РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. Пловдив, 28.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330116638 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, против
Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с
която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
410, ал. 1 Кодекс за застраховането и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ******** г. на РС - П., със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми, а именно: сумата от общо
364.52 лева – главница, включваща 349.52 лева - изплатено застрахователно обезщетение и
15 лева - ликвидационни разходи, 20.66 лева – обезщетение за забава за периода 08.02.2021
г. – 26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението в съда - 27.08.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищцовото дружество твърди, че МПС марка „Мерцедес“, модел „С 500 4Матик”, с
рег. № ********, е застраховано при него по силата на договор за автомобилна застраховка
„Каско на МПС“, обективиран в полица № ******** от ******** г., с период на валидност
от ******** г. до 28.06.2019 г., при уговорено покритие Пълно каско на рисковете, съгласно
Общите условия на предлаганата застраховка. Посоченото МПС, собственост на О. К. К.,
било управлявано от водача Р. Т. Н. на дата 05.03.2019 г. в гр. П. на ул. *******, когато
попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Вследствие на това
произшествие, по горепосоченото МПС настъпили материални увреди по задна дясна
джанта и задна дясна гума. За така настъпилото ПТП, на 05.03.2019 г. в „Дженерали
Застраховане“ АД било подадено искане за оценка на щети по МПС от водача на
застрахования автомобил. Във връзка с настъпилите увреди била образувана преписка по
щета № ********. Стойността на необходимите части и материали, както и стойността на
необходимия труд за възстановяване на автомобила възлизала на сумата в размер от 349.52
лева, която сума била изплатена от ищцовото дружество на застрахования собственик на
автомобила с преводно нареждане от 14.03.2019 г. Ищецът сочи, че след като е
1
удовлетворил застрахованото лице, той встъпва в неговите права до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне и разполага с
регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътния участък. Претендира
се и мораторна лихва в размер от 20.66 лева за периода 08.02.2021 г. – 26.08.2021 г. Ищецът
твърди, че е поканил ответната страна да заплати доброволно търсените от застрахователя
суми, но същите не били заплатени.
Предвид неизпълнение на задълженията, ищецът се снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7478/30.08.2021 г. по частно
гражданско дело № ******** г. по описа на Районен съд - П., ХV граждански състав, срещу
която постъпило възражение от длъжника, при което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
С оглед изложеното, моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2021 г.,
до окончателното погасяване. Претендират се разноските за заповедното и настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Община
Пловдив, със становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва механизма на произшествието, както и наличието на причинна връзка с
настъпилите щети. Твърди, че описаните в исковата молба обстоятелства не отговарят на
действителното фактическо положение. Счита, че не е налице увреждане, което да е в
причинна връзка с поведението на ответната страна и/или с действията/бездействията на
нейни служители. Отделно от това, възразява, че не ставало ясно по какъв начин са
настъпили щетите, като не било отчетено поведението на водача при управление на
автомобила и дали той също не е допринесъл за настъпване на щетите. Прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на МПС на вредоносния резултат, тъй като последния не
бил съобразил скоростта си с атмосферните условия и състоянието на пътя, което е в
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Сочи, че липсва протокол за ПТП, издаден от КАТ,
удостоверяващ произшествието. Счита, че неуведомяването на компетентните органи и
непредставянето на документ за събитието представляват самостоятелни основания да бъде
отказано плащане на застрахователно обезщетение. Позовава се на чл. 125, т. 8 от ЗдВП,
като посочва, че службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
произшествието, когато то е с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход.
Предвид изложеното, моли да се отхвърлят предявените искове. Претендират се
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ******** г. на ПРС, ХV гр.с., вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението е
постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК.
Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени
в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно
производство, имащо за предмет същите вземания.
По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:
За основателността му, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните
факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
2
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което
отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на
застрахования обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с
който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл. това за съпричиняване на
резултата, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е
погасил.
По делото като писмени доказателства са приети Общи условия за застраховка Каско
на МПС /л. 10-15/ и Договор за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в полица №
******** от ******** г., със срок на покритие ******** г. – 29.06.2019 г. /л. 16/, който е
действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени
имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Видно от същата, е сключена между
ищеца и О. К. К. – собственик на процесния лек автомобил „Мерцедес С 500 4 Матик“, с
рег. № ********, с рама ***** и в която е уговорено, че плащането на застрахователната
премия ще се извърши на четири вноски, както следва: първата вноска – 911.25 лева –
дължима на ******** г.; втората вноска – 911.25 лева, дължима на 28.09.2018 г.; трета
вноска – 911.25 лева, дължима на 28.12.2018 г. и четвърта вноска – 911.25 лева, дължима на
28.03.2019 г.
По делото като писмени доказателства са приети: искане за оценка на вреди по
застраховка „Каско на МПС“, депозирано от Р. Т. Н., за настъпилото на 05.03.2019 г. ПТП,
свидетелство за регистрация на МПС – част ІІ, Контролен талон на водача на МПС, талон за
технически преглед, фактури: № ******** г., № ******** г. и № ******** г., опис –
заключение на вреди на МПС по щета № **************** г., калкулация – ремонт и
заключителна калкулация – ремонт от 11.03.2019 г., Ликвидационен акт от 11.03.2019 г. на
обща стойност 349.52 лева, банково нареждане за заплатено застрахователно обезщетение
на 14.03.2019 г. в размер на 349.52 лева на О. К. К..
В искане за оценка на вреди за настъпване на застрахователно събитие по полица по
застраховка „Каско на МПС“, е декларирано, че на 05.03.2019 г., при движение, в гр. П., по
ул. *******, процесният автомобил е попаднал в дупка, като са декларирани настъпили
материални щети: задна дясна гума и задна дясна джанта (л.16-гръб).
В опис – заключение за вреди на МПС по щета № **************** г., са описани
претенциите – задна дясна гума и задна дясна джанта.
Установява се от Ликвидационен акт № ******** г., че стойността на признатото
обезщетение е в размер на 349.52 лева и Преводно нареждане за кредитен превод от
14.03.2019 г. от „Дженерали Застраховане“ АД, че ищецът е изплатил по банковата сметка
на О. К. К. сумата от 349.52 лева за ремонта на автомобил с рег. № ********, „Мерцедес С
500 4 Матик“, по щета № ***********.
По делото като писмени доказателства е приета и Регресна покана /л.24/, изпратена
от „Дженерали Застраховане“ АД до Община Пловдив, за заплащане на сумата в размер на
364.52 лева, включваща платено обезщетение в размер на 349.52 лева и 15 лева –
ликвидационни разноски, в 7-дневен срок от получаването й, за възстановяване на регрес по
преписка № ********.
Прието е и Отговор /л.25/ от ответната Община с изх. № ******** до „Дженерали
Застраховане“ АД, с което уведомяват ищеца, че същия, ако претендира заплащане
/възстановяване/ на сумите, следва по общ исков ред, да предяви вземането си.
От заключението на вещото лице инж. В. С. по назначената автотехническа
3
експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че между механизма на ПТП и вредите по автомобила: задна дясна гума в
степен за подмяна и задна дясна джанта в степен за ремонт, има пряка причинно –
следствена връзка когато при движение по платното за движение по ул. ******** в зоната
на № ****, лек автомобил „Мерцедес“ е преминал през дупка. Вещото лице сочи, че
пазарната стойност на причинените вреди, е в размер на 350.71 лева с ДДС. Вещото лице е
посочило и, че от направено проучване в застрахователни компании се установява, че
стойността на ликвидационни разноски към 2019 г. варират от 10 до 30 лева на щета.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Р. Т. Н. /по
искане на ищеца/. Свидетелят Н. - водачът на процесния автомобил - установява, че докато
карал служебния автомобил „Мерцедес“ по ул. ********, в посока след ******** към
********, в дясната лента, точно срещу ******** – попаднал в огромна дупка, колкото
леген, вследствие на което се изкривила джантата и се спукала гумата. Свидетелят твърди,
че е карал с около 30-40 км./ч. Твърди, че на мястото нямало знаци, обозначаващи дупката.
Времето било сухо и светло. Движението било нормално, не било час пик, а с нормален
трафик. Сочи, че дупката не се е виждала, а и нямал възможност да я заобиколи, тъй като в
другата лента също имало коли. Видял дупката в последния момент и нямало как да се
пристрои бързо. Дупката била дълбока и широка, достатъчно голяма да влезе голяма джанта.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от
фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45
ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се
предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по
смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е. че ответниците
отговорят за поддържането на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където се
твърди да е настъпило ПТП. Следва да се докажат и положителните материалноправни
предпоставки от фактическия състав на чл. 410, ал. 1 КЗ – че е налице валидно сключено
застрахователно правоотношение с водача на увредения автомобил, по което е платено
застрахователно обезщетение в размера на причинените щети.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за
съпричиняване, като установят соченото поведение на водача на МПС, което е в причинна
връзка с резултата.
Застрахователното правоотношение се установява и от представения по делото
Договор за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в полица № ******** от ******** г.,
със срок на покритие ******** г. – 29.06.2019 г., който е действал към момента на
твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в
резултат на настъпило ПТП.
От страна на ответника не се оспорва фактът на заплащане на застрахователната
премия по застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че застраховката е
валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Следователно се установява първата необходима предпоставка за изплащане на
застрахователно обезщетение.
По другите спорни по делото въпроси: дали се установява наличие на дефект на
пътното платно; дали щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от
преминаването му през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно; отчетено ли
4
е поведението на водача на процесното МПС при управление на автомобила; какъв е
механизмът на произшествието и налице ли е причинно – следствена връзка на щетите по
автомобила с процесното ПТП, съдът намира следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата-
05.03.2019 г. е настъпило ПТП – попадане в необезопасена дупка на пътното платно,
вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на
САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и
опита на експерта и неоспорено от страните, се установява по несъмнен начин, че
уврежданията по автомобила са следствие от установената неравност на пътя, като същата е
в състояние да причини описаните в исковата молба щети. От показанията на свидетелят Н.,
които съдът кредитира изцяло, доколкото същите са еднопосочни, непротиворечиви и
кореспондират на останалите събрани по делото доказателства се установява, че на пътя е
имало дупка.
Въз основа на така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
твърдяното застрахователно събитие е настъпило. Възражението, че за процесното ПТП не е
съставен протокол от органите на КАТ, не може да обоснове неоснователност на
претенцията. Няма процесуална пречка съдът да приеме настъпването на събитието за
доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за
некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от
свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на щетите,
посочени от свидетеля се потвърждава и от експертното заключение.
Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на
произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с
процесното ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от
преминаването му през дупка на пътното платно.
Съдът намира направеното от ответника оспорване за различен механизъм на ПТП за
недоказан, тъй като в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава
иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените с
доказателства възражения на ответника водят до тяхната неоснователност.
На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и
другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се
намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат. Напротив, по делото се установи, че единствената причина за
увреждането е било попадането на МПС-то в необезопасено и необозначено препятствие на
пътя - дупка на платното.
Освен това не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят
от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението.
По делото се установява, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 349.52 лева.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение.
По делото не се спори, че застрахователят е платил застрахователно обезщетение, а и
този факт се установява от събраните по делото писмени доказателства. Следователно е
налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право
включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така
и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
5
виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49
ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в
изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори по делото, че пътят, на който се е осъществило ПТП - то се стопанисва от
Община Пловдив. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен
да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната
неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в
движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във
възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./. Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица,
на които е възложила изпълнението. Установената дупка по пътното платно представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава
целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, че
тази дупка не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е
имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява съпричиняване
на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на
МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре.
Според заключението по назначената автотехническа експертиза, пазарната стойност
на щетите към датата на застрахователното събитие е 350.71 лева. Доколкото, обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от
извършеното застрахователно плащане, то в полза на ищеца е възникнало вземане в размер
на 349.52 лева.
Следва да се присъди и претендираната сума от 15 лева - обичайни ликвидационни
разноски /чл. 410, ал. 1, пр.2 КЗ/. Съдът намира, че те съставляват обичаен разход за
приключване на застрахователната щета, предвид свързаната с дейността работа на
застрахователя, при което подлежат на присъждане. Искът следва да бъде изцяло уважен,
като се присъди и законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда до
погасяването.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Задължението на делинквента към застрахователя е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи
разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което
има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в
забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Ето
защо, за поставяне на длъжника в забава е необходима покана. Такава е отправена и
получена от ответника на 02.03.2020 г. /л. 25 /. С поканата е предоставен 7-дневен срок за
доброволно плащане, като погасяване на сумата не се установява. Обезщетението за забава
се претендира за периода 08.02.2021 г. – 26.08.2021 г. и възлиза в размер на 20.25 лева
/изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез ел. калкулатор/. Акцесорната претенция
6
следва да бъде уважена за сумата в размер на 20.25 лева за периода от 08.02.2021 г. –
26.08.2021 г., като за разликата над 20.25 лева до пълния й предявен размер от 20.66 лева, ще
бъде отхвърлена.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.86/ и
доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ; 150 лева – депозит САТЕ и 20
лева – за разпит на свидетел /изплатен/, като се претендира и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева с вкл. ДДС, предвид приложеното по делото
Удостоверение за регистрация по ЗДДС. По съразмерност за исковото производство му се
дължат 604.35 лева.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и 360
лева с вкл. ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС. По съразмерност за исковото производство му се дължат 384.59 лева.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. с оглед материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита
интересите на ищеца по делото.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски, поради което и такива
не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов” № 1, дължи на „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, следните суми:
общо 364.52 лева /триста шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки/ - главница,
представляваща сбор от регресно вземане от 349.52 лева, за изплатено застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС”, по полица ********
от ******** г., за причинени щети на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 500
4Матик”, с рег. № ********, в резултат от настъпило ПТП на 05.03.2019 г. при движение в
гр. П., по ул. ***** до № ****, поради попадане на автомобила в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, ведно с 15 лева – ликвидационни разноски; 20.25
лева /двадесет лева и двадесет и пет стотинки/ – обезщетение за забава за периода
08.02.2021 г. – 26.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на
заявлението в съда – 27.08.2021 г. до окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ
акцесорния иск за разликата над 20.25 лева до пълния претендиран размер от 20.66 лева, за
периода 08.02.2021 г. – 26.08.2021 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК №
7478/30.08.2021 г. по ч.гр.д. № ******** г. на ПРС, ХV гр.с.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1 да заплати на „Дженерали Застраховане” АД,
ЕИК *********, следните суми: общо 384.59 лева /триста осемдесет и четири лева и
7
петдесет и девет стотинки/ - разноски по съразмерност в заповедното производство по
ч.гр.д. № ******** г. на ПРС, ХV гр.с. и общо 604.35 лева /шестстотин и четири лева и
тридесет и пет стотинки/ - разноски по съразмерност за настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8