медицинско лице, че няма данни да е болен от епилепсия и че може да прустанови приема на лекарството „Трилептал“.
В заключене жалбоподателя сочи, че от 14.11.2019г. до момента не е приемал никакви лекарства за епилепсия и се чувства в отлично здраве като с оглед неправилно и неточно снетата му анамнеза, неправилно е опредЕ. диагнозата му - епилепсия.
Предвид приетите по делото писмени доказателства се установява, че от посещаваните от жалбоподателя медицински заведения са му издавани епикризи и протоколи от изследвания, като няма данни същите да са оспорвани от Т..
В приетите по делото, без възражения от страните, епикризи са отразени следните диагнози, поставяни на жалбоподателя: ДРУГИ НЕУТОЧНЕНИ ГЪРЧОВЕ /R56.8/. Придружаващи заболявания: МСБ. Артериална хипертония гр. II /i11.9./ Дислипидемия /Е78.2./ Подагра/ - Епикриза от 14.05.2018г. от Клиника по нервни болести, при ВМА-МБАЛ Пловдив (л.23); локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с обикновени парциални пристъпи /G 40.1/. Придружаващи заболявания: I 69.8 МСБ I 11.9 ХСБ. Е78.2 Дислипидемия М 10.9 Подагра - Епикриза от 03.10.2018г. от Клиника по нервни болести при ВМА-МБАЛ Пловдив (л.24); КОРТИКАЛНИ ЛЕЗИИ /РЕАКТИВНИ ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ПРОМЕНИ/ФРОНТАЛНО И ПАРИЕТАЛНО ВДЯСНО, Придружаващи заболявания:АХ. Симптоматична епилепсия - Епикриза от Клиника по неврохирургия при ВМА-МБАЛ София (л.25); локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с обикновени парциални ПРИПАДЪЦИ /СИМПТОМАТИЧНА ЕПИЛЕПСИЯ-ПРОСТИ ПАРЦИАЛНИ МОТОРНИ ЕПИЛЕПТИЧНИ ПРИСТЪПИ/ G 40.1/. Придружаващи заболявания: I 69.8 МСБ I 11.9 ХСБ. Е78.2 Дислипидемия М 10.9 Подагра - Епикриза от 29.05.2019г. от Клиника по нервни болести при ВМА-МБАЛ Пловдив (л.21).
С административната преписка по делото е приложени Протокол от ЛКК № 4/29.05.2019г. (л.18), като комисията, съставена от специалисти по нервни болести е дала препоръка, с оглед анамнезата, соматичния и неврологичен статус на пациента, направените му изследания и поставената му диагноза: локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с обикновени парциални ПРИПАДЪЦИ /СИМПОТОМАТИЧНА ЕПИЛЕПСИЯ – ПРОСТИ ПАРЦИАЛНИ МОТОРНИ ЕПИЛЕПТИЧНИ ПРИСТЪПИ/, да се представи пред ЦВМК при ВМА София за ЕР относно годността за военна служба.
Видно от Протокол за освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното състояние от 04.06.2019г. (л.17) от специалист - невролог, подробно е описано състоянието на жалбоподателя, въз основа на което е заключено, че същият е с диагноза: локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с обикновени парциални ПРИПАДЪЦИ. МОЗЪЧНОСЪДОВА БОЛЕСТ, АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ, Дислипидемия, Подагра, като поради общо заболяване е дадено предложение за издаване на експертно решение по годността на военна служба: „Негоден за военна служба по р.G 40.1 от МС/2018, част I".
Няма данни по
делото по отношение на така посочените протоколи, подписани от специалисти –
невролози да са направени възражения от страна на жалбоподателя. С обжалваното в настоящото
производство ЕР ст.серж. Т. е обявен за негоден за военна служба, поради общо
заболяване с посочена диагноза: локализирана
(фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с
обикновени парциални ПРИПАДЪЦИ. МОЗЪЧНОСЪДОВА БОЛЕСТ, АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ,
Дислипидемия, Подагра.
