РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. Ангелова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330103519 по описа за 2022 година
Предявени са отрицателни установителни искове по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК на А.
М. Р., ЕГН ********** против Д. С.Г., ЕГН ********** иск за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника следните суми: 800 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди; 800 лв. - обезщетение за неимуществени вреди; 235 лв. - обезщетение за имуществени
вреди; 500 лв. - разноски по делото, за който суми е издаден изпълнителен лист от ****** г.,
въз основа на влязла в сила присъда № *****г. по НОХД дело № ****по описа на Районен
съд- Пловдив и е образувано изпълнително дело № ***** по описа на ****** per. № ****, с
район на действие Окръжен съд - П.
Ищецът поддържа, че процесните вземания са погасени по давност, в периода от
***** г. до ***** г., поради което иска уважаване на предявените искове и присъждане на
разноски.
Ответникът възразява за неоснователност на предявените искове, като счита, че
вземанията не са погасени по давност. Излага фактическа обстановка на предприетите
изпълнителни действия, като обосновава тезата, че проведените изпълнителни способи не са
довели до принудително погасяване на вземания не поради процесуална пасивност на
взискателя, а с оглед липсата на имущество върху което да бъде насочено изпълнението.
Възразява, че постановките на ТР № 2/26.06.2015 г. се прилагат за напред.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, по правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира предявите искове за процесуално
допустими, а разгледани по същество за основателни, като съображенията за това са
1
следните:
Погасителната давност представлява период от време, с изтичането на който се
погасява правото на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на
едно свое притезателно гражданско право. В битието си на юридически факт погасителната
давност е бездействие на правоимащия да упражни правото си в предвидения от закона
срок, като изтичането на погасителната давност е свързано с настъпването на
неблагоприятни правни последици за кредитора. Оттук като общото правило в гражданското
право е изведено положението, че давността е санкция за бездействието на правоимащия
кредитор, но за да намери тя приложение е необходимо той да е бил задължен и да е имал
възможност да действа, за да упражни правото си, но въпреки това да е бил пасивен. Ако
кредиторът е нямал правна възможност да действа, срещу него давност не тече. В контекста
на изложеното следва да се има предвид, че съдебната практика, що се касае до института на
придобивната давност е търпяла изменения във времето. С разясненията на ППВС № 3/1980
г. се възприема тълкуването, че придобивна давност не тече докато е висящ изпълнителният
процес за принудително събиране на вземането, което разбиране е изоставено с т.10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. С него се прие,
че изпълнителният процес съществува като съвкупност от един или повече конкретни
изпълнителни способи, а погасителната давност се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е
поискано от взискателя или е предприето от съдебния изпълнител въз основа на възлагане
по чл. 18 ЗЧСИ.
Отмяната на разясненията на ППВС № 3/1980 г. с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС от своя страна доведе до противоречива съдебна практика по
въпроса: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена
с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се
последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“,
за което е образувано ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, което е висящо към момента.
Поставеният въпрос е относим и към процесния казус, но не и решаващ.
Налице следната фактическа обстановка, която се установява от писмените
доказателства по делото. За процесните вземания против ищеца (длъжник) е издаден
изпълнителен лист от ****г. по влязла в сила присъда № *****г. по НОХД дело № ****по
описа на Районен съд- П. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително
дело № ***** г. на ******, per. № ****, с район на действие Окръжен съд – П. На **** г. е
наложен запор на банковите сметки на ищеца в „ОББ“ ЕАД, а молба от **** г. ответникът (
взискател ) е поискал проучване имуществено състояние на длъжника и налагане на запор и
възбрана. Изпълнителните способи не са дали резултат, тъй като длъжникът не е разполагал
имущество. С молба от ***** г. взискателят е поискал промяна на съдебния изпълнител,
като изпълнителният лист му е върнат и така е образувано изпълнително дело № *****по
описа на *****, per. № ***, с район на действие Окръжен съд - П. По това изпълнително
дело е насрочен опис на движимите вещи на длъжника за **** г., който опис не се е състоял,
2
тъй като поканата за доброволно изпълнение не е била връчена на длъжника, а повторна
покана за доброволно изпълнение е връчена на ***** г. Изпълнително производство е
спряно с постановената в настоящия съдебен процес обезпечителна мярка.
Настоящият съдебен състав приема, че погасителна давност не е текла до **** г.
датата, на която е отменено на ППВС № 3/1980 г., но въпреки давността е изтекла след тази
дата. Процесните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишна погасителна давност.
Отделно, съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28. 03. 2020 г., в сила от
13. 03. 2020 г.), спират да текат от *****г. до отмяната на извънредното положение
давностните и други срокове , предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се
погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с
изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Следователно в периода от ***** г. до ***** г.
течението на срока е спряло по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение. Така погасителна давност изтича на **** г., поради
което за да прекъсне давността кредиторът е следвало да предприеме реализирането на
конкретен изпълнителен способ. Обстоятелството, че в молбата за образуване на
изпълнителното дело № ******по описа на *****, взискателят е овластил съдебния
изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ не е основание да се приеме, че давността е прекъсната.
Според разясненията на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др., като изброяването е примерно. В конкретния случай поканата за доброволно
изпълнение е връчена лично на длъжника ***** г., т.е. в периода от образуване на
изпълнителното производство през ***** г. до ***** г. взискателят не е предприел
същински изпълнителни действия и не е бил активен. Същевременно е могъл да стори това,
като се назначи особен представител на длъжника, който да го представлява в
изпълнителния процес, след като същия не е бил открит за връчване на поканата за
доброволно изпълнение. Ето защо следва да се приеме, че давността е изтекла. Предявените
искове са основателни.
При това положение право на разноски за държавна такса има ищецът в размер на 40
лева, като съдът констатира, че държавната такса, която възлиза на 89 лева, не е внесена в
цялост. Разликата от 49 лева следва да се възложи по реда на чл. 77 ГПК на загубилата
страна - ответникът. Процесуалният представител на ищеца има право на разноски по чл. 38
от ЗА, които, изчислени по чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, възлизат на 533,50 лева.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че А. М. Р.,
ЕГН ********** не дължи на Д. С. Г., ЕГН ********** следните суми: 800 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди; 800 лв. - обезщетение за неимуществени вреди;
235 лв. - обезщетение за имуществени вреди; 500 лв. - разноски по делото, за който
суми е издаден изпълнителен лист от ***** г., въз основа на влязла в сила присъда
№*****г. по НОХД дело № ***по описа на Районен съд- П. и е образувано
изпълнително дело № ***** по описа на ******, per. № ****, с район на действие
Окръжен съд - П.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. С. Г., ЕГН ********** да заплати
на А. М. Р., ЕГН ********** сумата от 40 (четиридесет) лева – разноски по делото за
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК Д. С. Г., ЕГН ********** да заплати по
сметка на РС-Пловдив сумата от 49 (четиридесет и девет) лева – държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 от ЗА Д. С. Г., ЕГН ********** да заплати на
адвокат Я. В. К. от АК-Пловдив сумата от 533,50 (петстотин тридесет и три лева и 50
ст.) лева – разноски за оказаната на ищеца правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п./_________________
4