№ 57
гр. Пловдив , 03.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на трети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Нестор Сп. Спасов
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Ваня Тонева Христева (ОП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600297 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:58 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ - обвиняемите ЕР. АЛ. Д. и И.Х.Х. се явяват
лично в помещение на Ареста - П., като участието им в днешното съдебно
производство ще бъде осъществено чрез видеоконферентна връзка и
използване на програмата Skype.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор Х..
За подпомагане осъществяване на видеоконферентната връзка в
съдебната зала се намира системният администратор на Апелативен съд –
Пловдив В.Н..
В залата се намират адв. П. – назначен като служебен защитник на
обвиняемия ЕР. АЛ. Д., и адв. З. – защитник на обвиняемия И.Х..
В залата присъства и адв. М.Ч. от АК - К..
Адв. Ч.: В залата съм за Е. и желая същият да изрази становище дали
желае да бъде защитаван от мен в днешното съдебно заседание по обжалване
на мярката за неотклонение. Моля, ако изрази съгласие, това да бъде вписано
в протокола и да встъпя в правата на упълномощен защитник. Представям
адвокатска карта.
1
Обв. Д.: Моля да ме защитава тази адвокатка. Не съм подписал
пълномощно. Искам адв. Ч. да ме защитава. Ще я упълномощя. Преди ми
беше адвокатка в К.. Не съм подписал пълномощно, но ще подпиша.
Адв. Ч.: Представям неподписано пълномощно. Ще помоля съда да ми
даде възможност да отида до Ареста, за да ми подпише пълномощното Е.Д..
Обв. Д.: Ще подпиша пълномощното на адв. Ч..
Съдът намира, че с оглед обстоятелството, че обв. Д. декларира своето
желание да бъде защитаван в настоящото производство от адв. Ч., която днес
представя пълномощно, подписано само от нея, но неподписано от обв. Д.,
който се намира в Ареста - П., и с оглед обстоятелството, че делото се гледа
чрез видеоконферентна връзка, съдът намира, че следва да се приеме, че е
налице воля от обв. Д. да бъде представляван в настоящото производство от
адв. Ч., която поема ангажимент да се подпише пълномощното. Съдът
намира, че при това положение адв. П. следва да бъде освободен, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОДИ СЕ ОТ ЗАЛАТА адв. П..
Прокурорът: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.
Жалбоподателят Е.Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
Жалбоподателят Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намира, че няма процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
2
ДОКЛАДВА СЕ СЪЩОТО с прочитане на жалбите на обвиняемите
лица Е.Д. и И.Х. срещу определението на Пловдивския окръжен съд по ЧНД
№ 1214/2021 г., с което спрямо двамата обвиняеми е взета мярка за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Съдебният акт се атакува като
неправилен и незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и определяне на
по-лека мярка за неотклонение спрямо двамата обвиняеми.
На страните СЕ РАЗЯСНИХА правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурорът: Нямаме искания за отводи към съдебния състав и
секретаря, нямаме доказателствени искания.
Адв. Ч.: Поддържам жалбата на адв. П. по изложените в нея
съображения. Нямаме искания за отводи. Представям и моля да приемете
като доказателства: рецептурна книжа на хронично болен, амб. лист №
201/12.01.2018 г.; епикриза на Е.Д. ИЗЕ № 12533; амб. лист № 584/31.08.2017
г., ведно с кардиографско изображение; консултативен преглед, извършен от
д-р С.Л. на Е.Д.; епикриза от 26.01.2018 г. на МБАЛ Д-р А.Д. – К.; амб. лист
№ 388/19.03.2020 г., амб. лист № 510/19.03.2020 г.; амб. лист №
835/19.03.2020 г.; справка за медицински кръвни изследвания; експертно
решение № 396/25.02.2021 г., експертно решение № 945/02.03.2020 г.;
нотариален акт за собственост на недвижим имот; копие от рецепта за
закупени лекарства; удостоверение за постоянен и настоящ адрес и
характеристика, издадена от кмета на населено място на името на Е.Д..