В хода на съдебното производство по делото са изслушани и приети от съда, без възражения на страните, съдебнопсихиатрична експертиза, възложена на специалист - психиатър, изготвена от д-р Д.К. и съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р В.Ж., специалист – невролог.
Въз основа на установените по делото факти, съдът приема от правна страна следното:
По своя характер оспореното в ностоящото производство Експертно решение на годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-1311/04.06.2019г., издадено от ЦВМК при ВМА, гр. София, представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от вида на констативните. Това е така, тъй като годността, която тези актове установяват, е факт, от значение за правото на съответното лице да полага труд на съответната военна служба. Решението, с което жалбоподателят се сочи за „негоден“ за военна служба засяга пряко и непосредствено правата му, защото отрича годността му за изпълняваната от него военна служба.
Волеизявлението изхожда от орган, овластен от закона да констатира съществуването на факт с правно значение - Централна военномедицинска комисия при ВМА София.
Дейността на комисията, в качеството ѝ на орган на военномедицинската експертиза по издаване на актове от тази категория е нормативно регламентирана в Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г. за военномедицинската експертиза, приета от МС въз основа законова делегация. Според чл.3 от посочената наредба, военномедицинската експертиза е дейност, извършвана от военномедицинските експертни органи, въз основа на медицински стандарти (МС), съгласно Приложение № 1 за медицинско освидетелстване на изброените категории лица, вкл. военнослужещи.
При освидетелстване на лица ЦВМК действа като общ ТЕЛК за военнослужещи - чл.10 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. Съгласно чл.16, ал.1 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г., актовете на ЦВМК не подлежат на обжалване по административен ред, т.е. подлежат на оспорване направо по съдебен ред.
Жалбата срещу оспорваното ЕР е подадена от Г.Д.Т., чрез пълномощника му адв. А.С., до Административен съд – Пловдив, чрез ЦВМК на 20.06.2019г.
Съдът констатира, че в ЕР, предмет на оспорване по делото, не е указано в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване, поради което и по силата на чл.140, ал.1 от АПК срокът за обжалване е двумесечен. Доколкото жалбата е депозирана преди изтичане на два месеца, считано от датата на издаване, респ.съобщаване на обжалвания акт, същата се явява подадена в законоустановения срок.
Въз основа на изложеното следва да се заключи, че оспорването е инициирано от надлежна страна с правен интерес и в законоустановения срок за обжалване, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество и преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна, предвид следните съображения:
Оспорващият излага доводи за нищожност на оспорваното ЕР, тъй като същото е подписано единствено от секретаря и председателя на ЦВМК.
В разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. е посочено, че ЦВМК е военномедицински експертен орган в състава на ВМА за нуждите на Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, като извършва военномедицинска експертиза.
В чл.10, ал.1 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. е уредено правомощието на ЦВМК да сформира ТЕЛК за военнослужещи. Според чл. 5, ал. 5, вр. ал.1 от същата наредба, медицинското освидетелстване за годност за военна служба по отношение изброените лица от посочените в чл. 2, вкл. по чл. 2, т. 2 - военнослужещи, се извършва от лекари - специалисти от състава на ЦВМК, като завършва с издаване на експертно решение за годност за военна служба/служба в доброволния резерв по образец. В Приложение № 16 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. (в актуалната към случая ред.) е приет образец на ЕР, от който е видно, че като задължителни реквизити, ЕР трябва да съдържа подпис на секретар и на председател ЦВМК.
Съгласно чл. 14 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018 г., за да е редовно заседанието на ЦВМК, следва да присъстват повече от половината от лекарите-експерти от състава й, като решенията се вземат за всеки освидетелстван с обикновено мнозинство.
Персоналният състав на комисията е обявен със Заповед № 217/23.01.2019г., издадена от началникът на ВМА (л.40), като със същата заповед е възложено на Д-р С. С. да изпълнява функциите на секретар на комисията с изчерпателно изброени в заповедта задължения, сред които е и да се подписва на експертните решения по годността за военна служба/служба в доброволния резерв.
С оглед изпълнение на законовите изисквания за наличие на задължителните реквизити в съдържанието на оспорения акт, съдът счита, че липсват такива пороци, които да обуславят неговата нищожност.
При изследване на материалната законосъобразност на оспорения административен акт съдът съобрази следното:
Видно от Протокол № 104 от 04.06.2019г. (л.18) на заседанието на комисията, опредЕ. със Заповед № 217/23.01.2019г., на което е разгледан случаят на жалбоподателят, са присъствали: Председателят на ЦВМК – полк. Д-р Филипов – специалист по хирургия и следните членове: д-р М. - специалист по вътрешни болести, д-р Р. /П./ - специалист по вътрешни болести, Д-р Н. - специалист по вътрешни болести и авиационна медицина, д-р К. – специалист по стоматология, д-р Г. – специалист по кожни и венерически заболявания, д-р Б. – специалист невролог, д-р Б. – специалист по психиатрия, д-р С. - специалист по УНГ болести и авиационна медицина, д-р М. - специалист по хирургия и авиационна медицина, д-р Ч. – специалист по очни болести, д-р В. - специалист по очни болести, както и серетарят на комисията. Решението на комисията е отразено в протоколна книга (л. 38).
Като акт на колективен орган, за да е валидно решението, следва да е взето със съгласие на мнозинството от присъствалите членове, което изискване в случая се установява изпълнено, с оглед подписите на единадесет от членовете на комисията на протокола, както и на Протоколната книга.
Решението се основава на Протокол № ВС-1311/04.06.2019г. за освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното състояние, изготвен от д-р Е. Б. - специалист невролог и на Протокол № 4/29.05.2019г. на ЛКК в състав от специалисти - невролози, т. е. от медицински лица със специалност, съответна на заболяването на оспорващия. Следователно оспореното ЕР е прието от материално компетентен орган - Централната военномедицинска комисия в посочения състав и представлява валиден акт. Същото изхожда от компетентен орган на военномедицинската експертиза.
Решението е в надлежна форма - образец по приложение № 16 към чл. 5, ал. 5 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. (ред. действала към датата на постановяване на оспореното решение). В издаденото ЕР изрично е посочено, че оспорващият е „негоден за военна служба по Р. G 40.1 от МС/2018, Част I", поради поставена диагноза: „локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с обикновени парциални ПРИПАДЪЦИ. МОЗЪЧНОСЪДОВА БОЛЕСТ, АРТЕРИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ, Дислипидемия, Подагра“.
Посочените в ЕР рубрики съставляват детайлизирани кодове на диагнозата и заболяването на лицето по Медицински стандарти за определяне годността за военна служба, част I, съгласно Приложение № 1 към чл. 3 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. в актуалната към освидетелстването на жалбоподателя редакция. В същото приложение са посочени „Епизодични и пароксимални разстройства G 40-G 47“, в т.ч. и "епилепсия" с код G 40.1.
С оглед така изложеното, съдът счита, че при издаване на обжалваното ЕР не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на акта на това основание.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорваното ЕР, с оглед посочената в него диагноза на ст.серж.Т..
Освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното състояние на жалбоподателя е извършено и отразено в Протокол ВС 1311/04.06.2019г., изготвен от д-р Б. - специалист невролог и член на ЦВМК. Според чл.13, ал.1 от Наредба № Н-6/13.02.2018г. ЦВМК извършва освидетелстване на основание медицински прегледи и изследвания, проведени и назначени от експертите на комисията и консултантите от ВМА, и налична медицинска документация. В случая такава медицинска документация е налице и няма данни същата да е оспорвана от Т.. Налице е в т.ч. и освидетелстване, отразено в протокол №4/29.05.2019г. (л.18), извършено от трима специалисти невролози при ВМА. След снемане на анемнезата и с оглед соматичния и неврологичен статус на жалбоподателя и резултатите от направените му изследвания от ЛКК е дадена препоръка да се представи пред ЦВМК за експертно становище относно годността за военна служа, съгласно чл.12, ал.3 от Наредба № Н-6/13.02.2018г.
