№ 22649
гр. С., 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети окто.и през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110131541 по описа за 2023 година
Предявен e осъдителен иск от „..“ АД, ЕИК .. срещу .. АД, ЕИК . с
правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 13 236,74 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска –
08.06.2023 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и направените в
производството разноски.
Ищецът твърди, че на 05.11.2021 г. около 13:50 часа по ., в посока на
движение от гр. С. към гр. Б., в близост до 27 км. е настъпило ПТП по вина на
водача на т.а. „.“, с рег. № .. Поддържа, че процесното ПТП е настъпило при
осъществяване от водача на л.а. „..“, с рег. № .. на маневра „изпреварване“ на
движещия се в същата посока в дясна лента т.а. „.“, с рег. № ., като водачът на
товарния автомобил навлязъл в лява пътна лента, непропускайки и отнемайки
предимството на л.а. „..“ с рег. № ... Вследствие на неправилно предприетата
маневра от водача на т.а. „.“, с рег. № ., същият с ремаркето на влекача удря и
нанася щети на застрахования при ищеца автомобил „..“ с рег. № .. в дясната
част. Към момента на настъпване на процесното ПТП гражданската
отговорност на водача на т.а. „.“, с рег. № . е застрахована при ответника, a по
отношение на л.а. „..“ с рег. № .. е действал договор за имуществено
застраховане „..“, по който ищецът е застраховател. Твърди, че изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на 13 221,74 лева,
вследствие на което се е суброгирал в правата на увредения срещу
причинителя на вредата. Претендира разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва предявения иск
изцяло по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение за т.а. „.“, с рег. № .. Оспорва механизма на
1
ПТП и вината на застрахования при него водач. Оспорва, претендираните
вреди да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва вида,
характера и степента на увреждане, както и размера на предявения иск.
Твърди, че изцяло виновен за настъпването на процесното ПТП е водачът на
л.а. „..“ с рег. № ... В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че
в срока на застрахователното покритие на договор за имуществено
застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което
отговаря ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи
риска; заявения от него механизъм на настъпване на ПТП и причинната
връзка с процесните вреди, както и размера на действителните вреди.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже
твърденията си за различен механизъм на настъпване на произшествието,
както и с оглед заявеното възражение за съпричиняване да докаже, че
застрахованият при ищеца водач с поведението си е допринесъл за настъпване
на противоправния резултат.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване наличието на валидно сключена застраховка „..” с ответното
дружество за т.а. „.“, с рег. № ., със срок на действие, обхващащ датата на
настъпване на пътно – транспортното произшествие, както и че ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 13 236,74 лева.
Спорно по делото е какъв е действителният механизъм на
произшествието и по чия вина е настъпило то, както и действителният размер
на причинените вреди по лек автомобил „..“ с рег. № ...
Съдът намира, че въз основа на събраните по делото доказателства
следва да се приеме за установен твърдения от ищеца механизъм на
настъпване на процесното произшествие. Свидетелят М. В. Н. – водач на лек
автомобил „..”, с рег. № .. сочи, че се движел зад въпросния товарен
автомобил, който се намирал в дясна лента по автомагистралата, като
скоростта била около 85-90 км/ч. Твърди, че предприел маневра изпреварване
на товарния автомобил като навлязъл в лява лента. В този момент товарният
автомобил напуснал неговото платно и навлязъл рязко в лявата пътна лента, за
да изпревари движещия се пред него камион, без въобще да отрази
присъствието на автомобил в лявата пътна лента. Поддържа, в момента на
предприетата маневра от страна на водача на товарния автомобил, неговият
автомобил „..” се намирал в задната ос на влекача. Предвид движението с не
много висока скорост, нямал възможност да изпревари товарния автомобил,
поради което сигнализирал със звукова сигнализация с клаксона, издърпал се
максимално наляво до мантинелата при натисната спирачка, за да можа да
изостане назад. Въпреки това, не успял да избегне напълно удара, като
2
водачът на т.а. „.“, с рег. № . го ударил със задната част на ремаркето. Навежда
твърдения, че на мястото на произшествието пристигнал екип на ., но
протоколът бил съставен от него и другия водач. Тези показания
кореспондират с приетото по делото писмено доказателство – копие от
двустранен констативен протокол за ПТП, в който е налице изявление и
подпис на другия водач, който е посочен като виновен за ПТП. Констатира се,
че в протокола липсва подпис на водача М. Н., но в показанията си същият
потвърждава, че протоколът е попълван и от него, респективно потвърждава
съдържанието на същия. По делото са събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпит по делегация пред РС – гр. К. на свидетеля и водач на
т.а. „.“, с рег. № ., който споделя, че не помни процесното ПТП и дали е
участвал в него, доколкото като международен шофьор е имал редица ПТП,
съответно съдът намира, че тези изявления не разколебават описаната по-горе
доказателствена съвкупност.
Тези изводи се потвърждават и от неоспорено от страните заключение на
съдебна-автотехническата експертиза (.), което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено. Вещото лице е посочило, че по делото
няма никакви данни, на база на които да се определи скоростта на движение
на превозните средства, в момента и преди настъпването на удара, както и
тяхното взаимно разположение във всеки един момент от време преди
настъпването на удара. Сочи, че от представените доказателства по делото,
може да се изведе, че процесното ПТП е настъпило в лентата за движение на
лек автомобил „..”, с peг. № .. Констатирало е, че не може да се определи дали
водачът на лек автомобил „..”, с peг. № . е имал възможност да спре преди
мястото на удара, но водачът на композиция с влекач „.”, с рег. № . и
полуремарке с peг. № .. е имал възможност да предотврати произшествието,
ако е пропуснал попътно движещия се отляво лек автомобил „..”, с peг. № . и
след това извърши маневрата за смяна на пътните ленти за движение.
Следва да се посочи, че доколкото липсват доказателства, които да
установяват различен механизъм на произшествието и на причините за
настъпването му, следва да бъде прието, че именно по изложения по-горе
начин е реализирано процесното събитие. Предвид това съдът намира, че е
нарушено правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, предвиждащо, че водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение, както и на чл. 42, ал. 1, т. 1
ЗДвП, предвиждащо, че водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен
преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
3
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което
ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво. В случая, водачът на композиция с влекач „.”, с рег. № . и полуремарке
с peг. № .., преди да предприеме маневрата изпреварване, не се е убедил, че не
го изпреварва друго пътно превозно средство, съответно, че движещото се
след него пътно превозно средство, не е подало сигнал за изменение на
посоката си на движение. Ето защо, следва да се приеме, че вина за
произшествието има именно този водач, като по отношение на него към
момента на ПТП е налице застрахователен договор за застраховка „ГО“, по
който застраховател се явява ответникът.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за съпричиняване,
тъй като липсват доказателства, от които да се установява, че водачът на
увредения автомобил с поведението си е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
При така установения механизъм на ПТП и съобразно изготвеното
заключение по автотехническата експертиза, следва да се приеме, че щетите
по процесния автомобил са в причинна връзка с произшествието,
следователно е налице основание за възникване на регресно вземане. За
отговор на въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява, че
според чл. 411 КЗ на възстановяване по този ред подлежат действително
причинените вреди, а според трайната съдебна практика при имущественото
застраховане стойността на дължимото застрахователно обезщетение се
определя на база на средната пазарна цена, т. е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото, освен когато не е налице
основание за определянето му според стойността, по която е бил
отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в
издадените от фирмения сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури.
Последната хипотеза следва да се приеме, че се явява приложима при
кумулативното наличие на две предпоставки – когато автомобилът е пуснат в
експлоатация преди не повече от 3 години и е бил отремонтиран в официален
сервиз на марката. От представените по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по . се изяснява, че към датата на настъпване на
произшествието процесният автомобил е бил в експлоатация от 2 години и 1
ден считано от датата на първоначална регистрация – 04.11.2019 г. Наред с
това се установява, че автомобилът е бил отремонтиран в оторизиран сервиз
на марката „..“ - „..“ ЕООД, за което е съставена съответно фактура № .. г. на
стойност от 13 059,02 лева. В конкретния случай, действителните вреди са
тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС в
оторизирания сервиз на вносителя на автомобила, като обезщетението е в
размер, който е достатъчен за възстановяване на вещта в първоначалния й вид.
Ето защо, именно стойността на ремонта по представената фактура следва да
се вземе предвид при определяне на дължимото обезщетение по застраховка
„..“.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
4
направените обичайни разходи във връзка с щетата, като съдът приема, че
сумата от 15,00 лева съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което тя следва
да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Така общият
размер на дълга възлиза на 13 074,02 лева. По делото не е спорно, а и се
установява от представеното платежно нареждане от 01.02.2022 г., че
ищцовото дружество е заплатило на собственика на л.а. „..”, с peг. № . сума в
размер на 162,72 лева за репатриране на автомобила, въз основа на фактура за
репатриране на автомобила, издадена на 06.11.2021 г. от „..“ ЕООД за сумата
от 285,00 лева.
Предвид това, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за
пълния претендиран размер от 13 236,74 лева - 13 059,02 лева,
представляваща платеното застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева, както и за сумата от 162,72 лева разноски за
репатриране на автомобила, ведно със законната лихва, считано от
предявяването му.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора право на разноски имат само ищецът. От
представените по делото доказателства се установява, че ищецът е сторил
разноски по делото както следва – 529,47 лева за държавни такси, 150,00 лева
депозит за вещо лице, 70,00 лева депозит за свидетел и 1 909,57 лева за
адвокатско възнаграждение с ДДС. Направеното възражение за прекомерност
на така претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение се явява
неоснователно, доколкото размерът на същото съответства на предвиденото в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
може да се приеме за ориентир за обичайните на размери на
възнагражденията, като в допълнение към това по делото липсват
обстоятелства, който да сочат към несъразмерност, при съобразяване на
сложността на производството и положените процесуални усилия. Предвид
горното, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в настоящото
производството в размер на 2 659,04 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „.. ДА ЗАПЛАТИ на „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „.., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 13 236,74 лева,
представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска –
08.06.2023 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „..“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „..“, бул. „.. ДА ЗАПЛАТИ на „..“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
5
управление: гр. С., ул. „.. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2 659,04 лева,
представляваща разноски за държавна такса, депозити и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6