Експертното решение е за родителите на моя доверител. Единствено дете в
семейството е. Живее с тях в едно домакинство. И двамата страдат от
заболявания, за които са експертно освидетелствани и той полага грижи за
тях. Представям ги в тази насока Предоставила съм копие от писмените
доказателства на държавното обвинение преди заседанието.
Жалбоподателят Е.Д.: Нямаме искания за отводи. Моля да приемете
доказателствата.
Адв. З.: Поддържам жалбата изцяло. Подробни съображения ще
изложа. Нямаме искания за отводи към състава на съда и секретаря.
Представям и моля да приемете копие от трудов договор в превод на
български език. Представил съм на прокурора да го види, запозната е. В
3
предходното съдебно заседание пред първата инстанция по мерките съм
представил и акт за раждане на детето от 15.05.2021 г. Да се приемат
представените от другата страна доказателства. Относими са към предмета
на делото.
Жалбоподателят Х.: Нямаме искания за отводи. Моля да приемете
представените доказателства на двамата защитници.
Прокурорът: Запозната съм с тях. Относими са към предмета на
делото. Да се приемат.
Съдът, след съвещание, и с оглед изявлението на страните, намира, че
следва да приеме представените по делото доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА представените писмени доказателства -
рецептурна книжа на хронично болен, амб. лист № 201/12.01.2018 г.;
епикриза на Е.Д. ИЗЕ № 12533; амб. лист № 584/31.08.2017 г., ведно с
кардиографско изображение; консултативен преглед, извършен от д-р С.Л. на
Е.Д.; епикриза от 26.01.2018 г. на МБАЛ Д-р А.Д. – К.; амб. лист №
388/19.03.2020 г., амб. лист № 510/19.03.2020 г.; амб. лист № 835/19.03.2020
г.; справка за медицински кръвни изследвания; експертно решение №
396/25.02.2021 г., експертно решение № 945/02.03.2020 г.; нотариален акт за
собственост на недвижим имот; копие от рецепта за закупени лекарства;
удостоверение за постоянен и настоящ адрес и характеристика, издадена от
кмета на населено място на името на Е.Д., копие от трудов договор в превод
на български език.
Съдът, след съвещание и с оглед изявлението на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии! Моля да оставите
въззивните жалби на обвиняемите чрез техните защитници без уважение.
4
Намирам същите за неоснователни, а първоинстанционният съдебен акт на
ПОС считам, че е правилен и законосъобразен. Във въззивните жалби се
навеждат доводи за липса на реална опасност по отношение на всеки един от
обвиняемите по това ДП. Намирам възраженията за неоснователни. Правилно
в първоинстанционния съдебен акт ПОС се е спрял подробно и е обсъдил
наличието на всички предпоставки за вземане на тази най-тежка мярка за
неотклонение, с които изводи се солидаризирам напълно. В конкретния
случай е налице както наличието на обосновано предположение обвиняемите
да са извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение, което
престъпление е тежко умишлено по смисъла на закона и се предвижда
наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години, а на следващо място съдът
е изложил и доводи защо приема, че е налице реална опасност същите да
извършат друго престъпление, в случай че не бъде взета тази мярка. Считам,
че тази опасност, както правилно съдът е извел от събраните по делото
доказателства по отношение на Х. и Д., се извежда от няколко важни за тази
преценка доводи.
По отношение на обвиняемия Х. следва да се отчете обстоятелството, че
същият е осъждан 4 пъти, включително и за престъпление, свързано с
наркотични вещества. Освен това, обстоятелството, че в днешно съдебно
заседание са представя трудов договор за неговата ангажираност извън
пределите на страната, а именно в Д., не променя направения от
първоинстанционния съд извод за наличие на тази опасност, а напротив,
увеличава възможността същият инцидентно да се връща в Р.Б., а оттам и в
подкрепа на направения извод относно възможността за укриване от
органите, ангажирани с наказателното преследване. Обстоятелството, че обв.