В случая изискванията на чл. 12, ал.3 и чл. 13, ал.1 от Наредба № Н-6/13.02.2018г. са спазени, тъй като освидетелстването е извършено от съответните специалисти по нервни болести и на базата на наличната медицинска документация.
Съгласно Приложение № 1 към чл.3 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г. (в приложимата редакция), Медицински стандарти за определяне годността за военна служба, за служба в доброволния резерв и за военновременна служба, Част I Медицински стандарти за определяне годността за служба по заболявания и състав, Гр.4 „Военнослужещи и резервисти, офицери, офицерски кандидати, сержанти (старшини от ВМС) и войници(матроси), курсанти", лицата, изпълняващи описаните в Гр.4 длъжности, са негодни за упражняването им в случаите, когато страдат от заболяването "епилепсия", описано в рубрика по МКБ-10 с код G40.
По делото няма спор, а и се установява от приетите доказателства, че оспорващият, в качеството си на старши сержант от БА, попада в кръга на лицата, описани в цитираното приложение, които подлежат на освидетелстване за годност за военна служба.
Спорът се свежда до това дали оспорващият страда от заболяването „локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с обикновени парциални ПРИПАДЪЦИ“, респективно дали е годен за военна служба. В тази връзка по делото са назначени и приети, без оспорване от страните, съдебнопсихиатрична и съдебномедицинска експертиза.
Според заключението на ВЛ по съдебнопсихиатричната експертиза, от страна на ст.серж. Т. не е съобщено за припадъчни състояния. От наличната медицинска документация и от проведения му преглед на са установени данни за епилепсия и други припадъчни състояния, преди военната му служба.
По отношение на въпросите, поставени към това вещото лице, свързани с провежданото от лицето лечение с лекарството - Трилептал /антиконвулсивен медикамент/, ВЛ посочва, че при пациента е провеждано лечение с този антиконвулсант в средна доза, а при спазване на този начин на дозиране не се очакват странични действия на медикамента, което се потъврждава и по данните в епикризите за направените изследвания на лицето.
Обсъдено е в приетото заключение, че при диагнозата на жалбоподателя „Локализирана, фокална симптоматична епилепсия“ е възможно да няма проявни форми след спирането на медикамента Трилептал, защото симптомите протичат на големи интервали от време, както е в обследвания период.
Към съдебнопсихиатричната експертиза са поставени въпроси, свързани с протичането и проявните форми, респ. диагностициарнето на заболяването епилепсия. В тази връзка, при разпита, д-р К. е заявила, че може да отговаря на така поставените въпроси, „защото до преди 10г. епилепсията се лекуваше от психиатри“ и „защото съм лекувала поне едно 25г. хора с епилепсия“ няма съмнение, че поставената на жалбоподателя диагноза е правилна. От друга страна, ВЛ сочи, че към настоящия момент, по диагностицирането на това заболяване са компетентни да се произнасят невролози, които провеждат изследвания като АМР, ЕЕГ Доплер и др.
По отношение на психичния статус на жалбоподателя е посочено от ВЛ, че същият е всестранно ориентиран, свърхинформативен и свръхдействащ. Мисловният му процес е обстоятелствен по скорост, правилен по структура, многоречив, без данни за сетивни измами и налудности. Емоционално лабилен е, с повишена самооценка. Волево стеничен. Памет и интелект на ниво на образованието, възрастта и социалния опит.
