О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 21.12.2018
г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет
и първи декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ
ИВАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Славчева ч.гр.д. №
685/2018 г. по описа на Софийски окръжен
съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по частна жалба на „В.П.“ ЕООД, *** срещу определение от 27.09.2018
год. по гр.д. № 705/2018 год. на РС-Ихтиман, с което съдът е прекратил
производството по делото и е върнал исковата му молба срещу М. С. К.от гр. К., с правно основание чл. 422 от ГПК, поради
неизпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовности,
на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че
срокът за изпълнение на указанията е започнал да тече от връчване на
съобщението до ищеца с дадените от съда указания на 10.08.2018 год., тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ЗСВ вр.
чл. 61, ал. 2 от ГПК /ред. ДВ, бр. 86 от 2017 год./ към този момент
съдилищата са били в съдебна ваканция, през която срокове не текат. Моли
съда да отмени определението и да върне делото на районния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на частния жалбоподател,
съдът намира за установено от фактическа и от правна страна страна
следното:
Производството е по
реда на чл. 274
и сл. във вр. с чл. 130 от ГПК.
С исковата молба са
предявени искове от „В.П.“ ЕООД, *** срещу М. С. К.от гр. К. за признаване за установено съществуването
на вземане на ищеца към ответника за сумата 607,81 лв. – главница,
представляваща потребена и незаплатена
далекосъобщителна услуга и обезщетение за договорно неизпълнение /мораторна лихва/ на договор от 05.01.2011 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 104/2018 год. по описа на ИРС – 26.01.2018 год. до окончателното
изплащане.
С разпореждане от
01.08.2018 год. съдът е оставил исковата молба без движение с указания до ищеца
в едноседмичен срок да конкретизира размера на задължението за лихва, чието
съществуване се претендира да бъде установено и периода, за който се отнася и
да довнесе държавна такса в размер на 75 лв. по всеки от предявените искове.
Съобщението с дадените указания е връчено на ищеца на 10.08.2018 год. С
обжалваното определение от 27.09.2018 год. съдът е прекратил производството по
делото поради неизпълнение на дадените указания.
Определението е
законосъобразно.
Действително, в периода
на действие на чл. 61, ал. 2 ГПК
(отм.) се предвиждаше, че сроковете спират да текат през дните, обявени за
официални празници по чл. 154, ал. 1 КТ,
както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 ЗСВ,
с изключение на сроковете по делата по чл. 329, ал. 3 ЗСВ.
Съдебната ваканция, според ЗСВ е от 15 юли до 01 септември. През този период,
съгласно чл. 329, ал. 3 ЗСВ,
съдилищата разглеждат: наказателни дела, по които има постановена мярка за
неотклонение задържане под стража; делата за издръжка, за родителски права на
ненавършили пълнолетие деца и за незаконно уволнение; искания за обезпечаване
на искове, за обезпечаване на доказателства, за даване на разрешения и заповеди
по Семейния кодекс, за назначаване на особен представител; дела по
несъстоятелност; дела по Закона за защита
от домашното насилие; дела, за които закон предвижда разглеждането в
срок, по-кратък от един месец; дела за осиновяване на дете; други дела по
преценка на административния ръководител на съда или прокуратурата или на
министъра на правосъдието. Заповедното производство, както и исковете по чл. 422 от ГПК не са включени в
изключенията изброени в чл. 329, ал. 3 ЗСВ.
При това положение следва да се приеме,
че действалата към момента на връчване на съобщението до ищеца разпоредба на чл. 61, ал. 2 ГПК
(отм.) намира приложение на общо основание и съответните срокове, започнали да
текат за страните, следва да се считат спрени за периода, за който е
регламентирано, че съдилищата са в съдебна ваканция. Ищецът, чрез свой надлежно
упълномощен представител е получил съобщението за разпореждането с дадените
указания на 10.08.2018 год., поради което започналият да тече за него даден му едноседмичен
срок е спрял по силата на чл. 61, ал. 2 ГПК,
действаща към този момент, до 03.09.2018 г. /първия работен ден на м. септември
2018 г. /. Срокът за ищеца е изтекъл на 10.09.2018 год., като до този момент
указанията на съда не са изпълнение. Съдът е постановил обжалваното определение
след изтичане на срока за изпълнение на указанията, като и към този момент нередовностите не са били отстранени, поради което
обжалваното определение е законосъобразно.
С оглед това съдът
намира, че обжалването определение следва да бъде потвърдено. Настоящото
определение е окончателно /чл. 274, ал. 4 вр. чл.
280, ал. 2, т. 1 от ГПК/.
Воден от горното
Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 27.09.2018 год. по гр.д. № 705/2018 год. на РС-Ихтиман.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.