Д. е реабилитиран, не променя този извод на съда по отношение на него и
наличието на тази предпоставка за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение. В конкретния случай до този извод съдът е стигнал и
отчитайки високата степен на обществена опасност на извършеното деяние,
доколкото става дума за наркотично вещество в значителен размер и на
значителна стойност - високорисково такова, а именно наркотично, и
доколкото по делото са налице данни, че това не е еднократно действие, за
което сочи и другият обвиняем по делото, а, напротив, се е повтаряло и в
предходни случаи, а не е инцидентна проява. За високата степен на
5
обществена опасност на деянието и на дееца говори и начинът на
извършването, механизмът, спазваната конспиративност и, до известна
степен, и организираност при извършване на същото, за което има достатъчно
данни по делото за водените разговори и комуникации и начина на
осъществяване на така нар. „сделка“.
Представените документи - писмени доказателства по отношение на
здравословното състояние и полаганите грижи на единия от обвиняемите, а и
по отношение на другия за трудова ангажираност, считам, че не променят
този извод, доколкото, както представителят на Окръжна прокуратура -
Пловдив е отчел пред предходната инстанция и съдът е споделил тези изводи,
в конкретния случай, общественият интерес би следвало да бъде поставен над
личния такъв, а и очевидно по отношение на здравословното състояние на
обвиняемия Д. от представените медицински документи е видно, че се касае
за едно датиращо назад във времето заболяване, което, видно от рецептурната
книжка, се касае за вече хронично такова. То е състояние, което не е
променено към момента, доколкото са представени медицински документи за
това. А грижата за родителите, в другия случай, по отношение и за
новородено дете, не би следвало да променят изводите на съда, които са били
отчетени пред предходната инстанция. В този смисъл споделям тези изводи.
Поради изложеното, ще моля да потвърдите първоинстанционния
съдебен акт на Пловдивския окръжен съд, като правилен и законосъобразен и
да оставите без уважение въззивната жалба.
Адв. Ч.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да постановите определение, с
което да отмените обжалвания първоинстанционен акт, с който на доверителя
ми е взета най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Неправилно първоинстанционният съд е взел най-тежката по степен
мярка за неотклонение, без да е преценил дали в случая са налице
кумулативно предвидените предпоставки на чл. 63 ал. 1 НПК, както и дали с
вземането на най-тежката предвидена в закона мярка за неотклонение ще
бъдат постигнати целите, регламентирани в чл. 57 НПК, и няма да бъдат
нарушени правата на обвиняемия. По силата на последната цитирана
разпоредба, тази на чл. 57 НПК, мерките за неотклонение се взимат, с цел да
6
се попречи на обвиняемия да се укрие или извърши престъпление, както и да
осуети изпълнението на влязла в сила присъда. Тази мярка за неотклонение се
взема, когато са налице тези кумулативно предвидени предпоставки. Освен
тези, следва да са налице и предпоставките на чл. 63 ал. 1, а именно да е
налице обосновано предположение за извършено престъпление, да е налице
реална опасност обвиняемия да се укрие. Тези две предпоставки, както и
третата предпоставка не са налични в случая и не могат да бъдат приложени
спрямо обвиняемия Е.. Спрямо него липсват обосновани данни и преки или
косвени доказателства същият да е извършено престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Съгласна съм, държавното обвинение се е позовало
единствено на показанията на другия задържан, който обаче също е обвиняем
по делото. Както държавното обвинение, така и първоинстанционният съд не
са взели предвид, че тези негови твърдения, показания са изградени и дадени
със защитна цел. Не следва само въз основа на тях да бъде изграден
категоричен извод, че доверителят ми е извършил деянието, за което е
привлечен като обвиняем.
Съдът е следвало, също така, да отчете обстоятелството, че при
извършените процесуално-следствени действия ПРЕТЪРСВАНЕ,
ИЗЗЕМВАНЕ И ЛИЧЕН ОБИСК на заподозрени не са намерени забранени
вещества у доверителя ми. Такива не са намерени и в автомобила, който е
управляван, както и в неговия дом. В случая считам, че обвинението на този
етап в тази насока борави само с предположения, за което не следва да бъде
взета тази най-тежка мярка за неотклонение.
Втората кумулативна предпоставка на чл. 63 ал. 1 НПК - реална
опасност обвиняемият да се укрие или извърши престъпление, също не е
налице по отношение на Е.Д.. Моля да вземете предвид обстоятелството, че
Е. е единствено и само български гражданин, не притежава друго
гражданство, има постоянна и настояща адресна регистрация в с. Б., жилище,
в което постоянно живее. Същият е нямал обичайно местожителство или
продължително пребиваване на територията на друг град или на територията
на друга държава, в която да възникнат съмнения, че може да се укрие.
Смятам, че спрямо него липсва елемента реална опасност да се укрие. Ако
приемем, че опасност да се укрие е налице, тя в никакъв случай не е реална по
смисъла на тълкуването на закона.
7
Не на последно място, моля да вземете предвид обстоятелството, че тази
реална опасност да се укрие или извърши друго престъпление се преценя, с
оглед личността на самия деец. Представила съм характеристика от кмета на
с. Б., от която е видно, че Е. е с добри характеристични данни: отзивчив,
помага на родителите си, нямал е противообществени прояви. Той е
неосъждан, с чисто съдебно минало и няма данни по делото да е проявявал
непристойно поведение или такова, което да е осуетило разследването. В
случая първоинстанционният съд не е следвало да взима тази най-тежка по
степен мярка за неотклонение, защото такава се взима отделно от това, което
изложих, и по смисъла на чл. 63 ал. 2 НПК, когато от доказателствата не се
установява противното. Опасност е налице, когато престъплението, за което е
привлечен обвиняемия, е извършен при условия на повторност, което в
настоящия случай не е така; когато обвиняемият е осъждан за тежко
умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода, което в случая не е така и когато за извършеното престъпление се
предвижда наказание не по-малко от 10 години лишаване от свобода или
друго по-тежко наказание. И тази предпоставка на чл. 63 ал. 2 НК също не е
налице.
Моля да вземете предвид, не на последно място - и по степен, и
важност, изключително влошеното здравословно състояние на Е.Д.. От
рецептурна книжка на хронично болен, амбулаторните листове и епикризите
от 2017 г. е видно, че същият страда от хипертонично сърце, със застойна
сърдечна недостатъчност. Тя се дължи на диалактивна кардиомиопатия – тя
се причислява към редките болести към Националния регистър на тези
болести. Това заболяване е придружено с хипертония с измерено артериално
налягане със стойности 180/100. Предвид неговата възраст (37 години), това е
изключително рискова стойност на артериално налягане. Налице е и
установена и есенциална първична хипертония, отоци по крайниците, задух.
Установено е от представените документи, че е в незадоволително общо
състояние. Лекуван е многократно в кардиологично отделение в много
клиники в Б., включително във В.... Установено е, че тези заболявания са с
хроничен прогресиращ характер, изгледи за оздравяване няма, поради което
считам, че това здравословно състояние не позволява той да изтърпи най-
тежката мярка за неотклонение.
8
Моля да вземете предвид обстоятелството, че, видно от приложените
телкови решения, родителите му също са в тежко здравословно състояние.
Единствено дете е в семейството. Той полага грижи за родителите си и на
това основание следва да бъде определена по-лека мярка за неотклонение.
Считам, че предвид това състояние на застойна сърдечна недостатъчност на
артериална хипертония и двете с хроничен характер, лечението на Е., ако
наложи спешност, в условията на арест не може да му бъде оказана адекватна
помощ. Предвид този хроничен прогресиращ характер на тези заболявания, Е.
