МОТИВИ
към Присъда по НОХД № 5993/2016 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала обвинение пред Районен съд Пловдив спрямо подсъдимия Л.К.С. за престъпление
по чл.155Б ал.1 вр. чл.2 ал.1 от НК за това, че в
периода от месец юни 2015 г. до месец септември 2015 г. в гр. Пловдив обл. Пловдив е склонил три лица ненавършили
14-годишна възраст – Д.С.К. с ЕГН **********, В.Д.С. с ЕГН ********** и Н.Т.П. с
ЕГН **********, да наблюдават виртуални полови сношения между лица от различен
пол; и за престъпление по чл.149 ал.1 от НК за това, че в периода от месец юни
2015 г. до месец септември 2015 г. в гр. Пловдив обл.
Пловдив е извършил действие с цел да
възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – В.Б.С. с ЕГН **********.
По делото не са приети предявени
граждански искове за съвместното им разглеждане в наказателното производство.
В качеството на частни обвинители по
делото са конституирани Н.Г.Г. – като майка и законен представител на
малолетното пострадало от престъплението по чл.155Б ал.1 вр.
чл.2 ал.1 от НК лице Д.С.К., и М.К.П. – като майка и законен представител на
малолетното пострадало от престъплението по чл.155Б ал.1 вр.
чл.2 ал.1 от НК лице Н.Т.П..
Прокурорът поддържа изцяло обвинението
спрямо подсъдимото лице по посочената в обвинителния акт правна квалификация на
двете инкриминирани деяния. Моли съда да признае извършителя С. за виновен и да
му наложи за всяко едно от престъпленията наказание лишаване от свобода в
размер на по две години, като измежду тях бъде определено едно общо най – тежко
наказание лишаване от свобода в този искан размер от две години и при
ефективното му изтърпяване при първоначален общ режим. Взема становище и
относно разноските по делото – за възлагането им в тежест на подсъдимото лице.
Процесуалният представител на частните
обвинители адв. Т. поддържа наред с прокурора
обвиненията спрямо подсъдимия и за двете престъпления. Също моли за
постановяване на осъдителен акт и налагане на наказание на подсъдимото лице в
размер на две години при ефективното им изтърпяване при първоначален общ режим.
Иска се и присъждането на направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Частните обвинители свидетелите Г. и П.
подкрепят казаното от повереника им.
Защитникът на подсъдимия адв. И. моли съда да признае клиента му за невиновен по
повдигнатото му обвинение като се твърди неизвършване на престъпленията, за
които С. е предаден на съд. Излагат се доводи за недоказаност на обвинението и
за престъплението по чл.155Б ал.1 от Нк, и за това по
чл.149 ал.1 от НК, за противоречия в показанията на разпитаните свидетели,
както и за несъставомерност на стореното със св. В.
С. като блудство по см. на чл.149 ал.1 от НК.
Подсъдимият Л.К.С. се явява в съдебно
заседание, не се признава за виновен, не дава обяснения по делото. Моли съда да
го оправдае по повдигнатите му обвинения.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият Л.К.С. е роден на *** ***,
живущ ***, б., български гражданин, разведен, със средно образование,
неработещ, не осъждан, с ЕГН **********.
С решение по НАХД № 4138/2011 г. по
описа на РС Пловдив, влязло в сила на 13.03.2012 г., подсъдимият С. бил признат
за виновен за извършено на 19.01.2010 г. престъпление по чл.325 ал.1 от НК,
като на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК вр. чл.78А
ал.1 вр. чл.2 ал.2 от НК бил освободен от наказателна
отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000
/хиляда/ лв. Глобата не е била заплатена от подсъдимия до приключване на
съдебното производство пред първоинстанционния съд. Съдебното решение по НАХД №
4138/2011 г. не оказва влияние върху правната квалификация на деянията, за
които С. е предаден на съд с обвинителния акт по настоящото дело.
Към 2015 г. подсъдимият Л.К.С. живеел
на семейни начала със свидетелката З.Д. ***, ***. В апартамента живеели и двете
деца на св. З. П. – св. Д.П. – роден на *** г., и св. Н.П. – родена на *** г.
Св. З.П. била абонат на „Цифрова кабелна компания” ООД за ползване на интернет,
като достъпът до тази услуга от жилището й се осъществявал чрез две устройства
– преносим компютър марка „ACER”, модел „ASPIRE E1”
със сериен номер N*******, ползван основно от
дъщеря й Н.П., и стационарен компютър – компютърна конфигурация с надпис на
дънната платка „GIGABYTE –GA-M5S” и номер *******,
ползван преимуществено от сина й Д.П., но и от подсъдимия Л.С..
През учебната 2014/2015 г. св. Д.П.
учел в намиращото се наблизо до дома му училище – СУ „Х.Д.”. В същото училище
през същата учебна година учели и свидетелите Д.С.К. – роден на *** г., Н.Т.П.
– роден на *** г., В.Д.С. – роден на *** г., В.Б.С. – родена на *** г., б. А. и Е. Т. Щ., Л-. – М.Т.Б., П.Х.П. – всички
те родени през **** г., както и св. В.Д.Г. – родена през *** г.
През лятото на 2015 г. - през лятната
ваканция – м. юни – м. септември, почти всички посочени по – горе 12 – 13
годишни деца се събирали заедно за игри в близкия им парк „Надежда”. В
компанията на децата често се включвал и подсъдимият Л.С., пред които той като
познат неистински баща на св. П., се представял като адвокат. Мястото на
подсъдимия сред децата не се ограничавало само като присъствие на родител,
чието дете играе в такава приятелска компания, но често се включвал в игрите
им, научил ги на хазартна игра с карти – покер със залагания на пари, комуникирал лично от свое име и със създаден собствен
профил в социална мрежа с част от децата. Играел на карти на игра на
предизвикателства, при която изгубилият играта изпълнява измислено от победилия
предизвикателство, като почти всички предизвикателства, които С. измислял за
изпълнение от загубилия били със сексуална насоченост, въпреки съзнаването от
него на малолетието на децата, на възрастта им, в която все още се формира
тяхното физическо и психическо развитие, тяхното светоусещане и разбиране, вкл.
и за липсата на тяхната все още полова зрялост. Част от такива
предизвикателства били да накара някое от момичетата да имитира около стълб на
улична лампа предизвикателен танц около пилон, да разменят целувки помежду си,
вкл. и да бъде целуван от децата – и момичета, и момчета, карал някои от децата
да имитират актови движения на полов контакт към женска скулптура в парка, да
опипват формите и. Подсъдимият не се притеснявал да използва при контактите си
с децата и някои вулгарни и цинични думи и изрази – „****”, да си „направил
****”, да коментира полови органи, при едно от събиранията, държейки надут балон
казвал, че искал и неговият **** да бъдел такъв голям, дебел и мазен. След
такива му действия спрямо малки момичета и момчета и в такава среда му служели
понякога на С. да изразява желание за мастурбиране,
за задоволяване на полови желания. Чрез профил във фейсбук
си общувал с децата, изпращал им текстови съобщения и по телефон, искал среща с
една от б. Щ., на която казвал, че била
много хубава.
Почти всички деца от тази голяма
компания знаели къде живее св. Д.П., респ. че там
живее и подсъдимия С., като някои от децата ходили и на гости на П..
Подсъдимият дори канил някои от децата и когато Д.П. го нямало – да му
гостуват, играели карти, вкл. и на покер. При една от тези покани към св. К. да
му отиде на гости и на въпрос на детето какво ще правят написал /комуникацията
била чрез текстови съобщения/ „ще си бием ч. и ще играем карти”.
В друг от случаите през този летен
период Л.С. поканил за игра на карти в апартамента му на ул. „К. ” №* ет.*, ап.* свидетелите Д.К., В.С.
и Н.Т.П.. Когато трите момчета отишли в апартамента, от живущите там бил само
подсъдимият, нямало никой от семейство П.. След първоначалната игра на карти
Л.С., облечен само по долно бельо, предложил на свидетелите да идели в детската
стая да им пуснел да гледат порно. Свидетелят П. заявил, че не иска, но без да
се съобразява с неговото нежелание и взел решение за това подсъдимият от
стационарния компютър – компютърна конфигурация с надпис на дънната платка „GIGABYTE –GA-M5S” и номер ******* чрез интернет намерил сайт, в който
имало порнографско съдържание /на св. С. направило впечатление, че при търсене
на филма в сайт С. написал три пъти буквата Х/ и пуснал на тези малки деца
такъв порно филм. Филмът съдържал сексуални сцени между мъж и жена, като
наблюдаваните полови сцени били коментирани от подсъдимия – че на жената са й
много големи гърдите, че *** на жената е била много хубава, много космата, че
искал да *****, че щял да ***** жената от филма ако я хванел. На момчетата –
К., С. и П. им станало неудобно от пуснатото им за наблюдаване от С. и от
неговите коментари и след няколко минути си тръгнали.
През един от ваканционните дни – пак в
този период юни – септември 2015 г., на пейките в парка били свидетелите В.С.,
Д.К., В.С., В.Г., Л. – М.Б., А. и Е. Щ., като с тях пак бил и подсъдимият Л.С..
Всички те играели на карти на играта с предизвикателства. При загуба на играта
от В.С. и печелещ правото да измисли предизвикателство Л.С. последният поискал
от момичето първоначално да му оближе обувката, но след категоричния й отказ поискал
да му оближе крака – подсъдимият бил с къси панталони като непокритата, голата
част от грака му била от глезена до коляното. Свидетелката С. пак отказала, но
С. й казал, че щом се била навие да играе трябвало да го изпълни. Част от
децата също взели да подканят В. да изпълни това зададено като желано от
подсъдимия предизвикателство, при което детето прокарвайки език от глезена до
коляното на подсъдимия изпълнила това предизвикателство. Докато С. облизвала
крака на подсъдимия последният казвал, че му било кеф, че още по – голям кеф
щял да има ако му оближела и онази му работа, като се и хванал с ръка в
интимната област.
От тези си действия по изпълнение на
това желание на подсъдимия, зададено в процеса на игра на карти на
предизвикателства, В.С. се разплакала и си тръгнала.
За този случай и игра св. В. С.
разказала на майка си – свидетелката А.П., като майката на детето й забранила
да излиза в такава компания и да играе такива игри.
В края на лятото при поискване от св.
М.Д. от майка му да му даде 20 лв. за да заплати спукана топка на друго дете,
св. Е.К. /негова майка/ се усъмнила, настояла да отиде със сина си лично да
предаден парите на това друго дете, но по пътя св. Д. й признал, че парите били
всъщност за подсъдимия. При игра на покер Л.С. спечелил от детето такава сума и
то трябвало да му я даде. Св. К. отишла със сина си до С. и му поискала
обяснения, заявила, че не е редно да учи детето й да играе на комар, със
залагания с пари, като и на нея подсъдимият започнал да й обяснява, че бил
адвокат, позволил си да я нарече луда, двамата си повишили тон.
След тази среща с подсъдимия и случая с
детето й за хазартни игри с подсъдимия св. К. се чула със св. Г. – частния
обвинител Н.Г.. Разговаряйки двете и узнавайки с кого се събират децата им и
какво правят в дома на св. Г. отишли и други майки на децата от общата
компания, извикани били и самите деца, които деца започнали първоначално плахо,
но после едно през друго да разказват за игрите си с подсъдимото лице. Така
родителите узнали и за пускането на порнографски филми, и за игрите на
предизвикателства и изпълняваното от В.С. указано от С. предизвикателство за
облизване на крака му. На 15.09.2015 г. свидетелите Н.Г., А.С., Т.Б., С.Г.,
М.П., Е.К. и С.Щ. подали жалба до Районна прокуратура гр. Пловдив, въз основа
на която била образувана пр. пр.