Според приетата по делото СМЕ, изготвена от Д-р В.Ж., жалбоподателят страда от основно заболяване – Мозъчносъдова болест, проявяваща се с рецидивираща левостранна хемихипестезия, без отпадъчна двигателна симптоматика. Причина затова, според ВЛ, е наличието на категорично доказана мозъчна лезия в дясно фронто-париетално, ясно кореспондираща със симпотмите, която на фона на промени в мозъчния кръвоток води до поява на оплакванията. Д-р Ж. посочва, че диагнозата: Локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с обикновени парциални пристъпи /МКБ-10 G 40.1/, е клинично свързана с нарушена циркулация в зоната на лезията и би трябвало да се включи, единствено като придружаващо заболяване.
Според вещото лице, оформянето на тази последователност на заболяванията, няма да доведе до завръщане на ст.серж.Т. към действителна военна служба, но ще му даде възможност да потърси работа, която не би могъл да започне, ако водещата му диагноза е епилепсия.
При разпита, вещото лице посочва, че при изготвяне на заключението е ползвал критериите на НЗОК, като биха могли да бъдат ползвани и критерии на европейското Неврологично дружество. Вещото лице твърди, че в случая на Т. са налични достатъчно основания да се приеме, че се касае за първично „мозъчносъдова болест“ с неизвестен произход и последствие развила се симптоматична епилепсия, тъй като не може да се отхвърли, макар и в малък процент, наличието на подобно състояние. Последното, според ВЛ, следва да се квалифицира именно като състояние, а не като заболяване като с оглед възраженията на ответника по това му становище, ВЛ посочва, че в крайна сметка става въпрос за „междинно състояние, между състояние и заболяване“, затова е запазил клинична и симптоматична епилепсия като диагноза.
Съдът кредитира заключенията по приетите по делото съдебни експертизи като отчита, че естеството на част от въпросите, които са зададени към специалиста – психиатър не са съобразени с неговата компетентност и в тази връзка, по отношение на дадените от д-р К. отговори относно диагностицирането на заболяването: Епилепсия, с превез следва да се кредитира заключението на специалиста невролог, изготвил СМЕ.
По отношение на психичния статус на ст.серж Т., становището на специалиста – психиатър се възприема изцяло от съда с оглед повдигнатия по делото въпрос от страна на процесуалния представител на жалбоподателя – дали анаменезата снета от вещото лице по СПЕ съвпада с тази възприета от административния орган в производството по издаване на обжалваното ЕР. На този въпрос, вещото лице като е взело предвид психичния статус на Т. и данните за оплакванията му, описани в епикризите по делото, е дало отговор, че „разлика в това, което е описано като симптоматични оплаквани в епикризите и това при прегледа се припокрива“, „като медицински данни, като оплаквания и усещания, същите симптоми, които е съобщил в епикризата, той ги съобщава и по време на прегледа, но изводът за него самият е различен“.
В тази връзка,
съдът приема, че в случая на ст.серж. Т. е налична посоченото в оспорваното ЕР
общо заболяване, съгласно поставените му диагнози след прием, изследвания и лечение
в медицинските заведения, от които са издавани наличните по делото медицински
документи. Съдържанието на последните, в т.ч. и данните при снемане на
анамнезата на Т., соматичния и неврологичния му статус не са оспорвани през обследвания период. Жалбоподателят сам
сочи, че медицинските лица, пред които се явявал за преглед и диагностициране
са се позовавали на посочени от него самия данни за състоянието му, в т.ч. сам
е посочвал симптоматиката си, въз основа на която медицинските лица са извършвали
диагностициране и лечение. В
тази връзка, съдът намира за
неоснователни доводите в жалбата и в приетото по делото заявление от страна на
оспорващия, че вследствие на неправилно и неточна снета от него анамнеза и
смесване на проблемите, които е имал, му е опредЕ. неправилна диагноза, което е
довело до обявяването му за негоден за военна служба.