е изложен, изложен е и на стрес, който считам, че допълнително ще утежни
неговото здравословното състояние. На това основание една по-лека по
степен мярка за неотклонение, а именно ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ или
ДОМАШЕН АРЕСТ ще постигне целите на закона и няма да осуетят
разследването, и, най-вече, няма да са в негова вреда на обвиняемия. Най-
тежката мярка за неотклонение е във вреда на неговото здраве, а и е с
репресивен характер и не отговаря на целите на чл. 57 НПК, предвид
изброеното от мен. Една по-ниска по степен мярка за неотклонение няма да е
във вреда на здравето на обвиняемия, а и ще постигне регламентираните
цели. При определяне на мярката за неотклонение, съдът следва да вземе
предвид степента на обществена опасност на престъплението, която е висока,
но нищо повече от това, доказателствата срещу обвиняемия, здравословното
му състояние, семейно положение, възрастта и други данни за личността на
обвиняемия. Освен степента на обществена опасност, която действително е
висока и ние не отричаме това, нито една от изброените хипотези на чл. 56 ал.
3 НПК не е налице, поради което считам, че такава мярка за неотклонение е
неотносима.
Ако все пак съдът прецени, че следва да бъде взета мярка за
неотклонение, тя следва да е в по-лека степен, поради което на основание чл.
64 ал. 4 пр. 3 съдът в правомощията си е да вземе и по-лека мярка за
неотклонение. Налице са основание за определяне на мярка парична
гаранция. От името на доверителя ми и неговите близки заявявам, че те са в
готовност да заплатят такава парична гаранция и затова моля да постановите
определение, с което да отмените първоинстанционния съдебен акт, като
неправилен, и постановите мярка за неотклонение в по-лека степен, която да
отговаря на целите на настоящото производство - или парична гаранция, или
9
домашен арест. Благодаря! Моля за решение в този смисъл.
Жалб. Д.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми. Тук се грижа за
майка ми и баща ми. Иначе работех в чужбина. От две - три години се грижа
за родителите си.
Адв. З.: Уважаеми апелативни съдии! Моля на базата на събраните по
делото доказателства и изготвените въз основа на тях правни изводи, да
постановите вашия съдебен акт, с който да отмените, респективно измените
определението на ПОС.
Срещу обвиняемия И.Х. има повдигнато обвинение по чл. 354а, ал.1
НК, касае държане с цел разпространение на наркотични вещества.
По отношение на взетата мярка за неотклонение, предпоставките са
регламентирани в чл. 63 НПК. Ако изключим възможността всичко това,
което е в кориците на делото да е една постановка на полицаите с цел
пресичане на разпространението на наркотици, то събраните останали
доказателства и най-вече намирането на наркотично вещество в колата на обв.
Р. дават основание за обосновано предположение за извършване на дадено
престъпление. Когато се касае обаче за вземане на мярка за неотклонение,
имайки предвид, че в инцидента са участвали трима човека, следва
обвинението, а и съдът да индивидуализира действията на всеки един от
обвиняемите. Видно от определението на ПОС е, че за да вземе най-тежката
мярка за неотклонение и уважи предложението на прокуратурата се базират
най-вече на показанията на обв.Р., както и на свидетелствата за съдимост.
Това е крайно недостатъчно, защото от втори курс като студенти знаем и
законодателят е разпоредил в изричен текст от закона, че една присъда не
следва да се базира само на показанията на подсъдимия, а трябва да е налице
необходимост и наличие на останали доказателства, които да обосновават
тезата за извършеното престъпление. Такива доказателства по отношение на
моя подзащитен няма. Длъжен съм да анализирам фактическата обстановка,
тъй като считам, че първоинстанционния съд просто формално, на базата на
това, че има хванат наркотик, че има лица които са го пренасяли, предали -
приел е, че има извършено престъпление и е оставил тримата в ареста. Това е
явно необосновано, защото не са констатирани категорични доказателства по
10
отношение на всеки един от лицата, които са участвали в това престъпление.
Още повече говоря, в случая за И.Х.. Няма да споменавам факта, че обв. Р.,
който е известен като дилър в С., с 10 присъди е нормално да бъде следен от
органите на МВР Неправилно е подслушван телефона му и на тази база е
извършено и проследяването до с. П..
Искам да обърна внимание на няколко факта, които се намират в
кориците на делото и считам, че имат съществено значение за изхода на
производство.
На първо място самият Р. признава, че се познава с Д.. На дата 25 май,
когато е заловен наркотикът, са налице данни за проведен разговор между Р.
и Д.. Колата, с която Д. и Х. са пристигнали в с. П. е собственост на Д..
Ремонтът на колата, която се е развалила преди непосредствено е в тежест на
самия Д.. Не е без значение обстоятелството, че в самия протокол за разпит
на Р., той сочи, че наркотикът му е бил предаден лично от Д.. Всичко това
потвърждава тезата изложена в показанията на моя подзащитен, че именно
той е бил поканен от Д. да присъства с него за да види приятелката си в П..
Тоест, има един първоначален момент, в който Д. въвежда в заблуждение Х.
за да го докара до П.. Вярно е, че е налице такава среща между Д., Х. и Р..
Дали е предаден наркотика, тогава не се знае. Няма косвени и преки
доказателства в тази насока, поради което считам, че версията, която
представя на досъдебното производство Х. е правдоподобна. Той е бил просто
един неволен участник в тази среща, независимо дали се касае за прехвърляне
или продажба на наркотици или се касае за помощ във връзка с настъпилия
ремонт на колата. Изгасени са светлините. Искам да обърна внимание, че за
да оставите в ареста и да се вземе спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“ се базира на показанията на Р.. Доколко може да се
вярва на този човек, имайки предвид качеството му на дилър, многократните
му осъждания за наркотици и т.н. Прави впечатление факта, че при разпита
на Р. има два протокола. В първия протокол обяснява, че има среща с Д., че Д.
му е дал наркотика, а във втория разпит, който е, съгласете се след беседа с
органите на полицията, независимо дали са му обещали по-лека присъда или
друго - той предава два факта, че срещите с Д. винаги са ставали в
присъствието на Х.. Това не е доказано обстоятелство по никакъв начин. Има
някаква реплика събери по-бързо парите. Това не е основание да се
11
предположи, че Х. има някакво участие в придобиването, предаването на
наркотика, дали се касае въобще за наркотик. Това не е оценено от
първоинстанционния съд взел мярката за неотклонение и това е достатъчно
основание за една ревизия на този съдебен акт.
Освен това първоинстанционния съд не се е съобразил с другите
обстоятелства, които са установени и доказани. На първо място, че моят
подзащитен дава показания, които съвпадат с фактическата обстановка,
изложена както от обвиняемия Р., така и от свидетелите Г. и Т.- служители на
МВР. Касае се за начина на срещата, мястото на срещата, но липсват каквито
и да е доказателства, че моят подзащитен е съпричастен към извършване на
даденото престъпление.
Наред с горното считам, че по един или друг начин съдейства за
установяване на фактическата обстановка. Липсват каквито и да е данни
относно евентуално придобиване на наркотици от моя подзащитен. Връзката
е между Д. и Р.. Моят подзащитен е неволен свидетел, който отива за
компания на Д. за гр. П. с цел уреждане на лични отношения с негова
приятелка. Няма никакви данни да има мотив свързан с извършване на това
престъпление. Приятели са, познават се, поканил го е, отишъл е с него до П.,
няма нищо престъпно.
Съдът не е съобразил, че при обиска направен в дома на моя
подзащитен не са намерени никакви наркотични вещества, което също
говори, че липсва каквато и да е причастност в придобиването и продажбата
на процесния наркотик. Освен това има събрани доказателства, че моят
подзащитен работи в Д. и упражнява общественополезен труд. За същия има
данни, че преди 16 дни има родено дете и правдоподобно е твърденето, че той
е пристигнал в Б. за да присъства на раждането на първото си дете и да
помогне на жена си в този труден момент.
Налице са и данни за постоянно пребиваване в с. Ч., а доколкото
работата му в Д. - има процесуална възможност органите на прокуратурата да
наложат ограничителна мярка за ненапускане на страната до приключване на
досъдебното и евент. съдебното производство.
Не са налице нито едно от предпоставките предвидени в разпоредбата
12
на чл. 60, ал. 2 НПК и няма никаква възможност моят подзащитен да се укрие
или да извърши друго престъпление, тъй като живее в малко населено място,
обременен е с помощта, която трябва да окаже на детето и е принуден да
работи в чужбина за да издържа семейството си. Тази ограничителна мярка на
практика лишава семейството от баща, от средства в един труден момент.
Считам, че не са налице предпоставките на чл. 63 НПК по отношение на
моя подзащитен от една страна и от друга страна - съдът не се е съобразил с
всички тези съображения, не е анализирал правилно всички факти, които се
намират в кориците на това дело, а формално е решил проблема.
С оглед на горното, базирайки се на това което казах, е в кориците на
това дело.
Моля да отмените взетата мярка за неотклонение, както позволяват
разпоредбите на чл. 64 НПК и ако съдът допусне грешките, които е допуснал
първоинстанционния съд и приеме, че е налице някаква съпричастност на моя
подзащитен във връзка с извършеното деянието, поне да му наложи по-лека
мярка за неотклонение – „парична гаранция“ за да се грижи за семейството си
и в случая считам, че няма никаква вина за да бъде приобщен към останалите
двама, като съучастник в извършване на престъплението. Моля за вашето
произнасяне.
Жалб. Х.: Съгласен съм с казаното от адвоката ми. Имам две деца,
грижа се за тях. Винаги съм работил честно.
Прокурорът: Доколкото в днешното съдебно заседание от страна се
излагат възражения по отношение на това налице ли е обосновано
предположение за извършване на престъпление на всеки един от
обвиняемите, считам че правилно първоинстанционният съд е обърнал
внимание при обсъждане на факта налице ли е тази предпоставка, че
обясненията на другия обвиняем по делото Р. не са изолирани по делото, а се
подкрепят от свидетелските показания на полицейските служители, които са
наблюдавали цялостно действията и на останалите двама обвиняеми при
предаване на наркотичното вещество впоследствие, с което е бил задържан Р..
Не мога да се съглася с изводите, че в момента трябва да имаме доказателства
в такъв обем, който е нужен за постановяване на присъда, доколкото от
13
защитата беше изложено, че е необходимо. На този етап сме във фаза
обсъждане на наличие на обосновано предположение, и, каквато е съдебната
практика, обемът следва да е такъв, че да покрива минимум, който е
необходим, така че да се направи подобен извод. На този етап, въпреки
ранния такъв на ДП, са налице достатъчно доказателства, водещи до извод за
наличие на обосновано предположение по отношение на всеки един от
обвиняемите, като категорично считам, че не се подкрепя версията, особено
на обвиняемия Х., твърдящ за случайно пребиваване на мястото при
проведената среща с Р. и затова свидетелстват и полицейските служители, по
отношение на действията на същия, а и обясненията на Р.. В този смисъл
направените възражения от страна на защитата и на двамата обвиняеми Х. и
Д. считам за неоснователни.
Адв. З.: Видно от материалите по делото е, че служителите на МВР Г. и
Т. са проследили Р.. Има данни за наличие на среща, има данни за наличие на
разговори, но поради обстоятелството, че служителите на МВР не са се
намесили непосредствено при предаването, а те се гледали отдалече, не може
да се направи заключение и те не правят такива по отношение на действията
на всеки един от двамата обвиняеми. Не може от 50 или 100 метра ако
гледаш, да наблюдаваш индивидуално действията на всеки един от
обвиняемите, още повече че е било тъмно. Обръщам пак внимание на съда:
прегледайте двата протокола и ще видите, че във втория протокол се намесва
името на Х. и считам, че това е една манипулация, с оглед да бъдат
привлечени и двамата обвиняеми, за да отговарят пред закона за извършените
действия.
Адв. Ч.: Също моля съда да не взема показанията на двамата
полицейски служители или, ако бъдат взети предвид, да установите, че те не
установяват нищо конкретно по делото. Били са там. Видели са ги тримата,
двамата са наведени над автомобила, но фактическото деяние
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ и ДЪРЖАНЕ не е установено от тези свидетелски
показания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
14
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА обвиняемите:
Обв. Е.Д.: Моля за по-лека мярка, домашен арест или парична
гаранция.
Обв. И.Х.: Моля за по-лека мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частни жалби на адв.Д.П., служебен защитник на ЕР.
АЛ. Д., и адв.Д.З., защитник на И.Х.Х., обвиняеми по досъдебно
производство № 87/2021г. по описа на отдел „К.п.“ при ОД на МВР гр.П.,
срещу протоколно определение № 167/28.05.2021г. на Окръжен съд
гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 1214/2021г. по описа на същия съд, с
което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
обвиняемите.
В жалбите се излагат доводи, че не са налице кумулативните основания
за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
обвиняемите Д. и Х.. Прави се искане за отмяна на определението на
първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо
последните.
В съдебно заседание защитниците на обвиняемите поддържат жалбите и
излагат допълнителни съображения.
Обвиняемите Д. и Х. се присъединяват към казаното от техните
защитници и искат да им се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява
становище, че жалбите са неоснователни, а атакуваният съдебен акт, като
правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.
15
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбите и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок
от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че
в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка
за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемите Д. и Х..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Правилно първоинстанционният съд е счел, че от събраните
доказателства по делото може да се направи обосновано предположение за
съпричастност на обвиняемите към деянието по чл.354а, ал.1, пр.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК, с предмет 465,20 гр. хероин, за което са привлечени към
наказателна отговорност. В подкрепа на този извод са събраните гласни,
писмени и веществени доказателства.
Законодателят борави с понятието предположение и не изисква тази
безспорност и категоричност, която е задължителна, когато съдът решава
въпросите по чл.301 от НПК при постановяване на присъдата си.
Не се споделя възражението на защитата, че се касае за т.нар. оговор.
Обвиняемият О. Р., давайки обяснения, не се стреми да прехвърля вината
върху другите двама обвиняеми и да се оневини, тъй като уличава не само
тях, но и себе си.
На следващо място, касае се за тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до осем години, както и глоба.
Като се вземат предвид обстоятелствата, при които е осъществена
вменената деятелност, нейният предмет, като вид и количество, въззивният
съд също намира, че съществува реална опасност обвиняемите Д. и Х. да
извършат престъпление. За обвиняемия Х. тази опасност се извлича и от
съдебното му минало, тъй като е осъждан четири пъти, включително за
16
престъпления с предмет наркотични вещества.
Доводите на защитата за постоянен адрес, семейно положение, за
обвиняемия Х. и трудова ангажираност, за обвиняемия Д. и чисто съдебно
минало, добри характеристични данни, здравословни проблеми, негови и на
родителите му, не водят до оборване на горните изводи.
Не са ангажирани доказателства, че родителите на обвиняемия Д. се
нуждаят от ежедневните му грижи. От медицинските документи за
здравословното състояние на последния не може да се заключи, че същият не
е в състояние да пребивава в условията на пенитенциарно заведение. При
възникване на здравословни проблеми на обвиняемия Д. ще бъде оказана
необходимата медицинска помощ съгласно ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Обвиняемият Х. е с дете на дни, но това обстоятелство не го е възпряло
от осъществяване на вменената му деятелност, нито му е попречило да
пътува.
В случая евентуално накърненият интерес на дадена група хора не може
да има приоритет над обществения.
С оглед фазата, на която се намира разследването, степента на
обществена опасност на деянието и дейците, настоящата инстанция намира,
че целите визирани в чл.57 от НПК могат да се постигнат само с мярка за
неотклонение „задържане под стража”. Те не биха се постигнали с по-лека,
каквото е становището на защитниците на обвиняемите.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че
определението на Окръжен съд гр.Пловдив е законосъобразно и обосновано и
като такова следва да се потвърди, а жалбите, като неоснователни, да се
оставят без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 167/28.05.2021г. на
Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 1214/2021г. по описа на
17
същия съд, с което спрямо ЕР. АЛ. Д. , ЕГН **********, и И.Х.Х., ЕГН ...,
обвиняеми по досъдебно производство № 87/2021г. по описа на отдел „К.п.“
при ОД на МВР гр.П., е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:59 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
18