под № 8596/2015 г. по описа на РП Пловдив, а по – късно след извършена
предварителна проверка и образувано наказателното производство.
В хода на досъдебното производство било
извършено след разрешение на съдия при РС Пловдив претърсване и изземване
/протокол, приложен на л.155, л.156 от том 2 от досъдебното поизводство/
в апартамента обитаван от подсъдимия С., св. З.П. и децата й, при което
претърсване след намирането им били иззети двата компютъра там – компютърна
конфигурация с надпис на дънната платка „GIGABYTE –GA-M5S” и номер *******, както и 1 бр. преносим компютър
марка „ACER”, модел „ASPIRE E1” със сериен номер N*******, който се намира в един брой черна чанта от плат, в
която има зарядно устройство със сериен номер F******* – с цел установяване евентуално на наличие на
програми и файлове с порнографско съдържание. В тези приобщени чак три месеца
след сезиращата прокуратурата жалба по този процесуален ред като веществени
доказателства компютри нямали файлове (снимки и/или
видео) с порнографско съдържание, в браузърите нямало запазени пароли за достъп
до интернет сайтове с порнографско съдържание, само в историята на посещаване
чрез инсталиран на стационарния компютър браузър „Google
Chrome” имало записи на посещения на сайтове с
порнографско съдържание, като най – стария запис от тях бил от 14.10.2015 г.
Чрез доброволно предаване бил приобщен
диск – СD, със съдържащ се на него запис, свален от мобилен
телефон на св. Д., на който имало снимани сцени по изпълнение на някои от
предизвикателствата – имитиращи сексуални движения и целувки от дете спрямо
скулптура на женска фигура.
Според заключението на вещото лице по
изготвената съдебно – техническа експертиза /л.170 – л.187 том 2 от досъдебното
производство/ – техническа експертиза за изследване на електронни устройства –
компютри, в представените за изследване два компютъра /компютърна конфигурация
с надпис на дънната платка „GIGABYTE –GA-M5S”
и номер *******, както и 1 бр. преносим компютър марка „ACER”, модел „ASPIRE E1” със сериен номер N*******, който се намира в един брой черна чанта от плат, в
която има зарядно устройство със сериен номер *******/ не са открити никакви
файлове (снимки и/или видео) с порнографско
съдържание. Проведени са били от експерта дейности по възстановяване на изтрити
файлове в преносимия и настолния компютър, като след преминаване на процедурата
не са били открити изтривани никакви файлове (снимки или видео) с порнографско
съдържание. В изследвания преносим компютър „ACER”, модел „ASPIRE E1”
със сериен номер N******* не са били открити
програмни продукти за директна видео – връзка. Не е било открито наличие на
действия по деинсталация на подобни софтуерни
продукти от компютъра. В двата компютъра не са били открити никакви файлове
(снимки или видео) с порнографско съдържание. В двата компютъра, в браузърите,
не са били открити запазени пароли за достъп до интернет сайтове. В двата
компютъра, в браузърите, не са били открити записи в „Любими страници”. В преносим
компютър „ACER”, модел „ASPIRE E1” със сериен номер N******* не са били открити посещения в интернет сайтове,
съдържащи порнографско съдържание. По отношение на настолна компютърна
конфигурация с надпис на дънната платка „GIGABYTE –GA-M5S” и номер ******* е било установено наличие на браузър
„Google Chrome”,
инсталацията на браузъра е направена на 13.02.2012 г. В историята на
посещенията били открити множество записи на посещения на сайтове с
порнографско съдържание. Посетените сайтове не изискват ползване на
потребителско име за ползване на услугите си. Датите и часовите интервали на
посещения били: -19.10.2015-10:19-10:28; -22.10.2015-10:29-11:27;
-29.10.2015-11:35-12:28; -19.11.2015-11:15-12:27; 22.11.2015-16:55-17:05;
23.11.2015-10:15-11:28;
24.11.2015-10:28-10:56;
29.11.2015-12:49-12:57; 30.11.2015-10:26-10:49. Най – старите записи в
историята на браузъра били от 14.10.2015 г., като ако се вземе предвид датата
на инсталиране на браузъра „Google Chrome”, то според вещото лице може да се каже, че са били
изтрити по – старите записи в историята. Установено било и наличие на браузър „Opera”, като в историята на посещенията са открити записи
за посещение на сайтове с порнографско съдържание на дата 29.10.2015 от 11:11
до 11:20 часа. Посетените сайтове не изискват ползване на потребителско име за
ползване на услугите си.
Според заключението на вещото лице по изготвената
съдебно – техническа експертиза /л.192 – л.197 том 2 от досъдебното
производство/ – техническа експертиза за изследване на електронни устройства
/имаща за обект външен оптичен носител (СD) и записан на него видео клип/ при преглеждането на
обекта на експертизата не се забелязва прескачане или накъсване на видео и аудио информацията. Потокът от видео и аудио
данни протича гладко. Не са били открити артефакти от
изтриване на части от картината или добавяне на такива. Има отлична
синхронизация между видео и аудио поток. Няма следи
от манипулативно въздействие върху видео материала. В мета-данните
на видео-файла не е записана марката и модела на
записващото устройство. Предвид резолюцията и факта, че е сниман в режим
„пейзажен”, може да се заключи, че файлът е записан с мобилен телефон.
Според заключението на вещото лице по
изготвената съдебно – психологична експертиза /л.202 – л.209 том 2 от досъдебното
производство/ В.Д.С. с оглед на психическото, физическото и емоционалното му
състояние, както и с оглед на умственото му развитие и социална зрялост, е
могъл да възприема фактите, които имат значение по делото. В.Д.С. може да
участва в наказателното производство като свидетел и да дава достоверни
показания за възприетите от него факти, които имат значение по делото.
Според заключението на вещото лице по изготвената
съдебно – психологична експертиза /л.211 – л.217 том 2 от досъдебното
производство/ Н.Т.П. с оглед на психическото, физическото и емоционалното му
състояние, както и с оглед на умственото му развитие и социална зрялост, е
могъл да възприема фактите, които имат значение по делото. Н.Т.П. може да
участва в наказателното производство като свидетел и да дава достоверни
показания за възприетите от него факти, които имат значение по делото.
Според заключението на вещото лице по изготвената
съдебно – психологична експертиза /л.219 – л.226 том 2 от досъдебното
производство/ Д.С.К. с оглед на психическото, физическото и емоционалното му
състояние, както и с оглед на умственото му развитие и социална зрялост, е
могъл да възприема фактите, които имат значение по делото. Д.С.К. може да
участва в наказателното производство като свидетел и да дава достоверни
показания за възприетите от него факти, които имат значение по делото.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на разпитаните свидетели Н.Г.,
С.Г., Я.Л., А.П., С.Щ., Е.К., Е.К., А.Щ., Е.Щ., Д.К., Н.П. – както дадените в
хода на съдебното следствие при поведен разпит при условията на
непосредственост, така и тези му показания, дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, М.Д.,
В.С., Т.Б., Л. – М.Б., П.П. – както дадените в хода на съдебното следствие при
поведен разпит при условията на непосредственост, така и тези му показания,
дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган,
приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 от НПК, Д.П., М.Б., П.В., Д.Г., частично от показанията на М.П.,
дадени в хода на съдебното следствие при поведен разпит при условията на
непосредственост, както и на тези й показания, дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на
основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, частично
от показанията на В.Г., дадени в хода на съдебното следствие при поведен разпит
при условията на непосредственост, както и на тези й показания, дадени в хода
на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез
прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1
от НПК, частично от показанията на П.С., дадени в хода на съдебното следствие
при поведен разпит при условията на непосредственост, както и на тези й
показания, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ
орган, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, частично от показанията на З.П.,
дадени в хода на съдебното следствие при поведен разпит при условията на
непосредственост, както и на тези й показания, дадени в хода на досъдебното
производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез прочитането им на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и на основание
чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, частично от
показанията на Н.П., дадени в хода на съдебното следствие при поведен разпит
при условията на непосредственост, както и на тези й показания, дадени в хода на
досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез
прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1
от НПК, частично от показанията на В.С., дадени в хода на съдебното следствие
при поведен разпит при условията на непосредственост, както и на тези му
показания, дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ
орган, приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и на основание чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 от НПК, от заключенията на вещите лица по двете съдебно – технически
експертизи /л.170 – л.187 том 2 от досъдебното производство и л.192 – л.197 том
2 от досъдебното производство/, от заключенията на вещото лице по трите съдебно
– психологични експертизи /л.202 – л.209 том 2 от досъдебното производство,
л.211 – л.217 том 2 от досъдебното производство и л.219 – л.226 том 2 от
досъдебното производство/, извлечения на хартиен носител от комуникация чрез фейсбук, справки за лица, разписка, заповед за задържане на
лице, протокол за полицейски обиск на лице, протокол за претърсване и
изземване, разпореждане на съдия в производство по чл.161 ал.1 от НПК,
фотоалбум, протоколи за оглед на веществени доказателства, характеристична
справка, справки за съдимост, бюлетин за съдимост, справки, от веществените доказателства
по делото - компютърна конфигурация с надпис на дънната платка „GIGABYTE–GA-M5S” и номер *******, и 1 бр. преносим компютър марка “ACER”, модел „ASPIRE E1”
със сериен номер N*******, който се намира в 1 бр.
черна чанта от плат, в която има зарядно устройство със сериен номер *******,
намиращи се на съхранение при Домакин на ОД на
МВР гр. Пловдив, както и 1 бр. СD, находящо се на л.163 том ІІ от досъдебното
производство.
При доказателствения анализ, който стори настоящият
съдебен състав при оценката си на наличните по делото гласни, писмени и
веществени доказателства, не се констатираха съществени разминавания в
доказателствената съвкупност относно релевантните с оглед на подигнатото
обвинение спрямо подсъдимия Л.С. за две престъпления с дадена им правна
квалификация по чл.155б ал.1 вр. чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.149 ал.1 от НК факти и
обстоятелства.
Категорично и несъмнено се установява по делото, че
лятото на 2015 г. – в периода от месец юни 2015 г. до месец септември 2015 г.
подсъдимият С. е живял в апартамент на адрес ***, в който апартамент е живеел и
малолетния свидетел Д.П. – син на жената, с която С. живеел на семейни начала и
за което дете грижи полагал и самия подсъдим, че жилището е било посещавано от
други деца приятели на П.,*** съученици, сред които свидетелите Д.К., Н.П. и
В.С., че подсъдимият С. е канил деца в апартамента си и дори когато там не се е
намирал св. П., че Л.С. у учил и участвал в игри на карти с децата в парка, при
които игри са се извършвали залагания с истински пари /освен уличаващите
подсъдимия в игри на покер с пари с децата свидетелски показания на част от
разпитаните малолетни свидетели и техните родители, самият подсъдим в
кореспонденцията си със св. Л. – М.Б. през интернет, за което се съдържат
разпечатки на хартиен носител по делото, се хвали за реализирана печалба от св.
Д./, че С. е измислял предизвикателства за загубилия на карти, които са били
все със сексуална насоченост, предизвикателни, някои от тях и цинични, че се е
представял пред децата и пред родителите им като адвокат, какъвто не е бил
никога, че след узнаване за дължима като загубена при играна покер сума от 20
лв. от св. Д. и разбиране от майка му на кого и за какво се дължат парите се е
стигнало до събиране по инициатива на св. Г. на среща между родители на децата
и самите деца, на която среща децата са изложили неща относно познанството си с
подсъдимия и игрите с него, измисляните от последния предизвикателства,
пускането и гледането на порно филми в апартамента му, действията по облизването
на крака на С. от св. В.С.. Показанията на всички разпитани свидетели в частта
им, съдържащи изложени възпроизведени възприятия за тези безспорни факти и
обстоятелства, се кредитираха от съда като обективни, правдиви, взаимно
допълващи се и кореспондиращи помежду си.
От немалкото свидетелски показания по делото като
преки доказателства за осъществено от страна на подсъдимия Л.С. престъпление с
дадена му правна квалификация по чл.155Б ал.1 вр.
чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК – състоящо се в склоняване
на малолетните К., П. и С. към наблюдаване на виртуални полови сношения между
лица от различен пол /да гледат на компютър в дома му чрез интернет сексуални
контакти между мъж и жена/, се цениха показанията на самите пострадали лица -
свидетелите К., П. и С., които са били поканени от подсъдимия в апартамента им
и на които е предложено и пуснато филмираното порнографско произведение.
Свидетелят К. в показанията си пред съдебния състав заяви: „порно филми сме
гледали, той ги пускаше, на компютъра от интернет ... Аз, П. и С., това бяхме.
... Л.С. го пусна, като цяло го пусна и ние бяхме много объркани. Гледахме го
до средата и си тръгнахме. Имаше сексуални сцени. Той коментира за тялото на
жената, че имала хубави гърди. .... Объркан се почувствах след филма.”.
Свидетелят П. в показанията си пред съдебния състав
заяви: „В порно филма имаше секс между мъже и жени. В стаята на М. П. го пусна
на компютъра, настолен. От интернет. Пред нас набираше интернет. По гащи беше
облечен Л., нагоре гол, не беше топло. Коментираше, че жената имала хубави
части. Не мога да си спомня дали отправяше закани, че ще прави нещо с тази
жена. Гледахме малко и си тръгнахме, а дали Л. остана да гледа, не знам. Беше
скучно, искахме да излезем да играем, ....”, а в показанията си, дадени в хода
на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган, приобщени чрез
прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2
от НПК – „.... Когато сме били у тях играехме на карти и един път Л. ни пусна
порно на компютъра си. Пусна ни само веднъж порно. Той питаше дали искаме да ни
пусне порно, аз казах, че не искам, но другите искаха. направо ни пусна някакъв
филм, в който се виждаше как жена и мъж правеха ***. Докато вървеше филма Л.
казваше, че на жената са й много големи гърдите и казваше, че „....” на жената
е била много хубава и каза, че искал да я „***”. това го каза пред нас.”.
Третото момче свидетелят В.С. дава показания пред
съда, че „... само Л. е бил там. Не сме искали да ни пуска порно. Той ни
предложи, не знам какво стана, не си спомням как се реши. Имаше сексуални сцени
между мъже и жени. У тях го гледахме, в стаята, в която има компютър. Пуснато е
от компютър. Л. го пусна. Имаше коментари, докато течеше филма, но не помня
какви бяха. Мисля, че по боксерки, гол беше нагоре.”, а в показанията си,
дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган,
приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.2 от НПК – „Веднъж Л. ни накара да гледаме един такъв филм за секс, но
не ми се казва думата, срам ме е. ... Л. ни предложи да гледаме порно филма.
Каза ни – „Момчета, елате малко на компютъра искам да ви пусна нещо”. Компютъра
беше в стаята на М.. П.. .... Л. намери филма в сайт, на който написа три пъти
буквата Х, след което влезе в сайта .... Съдържанието на филмите и първия, и
втория път беше как мъж и жена правят секс. Аз знам какво означава секс. Докато
вървяха филмите Л. казваше, че на жената п. й е много к. Л. казваше, че щял да
„*****” жената от филма ако я хване. Казваше, че на жената гърдите й са големи.
И двата филма бяха с мъж и жена. той само единия път казваше тези думи, които
казах.”.
При такива според съда показания - и обстоятелствени,
и почти идентично възпроизвеждащи обстоятелства за едни и същи факти, засягащи
и тримата свидетели, настоящата инстанция прие, че тези показания са правдиви,
достоверни, реално сочещи какво се е случило и какви най – вече са и личните
действия на подсъдимия Л.С.. За това и според съда показанията на тези трима
свидетели К., П. и С. се кредитираха от съдебния състав, още повече, че и в
тази им обсъждана и имаща отношение за обвинението за престъпление по чл.155Б
ал.1 от НК част не се и оспориха, или поне не се поставиха под съмнение от
каквито и да било други доказателства по делото. Констатира се от съда липса на
спомен за някои факти при разпитите на свидетелите П. и С., което наложи и
приобщаване на част от показанията им от досъдебното производство чрез
прочитането им, но тази липса на спомен за всичко случило се у едно 12/13
годишно дете след почти две години е естествена и разбираема. За това и
четените показания от досъдебното производство – като дадени в момент, по
близък към инкриминирания, когато и споменът на разпитвания е по – силен и
ярък, се кредитираха от съда.
В унисон с разказаното от пострадалите К., П. и С. са
и показанията на други свидетели – и на техните родители, и на другите деца от
тяхната компания, които не са били преки очевидци на тези обсъждани действия на
подсъдимия по противоправното въздействие и пускане на филм с порнографско
съдържание, а са узнали за случилото се от трите малолетни тогава момчета.
Изцяло според съда доказателствената съвкупност
уличава подсъдимия С. и като извършител на счетени за блудствени
действия по см. на чл.149 ал.1 от НК по отношение на св. В.С.. Сред показанията
на самото пострадало лице св. В.С., сред показанията на останалите свидетели
очевидци – Д.К., В.С., В.Г. /както дадените при разпита пред настоящия съдебен
състав, така и приобщените чрез прочитането им от досъдебното производство/,
П.П. /както дадените при разпита пред настоящия съдебен състав, така и
приобщените чрез прочитането им от досъдебното производство/, А.Щ., Е.Щ., Л. –
М.Б., съдът не констатира съществени разминавания по основните с оглед на
повдигнатото обвинение за това престъпление релевантни факти и респ. за личната деятелност на подсъдимия за разказания
случай. Облизването на крака на подсъдимия се установява, че е резултат от
измислено като предизвикателство при игра на карти, което е измислено и желано
за подсъдимия за извършване на такива действия спрямо част от тялото му от
малолетното момиче В., като по време на самото изпълнение подсъдимият е изричал
задоволство, желание и за орален контакт, хващал се е и за слабините.
Свидетелските показания на тези макар и тогава малолетни деца съдът ги кредитира
в тази им част именно като достатъчно и обстоятелствени, и съответстващи си и
допълващи се.
От страна на защитата се оспори инициативата за такива
действия по облизване на крака на С. от страна на св. В. С. да е била на самия
подсъдим, но според разпитаните свидетели очевидци именно Л.С. е измислил и
настоял за такова предизвикателство – според св. В. С. - „Аз играх и загубих и
предизвикателството ми беше да оближа крака от глезена до коляното на Л.. И аз
отказвах, той ми каза, че щом съм се навила трябва да го изпълня. ... тогава
каза – „Ще го оближеш от глезена до коляното”.”; според св. А.Щ. - „Той й
каза.”; според св. Е.Щ. - „Той я накара да му оближе крака и тя го направи и се
разплака. Каза да го оближе и тя не беше съгласна, и го направи, и после си
тръгна.”; според св. К. - „Тя не искаше, но го направи .... В. беше губеща. Той
й каза да му оближе крака.”.
Същата категоричност сред свидетелските показания се
констатира и при възпроизвеждането на това каква е била реакцията на Л.С.,
докато му бива облизвана подложената от него част от крака от детето С. – как е
казвал, че му било кеф, че по – голям кеф щяло да бъде ако му облизва онази му
работа, как се държал за слабините.
Показанията на разпитаните свидетели, които са
родители на разпитаните пък деца свидетели и очевидци на действията на
подсъдимия по осъществяване на престъпните му прояви, се ценят дотолкова,
доколкото допълват казаното от децата, още повече, че те първи са разбрали за
това какви ги върши Л.С.. Показанията на свидетелите родители са съществени за
съда основно в частта им описваща емоциите, изживяванията, усещанията, които са
имали децата под въздействието на
подсъдимия при контактите му с тях по време на това лято на 2015 г., от поведението
им както преди да се съберат на проведената „родителска” среща, така и след
това.
За някои от свидетелите по делото с цел констатиране
на противоречия с казаното пред съдебния състав при условията на
непосредственост и казаното в досъдебното производство се четоха част от
дадените им показания от досъдебното производство в разпит пред разследващ
орган, като във всички тези случаи съдебният състав прие да цени като обективно
и достоверно казаното от лицата при първоначалните им разпити – приобщаваните
чрез прочитането им части – доколкото възпроизведеното чрез тях е по –
обстоятелствено, казано е било по – близко във времето към случилото се, когато
и паметта за тях е била по – силна, а и всеки свидетел при констатирани
противоречия заяви, че поддържа това, което му бе прочетено.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице по
изготвените, приложени и приети две съдебно – технически експертизи като
компетентни, сторени с нужните познания и опит в съответната област, неоспорени
от страните по делото.
Съдът кредитира
и заключенията на вещото лице по трите съдебно – психологични експертизи също
като компетентни, сторени с нужните познания и опит в съответната област, а и
те неоспорени от страните по делото. В хода на съдебното следствие при
провеждане на съдебно – следствените действия с участието на подекспертните лица свидетелите К., С. и П. и въз основа на
личните възприятия от поведението на тези свидетели съдът не прие за налични
каквито и да е основания за съмнение в правилността на експертните заключения
относно възможностите на трите момчета правдиво да възпроизвеждат възприети от
тях факти и обстоятелства, вкл. и тези от значение за разследваните
престъпления.
Съдът ползва като годно писмено доказателство
изготвения съобразно изискванията на Раздел V Глава ХІV
от НПК протокол за претърсване и изземване, съдържащ и всички изискуеми се
реквизити откъм съдържание и форма.
При така приетата за безспорна и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че с действията си подсъдимият Л.К.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.155Б ал.1 вр. чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като в периода от месец юни 2015 г. до месец
септември 2015 г. в гр. Пловдив е склонил три лица ненавършили
14-годишна възраст – Д.С.К. с ЕГН **********, В.Д.С. с ЕГН ********** и Н.Т.П.
с ЕГН **********, да наблюдават виртуални полови сношения между лица от
различен пол.
От обективна страна подсъдимият С. е реализирал
обективните признаци от състава на престъплението по чл.155Б ал.1 вр. чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като в обитаваното от него жилище на адрес ул.
„К.” №* ет.*, ап.* в гр.
Пловдив по време на лятната ваканция за учениците в периода от месец юни 2015
г. до месец септември 2015 г. склонил три лица – свидетелите Д.С.К., В.Д.С. и
Н.Т.П., да наблюдават виртуални полови сношения между лица от различен пол,
като да е предложил да гледат филми с порнографско съдържание и е пуснал такъв,
въпреки изразено нежелание от едно от децата, чрез осъществен достъп по
интернет на ползван компютър в една от стаите в апартамента, на който филм е имало
сексуални контакти между мъж и жена. С поставянето на децата в нетипична,
неестествена и нежелана от тях ситуация, гостувайки в чуждо жилище на само един
възрастен мъж /на възрастта на родителите им/, който предлага и пуска за
наблюдение чрез интернет, независимо от волята на лицата, да наблюдават
сексуални сцени между мъж и жена, който е съблечен, само по долно бельо, който
коментира с вулгарни и цинични думи и изрази телесните форми на наблюдаван
участник в порнографския филм и изразява сексуалните си желания пред тримата
свидетели, се преценя от съда че е налице съставомерно
за престъплението по чл.155Б ал.1 от НК психично въздействие от страна на дееца
С. върху пострадалите лица, представляващо и изпълнителното деяние на
престъпния състав склоняване.
Стореното склоняване към наблюдаване на виртуални
полови сношения между лица от различен пол е съставомерно
откъм обективната му страна като престъпление по см. на чл.155Б ал.1 от НК, тъй
като е осъществено спрямо лица, които не са навършили 14 годишна възраст –
спрямо три малолетни лица – Д.С.К. – роден на *** г., Н.Т.П. – роден на *** г.,
В.Д.С. – роден на *** г.
Следва да се посочи, че според решаващата това
производство съдебна инстанция няма никакво значение дали тези малолетни лица,
явяващи се пострадали от това престъпление по чл.155Б ал.1 от НК, са
наблюдавали, кога и с кого от преди този им случай такива полови сношения между
лица от различен пол, както и дали само едно от децата или всички са били
против тези действия на подсъдимия при осъществяване на изпълнителното деяние.
Това евентуално би имало значение при преценката за обществена опасност на
самото инкриминирано деяние, но не и да декриминализират сторената от С.
проява. Малолетните лица не могат да формират правно валидна воля и поради това
и такива прояви против половата неприкосновеност на личността и половия морал е
въздигнат в престъпление, независимо от това дали малолетните са дали
съгласието си в случая да наблюдават такива виртуални полови сношения или не.
От субективна страна престъплението
е извършено при пряк умисъл със съзнавани, целени и настъпили обществено опасни
последици. Деецът е съзнавал, че пострадалите К., П. и С. са малолетни – като
се има предвид, че са познати на подсъдимия като връстници и съученици на
детето на жената, с която той живее на семейни начала – на св. Д.П., за което
дете и той полага грижи, с ясното съзнание и цел за съдържанието на
порнографския материал – като полови сношения между лица от различен пол, за
начина му на представяне, за обществено-опасните
последици от това с оглед създадената реална опасност за правилното физическо и
психично развитие на тези малолетни лица.
Освен престъплението по чл.155Б ал.1 вр. чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК с поведението си в периода от месец юни 2015 г. до
месец септември 2015 г. в гр. Пловдив подсъдимият Л.К.С. е осъществил от обективна и субективна страна и състав на престъпление
по чл.149 ал.1 от НК, тъй като е извършил действие с цел да възбуди полово желание без съвкупление
по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст
– В.Б.С. с ЕГН **********.
От обективна страна през лятото на 2015 г. в периода
от месец юни 2015 г. до месец септември 2015 г. в парк „Надежда” в гр. Пловдив
подсъдимият Л.С. е предложил /като измислено предизвикателство в хода на игра
на карти/ и настоял лицето В.Б.С. да му оближе част от тялото му - непокрита от
дрехи – единият му крак от глезена до коляното, като е подложил и тази си част
от крака за извършване на желаното от него действие от пострадалото лице.
Пострадалата В.Б.С. не е имала навършени 14 години – родена е на *** г.
Вършейки горните действия и настоявайки и поставяйки се в такова състояние да
се изпълнява спрямо него действие от малолетно лице от женски пол по облизване
на част от тялото му, съдът прие, че тези действия могат да се преценят като блудствени, целящи и възбуда или полово удовлетворяване без
съвкупление. Съставомерността на блудствените
действия не изисква у деецът да е настъпило половата възбуда или да е настъпило
полово удовлетворяване, а само действията спрямо и от жертвата да са били с
такава цел. В случая съдът извлича тази специална цел от наличните по делото
доказателства за реакцията – словесна и като телодвижения, от страна на
подсъдимия С. при облизването на долната част на крака му от момичето В. –
хванал се е с ръка в интимната област между краката, заявил, че му е било
„кеф”, че още по – голям кеф щяло да бъде да му оближела „*****”. За това и
макар и нетипични, нехарактерни за блудствени действия, имащи за цел полова възбуда или
удовлетворяване без съвкупление по отношение на малолетното лице св. В.С.,
съдът прие че за самия подсъдим тези действия имат такъв характер, целящ именно
такава полова възбуда или удовлетворяване без съвкупление. Наличните
доказателства по делото – основно показанията на малолетните към лятото на 2015
г. свидетели очевидци на поведението на подсъдимия Л.С., за това, че чрез
играта на карти на предизвикателства подсъдимият е измислял все
предизвикателства на сексуална основа – предизвикателни танци като на пилон
около уличен стълб, опипване на гърди и симулиране на полов контакт със
скулптура в парка, и търсещ по този начин интимна близост с малките деца – чрез
целувки, вкл. и момчета, казваното от него пред децата, че щял да отиде да си направил
„ч.”, държането на надут балон с изявления за големина и твърдост и насочване
като сравнение и желание към интимен орган, дават основание на настоящия
съдебен състав, че така реализираното спрямо свидетелка В.С. има тази
специфична и изискуема за блудството цел у подсъдимото лице.
И това престъпление е извършено при форма на вина пряк
умисъл – със съзнавани, целени и
настъпили обществено опасни последици.
С оглед на
посочената правна квалификация на извършените от подсъдимия Л.К.С. престъпления
по чл.155Б ал.1 от НК и по чл.149 ал.1 от НК като се съобрази с целите на
наказанието по чл.36 от НК, както и като взе в предвид обстоятелствата по чл.54
и чл.55 от НК, съдът счита, че наказанието на същия за всяко едно от
престъпленията следва да се определи във вид на лишаване от свобода, а като
размер съответно – към средния, предвиден за престъплението по чл.155Б ал.1 от НК, а именно една година и шест месеца, и под средния, предвиден за
престъплението по чл.149 ал.1 от НК, а именно две години. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство в преценката на съда за индивидуализацията на
наказанието и при двете престъпления се отчете единствено чистото съдебно
минало за подсъдимия – че е неосъждан, доколкото със съдебния акт по НАХД №
4138/2011 г. е бил наказан с административно наказание глоба. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха лошите характеристични данни за
личността на Л.С., изведени от налични доказателства за осъществявано
поведение, извън инкриминираното, спрямо малолетни лица, неприсъщо и противно
на дължимото такова с оглед на господстващия морал – да учи и да играе с децата
на хазартни игри, да употребява вулгарни, цинични думи и изрази /и при
коментарите му по време на наблюдаваните полови сношения с пострадалите К., П.
и С., и при измисляните от него предизвикателства/, да убеждава децата да
вършат неприлични действия все със сексуална насоченост във възраст на социално
и полово съзряване. Пак като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства
се отчете и това, че подсъдимият С. се е представял пред децата като адвокат
/не само, че не е адвокат, но и няма и юридическо образование/ и като такъв лъжеадвокат си е позволявал да ги заплашва с изпращане в
дом или със затвор за родителите при евентуални техни оплаквания срещу него. Само
за престъплението по чл.155Б ал.1 от НК като отегчаващо наказателната за
извършителя му отговорност обстоятелство се отчете и това, че това престъпление
е сторено по отношение не на едно, а на три малолетни лица – определящо по –
висока степен на обществена опасност на самото деяние.
Това съотношение
на оказващите влияние за отговорността обстоятелства дадоха основание на
първоинстанционния съд да определи и наложи на подсъдимия Л.С. посочените по – горе
наказания лишаване от свобода – в размер съответно на една година и шест месеца
за престъплението по чл.155Б ал.1 от НК и на две години за престъплението по
чл.149 ал.1 от НК. Предвиденото наказание за престъплението по чл.149 ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до шест години, а за престъплението по чл.155Б
ал.1 от НК към момента на извършването му е лишаване от свобода до три години
или пробация. Към момента на постановяване на настоящата присъда наказанието,
което е предвидил законодателят ни, е лишаване от свобода до пет години, но
наказанието, което се наложи на извършителя му С. съдът съобрази с разпоредбата
на чл.2 ал.2 вр. ал.1 от НК – за прилагане на по –
благоприятния за дееца закон.
Тъй като се касае
за множество престъпления и извършването им е преди да има постановен
осъдителен съдебен акт за което и да е от тях, то и съдът с присъдата си прие,
че са налице основанията на чл.23 ал.1 от НК за групиране на наложените на
подсъдимия наказания от един и същи вид лишаване от свобода като определи и
наложи едно общо най – тежко измежду наложените на Л.К.С. наказания лишаване от
свобода, а именно лишаване от свобода в размер на две години.
За постигане
целите на наказанието, както по отношение на индивидуалната, така и на
генералната превенция съдът прие, че това едно общо най – тежко наказание
лишаване от свобода в размер на две години не следва да бъде търпяно ефективно
от подсъдимия С., а изпълнението му следва да бъде отложено на основание чл.66
ал.1 от НК с изпитателен срок, но максималния възможен такъв – от пет години.
Това наказание като вид, размер и с отложено изпълнение се прие за справедливо
и съответно на обществената опасност на деянието и на дееца, за законо- и целесъобразно.
Вещественото доказателство по делото компютърна конфигурация
с надпис на дънната платка „GIGABYTE-GA-M5S” и номер *******,
намиращо се на съхранение при домакина на ОД на МВР гр. Пловдив, съдът
прие, че следва да се върне на притежателя му свидетелката З.Д.П., а другото
веществено доказателство, също намиращо се на съхранение при домакина на ОД на
МВР гр. Пловдив, а именно един брой преносим компютър марка „ACER”, модел „ASPIRE E1”
със сериен номер N*******, който се намира в един
брой черна чанта от плат, в която има зарядно устройство със сериен номер ****
– да се върне също на притежателя чу – свидетелката Н.А.П. – след влизането в
сила на така постановената присъда.
Относно другото приобщено към доказателствата по
делото като веществено доказателство един брой СD, находящ се на л.163, том 2 от досъдебното
производство, съдебният състав прие да остане към материалите по делото.
По делото в хода на неговата досъдебна
фаза са направени разноски в общ размер на 526.88 /петстотин двадесет и шест
лв. и осемдесет и осем ст./ лв. /за експертизи/, като с оглед изхода на
производството и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Л.К.С.
да ги заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив.
Направените по делото разноски в неговата съдебна фаза
– в общ размер на 340 /триста и четиридесет/
лв. /за възнаграждения на вещи лица и педагог/ на основание чл.189 ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимия Л.С. да ги заплати по сметка на РС Пловдив в
полза на ВСС.
По отношение на направените от страна на частните
обвинители Н.Г.Г. и М.К.П. разноски за адвокатски хонорар по процесуалното им
представителство от страна на адв. Т. – съответно в
размер на 2300 /две хиляди и триста/ лв. за Г. /по договор за правна защита и
съдействие от 14.10.2016 г. и договор за правна защита и съдействие от
10.04.2018 г./ и на 2100 /две хиляди и сто/ лв. за П. /по договор за правна
защита и съдействие от 02.11.2016 г. и договор за правна защита и съдействие от
10.04.2018 г./, съдът съобразно чл.189 ал.3 от НПК ги присъди в размера, в
който са направени и претендирани за заплащането им в
тежест на подсъдимия Л.К.С.. Неоснователно е възражението от страна на
защитника на подсъдимия адв. И. за прекомерност на
разноските, доколкото от една страна нормата на чл.189 ал.3 от НПК не предвижда
такава възможност за редуциране на разноските направени от частния обвинител, а
от друга пък воден и от предвидените възнаграждения за правна помощ от адвокат
по наказателни дела по Наредбата за заплащане на правна помощ, и от
фактическата и правна сложност на делото /с повече от двадесет свидетели, с
множество експертизи, с участие в 11 съдебни заседания/ съдът не смята тези
разноски за прекомерни.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! С.И.