Приетото по делото заключение по СМЕ също потвърждава наличието при Т. на посоченото в ЕР заболяване, въпреки, че вещото лице го определя като придружаващо към основното такова: мозъчносъдова болест, проявяваща се с рецидивираща левостранна хемихипестезия, без отпадъчна двигателна симптоматика. В тази връзка съдът приема за основателни доводите на ответника, че независимо дали заболяването посочено в ЕР е основно или придружавщо, наличието му е доказателство за изменение на здраволсовното стъстояние на военнослужещия, което го прави негоден да изпълнява военна служба, съобразно приетите с Наредба № Н-6/13.02.2018г. медицински стандарти.
Вещото лице по СМЕ е потвърдило, при разпита, че е запознат с Националния консенсус, въпреки, че за поставяне на диагнозата е ползвал критерии на НЗОК.
Съгласно Националния консенсус за диагностика и лечение на епилепсия на Българско дружество по неврология, публикуван м. февруари 2019 година и според препоръките на ILAE (Световната лига за борба с епилепсията), „епилепсията е мозъчно заболяване, което се наблюдава при някое от следните условия: 1. Поне 2 непровокирани (или провокирани) пристъпа, наблюдавани през период по-голям от 24 часа; 2. Един непровокиран (или провокиран) пристъп и наличие на фактори, които определят по-голяма (над 60%) вероятност за последващи пристъпи; 3. Диагноза - епилептичен синдром".
В писмените документи, издадени от медицинските органи, както и в заявлнието на самия жалбоподател са описани пристъпите, които той е получил през обследвания период. В тази връзка, съдът счита, че е доказано изпълнението на гореспоменатите критерии за диагностициране на описаното в ЕР заболяване. Неговото наличие не се изключва от събраните по делото писмени доказателства, както и от направените изводи в двете съдебни експертизи, които съответстват на фактите по делото и са напълно достатъчни, за да обоснове извод, че оспорващият страда от заболяването, посочено в обжалваното ЕР.
Следва да се добави, че диагностицирането на заболяването: Епилепсия, дава основание за назначаването на постоянно лечение с антиконвулсанти медикаменти, както е в настоящия случай. Жалбоподателят сам сочи, че е подържал лекарствено лечение с такъв медикамент (Трилептал) до 14.11.2019г., т.е. през целия обследван период, вкл. и след издаване на оспорваното ЕР, което потърждава, че той е бил наясно с поставената му диагноза и е изпълнявал предписанията по лечението ѝ, дадени от медицинските органи, както и че не оспорвал същата през обследвания период, предшестващ издаването на оспорваното ЕР.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин, че към датата на издаване на оспорваното ЕР жалбоподателят е страдал от заболяването: локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с обикновени парциални пристъпи с код по МКБ G 40.1, което е напълно достатъчно съгласно Приложение № 1 към чл.3 от Наредба № Н-6 от 13.02.2018г., за да се приеме, че същият е негоден за военна служба. Посоченото от своя страна обуславя категоричния извод, че атакуваното ЕР е издадено при спазване на материалния закон.
Същото е напълно съобразено и с целта на закона, доколкото негодността за военна служба в резултат на определени заболявания е обусловена от стремежа на законодателя за защита интересите на заболялото лице.
Като прецени законосъобразността на оспорения акт на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът приема, че решението е издадено в установената форма от компетентен орган, като при това не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението, както се посочи по-горе, е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Ето защо жалбата срещу оспорваното ЕР се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски, направено от ответната страна, на основание чл.143 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото, направени от ответника. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на ВМА - гр.София, следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. А.С. със съдебен адрес:***, против Експертно решение на годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-1311/04.06.2019г., издадено от Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия - гр. София.
ОСЪЖДА Г.Д.Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Военномедицинска академия - гр.София, 1606, ул. „Св. Г. Софийски“ № 3, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: