Решение по дело №6170/2020 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

РЕШЕНИЕ№ 262297

гр. Пловдив, 01.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 6170 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Образувано по предявен от „Адванс Финанс” ООД против В. Р. А. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 467, 51 лв. – главница по договор № ********** 15.07.2013 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standart/ Visa Gold/ MasterCart Gold/Billa – Visa Classic, сключен между ответника и “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.08.2019  г. сключен между “ Райфайзенбанк (България)” ЕАД и „Адванс Финанс” ООД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.06.2020 г., до окончателното й изплащане.

                        Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.08.2019  г. сключен между “ Райфайзенбанк (България)” ЕАД и „Адванс Финанс” ООД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните вземания срещу длъжника, описани в Приложение № 1 към Договора. Твърди, че длъжникът е уведомен за прехвърленото вземане на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поддържа, че вземането произтича от договор № ****** 15.07.2013 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standart/ Visa Gold/ MasterCart Gold/Billa – Visa Classic, сключен между ответника и “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, съгласно който кредиторът издава кредитна карта в полза на картодържателя, който може да я ползва за суми до определен лимит срещу насрещното задължение на длъжника да обслужва редовно и в срок ползваните суми. Твърди, че първото допуснато просрочие от страна на кредитополучателя е на 01.04.2015 г. Твърди, че срокът на договора е установен на три години, след което последният не е продължаван и нова карта не е преиздавана. Твърди, че непогасената сума от длъжника е в размер от 467, 51 лв., представляваща незаплатената част от предоставената за ползване сума по договора за кредит, която предвид револвиращия характер на кредитния продукт е формирана към 10.08.2015 г. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

                        Ответникът В. Р. А. не е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.

                        Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.

                        Ответната страна е получила лично препис от исковата молба на посочения в исковата молба адрес, като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба.

                         В съобщението ответната страна изрично е била уведомена за задължението си да уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес, или този, на който веднъж е бил намерена, като й е указано, че ако не стори това – всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване на съобщението ответната страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде постановено неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната норма на чл. 238 ГПК.

                        По делото е постъпила молба от ответната страна, с която последната уведомява съда за актуалния й адрес, на който може да бъде намерена в производството.

                        Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено на 16.09.2021 г., тъй като не е открит на адреса, посочила по делото, като адресът е посетен мнгократно за период по-дълъг от един месец, но ответната страна не е открита. В случая съдът е приложил фикцията по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена.              

                        Въпреки редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съденото заседание за разглеждане на делото.

                        Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие.

                        Налице е и третата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към исковата молба писмени доказателствени средства.

                        По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от последния разноски в размер от 50 лв. за заплатена държавна такса.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

                        ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ В. Р А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Адванс Финанс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Резбарска“ № 5, сумата от 467, 51 лв. – главница по договор № ****** 15.07.2013 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa Classic/MasterCard Standart/ Visa Gold/ MasterCart Gold/Billa – Visa Classic, сключен между ответника и “Райфайзенбанк (България)” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.08.2019  г. сключен между “ Райфайзенбанк (България)” ЕАД и „Адванс Финанс” ООД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 03.06.2020 г., до окончателното й изплащане.

                        ОСЪЖДА В. Р. А., ЕГН **********, да заплати на Адванс Финанс” ООД, ЕИК *********,, сумата от 50 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 6170/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала! ПК