Решение по дело №236/2022 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 81
Дата: 26 август 2022 г.
Съдия: Венета Димитрова Стефанова Иванова
Дело: 20222170100236
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Средец, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА И.А
при участието на секретаря Костадинка Т. Лапова
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА И.А Гражданско
дело № 20222170100236 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба от Х. Н. И., ЕГН **********,
с адрес гр.****************, против Главна Дирекция „Гранична полиция“ при
Министерство на вътрешните работи, представлявана от главен комисар Д. М. -директор, с
която са предявени искове за заплащане на сумата в размер на в размер на 828,65лв./
осемстотин двадесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки /, от които
772,80лв./седемстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки /, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 84 часа за
периода-01.06.2019г.-09.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1,143, сумата в размер на 55,85лв. /петдесет и пет лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава върху дължимите от
работодателя -ответник суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за горепосочения период, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143 от момента когато сумите са станали изискуеми,
както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 01.06.2022г до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски. Твърди се, че ищецът
като мл.инспектор/ст.полицай в група „Охрана на държавната граница“ в Гранично
полицейско управление –гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция“ –Елхово
е полагал труд през процесния период. Положил е 588 часа нощен труд, който преизчислен
с коефициент 1.143 възлиза на 672 часа дневен труд. Преизчислението се допуска по
действащите за периода подзаконови нормативни актове. Преизчислението на нощен към
дневен труд води до извънреден труд от 84 часа, който е трябвало да се заплати от
ответника, като възнаграждението за целия период възлиза на 772,80лв. Моли се искът да се
1
уважи.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, като намира иска
за неоснователен. Счита се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в
съответните протоколи. Трудът е заплатен по действащите тогава правила. НСОРЗ, на която
се позовава ищецът, се прилага само за работниците по трудово правоотношение, докато
ищецът е държавен служител и неговото положение е уредено в ЗМВР. Да се прилага
НСОРЗ значи с подзаконов акт да бъде дерогирано действието на разпоредби на ЗМВР,
регламентиращи условията за полагане на нощен труд . За преизчисляването на нощния
труд към дневен труд важат Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-
908/02.08.2018г. Тези нормативни актове уреждат по специфичен начин заплащането на
нощния труд, поради което не е налице празнота в закона. Нормалната продължителност на
дневното работно време за служителите в МВР е 8 часа, а положеният труд през нощта е 8
часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време по чл.187, ал.1 ЗМВР към нормалната
продължителност на нощния труд по чл.187, ал.3 ЗМВР е 8 часа към 8 часа, което е равно на
коефициент 1. Нощният труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час.
Съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
В съдебно заседание искът е изменен по размер като след изменението се
претендират 600,20 лева възнаграждение за извънреден труд и 134,72 лева лихва за забава.
Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че ищецът
заема длъжността мл.инспектор/ст.полицай в в група „Охрана на държавната граница“ в
Гранично полицейско управление –гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична
полиция“ –Елхово за процесния период.
Безспорно, също така, е и обстоятелството, че ищецът е полагал труд на 24-часови
смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Според изготвената съдебно-икономическа експертиза ищецът за периода от
01.06.2019г.-09.07.2020г. е положил 503 часа нощен труд на 63 нощни смени. Преизчислен в
дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд от 503 часа става 574,93 часа. На ищеца е
начислен и изплатен нощен труд за 503 часа, колкото са и отчетените часове по протоколи.
Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 71,93
часа. Експертизата е изчислила, че общият размер на трудовото възнаграждение за
извънреден труд за 71,93 часа възлиза на 600,20 лева. Разликата в часовете между
преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи нощен труд не са отчитани и
не са заплащани от работодателя като извънреден труд.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
2
В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден
труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на
последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът - с
негова заповед, ал.2.
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала
до 10.07.2020г./, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 - седмично при 5-дневна работна седмица. За
работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с
възможно полагане на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 /редакция на ДВ,
бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./ е предвидено, че за служителите, работещи
на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - ал.6 /редакция
на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала
до 10.07.2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период 01.06.2019г.-09.07.2020г са действали Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. Преди това са действали Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. Текстовете на чл.3 и в
четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за
всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за
отчетния период, се умножава по 0.143 - чл.31, ал.2.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./, в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ и в Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020г. липсва изрична
норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по
отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при
3
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е
до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно - приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на
нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и
7 часа за първия.
Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на
работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения - обстоятелство, което е било отчетено и от
ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи
Наредба № 8121 з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з- 791/28.10.2014г. В случая, както
беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0.25 лева за всеки отработен
нощен час за исковия период, а именно 284,75 лева.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд
през процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето основание - за процесния период се
прилага субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице е видно, че нощният труд, преизчислен с
коефициент 1.143, е 574,93 часа. Разликата от 71,93 часа не е отчетена в протоколите за
положен труд, съответно, не е начислена и не е платена. Установява се и че дължимото
нетно трудово възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата
на чл.187, ал.6 от ЗМВР /редакция на ДВ, бр.34, от 23.04.2019г., действала до 10.07.2020г./, е
в размер от 600,20 лева.
Няма доказателства ответникът да е заплатил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положения извънреден труд в горния размер.
Доколкото с изменението на иска се претендира именно 600,20 лева за извънреден
труд от 71,93 часа, искът се явява доказан и по своя размер, поради което следва да бъде
уважен изцяло, за периода от 01.06.2019г. до 09.07.2020г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По иска за мораторната лихва:
Този иск е също основателен. Ответникът не е заплащал извънредния труд, поради
което е изпаднал в забава в плащанията при изтичане на всеки тримесечен период на
сумарното отчитане на работното време. Според експертизата, сумарната лихва за забава за
периода до 31.05.2022г. е в размер на 134,72 лева, колкото се търси и с изменения иск,
4
поради което претенцията трябва да бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300 лева разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на съда - държавна такса в размер на 100
лева и 200 лева за експертиза.
Относно направеното искане от страна на ответника за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение във връзка с прекратяване на производството по
направения частичен отказ от иска от страна на ищеца:
На основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение за
настоящото производство в размер на 150 лева. При така определеното възнаграждение
искането е основателно за сумата от 33,54 лева съразмерно на частта от иска, за който
делото е прекратено.
Мотивиран от горното, Средецкият районен съд
РЕШИ:

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ -МВР, представлявана от
Главен комисар Д. М. -директор, с адрес: град София, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да
заплати на Х. Н. И., ЕГН **********, с адрес гр.**************, сумата от 600,20лв.
/шестстотин лева и двадесет ст./- главница, представляваща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 71,93 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода -01.06.2019г.-
09.07.2020г. 503 часа нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.06.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от
134,72лв. /сто тридесет и четири лева и седемдесет и две ст./ представляваща лихва за
забава върху главницата за периода до 31.05.2022г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от
Главен комисар Д. М. -директор, с адрес: град София, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да
заплати на Х. Н. И., ЕГН **********, сумата от 300 лева /триста лева/ съдебно- деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от
Главен комисар Д. М. -директор, с адрес: град София, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, да
заплати по сметка на Средецкия районен съд държавна такса в размер на 100 лева /сто
лева/ и 200 лева /двеста лева/ разноски за експертиза.
ОСЪЖДА Х. Н. И., ЕГН **********, да заплати на Главна Дирекция
„Гранична полиция“ МВР, представлявана от Главен комисар Д. М. -директор, с адрес: град
София, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, сумата от 33,54 лева /тридесет и три лева и петдесет
и четири ст./, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение,
5
съразмерно на прекратената част от иска за главница.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от 26.08.2022г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6