Решение по дело №151/2021 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			24.03.2021
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.О. V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	17.03.		2021

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		151		2021

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-5310-001431 от 07.01.2021 г., издадено от началник група към  ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А.Г.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания както следва:

- на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказание „глоба“, в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП;

- на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказание „глоба“, в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП

 НП е обжалвано в срок от водача. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Сочат се допуснати процесуални нарушения при издаването му. Иска се отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Съдебният състав намира, че е направил всичко необходимо и е положил всички възможни усилия да осигури присъствието на жалбоподателя, който обаче неколкократно не е бил намерен от съдебен призовкар на посочения в жалбата адрес. След справка за постоянен и настоящ адрес на същия е потвърдено, че регистрираният такъв съвпада с адреса посочен в жалбата, на който жалбоподателят не е бил открит неколкократно. Поради това и съдът е приложил нормата на чл. 61, ал.2 от ЗАНН.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 28.12.2020 г., около 11:00 ч., жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Субару Форестер”, с рег. № СА 7362 ТК,  движейки се по ПП-1 Е-79, при км. 322+400 м., в посока гр. Дупница. Същият бил спрян за проверка от полицейските служители Г. и С., които при проверка на представените от водача документи и след извършена справка с техн. средство РСОД установили, че водачът е с временно отнето СУМПС, съгласно ЗППАМ № 20-4332-001202/18.02.2020 г. /която не е влязла в сила/ със статус регистриран в системата, както и че не представя СРМПС. Поради установеното от тях при проверката св. Г. съставил на водача АУАН № 342822/28.12.2020 г. за нарушения на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 171, т. 1 от ЗДвП и на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, подписан от св. С.. Иззети били 2 бр. рег. табели с № СА 7362 ТК. Актът бил съставен, връчен и подписан от жалбоподателя без възражения.

След извършена по-късно от АНО, допълнителна справка в КАТ-АИС било установено, че МПС е спряно от движение по чл. 171, т. 2, б. „к“, на 17.02.2020 г.

Въз основа на АУАН и направената допълнителна справка от АНО било издадено и обжалваното НП № 20-5310-001431 от 07.01.2021 г., издадено от началник група към  ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А.Г.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания както следва:

- на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказание „глоба“, в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП;

- на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказание „глоба“, в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

Преди проверката на 17.02.2020 г., на жалбоподателят бил съставен АУАН № 181384/17.02.2020 г., от служител на отдел ПП към СДВР, за нарушения на чл. 23, ал.1 и чл. 190, ал.3 ЗДвП, с който на водача били иззети като доказателства - СУМПС, ведно с КТ към него и СРМПС № ********* за автомобила. Във връзка с тези нарушения на следващия ден /18.02.2020 г./ от полицейски инспектор към отдел ПП при СДВР с имена И.Й.спрямо жалбоподателя били издадени 2 броя ЗППАМ с номера: № 20-4332-001202/18.02.2020 г. и № 20-4332-001204/18.02.2020 г., съответно с ПАМ по чл. 171, ал.1, т. 1, б. „д‘ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба и с ПАМ по чл. 171, т.2, б. „к“ ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до заплащане на дължимата глоба, които не са били връчени на жалбоподателя.

 

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Г. и С., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл. служебно изисканите от съда и представени писмени доказателства от АНО и СРС и отдел ПП при СДВР. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите в голямата им част се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Категорично от представените от отдел ПП при СДВР преписи на АУАН, 2 бр. ЗППАМ, докладна записка и писмо за връчване на ЗППАМ, както и от представената с АНП справка за нарушител/водач се установява, че въпросните 2 броя ЗППАМ-и не са били връчени на жалбоподателя, поради което и са със статус „регистриран в системата“ в базата данни КАТ-АИС.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество и основателна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразността на наказателното постановление, съдът намери, че същото не отговаря на изискванията на ЗАНН за минимално съдържание, тъй като описанието на нарушението е непълно, неточно и неясно. В НП АНО е записал, че жалбоподателят е управлявал МПС след като му е било отнето СУМПС. Посочено е, че това е станало с ЗППАМ с № 20-4332-001202/18.02.2020 г., но не е посочено изобщо от кога този акт е в сила и за какъв срок. Така съдът е поставен в невъзможност да установи от кога и за какъв срок Добрев е бил лишен от право да управлява МПС и дали процесното управление без СУМПС попада в този срок, съответно дали процесното деяние покрива състава на чл. 150а, вр. с чл. 171, т. 1, б. „д‘‘ от ЗДвП. Освен това, непосочването на тези обстоятелства прави описаното нарушение непълно и неясно, а с това се нарушава и правото на лицето да разбере в какви точно факти го обвиняват. В действителност в справката за нарушител водач на С. е записано, че със ЗППАМ с номера: № 20-4332-001202/18.02.2020 г. и № 20-4332-001204/18.02.2020 г., съответно с наложени ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „д‘ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба и с ПАМ по чл. 171, т.2, б. „к“ ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до заплащане на дължимата глоба е отнето СУМПС и е спряно процесното МПС от движение, но не е написано кога всеки от тези 2 броя ЗППАМ-и е влезъл в сила, нито за какъв срок е отнемането, респ. спирането. Изрично е посочен статусът им „регистриран в системата“, без данни за връчването им на жалбоподателя, от който момент биха произвели своето правно действие. Изцяло в този смисъл виж. Решение № 155 от 23.05.2017 г. по н. д. № 144 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил. Конкретно по отношение на нарушението по чл. 5, ал.3, т. 2 от ЗДвП е налице абсолютно несъответствие между съдържанието на АУАН, респ. описанието на нарушението и установените във връзка с него обстоятелства и съдържанието на НП. В АУАН изрично е посочено, че нарушителят е обвинен в нарушение по чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, тъй като не носи СРМПС за автомобила, който управлява. Това обвинение в административно нарушение се трансформира недопустимо с НП в такова по чл. 5, ал.3, т. 2 от ЗДвП, без да се излагат каквито и да е факти в този смисъл в обстоятелствената част на НП, а единствено базирайки се на допълнително извършена от АНО справка в КАТ-АИС, от която сочи, че е установил, че процесното МПС е спряно от движение по чл. 171, т. 2 , б. „к“ ЗДвП, на 17.02.2020 г. Това поведение на АНО е в пълен разрез с предвидената процедура по ЗАНН, като едва с крайния за административнонаказателното производство пред АНО жалбоподателят е санкциониран за нарушение неописано и дори неспоменато в АУАН. Недопустимо е в НП за първи път да се сочат нови факти и обстоятелства, различни от посочените в АУАН. В този смисъл, противоречието между релевираните обстоятелства в АУАН и НП и реално установената фактическа обстановка, е предпоставило накърняване правото на защита на наказаното лице, като за същото не се доказва, че се явява субект на нарушенията по цитираните членове от ЗДвП. Изцяло в този смисъл виж. Решение № 240 от 26.07.2017 г. по н. д. № 188 / 2017 г. на Административен съд – Кюстендил. Ето защо, съдът намира, че НП страда от порок, който влече като задължителна закономерна последица отмяната на НП.

НП е незаконосъобразно и материалноправна страна, поради следните съображения:

Конституционният съд на Република България с Решение №3/23.03.2021 г., по КД № 11/2020 г., на КС, макар и само занапред е обявил за противоконституционни разпоредбите на чл. 171, т. 1, б. „д“ и т. 2, б. „к“ ЗДвП. Тези две разпоредби стоят в основата на последвалата административнонаказателна дейност реализирана от АНО спрямо жалбоподателя с обжалваното НП. Всичко това обосновава още един аргумент за отмяна на НП, тъй като в случая временното отнемане на СУМПС и временното спиране на МПС от движение е било именно поради неплатени глоби от водача и със срок до заплащането им, което е предмет на обсъждане и от задължителното за съда занапред решение на КС. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че не е настъпил ефекта на цитираните 2 броя ЗППАМ с основания по чл. 171, т. 1, б. „д“ и по чл. 171, т. 2, б. „к“ ЗДвП, тъй като недвусмислено противоречат на закон от по-висок порядък, какъвто е конституцията и недопустимо засягат права на гражданите уредени в същата.

На самостоятелно основание горецитираните 2 броя ЗППАМ не са били връчени на жалбоподателя, което означава, че не са влезли в сила, което обосновава за съда извод, че не са произвели предвиденото в закон правно действие, респ. принудително временно отнемане на СУМПС и временно спиране на МПС от движение, поради което  и деянието на жалбоподателя не е съставомерно от обективна и субективна страна.

Извън това е налице и неправилно приложение на санкционната норма за нарушението по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. В НП е посочено, че на онование чл. 177, ал.1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя се налага глоба, в размер на 100,00 лева, докато приложимата в случая санкционна норма е чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП, което именно предвижда като хипотеза санкционирането на водач, който управлява моторно превозно средство след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП. В този смисъл относно приложението на чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП виж още Решение № 45 от 26.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 24 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил.

Въобще и актосъставителят и след това АНО, вместо да санкционират правилно и законосъобразно жалбоподателят за административни нарушения по реда на чл. 100, ал. 1, т 1 и т. 2 от ЗДвП, за каквито деяния са били налице безспорни данни още при проверката му на пътя са съставили незаконосъобразно, съответно АУАН и след това обжалваното НП за други нарушения, за които липсват доказателства изобщо да са били извършени от жалбоподателя и които са описани по един преграждащ и ограничаващ правото на защита на жалбоподателя начин. Единственото законосъобразно развитие на настоящото въззивно съдебно производство предполага цялостна отмяна на обжалваното НП.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ НП № 20-5310-001431 от 07.01.2021 г., издадено от началник група към  ОДМВР-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на А.Г.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания както следва:

- на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, наказание „глоба“, в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП;

- на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказание „глоба“, в размер на 100,00 лева, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: